Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 122
гр. Сливен, 29. 06. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 103 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция
/ОД/ на МВР– Сливен, подадена против Решение № 44 от 02.04.2021 г., постановено
по АНД № 489 / 2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 20-0306-001105 от 13.11.2020 г.,
издадено от Началника на Група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, с което
на Я.М.Г., за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ и
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Изложени са съображения, че от събраните по делото доказателства е установено,
че санкционираното лице е извършило описаното нарушение и че административнонаказващият
орган законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП. Заявено е искане за отмяна на решението на Районния съд с
произнасяне по същество с решение, с което да бъде потвърдено като
законосъобразно процесното НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена и излага
съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност на съдебното решение.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за незаконосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
Районният съд е приел, че по делото не е установена описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, тъй като водачът не е възприел подадения му сигнал за
спиране от контролните органи; направил е извод, че от доказателствата по
делото е установено, че Я.М.Г. не е имал основание да не се подчини на
проверката на контролните органи; кредитирал е показанията на свидетеля С. Б.Т.,
който се е намирал в автомобила, че самият той не е възприел сигнала, подаден
от полицейския служител. При тези мотиви е направил извод, че не може да се
приеме, че е налице отказ от страна на водача да изпълни нареждане на органите
за контрол.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е
неправилно по следните съображения:
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 27.10.2020 г. в 23:10 часа, в с. Д., ответникът по касационната жалба Я.М.Г.,
управлявайки лек автомобил с Рег. № ********, при подаден сигнал за спиране от контролен
орган със стоп палка по образец тип МВР, не е спрял и е продължил движението си
по посока г. Н. З.; няколко минути по-късно в г. Н. З. водачът Г., при подаден
светлинен и звуков сигнал от полицейски автомобил, е спрял на посоченото място
и в същия момент е тръгнал и е блъснал предна дясна врата на полицейския
автомобил, като не е оставил достатъчно странично разстояние и е реализирал
ПТП. За констатираното нарушение– неспиране на посоченото място или в
най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен
орган, на Я.М.Г. е съставен АУАН на 27.10.2020 г. от служител от ОД на МВР –
Сливен, РУ Нова Загора. Въз основа на съставения АУАН, на 13.11.2020 г. е
издадено процесното НП.
В производството пред Районния съд са събрани
показания на а. Ж., с. по а. В. и С. Т., който е бил в управлявания от Я.Г.
автомобил. Според показанията на свидетелите Ж. и В., сигналът за спиране е бил
подаден със стоп палка от свидетеля Ж. в ц. на с., при включени светлини на служебния
автомобил, водачът е видял полицейските служители, възприел е сигнала и е
продължил движението си, като се е движил с превишена скорост. Според
показанията на свидетеля Т., когато автомобилът им е бил спрян в г. Н. З., са
разбрали, че са минали покрай полицейска кола в с. Д., но не са я видели.
С оглед установените по делото факти и приложимото
право, Районният съд неправилно е приел, че НП е незаконосъобразно.
С разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП е въведено задължение
за водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. От доказателствата по делото е установено, че на посочените
в АУАН и НП дата, място и час Г. не е спрял управлявания от него автомобил при
подаден сигнал за спиране от контролния орган. От свидетелските показания на
полицейските служители е установено по несъмнен начин, че сигналът за спиране е
бил подаден със стоп-палка, при включени светлини на служебния автомобил, но
вместо да спре, водачът Г. е продължил движението на автомобила. Същият е спрял
едва при последващ подаден сигнал – в друго населено място, и веднага след това
отново е привел автомобила в движение, като е реализирал ПТП. При тези
установявания, неправилен е изводът на Районния съд, че водачът не е възприел
подадения му сигнал за спиране от контролните органи. В разпоредбата на чл. 103
от ЗДвП не е указан начинът, по който следва да бъде подаден сигналът за
спиране, поради което следва да се приеме, че сигналът за спиране може да бъде
подаден по всеки един от начините, изброени в чл. 207 от Правилника за
прилагане на ЗДвП, един от които е сигнал със стоп-палка. Обстоятелството, че
свидетелят Т. не е възприел подадения от полицейския служител сигнал за
спиране, не опровергава установената с АУАН и свидетелските показания на полицейските
служители фактическа обстановка. Доколко и дали пътуващите в автомобила лица ще
възприемат или не пътната обстановка, са обстоятелства ирелевантни за
отговорността на водача на автомобила, който единствен има задължение да
управлява автомобила си така, че да възприеме своевременно случващото се на
пътя. Не може да бъде споделен и изводът на Районния съд, че водачът Г. не бил
имал основание да не се подчини на проверката на контролните органи.
Полицейските служители са категорични, че автомобилът е бил управляван с
превишена скорост. Още повече, че веднага, след като е бил спрян в г. Н. З.,
водачът се е опитал да потегли и е причинил ПТП. От изложеното следва да се
приеме, че по делото липсват представени доказателства, които да опровергават установеното
с АУАН и свидетелските показания на полицейските служители, че водачът Г. не е
спрял автомобила при подаден сигнал за спиране.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
счита, че от доказателствата по делото е установено, че ответникът по
касационната жалба е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което в производство, в което
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са му наложени
наказания, предвидени от санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, при съобразяване с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което
административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
По изложените съображения, решението следва да бъде
отменено като неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго по
същество, с което наказателното постановление бъде потвърдено като
законосъобразно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд– Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 44 от 02.04.2021 г., постановено по
АНД № 489 / 2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0306-001105
от 13.11.2020 г., издадено от Началника на Група към ОД на МВР – Сливен, РУ
Нова Загора, с което на Я.М.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени глоба
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: