№ 56
гр. гр. Карнобат, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско
дело № 20212130100381 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на М. И.. У..,
ЕГН **********, от гр.****, с пълномощник адв. Д. П. Щ., съдебен адрес:
гр.ББ., против Община Сунгурларе, ЕИК:*********, представлявана от Кмета
на Община Сунгурларе, с адрес: гр.Сунгурларе, ул. Георги Димитров № 10. В
исковата аси молба ищцата посочва, че е работила по безсрочен трудов
договор в „Дом за пълнолетнти лица с деменция“ село Славянци на
длъжността „касиер –домакин“. Трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено на 18.01.2021 г. но основание чл. 187, ал.1 т.8 и т. 10 от КТ във вр.
чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Ищцата оспорва уволнителната заповед с твърдения,
че в същата работодателят е посочил само цифрово на нормите на КТ, без да е
посочено словесното съдържание на нормите и по този начин е нарушено
правото й на защита, да разбере тяхното съдържание съдържанието на самите
норми, което довело до нарушаване правото й на защита. Сочи се, че
заповедта за уволнение е връчена при отказ на ищцата, но не били посочени
надлежно данните на свидетелите на отказана. На следващо място ищцата
заявява, че по никакъв начин не е извършвала действия или бездействия,
касаещи злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения и
1
не е извършвала действия или бездействия, касаещи неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение. Ищцата е
предявила искове срещу работодателя за признаване на уволнението й за
незаконно и отмяна на процесната заповед, за възстановяване на заеманата
преди уволнението й длъжност „касиер - домакин” при „Дом за пълнолетни
“
лица с деменция - село Славянци, община Сунгурларе и за осъждане на
Община Сунгурларе, да й заплати сумата в размер на 6 729.84 лева - главница,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа,
вследствие на незаконното уволнение, но за не повече от 6 /шест/ месеца,
както и да й бъде заплатена и законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Прави
доказателствени искания. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор, не е
оспорил иска, не е направил възражения и не е ангажирал доказателства.
Становище от ответника е постъпило по делото в деня на първото съдебно
заседание.по иска е постъпило в деня на
Страните ангажират доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
страните и приложимите законови разпоредби, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3
от КТ.
От представеното трудово досие се установява, че между ищцата и
отдел „СД“ –ДВД Славянци“ с ЕИК 0000572500278, към Община
Сунгурларе(лист 57 от делото) е бил сключен трудов договор на 22.12.2014г.,
с който ищцата е бела назначена на длъжността „касиер - домакин” при „Дом
“
за пълнолетни лица с деменция - село Славянци към община Сунгурларе.
От извършена справка в сайта на община Сунгурларе, съдът установи,
че с Решение № 4/12.2015г. г. на Общинския съвет е приета нова структура, с
която второстепенните разпоредители с бюджетни кредити минават към
Община Сунгурларе, като първостепенен разпоредител. Това обстоятелство е
отразено в допълнителното споразумение към трудовия договор сключено на
2
15.01.2016г., основание чл.119 от КТ, между ищцата и Д“ОУ.КСДСТ“-ДВД
Славянци към Община Сунгурларе(лист 56 от делото ) и изпратеното
уведомление до НАП, на основание чл.62, ал.5 от КТ.
Предвид направеното от ищеца оспорване на заповедта за уволнение,
законосъобразността ѝ следва да се преценява от съда съобразно
съответствието на посоченото в нея основание за това и действителното
фактическо положение. Доказателствената тежест за доказване на
законосъобразно упражняване на правото да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата на соченото в заповедта основание има
работодателят.
Не се спори по делото, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено без предизвестие със заповед № 16/18.01.2021г. на основание
чл.187, ал.1 т.8 и т.10 във вр. чл.330, ал.2 т.6 от КТ. Заповедта е връчена на
ищцата при отказ, в присъствието на двама свидетели.
Заповедта за уволнение страда от множество пороци, всеки един
поотделно водещ до нейната незаконосъобразност – заповедта е
немотивирана, в нея липсва посочване на каквото и да било конкретно
дисциплинарно нарушение на ищцата, за което се налага дисциплинарното
наказание, липсват освен посочени нейни действия или бездействия, така и
дата, място, фактическа обстановка на нарушенията. За нарушението по
чл.187, ал.1 т.8 от КТ, което според посочената норма следва да бъде
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието,
разпространяване на поверителни за него сведения, работодателят не е
посочил нито в заповедта нито в друг свой акт, предхождащ издаването на
заповедта с какви действия е осъществено. Същото е отнася и за посочената
като нарушена норма на чл.187, ал.1 т.10 от КТ - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в законови и нормативни актове,
правилника за вътрешния трудов ред в КТД или определени при
възникването на ТПО (трудовото правоотношение). При това положение
работодателят не е изпълнил законово вмененото му задължение по чл.193 от
КТ да изслуша или приеме обясненията на работника, преди налагане на
дисциплинарното наказание.
