Решение по дело №1733/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 739
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Валентин Пушевски
Дело: 20223110201733
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 739
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110201733 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. АНГ. АР., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Царевец“ № 55, вх. Г, ет. 1, ап. № 12, депозирана чрез нейния
процесуален представител адв. И.Г. от АК – Шумен срещу Наказателно
постановление № 21 – 0819 – 004818 от 17.11.2021 г., издадено от Началник
група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на
жалбоподателката А., на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
Закона за движение по пътищата, са й наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за това, че в 12:53 часа на 27.04.2021 г. в гр. Варна, по
бул. „Цар Освободител“ в посока на движение към бул. „Янош Хунияди“,
управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В
2882 ВВ, като чрез АИС „Трафик“ с № SD2D0013 и извършените
допълнителни справки в информационните системи на МВР се установи, че
МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от
Закона за движение по пътищата от дата 24.07.2019 г. – нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателката С. АНГ. АР. намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, като навежда един основен аргумент в
1
защита на позицията си, а именно, че в случая липсва субективен елемент на
административното нарушение, доколкото самата тя, в качеството си на
собственик на лек автомобил с рег. № В 2882 ВВ, не е била уведомена за
служебно прекратената регистрация на МПС, поради което и не е съзнавала,
че със своето поведение осъществява състав на административно нарушение,
конкретно нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на
процесното наказателно постановление и присъждане на сторените разноски
за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 01.06.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
1733 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката С.
АНГ. АР. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който
да изрази становището й в дадения ход на делото по същество. В депозирана
на 01.06.2022 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд
писмена защита, изготвена от адв. И.Г. от АК – Шумен се заявява, че се
поддържа жалбата на посочените в нея основания и се отправя молба за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален
представител по време на проведеното на 01.06.2022 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 1733 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд,
който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество, като в
депозирани на 26.05.2022 г. в деловодството на Варненския районен съд
писмени бележки, изготвени от процесуалния представител на въззиваемата
страна гл. юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова се застъпва аргументирано
становище за неоснователност на въззивната жалба и се отправя молба за
потвърждаване на наказателното постановление.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
В 12:53 часа на 27.04.2021 г. С. АНГ. АР. управлявала собствения си лек
автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 2882 ВВ по бул. „Цар
Освободител“ в гр. Варна, в посока на движение към бул. „Янош Хунияди“.
По същото време с техническо средство АИС „Трафик“ с № SD2D0013
било констатирано, че управляваното моторно превозно средство е със
служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за
2
движение по пътищата, считано от 24.07.2019 г.
Материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура
– Варна, за преценка дали е извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК,
като с Постановление от 02.11.2021 г. на Районна прокуратура – Варна било
отказано образуването на досъдебно производство, като наблюдаващият
прокурор преценил, че липсват доказателства за субективна страна на
извършеното деяние.
Материалите по преписката били изпратени по компетентност на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, като на 17.11.2021 г. Началник
група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, издал
наказателно постановление, приемайки, че в 12:53 часа на 27.04.2021 г. С.
АНГ. АР. е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата, управлявайки превозно средство със служебно
прекратена регистрация по уличната мрежа на гр. Варна и й наложил
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните
причини:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В случая не се спори между страните, че в действителност в обедните
часове на 27.04.2021 г. лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В
2882 ВВ е бил дерегистриран по служебен ред, на основание разпоредбата на
чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата – обстоятелство, което
също така се удостоверява от приложената справка от информационната
система на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, надлежно
приложена към административно – наказателната преписка.
3
Ето защо съдът приема, че от обективна страна със своето поведение в
обедните часове на 27.04.2021 г. жалбоподателката А. е извършила
противоправно деяние.
Същевременно обаче липсват каквито и да е било доказателства, че
жалбоподателката А. е знаела за това, че управляваното от нея превозно
средство по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна не е било регистрирано по
надлежния ред в сектор „Пътна полиция“ към съответното териториално
поделение на МВР към датата 27.04.2021 г.
Липсват каквито и да е било доказателства, че по някакъв начин
жалбоподателката А., в качеството й на собственик на лек автомобил с рег. №
В 2882 ВВ, да е била уведомена било от Гаранционен фонд, било от
подразделение на Министерството на вътрешните работи, че е била служебно
прекратена регистрацията на лек автомобил с рег. № В 2882 ВВ.
