№ 20621
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110127539 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът *************** е предявило против В. Д. В.
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 3978,56лв.
представляваща непогасена главница по падежирали вноски до 20.10.2022г.
по сключен между ответника и ******** договор за потребителски кредит №
********* от 21.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 28.10.2022г., до
окончателно изплащане на задължението, за част от която сума е издадена
заповед № 32131 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
08.11.2022г., с която е разпоредено ответникът да заплати сумата от:
509.27лв.- главница по падежирали вноски до 20.10.2022г. по договор за
кредит № *********/21.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от
28.10.2022г. до изплащане на вземането, както и заповед № 4758 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.02.2023г., с която е
разпоредено длъжникът да заплати сумата от 3469.29лв. - главница по
договор за кредит № *********/21.04.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 28.10.2022г. до изплащане на вземането;
осъдителен иск с правно основание правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 761.79лв. представляваща непогасена
главница по сключен между ответника и ******** договор за потребителски
кредит № ********* от 21.04.2021г.;
1
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 1926.91 лв.- възнаградителна лихва за
периода от 20.09.2021 г. до 05.10.2022 г.;
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 471.02
лв.- лихва за забава за периода от 21.08.2021 г. до 05.10.2022 г.;
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 62.93
лв.- лихва за забава за периода от 05.10.2022 г. до 27.10.2022 г.;
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от
1111.12 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане;
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от
2044.44лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно плащане.
Ищецът твърди, че на 21.04.2021г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ********* при общи условия, по силата на който
*************** предоставило на ответника кредит в размер на 5000лв.,
който последният се задължил да върне на 36 броя месечни погасителни
вноски, всяка в размер от по 241.87лв., дължими съобразно погасителен план
към договора, като заплати и уговорения в договора размер на уговорени
лихви и на възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер на
41 % и годишен процент на разходите в размер на 49.06 %. Посочва, че
ответникът избрал и закупил допълнителни незадължителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ срещу възнаграждение по услугата „Фаст“ в размер на 1250.00лв. и
възнаграждение по услугата „Флекси“ в размер на 2300.00лв., размерът на
вноската за които възлизал на 98.61 лв., поради което общият размер на
задължението по кредита възлизал на сумата от 12257.61лв., а общият размер
на вноската бил 340.48лв., платими до 20-ти ден на съответния месец. Твърди,
че ответникът е платил сумата от общо 1323.58лв., след което изпаднал в
забава, поради което на 05.10.2021 г. на основание чл. 12.3. от Общите
условия към договора е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Моли
за уважаване на исковете.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 58787/2022г. се установява, че има издадени
Заповед № 32131/08.11.2022г. и Заповед № 4758/10.02.2023г., с които е
разпоредено В. Д. В. да заплати на ********* сумите, както следва: 3978,56лв.
2
главница по договор за кредит № *********/21.04.2021г., ведно със законната
лихва от 28.10.2022г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в
размер на 79,57лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 19,21лв.
От представените писмени доказателствени средства (Стандартен
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,; искане
за отпускане на потребителски кредит; Договор за потребителски кредит
*********/21.04.2021г., общи условия) се установява, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит за сумата от 5000лв., срок на
кредита 36м., размер на вноската 241.87лв., ГПР 49.06%, ГЛП 41.00%,
дължима сума по кредита 8707.21лв., с допълнителни услуги „Фаст“ в размер
на 1250лв. и „Флекси“ в размер на 2300лв., с което общото задължение по
кредита е в размер на 12257.12лв. С Анекс № 1 от 30.07.2021г. е договорено,
че въз основа на постъпило на 29.07.2021г. искане за отлагане на вноски по
погасителния план, страните се съгласяват вноска № 3 да се отлагат, като се
заплатят в края на срока на договора, за което е изготвен нов погасителен
план, с последна погасителна вноска на 20.05.2024г.
По делото е прието извлечение по сметка към Договор за потребителски
кредит № *********, съгласно което ответникът е извършил общо 4бр.
плащания в общ размер на 1236,06лв.
Прието е уведомително писмо до ответника, съгласно което същият се
уведомява, че има непогасени задължения по кредита, поради което вземането
по кредита е обявено за предсрочно изискуемо на 05.10.2022г., което писмо
съгласно обратна разписка от 03.11.2022г. е получено лично от ответника.
