РЕШЕНИЕ
№ 445
гр.Р., 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД…
търговско отделение…в открито съдебно заседание
на 24 октомври през две хиляди и деветнадесета година….в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Магардичиян
при
секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурора…….. като разгледа
докладваното от съдия Магардичиян гр.д.
№ 373 по описа за 2019година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.229 КЗ/отм/ във вр. § 22 от КЗ /бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г/
Ищецът В.със седалище и адрес на
управление гр.Р.твърди, че с влязло в сила Решение по гр.д.№ 149/17 по описа на
РОС дружеството е осъдено да заплати на М.-Р.обезщетение за причинени
имуществени вреди, следствие на теч от водопроводна авария на 03.10.201ш на
уличен водопровод в гр.Р., ул.“Т.“ в
размер на 35 695.79лв, от които 25 231.88лв-главница,
7 992.63лв-лихва от датата на увреждането-03.10.15 до датата на
плащането-14.11.2018г и разноски в размер на 2471.28лв. Делото е разгледано с
участието на ответника като трето лице помагач на дружеството ищец, тъй като
към датата на деликта е бил валидно сключен между
страните застрахователен договор. Застрахователят не е изплатил следващото се
обезщетение, поради което това е направило дружеството ищец.Твърди, че с покана
изх.№ К-278 от 24.01.2019г е поканил ответника да заплати по негова сметка,
изплатените от В.суми, но в определения срок и до настоящият момент
застрахователят не е извършил плащане, поради което иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 35 695.79лв,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане, сумата
от 1 358.42лв, представляваща мораторна лихва за
периода 25.01.2019г до 10.06.2019г. Претендира и разноските по делото.
Ответникът „Застрахователно акционерно
дружество“А.“АД със седалище и адрес на управление-гр.С. в писмен отговор по
реда в срока по чл.131 ГПК оспорва изцяло по основание и размер предявеният
иск. Счита, че събитието не е застрахователно, поради което не се дължи
застрахователно обезщетение. Процесното събитие не
попада в нито една от хипотезите на покрит риск, видно от приложимите между
страните по договора общи условия. Съгласно мотивите на Решение № 278 от
21.12.2017г, постановено по в.гр.д.№ 437/17 по описа на ВТАС, ищецът е
осъществил поддръжка на водопреносна мрежа в гр.Р.през
2015г. Вредите от неизпълнението на задълженията на ищеца да поддържа водопреносната и канализационна мрежа в съотвествите
с техническите изисквания, както и да опазва съоръженията и имотите-собственост
на потребителите са установени и с нормите на чл.42, ал.1,т.2 и т.11 от Наредба
4/14.09.04, не попадат в застрахователното покритие по застрахователна полица №
14 100 1310 **********, издадена на 22.12.2014г с период на
застрахователно покритие от 01.01.2015г- 31.12.2015г.
Счита, че е налице хипотезата на чл.211 КЗ/отм/,
съгласно която застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение в случаите, в които е налице неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е било предвидено в застрахователния договор. Счита, че КЗ/отм/ е приложимият нормативен акт, съгласно нормата на § 22
ПЗР КЗ. В т.1/1/, раздел VІІІ от ОУ на застраховката
предвижда, че за периода на застраховката застрахованият е длъжен да предприема
всички необходими действия за предотвратяване на събития, които било могли да
доведат до претенция по застраховката. В решението по в.гр.д.№ 437/17 по описа
на ВТАС е прието, че ищецът не е изпълнил задълженията си да поддръжа водопреносната и
канализационна мрежа в съответствие с техническите изисквания, както и да
опазва съоръженията и имотите-собственост на потребителите. Именно това е
нарушение от страна на ищеца на договорните му задължения със застрахователя.
При условията на евентуалност считат, че в сумата за обезщетение не се включват
суми за лихви и разноски, т.е застрахователят евентуално дължи само сумата от
25 231.88лв доколкото застрахованият с поведението си е увеличил вредите
като не е удовлетворил своевременно пострадалото лице. С оглед оспорване на
главния иск се оспорва и иска за мораторна лихва.
Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно по смисъла на
чл.78 ,ал.5 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 12.07.2014г между В.със седалище и
адрес на управление-гр.Р.в качеството на възложител и З.със седалище и адрес на
управление гр.С. качеството на изпълнител е сключен договор за обществена
поръчка с предмет „застраховане“, по силата на който възложителят възлага,а
изпълнителят приема да извърши различни видове застраховане сред които в група А,1.4 „обща гражданска
отговорност към трети лице“-водопроводна мрежа гр.Р.. Във връзка с това е
сключена застрахователна полица № 14 100 1310 ********** от 22.12.2014г за застраховка „ гражданска отговорност на
юридически лица“, по силата на която В.ООД Р.е застрахована „ стопанската
дейност на застрахования по водоснабдяване, канализация и пречистване на води“
в периода от 01.01.2015г до 31.12.2015г.Обхвата на
покритието е съгласно условията на приложения застрахователен договор на ЗАД“А.“
по застраховка „гражданска отговорност на юридически лица“. Според раздел
І, чл.1 / 1 / от общите условия на посочената застраховка гражданска
отговорност на юридически лица, предмет на застраховката са всички суми, които
застрахованият бъде законно задължен да заплати на основание писмени претенции
на трети лица, предявени през периода на валидност на застраховката като
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило след началната дата на
настоящата дата на територията на Р България в резултат на описаната в полицата
дейност на застрахования, в рамките на договорените лимити за обезщетение. В
раздел ІІІ от общите условия се съдържат изключенията, при които застраховката
не покрива отговорност. Съгласно раздел
VІІІ, чл.1 застрахованият е длъжен, през периода на застраховката, да
предприема всички необходими действия за предотвратяване на събития, които биха
могли да доведат до претенции по застраховката. Съгласно чл.3 от същият раздел,
застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя не по-късно от 7 дни от
узнаването за предявени срещу него претенции или съдебни искове и да запознае
застрахователя с всички известни обстоятелства. При предявен съдебен иск от
трето увредено лице срещу застрахования, същият е длъжен в срок от 7 дни от
узнаването на това обстоятелство да уведоми изрично и писмено застрахователя,
като му предостави копие от всички относими към случая
документи, както и да поиска от решаващия съд привличането на застрахователя
като трето-лице помагач в процеса, когато това е допустимо от закона./ чл.4 от
раздел VІІІ/.
С Решение № 311 от 05.07.2017,
постановено по гр.д.№ 149/17 по описа на РОС, потвърдено с Решение № 278 от
21.12.2017г, постановено по в.гр.д.№ 437/17 по описа на ВТАС, последното не е
допуснато до касационно обжалване с Определение № 733 от 05.11.2018г,
постановено по гр.д.№ 1721/18 по описа на ВКС, В.–Р.е осъдено да заплати на М.сумата
от 25 231.88лв, представляваща стойността на видовете строителни дейности,
необходими за поправяне на причинени вреди и възстановяване в експлоатационно
състояние на имота и съоръженията в него в гр.Р., ул.Т. № 8, като сумата
представлява обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на
теч от водопроводна авария на 03.10.2015 на уличен водопровод в гр.Р.по ул. „Т.“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането-03.10.2015г до окончателно плащане, както и 2 471.28лв деловодни
разноски.
В производството по гр.д.№ 149/17 по
описа на РОС ЗАД“А.“-гр.С. е участвало като трето лице помагач на страната на В.Р..
С платежно нареждане от 14.11.2018г В.Р.е
изплатило по сметка на М. сумата от 35 695.79лв, представляваща дължима по
гр.д.№ 149/17 РОС, включваща главница 25 231.88лв, лихва до 15.11.2018г-
7992.63лв и разноски 2 471.28лв.
На 24.01.2019г В.–Р.е отправило покана
за доброволно изпълнение до З.като е уведомило застрахователя, че във връзка с
възникнали аварии в периода на действие на застрахователния договор са
образувани граждански дела, едно от които е гр.д.№ 149/17 по описа на РОС с
ищец М.С влязло в сила решение дружеството е осъдено и е заплатило сумата от
25 231.88лв-главница, 7 992.63лв- лихва от датата на увреждане до
датата на плащането-14.11.2018г и разноски в размер на 2 471.28лв или общо
35 695.79лв. Поканили са застрахователя да изплати тази сума в 1-седмичен
срок от посочената в поканата сметка на дружеството, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на плащането 14.11.2018г до датата на получаването и
по сметката на дружеството. Същата е получена от застрахователя на 25.01.2019г
чрез „Български пощи“
С писмо от 14.02.2019г, заведено във В.Р.на
18.02.2019г застрахователят е уведомил, че във връзка с поканата за доброволно
изпълнение относно Решение по гр.д.№ 2652/17 по описа на РРС претенцията за
възстановяване на сумите е неоснователна, по изложените в писмото съображения.
В това писмо липсва оспорване на останалите вземания, съдържащи се в поканата
за доброволно изпълнение, едно от които е сумите по гр.д.№ 149/17 по описа на
РОС.
Според представената от В.Р.справка,
която не е оспорена от ответника, лихвата за забава върху сумата от
35 695.79лв за периода от 25.01.2019 до 10.06.2019г е в размер на
1358.42лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи :
Предпоставки за уважаване на иска по чл.
229 КЗ /отм/ е в обективната действителност да са се
осъществили следните предпоставки: 1) наличието на основание за
възникване на гражданска отговорност, в което да е реализиран фактическия
състав на непозволеното увреждане; 2) валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“; 3) плащане на обезщетение за
причинените вреди от делинквента на увреденото лице
От събраните по делото писмени
доказателства се установи, че в периода от 01.01.2015г
до 31.12.2015 между В.Р.и ЗАД“А.“ –С. е действал договор за застраховане, включващ
и „обща гражданска отговорност към трети лица“-водопроводна мрежа гр.Р.. Във
връзка с това на 22.12.2014 е сключена застрахователна полица с обхват на
покритието съгласно условията на
приложения застрахователен договор с ЗАД“А.“ по застраховка „гражданска
отговорност на юридически лица“. Застрахованата дейност е „стопанската дейност
на застрахования по водоснабдяване, канализация и пречистване на води“.
Не е спорно, че по гр.д.№ 149/17 по
описа на РОС В.Р.е осъдено да заплати на М.сумата от 25 231.88лв,
представляваща стойността на видовете строителни дейности, необходими за
поправяне на причинени вреди и възстановяване в експлоатационно състояние на
имота и съоръженията в него в гр.Р., ул.Т. № 8, като сумата представлява
обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на теч от
водопроводна авария на 03.10.2015 на уличен водопровод в гр.Р.по ул. „Т.“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането-03.10.2015г до окончателно плащане, както и 2 471.28лв
деловодни разноски. Тези суми В.Р.е изплатило с платежно нареждане от 24.01.2019г.
Общият размер на изплатените суми по решението е в размер на 35 695.79лв.
С оглед тези факти за В.Р.като застрахован възниква правната възможност,
предвидена в чл.229 КЗ/отм/ да получи от
застрахователя застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото
лице.
Застрахователят в настоящото
производство е оспорил предявеният иск с довода, че събитието не е
застрахователно, поради което и застрахователното обезщетение не се дължи, тъй
като събитието не попада в нито една от хипотезите на покрит риск, а от друга
страна е налице неизпълнение на застрахования по застрахователния договор по
раздел VІІІ,т.1/1/ от общите условия,а именно
застрахованият е бил длъжен да предприема всички необходими действия за
предотвратяване на събития, които биха могли да доведат до претенция по
застраховката.
Съдът намира тези възражения на
застрахователя за неоснователни. От събраните по делото доказателства се
установява, че сключената между страните застраховка предмет на същата са
„всички суми, които застрахованият бъде законно задължен да заплати на
основание писмени претенции на трети лица, предявени през периода на валидност
на застраховката като обезщетение за застрахователно събитие, настъпило след
началната дата на застраховката на територията на Р България в резултат на
описаната в полицата дейност на застрахования, в рамките на договорените лимити
на обезщетение“ / раздел І,чл.1 /1/ от общите условия
на застраховка „гражданска отговорност на юридически лица/. Съгласно
застрахователната полица застрахованата дейност е „стопанската дейност на
застрахования по водоснабдяване, канализация и пречистване на води“. В този
случай съдът намира, че изплатената от застрахования В.Р.сума в размер на
35 695.79лв в полза на М.като увредено лице, въз основа на влязло в сила
решение по гр.д.№ 149/17 РОС, представляваща обезщетение по чл.49 ЗЗД за
имуществени вреди, причинени на М.вследствие на теч от водопроводна авария на
03.10.2015 на уличен водопровод в гр.Р.по ул. „Т.“, представлява покрит риск по
сключеният между В.и ЗАД“А.“ застрахователен договор. В раздел ІІІ на общите
условия на застраховката са изброени изчерпателно кои рискове не се покриват от
сключената застраховка и настоящият случай не попада в никой от изброените.
От друга страна не са налице
основанията, предвидени в чл.211, т.2 от КЗ/отм/,
даващи основания на застрахователя да откаже плащане на застрахователното
обезщетение. Не са доказани неизпълнение на задълженията на застрахования по
раздел VІІІ, чл.1/1/ от общите условия.
Обстоятелството, че е възникнал теч от водопроводна авария на 03.10.2015 не
сочи неизпълнение на задължението на В.да предприема всички необходими действия
за предотвратяване на събития, които биха могли да доведат до претенция по
застраховката. Водопроводната авария представлява внезапно събитие, което би
могло да настъпи и при предприемане на всички необходими действия по поддръжка
на водопроводната мрежа от страна на застрахованото дружество. Именно по тази
причина застрахованата дейност по договора е „ стопанската дейност на
застрахования по водоснабдяване, канализация и пречистване на води“.