Впрочем това е и становището на наблюдаващият прокурор от Районна
прокуратура Варна, който е отказал да образува досъдебно производство по
пр. преписка № 12922/ 2021 г. по описа на Районна прокуратура Варна,
мотивиран от липсата на субективен елемент в действията на А..
При условие, че липсата на субективна страна в действията на
жалбоподателката са мотивирали Варненската районна прокуратура да
откаже да образува наказателно производство, тъй като предвид липсата на
умисъл жалбоподателката не е извършила престъпление, то с още по – голяма
степен следва да се приеме, че същата не е извършила и административно
нарушение.
Няма никакви данни и доказателства, че жалбоподателката да е била
уведомена от сектор „Пътна полиция“ към съответното териториално
подразделение на МВР или от Гаранционен фонд, че автомобил с рег. № В
2882 ВВ е бил дерегистриран по служебен ред.
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установен по безспорен и категоричен начин виновно
поведение от страна на жалбоподателката А. в извършване на нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Съдът не може да се съгласи с аргумента, наведен в придружителното
писмо, че жалбоподателката е била проявила небрежност, управлявайки
4
автомобил със служебно прекратена регистрация, доколкото е можела да
установи това обстоятелство и респ. да съобрази своето поведение с него.
Този аргумент може да бъде евентуално споделен единствено в
хипотезата, която водачът на МПС управлява автомобил без валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но не и когато
регистрацията на автомобила е била прекратена по служебен ред. Първо,
защото несключването на застраховка „Гражданска отговорност“ не влече със
себе си автоматично прекратяване на регистрацията на превозно средство, тъй
като Гаранционен фонд следва да уведоми съответното подразделение на
МВР и едва тогава се прекратява по служебен ред регистрацията на
превозното средство. Така, че аргумента, че жалбоподателката е трябвало да
бъде наясно, че щом няма валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, регистрацията на автомобила й ще бъде прекратена по
служебен ред, е несъстоятелен.
Съдът би желал да подчертае, че Гаранционен фонд има нормативно
установено задължение (чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането) да
уведоми собственика на превозното средство за това, че застраховката
„Гражданска отговорност“ му е изтекла и да му предостави срок за
представяне на доказателства, че е сключил нова застраховка „Гражданска
отговорност“ и едва тогава да предприеме действия, свързани с уведомление
на подразделенията на МВР за прекратяване по служебен ред на
регистрацията на превозното средство.
В случая няма как съдът да намери за справедливо едно подобно
поведение, а именно Гаранционен фонд да не изпълнява нормативно
установените си задължения и отговорността за това поведение да бъде
понесена от различни физически и юридически лица, в случая
жалбоподателката А., още повече тези лица да бъдат обвинявани в
небрежност.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 21 – 0819 – 004818 от 17.11.2021 г., издадено от Началник
група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде
отменено.
С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на
настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна
5
сторените разноски от страна на въззивника за адвокатско възнаграждение,
които възлизат в размер на 300 лева, съгласно приложения на л. 6 от НАХД
№ 1733 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд договор за правна
защита и съдействие от 21.04.2022 г., сключен между жалбоподателката С.
АНГ. АР. и адв. И.Г. от АК – Шумен.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 21 – 0819 – 004818 от 17.11.2021 г.,
издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.
Варна, с което на С. АНГ. АР., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Царевец“ № 55, вх. Г, ет. 1, ап. № 12, на основание разпоредбата на чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са й наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че в 12:53 часа
на 27.04.2021 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ в посока на движение
към бул. „Янош Хунияди“, управлява собствения си лек автомобил
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № В 2882 ВВ, като чрез АИС „Трафик“ с №
SD2D0013 и извършените допълнителни справки в информационните
системи на МВР се установи, че МПС е със служебно прекратена регистрация
на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата от дата
24.07.2019 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Осъжда ОД на МВР гр. Варна да заплати на С. АНГ. АР., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Царевец“ № 55, вх. Г, ет. 1, ап. № 12
парична сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1733
по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6
7