Софийският районен съд, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и по реда на чл.415,
ал.1, т. 3 ГПК осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК; чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК; чл.
86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже наличието на валидно облигационно отношение по договор за
потребителски кредит № ********* от 21.04.2021г., сключен между
*************** и В. Д. В., и неговото съдържание; предоставяне на
заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва;
изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по
договор за потребителски кредит ********* от 21.04.2021г.; размера на
обезщетението за забава; извършване на допълнителните услуги, за които са
уговорени претендираните възнаграждения; изискуемост на вземанията.
Съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи,
за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност
да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
3
неравноправност на клаузи от договора.
Потребителският кредит е самостоятелен договор, предмет на уредба по
ЗПК, като съгласно чл.9, ал.1 ЗПК потребителски е договорът, въз основа на
който кредиторът предоставя потребителски кредит под формата на заем с
разсрочено плащане. Чл.10, ал.1 ЗПК съдържа изисквания за форма, а
съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора.
Съдът приема за установено, че между страните е сключен договор за заем, по
силата на който е усвоен от ответника заем в размер на 5000лв., който следва
да се върне в рамките на 36м, при размер на погасителната вноска от
241.87лв., при ГЛП от 41.00% и ГПР 49.06%. Към договора са включени
допълнителни услуги в общ размер на 3550лв., с размер на вноската по от
98,61лв., като общо задължение по кредита и по допълнителните услуги било
в размер на 12257,21лв. с размер на вноската от 340,48лв. От приетото
уведомително писмо се установява уведомяване за обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо, вкл. от прието извлечение по сметка съдът приема, че
са били налице основания за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо
поради забава в плащанията.
Настоящият съдебен състав приема, че споразуменията за
допълнителните услуги (Фаст и Флекси) към момента на сключване на
договора противоречат на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. чл.19, ал.4 ЗПК,
които са императивни, поради споразуменията са нищожни. Това е така,
защото в чл.10а, ал.2 ЗПК изрично е уредена забрана да се изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а включените в пакета допълнителни услуги („приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“)
представляват именно услуга във връзка с усвояване и управление на кредита,
поради което не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение.
На следващо място, същото по размер превишава почти два пъти размера
на договорената възнаградителна лихва, т.е. е сключена при изначална липса
на еквивалентност на престациите и има за цел единствено да постави в
неблагоприятно положение икономически по-слабата страна, съответно
заобикаляне на чл.10а, ал.2 ЗПК, водещо до кумулиране на възнаграждение
наред с погасителните вноски по кредита (видно и от разсрочване на вноските
по пакета в основния договор наред с вноските по главница и
възнаградителна лихва), което води до скрито оскъпяване на кредита.
На следващо място, съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите,
които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на
възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги
4
заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да не е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на
възнагражденията за допълнителни услуги се постига заблуждаваща
търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд,
анализирайки договорените споразумения стига до извод за неравноправния
им характер относно цената на отпуснатия кредит. При включване на
възнагражденията, размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл.19,
ал.4 ЗПК, следователно с оглед чл.19, ал.5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, то е
налице нищожност на споразумението за допълнителен пакет от услуги.
Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т.е. договорът за кредит
следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако
съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи.
Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22
(конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е
недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита (така и Решение №
2364 от 10.05.2023 г. по в. гр. д. № 6968 / 2022 г. на Софийски градски съд.).
Обстоятелството, че договорът е изменен с Анекс не санира нищожността на
споразумението (така и Решение №150/ 20.03.2020 ВКС, ТК, т.дело №
279/2019 г. и Решение № 141/ 27.02.2020г. ВКС т.д.№2245 / 2018г.). С оглед
правото на съда служебно да следи за действителността на договора за
потребителски кредит (т.1 и т.3 на ТР1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС), съответно е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (така и
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК), настоящият състав намира, че договорът
за кредит е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на
основание чл.23 ЗПК се дължи връщане от потребителя само на чистата
стойност на кредита, т.е. 5000лв. Доколкото ответникът – потребител е
заплатил на ищеца сумата от 1236,06лв, което съдът приема за доказано от
приетото по делото извлечение по сметка към Договор за потребителски
кредит № *********, което съдът цени по чл.175 ГПК, то след като се дължи
чистата стойност на кредита от 5000лв., то искът за главница е основателен
до сумата от 3763,94лв., а за разликата до пълния претендиран размер е
неоснователен, а останалите исковете се явяват също неоснователни.
