Определение по дело №377/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производството е образувано по жалба на В. Г. Л., ЕГН: *, с А. Г., У."Р." . подадена против Решение № 1550/15.04.2014г., постановено по гр.д. № 558/2013 г. по описа на РС-Р..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания С. акт в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е квалифицирал спора, поради което и се е произнесъл по непредявен иск.Като правен резултат се иска отмяна на атакувания С. акт, като неправилен. С жалбата не се правят доказателствени искания.

Въззиваемата страна “.О. със седалище и адрес на управление гр.Б., У.”Д. С.” № ., не е депозирала писмен отговор.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства от страните.

Запознавайки се с делото, Благоевградският окръжен съд намира следното от фактическа и правна страна:

Подадената жалба е допустима, като постъпила в срок и от лице имащо право и интерес да обжалва постановения С. акт, който е валиден.

По делото от фактическа страна е установено, че между В. Л. и ответното дружество не е сключен в писмен вид трудов договор. Липсват събрани други писмени доказателства, които да установяват параметрите на трудовото правоотношение.

Полагането на труд от въззивницата в ответната фирма обаче, е установено с гласни доказателства, които са преки такива, както и с косвени писмени доказателства.

Представени са графици за дежурства на ОДЦ при О. “., гр. Р. за периода м. януари 2012 год. до декември 2012 год., с посочен автор на същите А. Х..

Във връзка с тези графици следва да се отбележи, че в показанията си св. Х. сочи, че е работила във фирма “. О. през периода от 03.05.2011 г. до 03.12.2012 год., където е изпълнявала длъжността „оператор”. Същата твърди, че през периода, през който е престирала труд в ответното дружество, като оператори заедно с нея са работили и лицата – М. Т., Л. Б. и В. Л.. Излага и това, че от управителя на фирмата устно и е било възложено изготвянето на месечните графици за дежурните оператори, които са били изпращани по електронната поща, за съгласуване с управителя, който ги утвърждавал по телефона, без да ги подписва. Въз основа на изготвените и утвърдени графици се заплащало възнаграждение. Св. Х. е категорична в показанията си, че графика за м. декември 2012 год. е изготвен от нея, като в последствие същия е претърпял корекции съдейки по 24 часовите дежурства отразени в него по отношение на останалите в дружеството оператори Б. и Т., след напускането на свидетелката и на ищцата на 05.12.2012 год..

Соченият от свидетеля Х. факт на напускане на Л. кореспондира със съдържанието на справката относно актуалното състояние на всички трудови договори на В. Л. към 07.11.2013 год. /л. 96 от делото на долустоящия съд/, в частта касаеща началната дата на възникване на трудовото правоотношение на последната с посочения в справката работодател „И.-М. С.” – 06.12.2012 год..

Досежно на престирането на работна сила от страна на ищцата в ответното дружество, периода на същото, както и по отношение на вида на осъществяваната дейност показанията на свидетеля Х. кореспондират, както със съдържанието на уведомително писмо с изх. № ВхК11634#1 от 27.09.2013 год. по описа на ТД на НАП София, офис Б. /л. 84 от делото на РРС/, включително и с показанията на св. С. А. и Л. Б.

С въпросното писмо с изх. № ВхК11634#1 от 27.09.2013 год., позовавайки се на извършена справка в системата на НАП, ТД на НАП София, офис Б. уведомява съда, че за ищцата В. Л. има подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистриран трудов договор с О. “. от 29.05.2012 год., но няма подадено уведомление за прекратяване към определена дата. Сочи се, че същия е заличен на по-късен етап, като недействителен с подаване на ново уведомление от дата 04.06.2012 год..

В показанията си св.А. сочи, че през периода през който е работел в ответното дружество – м. март 2012 год. до 30.12.2012 год., като оператори в същото са работили Б., Т., Х. и В. Л..

От своя страна, свидетелката Б. твърди в показанията си, че е започнала работа в ответното дружество на 03.08.2011г. като „оператор”. За ищцата В. Л. сочи, че е започна работа в дружеството в края на м. 02. 2012 г. също така на длъжността „оператор”. През 2012 год. според последната са били назначени общо четири лица, изпълняващи длъжността „Оператор”, сочейки лицата: М.Т., А. Х. и В. Л.. Свидетелката твърди също така, че работното време на операторите е било организирано въз основа на график на смени, съответно: нощна смяна от 22:30 до 08:30 ч. и дневна смяна от 08:30 до 22:30 ч. Б.сочи, че през времето, в което свидетеля е работел в дружеството, А.Х. е била отговорник на дежурната, съответно тя е изготвяла графиците на дежурствата на операторите. Според Б., ищцата Л. е работила в дружеството до 05.12.2012 г., след което е напуснала. Като причина за напускане на последната, свидетелят сочи не съгласие с размера на получаваното възнаграждение и нежеланието на управителя да сключи трудов договор с нея. Свидетелката твърди, че е присъствала на разговори между Л. и управителя на дружеството в рамките, на които „ …… г-н А. каза на В., че първо трябва да е записана на борсата като безработна, за да се вземе от там, тя да бъде посочена като активно търсеща работа.…” По отношение на получаваното възнаграждение на операторите, свидетелят сочи, че същите са получавали на смяна по 20. 00 лева брутно възнаграждение.

По искания на страните по делото са ангажирани служебна бележка с изх. № 402 от 10.07.2013 год. по описа на Дирекция „Бюро по труда”, Г. към Агенция по заетостта; уведомително писмо с изх. № ПОБ 649 от 26.08.2013 год. по описа на Районно управление „Социално осигуряване”, гр. Б.; справки дубликат за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и уведомително писмо с изх. № ВхК 13655#1/ 19.11.2013 год. по описа на ТД – София, офис Б..

Допуснатата и назначена е била и съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която - в ответното дружество няма наличен трудово договор с ищцата, включително и във ведомостите за заплати за процесния период ищцата не фигурира. В НАП също така не е деклариран осигурителен доход за ищцата касаещ процесния период.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приема, че ищецът е установил полагането на труд за посочения период.

Представените от Агенцията по заетостта данни /вж.л.30 от първоинстанционното дело – служебна бележка/, че в периодите 26.04.2011г.-04.04.2012г., 23.10.2012г.-05.12.2012г., В. Л. е била регистрирана, като безработна, касаят правоотношения между този държавен орган и ищцата, като последната може да бъде задължена да върне част от обезщетението за безработица, но не променят извода, че към този период същата е престирала труд при ответното дружество, при наличието на преки доказателства за това, подкрепени и с писмени такива, индициращи за положен труд.

С оглед на така приетото от въззивния съд относно релевантния факт - полагала ли е ищцата Л. труд при ответника, от правна страна и при приложението на нормата на чл.269 ГПК, съобразно доводите на страните, съдът съобрази следното:

Действително между страните не е бил сключен писмен договор за работата, която е установено и доказано, че е изпълнявана от въззивницата през исковия период.

Районният съд позовавайки се на задължителните указания дадени му от друг състав на ОС-Б., е направил извод, че в случая липсва писмен трудов договор, че не е възникнало трудово правоотношение със съответното предприятие и то не е работодател на ищцата В. Л.. В тази връзка и долустоящият съд е приел, че при липса на писмен трудов договор спорът не може да се определи като трудов по критериите на чл. 357 от КТ, защото такъв е спорът между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, а при липса на действителен трудов договор между страните такова правоотношение въобще не е възникнало. По тези мотиви и отхвърлил исковата претенция.

Настоящият решаващ състав обаче, не споделя тези правни съждения, а също и не е обвързан от тях.

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Труд обаче, може да се полага и по съответните договори, уредени в Закона за задълженията и договорите.

Т.е., законосъобразно районният съд е приел за недоказано наличието на трудово правоотношение между страните, но от това не следва извод за неоснователност на претенцията за заплащане на положения от ищцата Л. труд.

Наведената от ищцата и поддържана в хода на делото фактическа обстановка, като основание за исковата претенция сочи на неизпълнение на двустранен договор, който по своята правна природа стои най-близко до договора за изработка и спорът за заплащане на исковата сума е разгледан като такъв за парично вземане, произхождащо от създадено между страните облигационно правоотношение, с източник ненаименован граждански договор.

Безспорно установения факт на изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа и липсата на данни на същия да е начислявано, а следователно и да е заплащано възнаграждение от ответника води до това, че в тежест на последния са и произтичащите от това неблагоприятни правни последици, свързани с отговорността за неизпълнение на задължението да заплати претендираното възнаграждение.

Такова е и разрешението, дадено при уеднаквяване на съдебната практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК от ВКС с Решение № 907 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 3725/2008 г., I г. о., ГК, с което е прието, че ако съществуването на трудово правоотношение не е установено, спорът за заплащане на исковата сума следва да бъде разгледан като такъв за парично вземане, произхождащо от създадено между страните облигационно правоотношение с източник ненаименован граждански договор /чл.9 ЗЗД/, най-близко до договора за изработка /чл.258 и сл ЗЗД/.

ВКС е приел, че при безспорно установения факт на изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа, установен от събраните доказателства, и липсата на данни на същия да е начислявано, а следователно и да е заплащано възнаграждение от ответника, в тежест на последния са и произтичащите от това неблагоприятни правни последици, свързани с отговорността за неизпълнение на задължението да заплати претендираното възнаграждение.

