Решение по дело №9764/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4015
Дата: 4 юни 2019 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100509764
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

гр.София,04.06.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети март  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 9764 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

         С решение от 30.01.2018 г. по гр.д. № 14855/16 г., СРС, ГО, 29 с-в  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от К.И.Д., ЕГН-**********,***, Ц.И.Д., ЕГН-**********,*** и Г.Н.Д., ЕГН-* ***, против С.О., гр. София, ул. „*********, че К.И.Д., Ц.И.Д. и Г.Н.Д. са собственици по силата на договор за замяна, за който е съставен Нотариален акт № 140, т. XIX, д. 3525/1968 г. на Нотариус при Софийски народен съд и наследствено правоприемство отН.И.Д., починал на 22.07.1982 г. и Илия Н.Д., починал на 24.05.2016 г. на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 12084.2761.2014 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е административен адрес: е. Волуяк, район Връбница, СО, ул. „6“ е площ от 458 кв.м. при съседи: ПИ е идентификатори 12084.2761.2416, 12084.2761.2412, 12084.2761.101, 12084.2761.2015 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 12084.2761.2015 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: е. Волуяк, район Връбница, СО, ул. „6“ е площ от 448 кв.м. при съседи: ПИ е идентификатори 12084.2761.2416,

12084.2761.101,                  12084.2761.2014.

             ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О., гр. София, ул. „********* против К.И.Д., ЕГН- **********,***, Ц.И.Д., ЕГН-**********,*** и Г.Н.Д., ЕГН- **********,*** насрещен иск е правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че С.О. е собственик по силата на давностно владение на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН    ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР

12084.2761.2014                по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е административен адрес: е. Волуяк, район Връбница, СО, ул. „6“ е площ от 458 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатори 12084.2761.2416, 12084.2761.2412,

12084.2761.101,                  12084.2761.2015 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР

12084.2761.2015                по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е административен адрес: е. Волуяк, район Връбница, СО, ул. „6“ е площ от 448 кв.м. при съседи: ПИ е идентификатори 12084.2761.2416, 12084.2761.101, 12084.2761.2014.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.О., гр. София, ул. „********* да заплати на К.И.Д., ЕГН-**********,***, Ц.И.Д., ЕГН-**********,*** и Г.Н.Д., ЕГН- **********,*** сумата от 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева) , представляващи направени по делото разноски.

              Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ответника СО.Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно,незаконосъобразно и небосновано. По иска с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС, не е доказана фактическата власт върху претендираната вещ и намеренията да се свои, а именно държането й като своя,не е налице - постоянно владение,  не е било осъществено изобщо владение върху вещта, както и не е налична яснота по отношение на кои именно имоти, и кое лице е осъществявало фактическа власт; не е налице непрекъснато владение - по смисъла на разпоредбата на чл. 81 от ЗС, като не е изобщо ясно от кой момент се претендира владението и не е налице нито едно писмено доказателство по отношение на това - кога са установили фактическа власт ищците върху претендираните имоти; не е налице спокойно владение - фактическата власт би следвало по извод от претендираното от ищеца да е върху нива от 5,5 декара, за която не е установена идентичност и от друго лице, с което предвид настоящата претенция не е налице яснота като как е установена; налице са гласни доказателства на свидетелите по друго гр. дело №91318/2014 година на СРС, 34-ти състав - че общината е стопанисвала имота си и се е противопставяла на трети лица, които незаконно са влизали, строили и .т. н. осъществявали фактически действия върху него.  Явно е владяла общината  като е декларирала имотите си.Видно от документите по проведено административно производство относно премахване на незаконните строежи - С.О. е стопанисвала имотите, като е положила усилия да бъдат отстранени незаконните строежи върху тях.

В тежест на оспорващия основанието за съставяне на АОС е да докаже соченото в акта основание,че актуваният имот  не е придобит на законо основание като докажат и ясен източник на техните собственически права-по давност,с конкретна установена фактическа власт и намерение да се свои вещта.дори й да са упражнявали фактическа власт върху имота ,то не било ясно през кой времеви прериод са осъществявали владение.От завземането на имота за общински,относно него е приложима забраната за придобиване по давност имоти социалистическа собственост,каквито са били всички държавни и общински имоти-чл.86 ЗС.

                   Моли решението да се отмени и да се отхвърли исковата претенция и да се уважи насрещния иск. Претендира разноски.

                   Не е постъпил е отговор на  въззивна жалба,но в съдебно заседание  същата се оспорва.Претендират  се разноски.

                    Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

                  Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

                   В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.

       На основание чл.272 ГПК СГС препраща към мотивите на първоинстанционния съд които стават част от настоящите мотиви.

         За пълнота следва да се отбележи следното:

                     Установено е по делото,че наследодателят на ищците и придобил по договор за замяна от 1968 г.  собствеността върху нива  от 5.5 декара в местността „Полето“.Част от тази нива са процесните два имота с идентификатори 12084.2761.2014 и 12084.2761.2015.Идентичност на тези имоти се установява от неоспореното заключението на СТЕ по делото.Твърдяната неидентичност на имотите по друго дело ,по друга експертиза ,е неотносима към настоящото дело и не следва да се обсъжда.Установено е и наследствено правоприемство.

                     На 23.10.2008 г.са съставени АОС за двата имота на основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОС.                      

                    По въпроса: при наличието на акт за държавна /общинска/ собственост, следва ли държавата /общината/ да докаже основанието за актуване на имота като държавен, за да се изключи действието на придобивната давност предвид разпоредбите на чл, 86 ЗС и § 1 ЗДЗС  ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК с редица решения /напр. решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на I г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на I г.о./, с които приема, че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива.

 Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочват фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна/ общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.

В случая процесният имот е бил актуван като общински през 2008 г., а като основание е посочено чл.2 ал.1 т.1 ЗОС,т.е. не е посочено придобивното основание. При това положение в тежест на ответника по иска е било да установи откога и на какво основание /одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр./ имотът е станал общинска собственост преди съставянето на цитирания акт. Липсват данни имотът да е отнет фактически или юридически от ищците.

               СО е твърдяла,че е придобила имота по давностно владение продължило от 2001 г.до настоящия момент.Обстоятелството че през 2001г е приет нов регулационен план ,в който имотите са отразени като общински не е действие по завземане на имота.Не е действие по установяване на фактическа власт и събарянето на незаконна постройка в единия от имотите след като след това  е продължило явно и необоспокоявано държането на имота от М..

             Ищците са установили,че имотите са ползвани от М. през периода от 2001 г.до настоящия момент.СО не е владяла имота в продължение на 10 години и не е налице основание да  придобие имота след изтичане на този срок по силата на закона.

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то като законосъобразно постановено следва да се потвърди.

              На въззиваемите страни се дължат разноски за адвокатски хонорар.Такива са сторени в размер на 300 лв.и следва да се присъдят.

               Воден от горното съдът

                                       Р  Е Ш  И:

           ПОТВЪРЖДАВА   решение  от 30.01.2018 г. по гр.д. № 14855/16 г., СРС, ГО, 29 с-в  

    ОСЪЖДА  С.О., гр. София, ул. „********* да заплати на К.И.Д., ЕГН-**********,***, Ц.И.Д., ЕГН-**********,*** и Г.Н.Д., ЕГН- **********,*** сумата от 300 лв , представляващи  разноски пред въззивната инстанция.

                РЕШЕНИЕТО   подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                                                         

                                                                       

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

 

 

                                                                                                  2.