№ 3742
гр. Варна, 04.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Мирела Огн. Кацарска
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501753 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 59544/02.07.2024г., подадена от
И. Е. И., ЕГН ********** и К. Е. М., ЕГН ********** срещу Решение №
2344/20.06.2024г., постановено по гр.д. № 15869/2022г. на РС-Варна, 12
състав, с което са отхвърлени предявените от И. Е. И., ЕГН ********** и К. Е.
М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Варна, ул. *********** срещу Р. Ж.
Ж., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Варна, бул. „*********, ет.2, ап.4
искове както следва:
-на осн чл. 108 ЗС - да бъде признато за установено в отношенията с
ответницата, че ищците са собственици на реална част от УПИ с
идентификатор № ************.809 по КК на град Варна от 2008 г. с площ от
85.50 кв.м., намираща се между съществуващата в източната част на терена
ограда и границата между УПИ с идентификатор № ************.809 и
съседния ПИ с идентификатор № ************.209, съгласно кадастрална
карта на град Варна от 2008 г. и актуален идент. по КК – ************.872,
както и да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес град
Варна, ************, да предаде на ищците владението върху реална част от
УПИ с идентификатор № ************.809 по КК на град Варна от 2008 г. и
1
актуален идент. по КК – ************.872 с площ от 85.50 кв.м., намираща се
между съществуващата в източната част на терена ограда и границата между
УПИ с идентификатор № ************.809 и съседния ПИ с идентификатор
№ ************.209, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна
от 2008 г. и актуален идент. по КК – ************.872;
-на осн. чл.109 ЗС, да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и
постоянен адрес град Варна, ************, да премести съществуващата
ограда, намираща се в притежавания от ищците УПИ с идентификатор №
************.809 по КК на град Варна от 2008 г., по регулационната линия,
евентуално по границата между УПИ с идентификатор № ************.809 и
съседния ПИ идентификатор № ************.209 по КК от 2008 г. и актуален
идент. по КК – ************.872, съгласно действащата кадастрална карта на
град Варна от 2008 г.;
-на осн. чл.109 ЗС, да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и
постоянен адрес град Варна, ************, да премахне от притежавания от
ищците УПИ с идентификатор № ************.809 по КК на град Варна от
2008 г., част от постройка с площ от 12.60 кв.м., представляваща гараж с
идентификатор № ************.209.4 по КК преди отразяването на ПУП-ПРЗ
на УПИ в IX в кв.39/ с по сега действащата КК с идент. ************.872.2,
която част се намира без основание в имота на ищците.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Въззивниците считат, че първоинстанционният съд неоснователно и
необосновано е мотивирал съдебния си акт, като се е позовал на разпоредбата
на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.122/1997г./, приета след като
наследниците на м.м са реализирали процедурата по придобиване правото на
собственост на земеделски имот по пар.4а от ПР на ЗСПЗЗ, тъй като на
посочената разпоредба не е дадена обратна сила. Излагат още, че решението е
постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа
обстановка. Сочат, че вещото лице по СТЕ е следвало да извърши оглед на
място , а от отговорите в съдебно заседание ставало ясно, че не е влизало в
процесната сграда с идентификатор ************.809.1 и не е търсило достъп
до нея, както и не е приложило снимков материал от същата. Също така съдът
2
не е съобразил, че законът не поставя изискване сградата в поземления имот
да е жилищна, за да е налице възможността за трансформиране на правото на
ползване върху земята в право на собственост. Излага се оплакване, че съдът
неоснователно е кредитирал показанията на св. Г.В, който е заинтересован от
изхода на делото по смисъла на чл.172 от ГПК, предвид, че е праводател на
ответницата по отношение на процесния гараж и същата би разполагала с
регресен иск срещу него, ако исковете срещу нея бъдат уважени.
Въззивниците считат, че по делото безспорно са установени твърденията,
фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. По отношение на
възражението за давност подчертава, че спорните 85.50 кв.м. не отговарят на
изискванията за самостоятелен ПИ и не са налице условията на чл.17 от ЗУТ,
поради което не могат да бъдат придобити по давност. Молят обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с
което да бъдат уважени предявените искове, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Правят доказателствени искания за
допускане на повторна съдебно-техническа експертиза по поставените
въпроси относно сградата с идентификатор ************.809.1, както и за
допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на въпроси по отношение на същата сграда, а именно
електроснабдена ли е, има ли в или извън нея изградени водопровод, чешма и
тоалетна, каква е височината й и има ли покрив, в сградата има ли помещения
за обитаване, има ли одобрени строителни книжа/проекти и има ли издадено
строително разрешение; сградата прикрепена ли е трайно към земята и по нея
има ли изградено складово помещение/изба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Р. Ж. Ж. с ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като неоснователна. В същия се излага, че в жалбата няма описани
конкретни нарушения, които водят до обоснованост на жалбата. Счита за
доказано обстоятелството, че в процесния имот има само барака от 7 кв.м.,
поради което решението следва да бъде потвърдено. В случай, че се приеме, че
ищците са собственици на процесната реална част, моли да бъде разгледано
възражението й за придобиване на частта по давност и да бъде прието, че е
станала собственик на същата. Сочи още, че гаражът изцяло се намира в
нейния имот, като счита за приложима хипотезата на чл.36, ал.1 от ЗУТ, тъй
като се касае за масивна постройка и при събаряне на част от нея, ще се
3
наруши конструкцията й. По доказателственото искане счита, че не следва да
бъде допускано, предвид, че въззивниците не са оспорили експертизата в
съдебното заседание, в което е приета, както и не са поставили своевременно
допълнителни въпроси. Моли жалбата да бъде отхвърлена и решението да
бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
Въззивният съд намира, че доказателствените искания на въззивниците
следва да бъдат оставени без уважение, тъй като са несвоевременно
направени с оглед разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК. В съдебното
заседание, в което е изслушване съдебно-техническата експертиза, изрично
страните са заявили, че същата следва да се приеме, което означава, че са
счели поставените задачи за изпълнени. След приемането й експертизата не е
оспорена от ищците и повторна такава не е поискана. По отношение на
допълнителните въпроси, такива, свързани със сградата в имот с
идентификатор ************.809 са поставени в хода на процеса и от двете
страни, но не и конкретно посочените във въззивната жалба. Такива не са
поставени и след изслушването на вещото лице в съдебно заседание,
включително по допуснатите от съда въпроси, касаещи сградата. В този
смисъл възможността на въззивниците да искат допълнителни задачи към
СТЕ е преклудирана.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 59544/02.07.2024г.,
подадена от И. Е. И., ЕГН ********** и К. Е. М., ЕГН ********** срещу
Решение № 2344/20.06.2024г., постановено по гр.д. № 15869/2022г. на РС-
Варна, 12 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
4
29.10.2024г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивниците се връчи и препис
от отговорa на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззивниците за допускане на повторна и допълнителна съдебно-техническа
експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5