Застрахователят е участвал като трето
лице помагач в производството по гр.д.№ 149/17 по описа на РОС поради което по
силата на нормата на чл.223,ал.2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите
на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната,
на която помага или която го е привлякла. Според мотивите на съдебното решение
възражението на застрахователя, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат на неизпълнения на задължения от страна на В., е
отхвърлено като неоснователно. Освен това направените в настоящото производство
възражения от застрахователят не са били наведени от него в производството по
цитираното гражданско дело, а същият като трето лице помагач е следвало да
изчерпи всичките си възражения, даващи основания на застрахователя да не
отговаря по договора за застраховка.
С оглед изложеното, съдът намира че,
след като застрахованият е изплатил на увреденото лице сумата от 35 695.79лв
въз основа на влязлото в сила съдебно решение и тази сума, представлява покрит
риск по сключеният между страните
застрахователен договор, застрахователя дължи плащането на тази сума на
застрахования по чл.229 КЗ/отм/.
Ответникът е възразил в условията на
евентуалност, че дължи само заплатената от В.сума, представляваща само
главница, но не и изплатените лихви за забава и разноски. Съдът
намира, че платените лихви за забава и разноски въз основа на влязлото в сила
съдебно решение, не попадат в обхвата на изключенията по раздел ІІІ, т. 10 от
общите условия. Според тази клауза на общите условия застраховката не покрива
„глоби, санкции и други подобни, включително начислени лихви и такси от
компетентните държавни и/или контролни органи“, т.е начислените лихви, които се
изключват от обхвата на застраховката са такива във връзка с изключените от
обхвата на застраховката глоби, санкции и други подобни. В случая изплатените
от застрахования лихви за забава и разноски в производството не представляват
подобни начислени лихви и такси по смисъла на раздел ІІІ,т.10 от общите
условия. Съгласно утвърдената практика на ВКС в обема на гражданската
отговорност на застрахователя се включва и отговорността за заплатените от
застрахования /делинквента/ лихви – в този смисъл Решение № 57 от 18.03.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 800 / 2009 г., II т.о., ТК, Решение №212/16.01.2015 по дело №4043/2013 на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 100/05.08.13г. по т.д.№ 1007/12г. на І т.о. и решение
№214/29.05.14г. по т.д.№ 992/12г. на І т.о/ Обемът на
отговорността на застрахователя спрямо застрахования обхваща обезщетение за
вредите от увреждането, лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования
– чл.223, ал.2 КЗ/отм/ , както и разноските по дела,
водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност –
чл.223, ал.4 КЗ/отм/. Отговорността за лихвите за
забава е ограничена до лихвите, начислявани след съобщаването по смисъла на
чл.224, ал.1 КЗ/отм/, т.е. след изпълнение на
задължението на застрахования да уведоми застрахователя за обстоятелствата,
които могат да доведат до възникване на гражданската му отговорност, за
предявени искове срещу него или за плащанията, които е извършил. В този смисъл
застрахователят дължи на застрахования В.цялата изплатена от дружеството сума
на увреденото лице, а именно сумата от 35 695.79лв, предвид което
предявеният иск е основателен и доказан по размер и следва да се уважи. Върху
тази сума ответникът дължи и законна лихва, считано от завеждане на
иска-10.06.2019 до окончателното й плащане.
На основание чл.78 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски в размер на 3506.57лв, съобразно
представеният списък за разноски и доказателства за извършване на тези
разноски. Ответникът в писменият си отговор е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Това
възражение е неоснователно. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение
е в размер на 1970.40лв с ДДС/ 1642лв възнаграждение и 328.40лв ДДС/. Това
възнаграждение, съобразно цената на иска, съответства на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвидени в чл.7,ал.2 Наредба №1 /2004 за
минимални адв.възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА З., ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр.С., район С.да плати на „ В.-Р., ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление-гр.Р., улД.и съд.адрес-*** чрез
адв.П.Г., на основание чл.229 КЗ/отм/,
сумата от 35 695.79лв, представляваща застрахователно обезщетение,
изплатено от В.Р.на увреденото лицеМ.с платежно нареждане
на 14.01.2018г, въз основа на влязло в сила Решение по гр.д.№ 149/17 РОС, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на иска- 10.06.2019г до окончателно
плащане на сумата, както и 3 506.57лв, представляващи разноски в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен
съдия :