Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.09.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Нина Светославова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6087 по описа на СГС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3
ЗМГО.
Ищецът твърди, че притежава седем марки,
регистрирани за услуги от клас 42 на МКСУ. Посочва, че с влязло в сила решение
по т.д. № 2300/2008 г. на Софийски градски съд е установен фактът на нарушение
на изключителните му права върху седемте броя марки, всички съдържащи словната
част „TUV“,
извършено от ответника чрез използване в търговската му и рекламна дейност на
посочения знак. Твърди, че в резултат на нарушаване правата му върху марките от
страна на ответника е пропуснал да получи лицензионно възнаграждение. Периодът,
за който претендира обезщетение е от 26.09.2007 г., когато е регистрирано
ответното дружество до 12.10.2010 г. – датата на последното заседание в производството по установяване
факта на нарушение по т.д. № 261/2010 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Твърди, че в този период ответникът е извършвал търговска дейност, сключвал е
договори за предоставяне на услуги от клас 42 на МКСУ срещу уговорени
възнаграждения, предоставял е такива услуги и е получавал приходи. Посочва, че
обезщетението за пропуснати ползи, което му се дължи от нарушаването на правата
му върху процесните марки се изразява в неполучено лицензионно възнаграждение,
което би получил, ако ответникът ползваше правомерно марките. Поддържа, че при
определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че процесните
марки се ползват със световен престиж; нарушението, извършено от
представителите на ответното дружество е при обстоятелства, които са силно
укорими от гледна точка на етиката и морала, честната търговска практика,
правилата за лоялност и за лоялна конкуренция; фирменото име, с което е
учредено и регистрирано ответното дружество е „Т.Б.“ ООД, както и адреса му на
управление е същият за дълъг период от време като на ищеца и ползването на
знака е било съществено за привличане на клиенти и реализиране на приходи от
ответника. Предвид изложеното, иска да се постанови решение, с което да се
осъди ответникът да му заплати обезщетение, което след допуснато увеличение в
хода на процеса, определя на 89 940 лева. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Оспорва, че е използвал в
дейността си знака „TUV“, а установеното нарушение се изразява в изписване
на адреса на електронната му поща. Счита за неоснователно твърдението, че е бил
недобросъвестен. Оспорва основателността на претенцията и по отношение на
периода, за който се претендира обезщетение. Предвид изложеното иска да се
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявен е
иск за обезщетение по чл. 76, ал. 1, т.
3 ЗМГО в размер на пропуснато лицензионно възнаграждение.
Общите елементи от фактическия състав на отговорността по
чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, доколкото същата представлява специален деликтен
състав на гражданската отговорност, включва: противоправно действие,
представляващо нарушаване правата върху чужда търговска марка, вина у
нарушителя, вреда от нарушението и причинна връзка между нарушението и вредата.
Първият елемент от фактическия състав на увреждането –
нарушение на правото върху регистрирани от ищеца марки, извършено за периода от
26.09.2007 г. до 12.10.2010 г., е доказан, предвид приключилото производство
между страните, заведено по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО по отношение процесните
седем броя марки.
От приложението по делото доказателства се установява, че
през исковия период ищецът е притежавал право върху следните негови марки,
съдържащи знака „TUV“, а
именно: 1/ марка на Общността /СТМ/ №
005 825 781, 2/ марка с международна регистрация № 904 869,
3/ марка на Общността /СТМ/ № 004 963
393, 4/ марка с международна регистрация № 904 866, 5/ марка с
международна регистрация № 862 808, 6/ марка на Общността /СТМ/ №
004 087 227 и 7/ марка на Общността /СТМ/ № 004 963 401,
всички регистрирани за услуги от клас 42 на МКСУ.
От приложеното в цялост гр.д. № 2300/2008 г. по описа на
Софийски градски съд е видно, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д.
№ 2300/2008 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение от 10.11.2010 г.
по гр.д. № 262/2010 г. на Софийски апелативен съд и не допуснато до касационно
обжалване с определение от 26.01.2012 г. по т.д. № 156/2011 г. на Върховния
касационен съд, е признат за установен факта на нарушение на изключителните
права на ищеца „Т.Р.АГ върху гореописаните регистрирани марки, извършено от
ответника „В.Б.“ ООД чрез използване в търговската си и рекламна дейност на
знака „TUV“, на основание чл. 76, ал. 1, т.
1 ЗМГО.
Следователно фактът на нарушението
на правото върху регистрираните от ищеца марки от страна на ответника е установен
със сила на пресъдено нещо между страните, предвид приключилото между тях
производство по иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО. С оглед на това съдът не дължи произнасяне по възраженията
на ответника, че не е използвал в дейността си знака „TUV“, тъй като
този въпрос и то в смисъл, че за горепосочения период такова използване е
налице, е разрешен между страните с влязло в сила решение.
Видно
е от приключилото производството между страните, че от датата 26.09.2007 г.,
когато е регистрирано дружеството от ответника до 12.10.2010 г., когато е даден
ход на делото по същество във въззивната инстанция, ответникът е използвал
горепосочения знак без съгласието на ищеца, поради което за този период ищецът
има право да търси обезщетение.
Съдът
намира, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на отговорността, а
именно вина, с оглед на необорената от ответника презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и предвид наличната регистрация през спорния период на марките, притежавани
от ищеца.
С
оглед установения между страните със сила на пресъдено нещо факт на осъществено
от ответника през процесния период нарушаване на правото на ищеца върху
търговските марки, изразяващо се в използването им без съгласие на притежателя
им, следва да се приеме за установено настъпването на твърдените от ищеца
имуществени вреди. Използването в дейността на ответника и в неговата реклама
на знака на ищеца, с който той е известен в България и идентичният в една част
и сходен в друга предмет на дейност на двете дружества са годни да доведат до
настъпване на твърдените от ищеца вреди във вид на пропуснати ползи поради
отлив от клиенти и пропускане на реализиране на приходи.
