МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 40/2020 г.
Наказателното производство от общ характер е
образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград
по обвинение за блудство по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК против подс.Б.М.П. ***.
Обвинението се поддържа в
съдебно заседание от представителя на прокуратурата, с предложение на подсъдимия
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ под минималния размер, като се
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и се отложи изтърпяването на
наказанието за минималния изпитателен срок от три години.
Подсъдимият
се признава за виновен, обяснява подробно механизма на извършеното от него
деяние и предоставя на съда да наложи наказание.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимия П. и
пострадалата Б. са се познавали и са били в близки интимни отношения по между
си. На 01.04.2020 г., св.К.Б., заедно с майка си са отишли в къщата на бащата
на подсъдимия на ул.“С. п.“ № 1, за да му почистят и подредят с оглед на това,
че последния живеел сам със синът си и той е в роднинска връзка с тях –
братовчеди. В късния следобед, майката на К. се е прибрала в нейното жилище, а К.
е останала в жилището на чичото. След като той вечерта е излязъл и е тръгнал на
работа, К.Б. и подс.П. са останали сами в къщата и понеже се харесвали и
обичали са легнали на леглото в една от стаите. Започнали да се целуват, да се
галят, да се търкат един в друг, при което П. се е възбудил и в това състояние
е легнал върху Б. и е поставил половия си орган във входа на влагалището на Б.,
прониквайки на около един-два сантиметра. Но Б. изпитала болка и подс.П. е
спрял. Това се е повторило два-три пъти, при което Б. е изпитвала болка и
поради това полов акт не е бил осъществен. След случая Б. се е прибрала в
своето жилище, а подсъдимия е останал в дома си. След няколко дни на 09.04.2020
г., Б. отново отишла в жилището на П. и след като отново баща му е излязъл,
двамата са повторили същото, което се е случило на 01.04.2020 г., при което
отново Б. е усещала болка и полов акт не е бил осъществен.
От заключението на извършената по делото
съдебномедицинска експертиза се установява след преглед, че К.Б. е имала
девствена ципа със запазена цялост, без увреждания, като вещото лице дава
заключение, че с нея не е било осъществено полово сношение.
Видно от приложената
справка на лист 30 от ДП, св.Б. е родена на *** г., т.е. към момента на
извършване на деянието е била на 12 години.
Видно от справката за съдимост подсъдимият е осъждан с
влязла в сила присъда от 08.05.2015 г. на наказание „пробация“, но е
реабилитиран по право на основание чл.86, т.4 от НК.
Така изложената
фактическа обстановка се доказва от събрания по делото доказателствен материал
– пълните самопризнания на подсъдимия, безпротиворечивите свидетелски показания,
както и от писмените доказателства – справки за съдимост и експертно
заключение.
Съдът кредитира
приложените писмени доказателства и дава вяра на свидетелските показания, които
са напълно логични, последователни и безпротиворечиви, както и на обясненията
на подсъдимия, които напълно съвпадат с показанията на свидетелката и се
подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
С оглед на изложеното и
като прецени събраните доказателства съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимия е осъществил престъпния състав на чл. 149 ал. 1 от НК, тъй
като е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без
съвкупление, изразяващи се в поставяне на половия си орган във входа на
влагалището на св.Б., прониквайки на около 1-2 сантиметра в него. Като от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че това е
извършено по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст.
От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл, тъй като се установява, че подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и ги е целял, и подсъдимия и св.Б. в съдебно
заседание изрично посочват, че подсъдимия е знаел ниската възраст на Б., че тя
не е навършила 14 години, но понеже са били в интимни отношения са се опитали
да задоволят сексуалните си желания.
Установи се по безспорен
начин по делото, че извършеното престъпление продължавано такова по смисъла на
чл.26 от НК, тъй като са били извършени две деяния, които осъществяват
поотделно един и същ състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
За това съдът призна за виновен подсъдимия по
повдигнатото обвинение по чл.149, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът взе предвид високата обществена опасност на деянието,
сравнително невисоката обществена опасност на дееца, и от друга страна -
пълните му самопризнания, факта, че способства за разкриване на обективната
истина, критичното му отношение към деянието, подбудите и мотивите за извършване
на престъплението и му определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК. Изложените по-горе обстоятелства са многобройни смекчаващи такива и
най-лекото, предвидено в текста наказание
би се оказало несъразмерно тежко. Затова съдът определи наказание „лишаване от
свобода” под минималния размер, предвиден в текста на чл. 149, ал.1 от НК – четири месеца.
С оглед на това, че
подсъдимия въпреки, че е осъждан е реабилитиран и за поправянето му съдът
намира, че не е необходимо да изтърпи така наложеното му наказание, приложи
чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването му за минималния изпитателен срок от
три години.
Съдът счита, че с така
наложеното наказание би въздействало предупредително и възпитателно и биха се
постигнали целите на чл. 36 от НК.
При този изход на делото
съдът постанови подсъдимият да заплати
по сметка на ОД на МВР – Хасково направените по делото разноски от досъдебното производство в размер на 98,20 лв.
Вещественото
доказателство приложено по делото, поради малозначителната му стойност и
невъзможност да се ползва по предназначение, съдът постанови да бъде унищожено.
Водим от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
02.07.2020 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: