Р Е Ш Е Н И
Е № 260259
гр. Пловдив, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV-ти граждански състав, в
публично заседание на трети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 11757 по описа за 2017
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от П.Т.И., ЕГН: **********, против Г.З.Х.,
ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сума
в размер на 7000 лева, представляваща част от сума в общ размер на
297 002,15 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение на Споразумение
от **** г., сключено между ответника и К.А.Т., вземанията по което са
прехвърлени от К.Т. на К.Х. по силата на нотариално заверен Договор за цесия от
**** г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен с Уведомление от **** г.,
които вземания са прехвърлени от К.Х. на
П.Т.И. по силата на нотариално заверен Договор за цесия от **** г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен с
Уведомление от **** г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.07.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
3000 лева, представляваща част от дължимата сума в общ размер от 90 434,02
лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума за периода
30.07.2014 г. – 27.07.2017 г.
С Определение № 50/03.01.2020 г., постановено
по делото /л.271/, производството е прекратено в частта, с която се претендира
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща
част от дължимата сума в общ размер от 90 434,02 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 30.07.2014 г. – 27.07.2017
г., поради отказ от иска.
В исковата молба се твърди, че между ответника и К.Т.
е сключено споразумение от **** г., по силата на което ответникът е следвало да
му заплати главница по договор за заем, като било уговорено, че при забавено
изпълнение ще се дължи неустойка, равняваща се на главница, изчислена по курса
на БНБ за 203 500,00 долара към датата на падежа, която се равнявала
297 002,15 лева. Падежът за изпълнението задължението бил **** г., до
който момент главницата по договора за заем не била изплатена. Поради
изложеното се излагат доводи, че е възникнало задължението за заплащане на
неустойка. С нотариално заверен договор за цесия от **** г. вземането за
неустойка било прехвърлено от К.Т. на К.Б.Х.,
за което прехвърляне ответникът бил уведомен с Уведомление от **** г. На ****
г. посоченото вземание било прехвърлено от К.Б.Х. на ищеца П.Т.И. по силата на
нотариално заверен Договор за цесия, за което прехвърляне ищецът бил уведомен с
Уведомление от **** г.
Поради изложеното се претендира вземането за
неустойка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова
молба от Г.Х.. В същия се посочва, че никога не е получавал сума по договор за
заем в размер на 203 500 долара от К.Т., поради което липса главно
задължение за връщане на посочената сума, респ. и акцесорното задължение – за
заплащане на неустойка. Оспорва се клаузата за заплащане на неустойка като
нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото представлява 100 % от
главния дълг. Недопустимо според ответника се явява производство за заплащане
на неустойка, при положение, че вече е образувано такова за заплащане на
обезщетение на забава върху изпълнението на главното задължение.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено
следното от фактическа страна:
От представеното по делото споразумение
от **** г. /л.8-9/ се установява, че между К.А.Т. и Г.З.Х. е сключен договор за
заем, по силата на който ответникът е получил сумата в размер на
203 500,00 долара, която е следвало да върне на своя заемателя в български лева съобразно курса на БНБ в
срок до 30.07.2014 г. По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза
/л.98-100/, от заключението по която се установява, че подписът, положен
споразумението от **** г. е изпълнен от ответника Г.Х.. Изводът на в. л. се
потвърждава и от изготвената тройна съдебно-почркова експертиза /л.181-192/,
видно от която подписите в процесното споразумение са изпълнени от Г.Х.. Съдът
кредитира и двете приети по делото експертизи, доколкото са изготвени с
необходимите знания и умения и отговарят на поставените въпроси. Следва да се
посочи, че по делото е представени и експертизи, изготвени по други дела
/л.103-116, л.118-144/, които не се кредитират от настоящия съдебен състав,
доколкото не са изготвена по настоящото производство, предвид на което се
явяват недопустимо доказателствено средство по ГПК.
