РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 515
гр. Пловдив, 10
март 2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, Двадесет и първи
касационен състав в публично съдебно заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и първата година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
В
ЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия В. ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 3337 от 2020 г. по описа на Административен съд –
гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от И.С.Т., ЕГН **********,***, против решение № 260478/
29.10.2020 г., постановено по а.н.д. 2189/2020
по описа на Пловдивски районен съд, IX наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 10-1030-012792 от 03.02.2020г., издадено от началник група в сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на касатора на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона
за движението по пътищата;
Недоволен от решението е останал касационният
жалбоподател, който чрез своя представител адв. Т. оспорва решението на
районния съд, с което е потвърдено оспореното НП. В жалбата са изложени доводи, че не е доказано нарушението, описано в
АУАН, а актосъставителят не го е установил непосредствено. Твърди, че касаторът
отишъл до автомобила си, за да си вземе лекарството за диабет. Счита, че е
налице неправилна правна квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй
като автомобилът е бил с поставени табели, макар и с изтекъл срок. Посочва, че
едва с наказателното постановление е посочено нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което води до противоречие и неяснота в правната квалификация на
деянието. Развива
подробни съображения относно фактите по делото. Иска се отмяна на решението,
както и да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касацията – ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура
– Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли същата да бъде оставена
без уважение.
Касационната
инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
След преценка на събраните доказателства съдът е
приел, че от събраните при административно-наказателното производство и пред
съда доказателства, извършеното от Т. нарушение е безспорно установено. Съдът
подробно е обсъдил всички направени в жалбата пред него възражения, като е
приел, че не се установява по безспорен начин, че с действията си соченото за
нарушител лице е осъществило от субективна и обективна страна състава на вмененото
му административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал
предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението,
описано в АУАН, на посоченото в АУАН място, извършено ли е от лицето, срещу
което е издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока
районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и
гласни доказателства. От тях е безспорно е установено, че твърдяното нарушение,
описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от Т..
Безспорно е, че като водач на МПС, е оказал пълно съдействие
на органите на МВР при извършената проверка, а от свидетелските показания на
разпитаните актосъставител и на полицейския служител В. се установява безспорно
и непротиворечиво, че автомобилът се е движел и е бил управляван от касатора Т.. Св.A., който е и
актосъставител посочва, че е съставил акта по данни на свидетелите – полицейски
служители, които са го извикали за тази цел. Същият е отишъл на място при
автомобила, който вече е бил спрян на въпросния паркинг на ул.“Благовест“ до №
1 в гр. Пловдив. Посочва също, че по данни на свидетелите автомобилът е бил
спрян в движение. Съгласно показанията
на св. В. автомобилът бил спрян на ул.“Благовест“ до № 1„ Преди това го
забелязали, че се движи в кв. Гагарин с временни номера и заходили след него,
за да бъде спрян за проверка и съответно бил спрян на ул.“Благовест“ до № 1,
когато паркирал.
Не се споделят направените с касационната жалба
твърдения относно обстоятелството, че в производството пред ПРС са останали неизяснени
спорни по делото факти, нито че същите са били интерпретирани от първостепенния
съд неправилно.
Не се споделят и изложените твърдения за допуснати
процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН. Посочени са дата и място на
нарушението, а самото то е описано по недвусмислен начин относно установеното и
допуснато нарушение, посочена е и датата, на която е изтекло въпросното
разрешение за временно движение. Правилна АНО е посочил като нарушена нормата
на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, съответно нарушението правилно е било подведено под
състава на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Констатира се, че на водача е наложено
минималното за този вид нарушения наказание.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260478/ 29.10.2020 г., постановено по а.н.д. 2189/2020 по описа на
Пловдивски районен съд, IX наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.