Настоящият решаващ орган счита, че въпреки предходно произнасяне по въпроса на ОС-Б., не следва ищцовата претенция да се квалифицирана по чл.128 т.2 КТ във вр. с чл.242 КТ, защото В. Л. не е твърдяла, че между нея и ответното дружество е бил сключен трудов договор, а е изложила фактите, че е започнал да престира труд, на длъжност “Оператор”.

Неправилната квалификация на претенцията не рефлектират върху допустимостта на атакуваното решение. В този смисъл е и разрешението дадено в т.2 от ТР № 1/2013г. на ОС на гражданската и търговска колегия ВКС.

Относно размера на исковата претенция:

Съгласно чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице. Размерът на полагащото се на ищеца възнаграждение следва да се определи от съда, вземайки предвид факта на осъществените от последния през процесния период дейности като „оператор”.

В заключението си вещото лице не сочи данни в тази насока.

На следващо място обаче, отчитайки броя на изработените дежурства по приложените графици, както и възприемайки сочения от ищцата и свидетелите размер на получаваното от операторите възнаграждение на смяна /от 20 лева/, съдът намира, че размерът на полагащото се на ищцата възнаграждение за положеният от нея труд съответства на сумите, претендирани с исковата молба. Т.е., искът следва да бъде уважен за претендираната сума – общо 1 030. 00 /хиляда и тридесет/ лева, заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 20.05.2013 год. до окончателното изплащане на сумата.

Относно претенциите за присъждане на разноски, както и дължимите държавни такси:

Крайният изход от делото /уважаване на исковите претенции/ обуславя уважаването и на искането на въззивницата /ищца в първоинстанционното производство/ за присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК. Л. е доказала, че в хода на процеса е сторила такива в размер на 100 /сто/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които и следва да и бъдат присъдени.

Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на БОС държавна такса по уважената искова претенция, както и сумата заплатена на вещото лице от бюджета на РС, като възнаграждение по изпълнената експертиза.

Относно обжалваемостта на настоящия С. акт:

С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, настоящето въззивно решение не подлежи на обжалване.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1550/15.04.2014г., постановено по гр.д. № 558/2013 г. по описа на Районен съд-Г., с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от В. Г. Л., ЕГН: * от Г., У.„Р.” .Ч. А. С. П. от АК – Б., със С. А. гр. Р., У. “. С. № 3. против „ЕЛОС” О. със седалище и адрес на управление: гр. Б., У. „Д. С.” № ., П. от управителя П. В. А., искове за заплащане на сумата от 1 030.00лв.(хиляда и триста лева), представляваща неизплатено възнаграждение за положен труд за периода м. март 2012 год. – 350.00 лв.; м. октомври 2012 год. - 300. 00 лв.; м. ноември 2012 год. - 320.00 лв.; м. декември 2012 год. - 60.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 20.05.2013г., до окончателното изплащане на сумата, както и В. Г. Л., с ЕГН * от гр. Р., У. „Р.” № ., е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Р. сумата 280 /двеста и осемдесет/ лева - представляваща държавна такса и разноски за вещо лице и да заплати на “. О. със седалище и адрес на управление: гр. Б., У. „Д. С.” № ., П. от управителя П. В. А. направените по делото разноски, в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА “. О. със седалище и адрес на управление: гр. Б., общ. Б., О. Б., У. „Д. С.” № ., П. от управителя П. В. А., да заплати на В. Г. Л., ЕГН: * от гр. Р., общ. Р., О. Б., У. „Р.” № . общо сумата в размер на сумата от 1 030/хиляда и тридесет/ лева, представляваща неизплатено възнаграждение по ненаименован граждански договор, за периода както следва: месец март 2012 год. – 350 /триста и петдесет/ лв.; месец октомври 2012 год. – 300 /триста/ лв.; месец ноември 2012 год. – 320 /триста и двадесет/ лв.; месец декември 2012 год. – 60 /шестдесет/ лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 20.05.2013 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА “. О. със седалище и адрес на управление: гр. Б., общ. Б., О. Б., У. „Д. С.” № ., П. от управителя П. В. А., да заплати на В. Г. Л., с ЕГН:* от Г., общ.Р., О.Б. У.„Р.” № . на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 100 /сто/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА “. О. със седалище и адрес на управление: гр. Б., общ. Б., О. Б., У. „Д. С.” № ., П. от управителя П. В. А. да заплати по сметка на Окръжен съд – гр.Б. сумата в размер на 50 /петдесет/ лева - дължима държавна такса, както и сумата от 80 /осемдесет/ лева - заплатено възнаграждение за вещо лице.

Решението не подлежи на обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.