Р Е Ш Е Н И Е
№ 1852 04.11.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 2371 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК, във връзка с чл.172, ал.5
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното дело е образувано по жалба от „КРИСТОФ БС“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Х.И.К., със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“, ул.“Иглика“ 8 и съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 85, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0769-001979/11.09.2019г., издадена от В.Н.С.,
на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“
гр.Бургас, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на „КРИСТОФ БС“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Х.И.К., със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“, ул.“Иглика“ 8, на основание
чл.171, т.2а, бук.“а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на
ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 10.09.2019г.
Иска се отмяна на оспорената
заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание за
жалбоподателя „КРИСТОФ БС“ ЕООД се явява процесуален представител адв. Андон А.,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения относно
незаконосъобразността на оспорената заповед. Не претендира присъждане на
разноски.
Ответната страна - В.Н.С., на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас,
редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител. По
делото е представено становище от процесуалния му представител Росица Паязова,
с което се оспорва основателността на подадената жалба и се излагат аргументи в
тази насока. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На 10.09.2019г.
около 10.00 часа в гр.Бургас, ж.к.”Изгрев” пред блок 39, вх.18 служители на
Сектор „Пътна полиция” Бургас спрели за
проверка К.Д.К. с ЕГН **********, който
управлявал лек автомобил “Форд Транзит” с рег.№ А 3489 КТ, собственост на
„КРИСТОФ БС“ ЕООД, ЕИК *********, без да притежава свидетелство за управление
на МПС – отнето на основание чл.171, т.1, бук.”д” от ЗДвП, съгласно ЗППАМ №
19-0769-001782/19.08.2019г. на Сектор „ПП” – Бургас.
За
извършеното административно нарушение на К.Д.К. бил съставен АУАН серия АА № 332936/10.09.2019г.
от Радослав Димитров Дерменджиев, на длъжност командир на отделение към ОД
МВР Бургас, Сектор ПП. АУАН му бил
връчен незабавно, като същият го подписал без възражения. При връчването му
били иззети регистрационните табели на управлявания от него автомобил.
На
основание съставения АУАН серия АА № 332936/10.09.2019г В.Н.С., на длъжност
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен
със заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, издал
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0769-001979/11.09.2019г., с която на „КРИСТОФ БС“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Х.И.К., със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“, ул.“Иглика“ 8, на основание
чл.171, т.2а, бук.“а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на
ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 10.09.2019г.
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството Калтъкчиев на 11.09.2019г.,
който я оспорил пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган
с жалба вх.№ 769000-21057/13.09.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
„а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД
на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и
полицейските инспектори в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата
правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и
чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно
фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В производството по
издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с
целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението
по пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171,
т.2а, бук.”а” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за
установяване на нарушението не са опровергани от жалбоподателя въпреки дадените
му указания и възможност да направи това в рамките на съдебното производство.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение.
С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Релевантният
за приложението на чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя.
В
конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите
обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта
и е цитирал относимата правна уредба.
По делото се установи по
безспорен начин, че лицето управлявало процесния автомобил К.Д.К. е бил с
временно отнето свидетелство за управление на МПС на основание чл.171, т.1,
бук.”д” от ЗДвП със ЗППАМ № 19-0769-001782/19.09.2019г. на Сектор „ПП” –
Бургас. Не е спорно, че управляваният от
него автомобил е собственост на жалбоподателя „КРИСТОФ БС“ ЕООД, ЕИК *********.
За прилагането на ПАМ в конкретния случай е правно ирелевантно обстоятелството каква е причината поради
която Коев е управлявал лекият автомобил и дали същият го е направил със или
без съгласието/знанието на жалбоподателя, за разлика от прилагането на ПАМ на
основание чл.171, т.2, б.“и“, б.“м“ и б.“н“ от ЗДвП.
Жалбоподателя навежда доводи за
това, че неправилно като адресат на оспорената ПАМ е посочен Х.И.К. като
физическо лице, а процесният автомобил е собственост на юридическото лице,
чийто управител е, а именно – жалбоподателя „КРИСТОФ БС“ ЕООД.
Този извод на жалбоподателя е
необоснован и не кореспондира с установените по делото факти, респ. със
съдържанието на оспорената заповед. В нея ясно и категорично е посочено, че
адресат на наложената ПАМ е дружеството собственик на процесния автомобил „КРИСТОФ
БС“ ЕООД, ЕИК *********. Изрично се написано, че същата се налага: „….на „КРИСТОФ БС“ ЕООД, ЕИК ********* с
управител Х.И.К., със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“,
ул.“Иглика“ 8…”, а не на физическото лице Калтъкчиев, както неправилно е
приел и твърди жалбоподателя.
Предвид горното настоящия съдебен
състав приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната
заповед, поради което налагането на ПАМ „ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС
ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА“ е било законосъобразно, с оглед установеното от
фактическа страна.
Съобразно изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този
изход на делото съдът намира, че направеното искане за присъждане на разноски в
полза на ответната страна по делото е основателно, съгласно разпоредбата на
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде
уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „КРИСТОФ БС“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Х.И.К., със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“, ул.“Иглика“ 8 и съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 85, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0769-001979/11.09.2019г., издадена от В.Н.С.,
на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“
гр.Бургас, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на „КРИСТОФ БС“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Х.И.К., със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“, ул.“Иглика“ 8, на основание
чл.171, т.2а, бук.“а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на
ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 10.09.2019г.
ОСЪЖДА „КРИСТОФ БС“ ЕООД, ЕИК ********* с управител Х.И.К., със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“, ул.“Иглика“ 8 и съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 85 да заплати на ОДМВР БУРГАС направените по
делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: