Присъда по дело №1922/2009 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 391
Дата: 9 ноември 2009 г. (в сила от 25 ноември 2009 г.)
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20095220201922
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    П Р И С Ъ Д А 

 

                    година 2009                                            град Пазарджик            

 

                                      В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на   девети ноември                                              2009 година        

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА

             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.Ч.

                                                                Б.Н.

 

Секретар: Р.Д.

Прокурор:Радослав Бакърджиев   

Като разгледа докладваното от   съдия ПОПОВА    

Наказателно дело ОХ  № 1922                  по описа за 2009   год.

 

        П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  В.Г.Б. - роден на *** г. в гр. Велинград, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, не женен, осъждан,   с ЕГН:  **********  за  ВИНОВЕН в това, че    на 15.06.2009 г. в гр. Пазарджик е отнел чужди движими вещи на обща стойност 31.80  лева от владението на  Й.   А.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК, във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 29 ал. 1 буква „А” и „Б” от НК, във връзка с чл.   55 ал.1  т. 1  от НК, го  ОСЪЖДА  на  ЕДНА    ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА  лишаване от свобода.

 НА ОСНОВАНИЕ  чл. 47 ал. 1 от ЗИН, определя първоначален  „строг” режим на изтърпяване на  наложеното наказание лишаване от свобода.

 НА ОСНОВАНИЕ  чл. 301 ал. 1 т. 5 от НПК,  ПОСТАНОВЯВА  наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно  в затворническо общежитие от закрит тип.

 ОСЪЖДА  подсъдимия  В.  Г.  Б. – със снета самоличност да  заплати сторените  по делото разноски  в размер на  110.00 лева, платими в полза на  държавата, по бюджета на  съдебната власт.

Присъдата може да се обжалва   и протестира  в 15 -дневен срок от днес пред Пазарджишкия Окръжен съд.

 

 

                                                                          СЪДИЯ:………….

                                      

                                             СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ: 1…………..

 

                                                                                             2…………..

 

 

                                          

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

          МОТИВИ:

Производството е по чл. 247 ал. 1 т.1 от НПК и е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

Обвинението е против В.Г.Б. – за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК, във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 29 ал. 1 буква "А" и "Б" от НК, за това, че  15.06.2009 г. в гр. Пазарджик е отнел чужди движими вещи на обща стойност 31.80 лева от владението на Й.А.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда.

Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава обяснения за изясняване на обстоятелствата по делото.

Районният съд, като   обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На 15.06.2009 г. около обяд подсъдимия  Б. се движел с велосипеда си  по бул. „Кн. Мария Луиза” в гр. Пазарджик. На № 95 на булеварда се намирал  фургон ползващ се от работниците, занимаващи се със строителство на находящата се в непосредствена близост  арменска църква. Във  фургона се   намирали различни строителни материали, собственост на управителя на строителната  фирма  - св. М..

Към момента когато подсъдимият  Б. забелязал фургона, вратата му била заключена, а стъклото на едно от крилата на намиращия се до нея  прозорец – счупено. Подсъдимият  решил да се възползва от това, да  проникне във  фургона и да открадне каквото намери. В изпълнение на замисъла си той промушил ръката си през счупеното стъкло, преместил  намиращия се от вътрешната страна райбер и по  този начин двете крила на прозореца се отворили. Подсъдимият влязъл във   фургона, прескачайки  през отворения прозорец и от там влез 15 броя свързващи планки, 6 от които с дължина 20 см и 9 – с дължина 35 см. С тези вещи подсъдимият Б. излязъл от фургона  по обратният път, сложил  ги в багажника на велосипеда, който  оставил пред  фургона   и потеглил към дома си.

Междувременно  поведението на подсъдимият било забелязано от гражданин, който уведомил ОДЧ – РУ МВР гр. Пазарджик. Дежурните полицаи се отзовали на сигнала  и заловили подсъдимия Б. в близост до местопрестъплението.

С протокол за доброволно предаване подсъдимият Б. е предал на Ненко Годжевъргов  - служител в РУ на МВР – гр. Пазарджик инкриминираните вещи, които  са върнати срещу разписка  на домакина в дружеството  на св. М..

Според заключението  на изготвената  оценъчна експертиза общата стойност на вещите предмет на престъпното посегателство по пазарни цени към датата на извършване на деянието възлиза на 31.80 лева.

 Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели Ш., М., М., заключението на съдебно икономическата експертиза, както и прочетените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства с оглед приобщаването им доказателствения материал по делото.

Подсъдимият се признава за виновен. Дава подробни обяснения, които са непротиворечиви на събраните по делото писмени и гласни доказателства и са в хронологична последователност с показанията на разпитаните свидетели Ш., М., М..

Безспорно установено от показанията на св. М. и Ш. е че, на инкриминираната дата установили, че е извършена кражба на вещи от разположен на „Кн. Мария Луиза” в гр. Пазарджик. На № 95 фургон, собственост на управляваната от св. М. фирма. За инцидента били сигнализирани органите на полицията, поради което св. М. като дежурен посетил местопрестъплението. В резултат на проведените оперативно издирвателни действия, бил установен извършителят – подс. М., който дал подробни обяснения за извършената от него кражба на вещи след, което върнал същите на собственика им.

След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за безспорно установено, че подс. В.Г.Б. от обективна и субективна страна е осъществил престъпният състав на чл.  196 ал. 1 т. 1 от НК, във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 29 ал. 1 буква "А" и "Б" от НК, като на  15.06.2009 г. в гр. Пазарджик е отнел чужди движими вещи на обща стойност 31.80 лева от владението на Й.А.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

 

 

От субективна деянието е извършено при пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици. С оглед данните от свидетелството за съдимост то е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,ал.1 б. „а” и „б” от НК..

За така извършеното престъпление подсъдимия бе осъден на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. Разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.1 от НК предвижда минимално наказание лишаване от свобода две години.

Предвид критериите за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК, съдът съобрази от една страна, че субектът на престъплението е с висока степен на обществена опасност. Видно от свидетелството за съдимост, същият  е осъждан за извършени престъпления от общ характер, като обремененото му съдебно минало следва да се преценява като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство.

От друга страна като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид направените пълни самопризнания от страна на подсъдимият, оказаното съдействие на органите на полицията изразеното съжаление от извършеното, ниската стойност на инкриминираните вещи, както и тяхното възстановяване.

При тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 ал.1т.1 от НК, като счете, че наложеното една година и четири месеца лишаване от свобода ще окажат превъзпитателно въздействие по отношение на подс. Б..

Подсъдимият е осъзнавал обществено опасният характер на деянието си като е имал представа за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на обществено опасните последици-действал е при пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е и поведението на подсъдимия.

Подбудите за извършване на деянието са незачитането на установеният в страната правов ред и правото на лична собственост.

Предвид данните за личността на подс. Б. и на основание чл. 47 ал.1 б.”б” от ЗИН съдът определи първоначален “строг”режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип..

Предвид осъдителната присъда в тежест на подсъдимият бяха присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за експертиза.

          По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                  

 

                                                                   СЪДИЯ: