РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330206334 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш № ********** издаден от Агенция ,,Пътна
инфраструктура‘‘ с който на Г. С. Б. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева за извършено от
него нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата.
Жалбоподателят Г. Б., чрез процесуалния представител адв. Г. обжалва
процесния електронен фиш. Излага съображения, че същият е неправителен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че има
заплатена винетна такса за процесния лек автомобил, като единственото
несъответствие се изразявало в това, че като държава от която е МПС-то е
била посочена В., вместо България. Ето защо, намира случая за маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния
представител **** С.-Г. оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалвания
електронен фиш. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът намира същата за основателна.
1
Съдът възприема следната фактическа обстановка, а именно:
Жалбоподателят Г. С. Б. притежава лек автомобил ,,Хюндай Санта Фе‘‘
с рег. № *****видно от справка за собственост/, като същият видно от
разписка за електронна винетка на 25.04.2020 г. заплатил винетна такса за
една година със срок на валидност от 27.04.2020 г. до 26.04.2021 г. Като
националност на превозното средство била посочена В., вместо България.
На 19.07.2020 г. в 14:03 часа било установено нарушение с ППС лек
автомобил ,,Хюндай Санта Фе‘‘ с рег. № ***** в община М., по път А-1 км
118+599 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото МПС не била заплатена пътна такса по 10,
ал. 1 от Закона за пътищата. Нарушението било установено с устройство №
20051, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1
км 118+599.
По делото са налице три броя снимков материал на извършване на
нарушението, видно от които се установява, че процесният лек автомобил е
бил в движение.
Налице е и справка за собственост на МПС, видно от която се
установява, че същото е регистрирано на името на жалбоподателя.
Налице е и разписка за заплатена винетна такса, видно от която се
установява, че за ППС с рег. № ***** е била заплатена такава за срок на
валидност от една година, а именно от 27.04.2020 г. до 26.04.2021 г.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата предвижда, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна
мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство
да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
В конкретния случай за МПС с рег. ***** е имало заплатена винетна
такса със срок на покритие от 27.04.2020 г. до 26.04.2021 г., тоест към
момента на извършване на деянието – 19.07.2020 г. е имало заплатена
винетка.
2
Съдът намира, че в случая има извършено нарушение от жалбоподателя,
но същото е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93,
т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че са налице редица такива
обстоятелства и по конкретно: нарушението е извършено за първи път,
жалбоподателят е признал вината си, изразил е съжаление за стореното, както
и обстоятелството, че е имало заплатена винетна такса от същия за период от
27.04.2020 г. до 26.04.2021 г., но е била допусната техническа грешка и като
държава на ППС е била посочена В., вместо България. По абсолютно никакъв
начин не е бил засегнат държавния бюджет, доколкото е налице заплатена
3
винетна такса. Прави впечатление на Съда и обстоятелството, че възможност
за корекция е въведена едва с ДВ бр. 23/2021 г., което е след извършване на
деянието, като е създадена разпоредбата на чл. 10а, ал. 3б, която е в насока, че
когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка
при деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство,
включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата
категория, може да бъде извършена корекция от съответните длъжностни
лица, ако след заявление за промяна на грешно декларирани данни от
собственика или ползвателя, безспорно се установи, че в Република България
не съществува регистрирано пътно превозно средство с идентичен на
първоначално декларираните във винетката регистрационен номер, държава
на регистрация или категория. Промяната в данните на електронната винетка
има действие от момента на извършване на корекцията и има срок на
валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената.
Ето защо, обжалваният електронен фиш, като неправилен и
незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер от 300 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение по делото, като същите се присъдят на представлявалия го
адвокат, доколкото правната помощ е предоставена на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 Закона за адвокатурата.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Обжалван е Електронен фиш № ********** издаден от
Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ с който на Г. С. Б. с ЕГН: ********** е
било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева за
извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ да заплати на адв. Ю. О.
Г. с ЕГН: ********** сумата в размер от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от
АПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5