5
Отделно от това, по отношение на фиксирания годишен лихвен процент
от 41.00% съдът приема, че клаузата е нищожна, за което следи служебно (т.1
и т.3 на ТР1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съответно е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, вкл. и без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства - Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.
д. № 1 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК), защото е налице
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД, което е
налице, когато при договаряне на насрещните задължения на страните се
нарушават принципите на справедливостта, на добро-съвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на недопускането на
неоправдано имуществено разместване, т.е. когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. В конкретния
случай договорът за заем е със срок от 36месеца, с главница от 5000лв. и
уговорена възнаградителна лихва от 41,00 %. Размерът на уговорената между
страните по кредитния договор възнаградителна лихва е свръхпрекомерен,
като не е установено по делото да е икономически обоснован. С така
уговореното възнаграждение, което се явява повече половината от
предоставената сума, изчислена на годишна база, се създава значително
неравновесие между престациите, които си дължат страните. Действително,
възможно е по-неблагонадеждния финансов профил на един тип
кредитополучатели да обуслови и по-висок риск вземането да не бъде
издължено съобразно уговореното, което обосновава дължимото
възнаграждение да бъде по-високо. От друга страна, ищцовото дружество
като търговец, извършващо по занятие дейност по отпускане на заеми, не
следва необосновано да прехвърля риска от неплатежоспособност на
кредитополучателя преимуществено върху последния, завишавайки цената на
кредитиране с цел да компенсира евентуалните загуби от пълно или частично
неиздължаване. Неизпълнението от страна на потребителя е нормален
стопански риск за дейността на кредитора, който следва да бъде ограничен
чрез предварително извършената при отпускане на заемната сума оценка за
финансовото състояние на потребителя. В този смисъл разпоредбите на чл.
16, ал. 1 и 2 ЗПК предвиждат кредиторът да извърши преценка за
имуществeното състояние на потребителя въз основа на достатъчно
информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е
необходимо, да извършва справка в Централния кредитен регистър или в
друга база данни, използвана в Република България. Оттук настоящият
съдебен състав приема, че договореният лихвен процент от 41 % е нищожен
поради противоречие с добрите нрави, защото е над три пъти размера на
6
законната лихва, която към момента на сключване на договора е в размер на
около 10,00% с което не отговаря на изискването за добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни по
правоотношението и то във вреда на кредитополучателя, като е породила
задължение в обем, нарушаващ принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване и като краен резултат - водещ до накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД, клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна, поради което и валидно задължение за плащането на такава по
процесния договор за кредит не е възникнало (така и Решение № 1551 от
27.03.2023 г. по в. гр. д. № 10136 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение
№ 1342 от 16.03.2023 г. по в. гр. д. № 8970 / 2022 г. на Софийски градски съд).
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят
пропорционално разноски на уважената част от исковете, а именно: 170,41лв.
за исковото и 93.42лв. за заповедното или общо 263,83лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, че
В. Д. В., ЕГН: *******, **********, дължи на ***************, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: ***********, сумата от общо
3763,94лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
*********/21.04.2021г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната
лихва от 28.10.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 3978,56лв.,
за които суми има издадени Заповед № 32131/08.11.2022г. и Заповед №
4758/10.02.2023г., по ч.гр.д. № 58787/2022г. по описа на СРС, 27 състав,
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.415, ал.1, 3 ГПК осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК; чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, за осъждане В. Д. В., ЕГН: *******, **********, да заплати на
***************, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
***********, сумите: 761.79лв. представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № ********* от 21.04.2021г.; 1926.91 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021 г. до 05.10.2022 г.; 471.02
лв.- лихва за забава за периода от 21.08.2021 г. до 05.10.2022 г.; 62.93 лв.-
лихва за забава за периода от 05.10.2022 г. до 27.10.2022 г.; 1111.12 лв. -
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно
плащане; 2044.44лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със
7
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Д. В., ЕГН: *******,
**********, да заплати на ***************, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: ***********, разноски по делото в общ размер на
263,83лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8