С покана за доброволно изпълнение
/л.10/, връчена на ответника на **** г., същият бил поканен от К.Т. да изпълни
задължения в общ размер на 594 004,00 лева, представляващи главница по
договора за заем и дължимата неустойка.
На **** г. между К.Т. и К.Х. бил
сключен нотариално заверен Договор за цесия /л.11/, по силата на който К.Т.
прехвърлил на К.Х. свое вземане в размер на 297 002,15 лева,
представляващо неустойка по споразумение от **** г., сключено между цедента и Г.Х.,
с падеж **** г., ведно със законната лихва за сумата от 9500 лева. За прехвърлянето
на вземането ответникът бил уведомен на **** г. от цедента К.Т., видно от
Уведомление за извършване на цесия /л.12/.
На **** г. между К.Х. и ищецът П.И. бил
сключен нотариално заверен Договор за цесия /л.13/, по силата на който К.Х.
прехвърлил на ищеца свое вземане в размер на 297 002,15 лева,
представляващо неустойка по споразумение от **** г., сключено между К.Т. и Г.Х.,
с падеж **** г., ведно със законната лихва от датата на падежа. За
прехвърлянето на вземането ответникът бил уведомен на **** г. от цедента К.Х.,
видно от Уведомление за извършване на цесия /л.14/.
На **** г. К.Т. предявил срещу
ответника Г.Х. искова молба /л. 59-61/ за заплащане на сумата в размер на
10 000.00 лева, представляваща част от общото вземане в размер на
53 151,84 лева, представляващо обезщетение за забава за неизпълнение на
главницата по Споразумение от **** г. за периода 30.07.2014 г. – 02.05.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
26.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на депозираната
искова молба било образувано гр.д. № 11580/2017 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XII гр. с-в. С Решение №
2859/16.07.2018 г., постановено по посоченото дело предявеният иск е уважен.
Решението е потвърдено с Решение № 1540/11.12.2018 г., постановено по в. гр.д.
№ 2022/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, което не е допуснато до
касационно обжалване с Решение № 673/09.10.2019 г., постановено по гр.д. №
1378/2019 г. по описа на ВКС.
На **** г. ищецът П.И. предявил срещу ответника Г.Х.
искова молба /л.63-65/ за заплащане на сумата в размер на 4 000.00 лева,
представляваща част от общото вземане в размер на 297 002.15 лева,
представляващо главницата по Споразумение от **** г., както и сумата от 1000
лева, представляваща част от сумата в размер на 37 364,85 лева,
представляваща обезщетение за забава от 03.05.2016 г. до 28.07.2017 г. Въз
основа на депозираната искова молба било образувано гр.д. № 11916/2017 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XVII гр. с-в. С
Решение № 2923/20.07.2018 г., постановено по делото предявеният иск е уважен.
Посоченото решение е обезсилено с Решение № 158/07.02.2019 г., постановено по
в. гр. д. № 2191/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив и делото е върнато за
ново разглеждане за произнасяне по предявения иск. С Решение № 1931/17.05.2019
г., постановено по гр.д. № 11916/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив,
отново е уважен предявеният иск. Последното решение е отменено с Решение №
1266/06.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1593/2019 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив, като вместо него е постановено друго, с което предявеният иск е
отхвърлен. От страна на П.И. е депозирана молба за отмяна на влязло в сила
решение, която е допусната до разглеждане с Определение № 130/05.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1050/2020 г. по описа на ВКС.
При
така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти
на спора:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на иска с правна
квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да са се проявили в своята кумулативно
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно
поето задължение от страна на ответника; 2. неизпълнение на това задължение,
или наличие на неточно или забавено изпълнение; 3. наличие на валидна уговорка
между страните, че за съответното неизпълнение или неточно или забавено
изпълнение ще се дължи неустойка в определен размер; 4. отсъствие на някоя от
причините, водещи до отпадане на договорната отговорност на ответника ЮЛ, а
именно непреодолима сила, неизпълнението да се дължи изцяло на поведението на
трето лице или неизпълнението да се дължи изцяло на отказано съдействие от
страна на кредитора-ищец.