С чл. 76а, ал. 1 ЗМГО е
предвидено, че обезщетението се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени
вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от
нарушението. Използването на марката в търговската дейност по смисъла на чл. 13
ЗМГО може да стане само със съгласието на нейния притежател, което се
обективира чрез сключване на лицензионен договор. Тъй като процесните марки са
ползвани от ответника без съгласието на ищеца, последният пропуска ползи в
размер на лицензионното възнаграждение. В конкретния случай такъв лицензионен
договор не е сключван между страните, поради което претендираната от ищеца
пропусната полза се явява пряка и непосредствена последица от нарушението на
правата върху марките на ищеца.
При определяне размера на лицензионното
възнаграждение следва да се отчита известността и репутацията, с която се ползват
марките на ищеца; отрасълът, в който се реализират марките; стойността на
услугите, извършвани от ответника в периода на нарушението и получените
приходи.
От приетите основно и допълнителни
заключения на съдебно-счетоводните експертизи се установява, че общо получените
нетни приходи от основната дейност на дружеството – изпитване, оценка на
съответствието и сертификация на продукти, услуги, персонал и системи за
управление, за годините 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са в размер на
908 000 лева.
По делото са изслушани единична и
тройна съдебно-оценителни експертизи, като изготвеното заключение от
разширената експертиза е подписано с особено мнение от едното вещо лице. В
единичната експертиза и мнозинството от вещите лица от тройната експертиза е прието,
че за оценка на нематериалните активи в световната оценителска практика се
използват три подхода – разходен, приходен и пазарен. В конкретния случай
единственият възможен подход е приходният, защото има налична информация за
продажбите през процесния период. Както е посочено и в заключенията, подходът
на приходите е принципен начин за определяне на стойността чрез изчисляване на
получените приходи. За реализацията на приходния подход е използван методът на
лиценционните такси. Същността на избрания метод на лицензионни такси се
изразява в определяне на лицензионното възнаграждение като отчисления от
приходите, реализирани с лицензионните услуги. Съдът кредитира заключенията на
единичната и мнозинството на вещите лица от тройната експертиза, че приходният
метод е този, който следва да се приложи в конкретния случай, а не предлагания от вещото лице от особеното мнение – чрез
метода на квотата на свръхпечалба. От една страна използваният от мнозинството
от вещите лица метод е съобразен с необходимостта от оценка на нематериални
активи, а от друга страна с чл. 76а, ал. 2 ЗМГО, съгласно който при определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с
нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.
При определяне размера на лицензионното
възнаграждение вещите лица са взели предвид, че изчисляването на размера на
роялтите, изразен в процент от приходите, се базира на така наречените
стандартни ставки за роялти, определени въз основа на анализ на сключени
лицензионни сделки в световната практика за съответния отрасъл, коригиран с
оглед отчитане на факторите, влияещи върху нейната величина в конкретните
условия. За оценката на нематериалните активи стойностите са от 0,2 % до 30 %
от приходите. Средно препоръчаната стойност, която е приета от вещите лица, е
10,60 %. За да приемат, че тази стойност трябва да се приложи в конкретния
случай, вещите лица са съобразили статуса на нематериалните активи, включително
стабилност; приходите на ищеца за около 1 млрд евро през 2007 г. и 2008 г.;
13 000 служители, 490 офиса, 61 държави; юридическия, физическия и
икономически етап от живота на нематериалните активи; географски обхват, страни
на регистрация и прилагана защита.
Настоящият съдебен състав, като съобрази
заключенията на вещите лица и основно тези от единичната и мнозинството от
тройната съдебно-оценителни експертиза, както и това, че лицензионното
възнаграждение трябва да се определи по метода на лицензионните такси, като
размер процентни отчисления от нетните приходи на реализираните от ответника
продажби през исковия период, при отчитане факторите за конкретната марка от
значение за размера на цената и съобразно наложения и препоръчителен в
практиката размер от 10,60 % на отчисления, намира, че възнаграждението, което
ищецът, като собственик на процесните марки за използване на услуги от клас 42
на МКСУ би получил, ако марките са били лицензирани на ответника, възлиза на
89 940 лева.
Съдът счита, че това е
справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, което, съгласно
чл. 76а, ал. 3 ЗМГО трябва да въздейства възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото.
Предвид
изложеното и доколкото се установи наличие на всички елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, ответникът следва да се
осъди да заплати на ищеца сумата в размер на 89 940 лева.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Извършването на
претендираните разноски в общ размер на 4 597,60 лева, от които
3 597,60 лева за държавна такса и 1 000 лева за депозити за вещи лица,
е доказано по делото, поради което тези разноски следва да се възложат в тежест
на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.Б.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „Т.Р.АГ“,
със съдебен адрес:***8, на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО сумата в размер
на 89 940 лева /осемдесет и девет хиляди деветстотин и четиридесет лева/,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 26.09.2007 г. до 12.10.2010 г. от
нарушение на правата на „Т.Р.АГ“ върху следните марки: 1/ марка на Общността /СТМ/ № 005 825 781, 2/
марка с международна регистрация № 904 869, 3/ марка на Общността /СТМ/ № 004 963 393, 4/
марка с международна регистрация № 904 866, 5/ марка с международна
регистрация № 862 808, 6/ марка на Общността /СТМ/ № 004 087 227
и 7/ марка на Общността /СТМ/ № 004 963 401, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба 17.09.2012 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „В.Б.“ ООД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на „Т.Р.АГ“, със съдебен адрес:***8, сума
в размер на 4 597,60 лева /четири хиляди петстотин деветдесет и седем
лева и шестдесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: