Решение по дело №2765/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………

01.03.2022 г., град Варна

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

        ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При участието на прокурора при О кръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря Светлана Стоянова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 2765/2021 г. на АдмС - Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) - Варна, подадена чрез гл. юриск. Е.А., срещу Решение № 834 от 10.11.2021 г. по АНД № 3096/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 560775-F586964 от 12.02.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна.

С жалбата се настоява, че съдебният акт на ВРС е неправилен, необоснован и несъобразен с материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че въпросното, описано в НП административно нарушение не е извършено на 01.05.2020 г., предвид § 27, ал. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП). Изтъква се, че до 30 юни 2020 г. се удължава срокът за подаване на годишната данъчна декларация (ГДД) за облагане на доходите на физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, в т.ч. еднолични търговци, дейност като земеделски стопани, когато са избрали да се облагат като еднолични търговци, както и за внасяне на дължимия от тези лица данък по декларацията. Според касатора срокът за подаване на ГДД и за внасяне на данъка по декларацията за физическите лица, които не са еднолични търговци остава непроменен – 30 април 2020 г. Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение и да се потвърди НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – М.Р., не представя писмен отговор по касационната жалба и не изразява становище в хода на делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, които ВРС извежда от събраните по делото доказателства, и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното пред ВРС Наказателно постановление № 560775-F586964 от 12.02.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на М.Р. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че М.Р. като данъчно задължено лице съгласно чл. 3 ЗДДФЛ не е изпълнил задължението си да подаде ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г. в законоустановения срок до 30.04.2020 г. в компетентната ТД на НАП Варна. Посочено е в НП, че ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г. е подадена по електронен път на 14.12.2020 г., т.е. след законоустановения срок. НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F586964 от 22.01.2021 г.

С обжалваното съдебно решение ВРС приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и съдържат формалните реквизити, регламентирани в чл. 47 и чл. 57 ЗАНН. Прието е за безспорно установено по делото, че М.Р. не е подал в срок до 30.04.2020 г. въпросната ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г., както и че декларацията е подадена на 14.12.2020 г.

ВРС стига до извод, че посоченото НП е незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, тъй като на 01.05.2020 г. (дата, приета от АНО като дата на нарушението съобразно отразените факти), въззивникът не е извършил нарушение на закона предвид разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. ВРС се е позовал на посочената норма, според която срокът за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. и за внасяне на дължимия данък върху годишната данъчна основа от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон, се удължава до 30 юни. По тези съображения районният съд приема, че към 01.05.2020 г. деянието на въззивника е несъставомерно, а нарушението е осъществено на 01.07.2020 г., каквото фактическо обвинение не му е повдигнато, поради което отменя НП.

Решението на ВРС е правилно като краен резултат.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следва да следи и служебно за съответствието на решението с материалния закон. В случая въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като е стигнал до извод за липса на съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.

Нито в акта за установяване на административното нарушение, нито в НП не е посочена дата на извършване на нарушението. Въззивният съд не съобразява липсата на този задължителен реквизит, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

В обжалваното пред районния съд НП са посочени три дати - датата на извършване на проверката в информационните масиви на НАП – 21.02.2021 г., датата, до която е следвало да се подаде ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ – до 30.04.2020 г., и датата на подаване на декларацията – 14.12.2020 г. Не е посочена обаче датата на извършване на нарушението – неподаване на декларация, която дата следва да се приеме, че е денят, следващ изтичането на срока за подаване на декларацията.

С оглед формалността на административнонаказателното производство и предвид санкционния му характер, недопустимо е датата на извършване на нарушението да се извежда по подразбиране или чрез тълкуване (какъвто подход има и ВРС в случая). Същата следва ясно и самостоятелно да е посочена, както и да се разграничава като реквизит от описанието на обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението. Фактическите и правни предели на административнонаказателното обвинение следва да са ясно визирани в НП. Датата на извършване на нарушението се отнася към съставомерните признаци и правно релевантни факти и на практика в АУАН и в НП в случая не е индивидуализирано нарушението. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила в този аспект, тъй като се засяга принципът за формалност на производството и правото на защита на наказаното лице. Неотчитането от въззивния съд на процесното нарушение на процесуалните правила, което обуславя самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП, представлява неправилно приложение на материалния закон от страна на ВРС.

Независимо от направения от касационната инстанция извод, доколкото с обжалвания съдебен акт е отменено НП,  макар и на друго основание, следва да се остави в сила решението на ВРС като правилно като краен резултат.

Предвид изложеното, обсъждането на въпроса, отнасящ се до приложението на § 27, ал. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, се явява безпредметно.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р    Е     Ш     И     :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 834 от 10.11.2021 г. по АНД № 3096/2021 г. на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                       2.