По делото несъмнено се установи, че с
влязло в сила решение - Решение № 1266/06.11.2019 г., постановено по в. гр. д.
№ 1593/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е отхвърлен предявеният
частичен иск за заплащане на сумата в размер на 4 000.00 лева,
представляваща част от общото вземане в размер на 297 002.15 лева,
представляващо главницата по Споразумение от **** г. Несъмнено при наличие на
влязло в сила решение за отхвърляне на частичен иск, се отрича цялото спорно
право. Следователно СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със
СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно
правопораждащите факти. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив
по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от
гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане
поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата
до неговия пълен обем според твърденията на ищеца./така т.2 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2019 г., постановено по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС/.
От изложеното следва, че е не е налице
първата от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията за
заплащане на неустойка, а именно: не е налице валидно поето задължение от
страна на ответника. Действително, от приложените по делото писмени
доказателства, се установява, че е налице висящо производство по молба за
отмяна на влязло в сила съдебно решение, но доколкото не е постановен
окончателен съдебен акт по същото, съдът е обвързан от пределите на сила на
пресъдено нещо по отношение на отричане правото на ищеца на главното вземане.
За пълнота на изложеното, съдът намира,
че следва да се посочи, че не е налице и друг елемент от фактическия състав на
нормата на чл. 92 ЗЗД, а именно: наличие на валидна уговорка между страните, че
за съответното неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще се дължи
неустойка в определен размер. В представеното споразумение е уговорено, че: „в
случай на забава страните се договорят, че Г.Х. дължи на кредиторите,
неустойка, равна на главниците на дължимите от Г.Х. суми в общ размер на
203 500.00 долара на ****, платими в левовата им равностойност по курса на
БНБ към датата на падежа – 30.07.2014 г.“. Съдът намира, че уговорена по този
начин, неустойката се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, в
която насока са и възражението на ответника в настоящото производство.
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.,
постановено по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящия случай несъмнено
неустойката излиза извън присъжище и функции, доколкото е уговорена в размер,
равняващ се на главницата по договора за заем. По този начин от страна на
кредитора не се цели обезщетяване на вредите от неизпълнение, а получаване на
заемната сума в двоен размер, което несъмнено води до накърняване на порядките,
залегнали в общественото съзнание. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката /в тази насока и Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
541/2010 г., IV г. о., ГК, при което се разглежда хипотеза на неустойка,
уговорена като равна на престацията по договора/.
От изложеното следва, че дори да се
установи наличие на главно задължение по сключеното споразумение, то неустойка
за неговото неизпълнение отново не се дължи, доколкото уговорена по този начин,
същата противоречи на добрите нрави, респ. се явява нищожна.
По изложените съображения, претенцията
за заплащане на неустойка следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, в полза на ответника срещу ищеца се поражда вземане за
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Такива се претендират единствено за
извършените по делото експертизи, респ. следва на ответника да бъде присъдена
сумата в размер на 360 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.И., ЕГН: **********,
срещу Г.З.Х., ЕГН: **********, иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с
който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
на 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща част от сума в общ размер на
297 002,15 лева /двеста деветдесет и седем хиляди и два лева и петнадесет
стотинки/, представляваща неустойка за забавено изпълнение на Споразумение от ****
г., сключено между ответника и К.А.Т., вземанията по което са прехвърлени от К.А.Т.
на К.Б.Х. по силата на нотариално заверен Договор за цесия от **** г., за което
прехвърляне длъжникът е уведомен с Уведомление от **** г., които вземания са
прехвърлени от К.Б.Х. на П.Т.И. по силата на нотариално заверен Договор за
цесия от **** г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен с Уведомление от ****
г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 27.07.2017 г., до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Т.И.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.З.Х.,
ЕГН: **********, сума в размер от 360 лева / триста и шестдесет лева/,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство за
изготвените по делото експертизи.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