О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Ловешкият
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като изслуша докладваното
от съдия Пенов ч.гр.д. № 258 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба от Д.Г.Д., подадена чрез пълномощника адв.
Т.Т., против определение № 518/04.02.2020 г., по гр.д. № 7349/2019 г. на РС Плевен,
в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответника (частния
жалбоподател Д.Г.Д.) за местна неподсъдност на спора.
В
частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното определение,
свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя съдът неправилно е оставил
без уважение възражението за местна неподсъдност на делото, приемайки че е
сезиран с иск за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, с
чието предявяване пред РС Плевен ищецът дерогирал подсъдността
по чл. 105 ГПК. В частната жалба се излагат съображения за наличие на
предпоставките на общата подсъдност по чл. 105 ГПК, доколкото в исковата молба се
сочи, че страните са били в договорни отношения и с оглед на това ищецът не
можел да претендира вреди на извъндоговорно
основание. Поддържа се, че действията на ответника, изразяващи се в подаване на
жалби до Адвокатска колегия Плевен, не съставлявали противоправно поведение по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, доколкото с тях се упражнявало основно право чрез
установено в закона легитимно средство. В частната жалба е направено искане за
отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото за разглеждане от
Районен съд Никопол.
В
срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника Д.Н.К. е постъпил писмен отговор на
частната жалба, в който се излагат доводи за приложимост на специалното правило
за местна подсъдност по чл. 115 ГПК, доколкото се претендирали вреди от
непозволено увреждане и искът за тяхното репариране можел да се предяви и по местоизвършване на деянието – гр. Плевен. В писмения
отговор е направено искане за оставяне без уважение на частната жалба.
Първоначално
сезираният съд е Окръжен съд Плевен, ОС Плевен, чиито председател, поради
направени отводи от всички съдии, с разпореждане от 28.04.2020 г. е прекратил
производството по образуваното в.ч.гр.д. № 216/2020 г. по описа на същия съд и
е изпратил делото на Апелативен съд Велико Търново за определяне на друг равен
по степен съд, който да го разгледа частната жалба.
С
определение № 79/20.05.2020 г., по в.ч.гр.д. № 98/2020 г. на Великотърновския
апелативен съд, частната жалба е изпратена за разглеждане на ОС Ловеч.
Частната
жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес
от обжалване (чл. 274, т. 2, вр. чл. 121 ГПК).
Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен
от датата на връчване на атакуваното определение (07.02.2020 г.), същият изтича
на 14.02.2020 г., а частната жалба е подадена преди този ден – на 12.02.2020 г.,
видно от клеймото за подател.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна се установява, че производството по гр.д № 7349/2019 г. на РС
Плевен е образувано по искова молба от Д.Н.К. против Д.Г.Д., с която е предявен
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
непозволено увреждане. В исковата молба се излагат твърдения за извършено от Д.Г.Д.
противоправно деяние, изразяващо се в подаване на жалби до Адвокатска колегия
Плевен, до Висшия съдебен съвет и до Администрацията на Президента на Република
България, с които се уронвали честта, достойнството и професионалния престиж на
ищцата Д.Н.К. (като адвокат и юрист), по които били образувани дисциплинарни
производства и от които ищцата получила главоболие и световъртеж (в периода от
10.06.2019 г. до 11.09.2019 г.).
След
изпълнение на указанията за внасяне на допълнителна държавна такса и изпращане
на препис от исковата молба, от ответника е постъпил писмен отговор, в който е
направено възражение за неподсъдност на делото.
С определение № 518/04.02.2020 г., по гр.д. №
7349/2019 г. на РС Плевен съдът е оставил
без уважение възражението на ответника (частния жалбоподател Д.Г.Д.) за местна неподсъдност на спора, насрочил делото за разглеждане
в открито съдебно заседание и е изготвил проект за доклад на делото.
От правна страна
съдът намира следното:
Според установената обща местна
подсъдност, искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника (чл. 105 ГПК). Законът
установява особени правила за местна подсъдност (чл. 108-117 ГПК) и едното от
тях е подсъдността при искове за непозволено увреждане, които могат да се
предявят и по местоизвършване на деянието (чл. 115,
ал. 1 ГПК). Подсъдността на исковете за непозволено увреждане е уредена като
изборна, като изборът на съд се прави от ищеца чрез предявяване на иска било
пред съда по постоянния адрес
или седалището на ответника (чл. 105 ГПК), било пред съда по местоизвършване
на деянието (чл. 115, ал. 1 ГПК). След като ищецът по иска за непозволено
увреждане е направил избор относно подсъдността, сезирайки някое от съдилищата
по чл. 105 ГПК или по чл. 115, ал. 1 ГПК, ответникът не може да иска изпращане
на делото по подсъдност, противна на избраната, а при направен отвод за местна
неподсъдност, сезираният съд следва го остави без уважение.
Така е процедирал и съставът на
Районен съд Плевен, постановявайки обжалваното определение № 518/04.02.2020 г.,
по гр.д. № 7349/2019 г. по описа на същия съд. Затова то е правилно и следва да
се потвърди.
Опиванията в частната жалба са
неоснователни. Не може да бъде споделено разбирането на частния жалбоподател за
приложимост на общата местна подсъдност, основано на довод за липсата на
възможност за ищеца да претендира вреди на извъндоговорно
основание, доколкото според изложените в исковата молба твърдения, страните се
намирали в договорни отношения. Твърденията в исковата молба се интерпретират
некоректно от частния жалбоподател. Тяхното съществено съдържание се свежда до извършено
от Д.Г.Д. противоправно деяние, изразяващо се в подаване на жалби до Адвокатска
колегия Плевен, до настъпили имуществени и неимуществени вреди в правната сфера
на ищеца и връзката им със същото деяние на ответника. В този смисъл ищецът
очертава основанието на претенцията си на деликтно
основание, а не на договорно такова. Доводът на жалбоподателя, че описаните в
исковата молба действия на ответника, изразяващи се в подаване на жалби до
Адвокатска колегия Плевен, не съставлявали противоправно поведение по смисъла
на чл. 45 ЗЗД, е по основателността на предявения иск, а не на частната жалба.
Неговото обсъждане следва да намери място в преценката на съда относно противоправния характер на очертаното от ищеца вредоносно
деяние.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваното
определение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 518/04.02.2020 г., по гр.д.
№ 7349/2019 г. на РС Плевен в обжалваната му част, с която съдът е оставил без
уважение възражението на ответника (частния жалбоподател Д.Г.Д.) за местна
неподсъдност на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.