В практиката на ВКС трайно се приема, че във всички случаи на
прекратяване на трудовото правоотношение, на работника или служителя
3
трябва да са ясни фактическите основания на уволнението. Когато
уволнителната заповед предполага различни фактически основания, какъвто е
разглежданият случай, уволнението е незаконно, ако в нея единствено е
цитирана нормата на закона. В тази хипотеза уволнението може да се приеме
за законно само ако работодателят, в резултат на сериозна предварителна
подготовка, е информирал работника или служителя за конкретните
обстоятелства, довели до уволнението. Съдържанието на заповед №
16/18.01.2021г. не дава възможност да бъдат ясно дефинирани конкретните
обстоятелства, обусловили решението на ответника да прекрати едностранно
без предизвестие трудовото правоотношение с ищцата на посоченото
основание чл. 187, ал.1, т.8 и т.10 във вр. чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради което
предявеният иск за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна
е основателен.
Предвид уважаването на иска за отмяна на уволнението като незаконно,
основателен е обективно съединеният иск с правно основание по чл.344, ал.1,
т.2 от КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност -„касиер домакин“ в ДПЛД с.Славянци“, община Сунгурларе.
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради
незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без
работа в резултат на уволнението за процесния период. Съгласно ТР №
6/2013 на ОСГК на ВКС, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.
225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е
на ищеца. В съдебно заседание се представиха доказателства за оставането на
ищцата без работа - липсва отбелязване за започване на работа по трудово
правоотношение на ищцата при същия или при друг работодател, същата е
регистрирана в Бюрото по труда като безработна, поради което съдът намира
за доказан фактът за оставане на ищцата без работа през процесния период.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно, БТВ, получено от ищцата за мес. 12. 2020 г. е
в размер на 1100,80 лева, определено според чл.17 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Шестмесечния период
4
съгласно чл.225 от КТ е изтекъл на 18.07.2021г., като дължимото обезщетение
на основание чл.344, ал.1 т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ възлиза на 6604,80
лева, до който размер процесуалният представител на ищцата направи
изменение на иска в последното съдебно заседание.
Предвид уважаването на исковите претенции в пълен обем, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищцата направените
разноски по делото в размер от 1640 лева –адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд –Карнобат направените по делото разноски от
130 лева – възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ, както и
държавна такса по предявените искове в общ размер от 364.19 лева (по 50
лева за първите два иска и 264,19 лева –за иска по чл.344, ал.1 т.3 във вр.
чл.225, ал.1 от КТ).
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.1,
т.1 от КТ уволнението на М. И.. У.., ЕГН **********, от гр.**** , извършено
със заповед № 16/18.01.2021г., издадена от Кмета на Община Сунгурларе.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, М. И.. У.., ЕГН
**********, от гр.****, на заеманата преди уволнението длъжност „касиер -
“
домакин” при „Дом за пълнолетни лица с деменция - село Славянци към
община Сунгурларе.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, ЕИК:*********, гр.Сунгурларе, ул.
Георги Димитров № 10, представлявана от кмета д-р Г.К. ДА ЗАПЛАТИ М.
И.. У.., ЕГН **********, от гр.**** сумата от 6604.80 лева (шест хиляди
шестстотин и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради
уволнението – за периода от 18.01.2021 г. до 18.07.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
5
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението за присъденото обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа поради уволнението.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, ЕИК:*********, гр.Сунгурларе, ул.
Георги Димитров № 10, представлявана от кмета д-р Г.К. да плати на М. И..
У.., ЕГН **********, от гр.****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските
по делото в размер на 1640.00 лева (хиляда шестстотин и четиридесет лева).
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, ЕИК:*********, гр.Сунгурларе, ул.
Георги Димитров № 10, представлявана от кмета д-р Г.К. да плати на Районен
съд – Карнобат сумата от 494.19 лева (четиристотин деветдесет и четири лева
и деветнадесет стотинки), представляваща дължима държавна такса и
разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
06.10.2021г. пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6