Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. Русе, 21 юли 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 12 юли 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Галина Кунчева………и в присъствието на прокурора ………
Георги Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №207…… по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е
касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Т.К.П. ***. Тя е
насочена против решение №208 от 27.03.2023год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №1788/2022г. по описа на съда, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 22-3393-000411 от 14.09.2022г. на началника на
РУ 02, към ОД на МВР гр. Русе. Със санкционния акт на Т. П., за нарушение на
чл.177, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата, на основание същата норма е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
В жалбата се релевират оплаквания са за допуснато нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът твърди, че нарушението,
за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност е останало
недоказано. В проведеното административно–наказателно производство били
допуснати нарушения, които опорочават санкционния акт до степен, водеща до
неговата отмяна, но всичко това не е било взето предвид от въззивната
инстанция.
Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното
постановление. Претендира се за маловажност на деянието.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №208 от 27.03.2023год. Русенският районен
съд e потвърдил наказателно
постановление № 22-3393-000411 от 14.09.2022г., издадено от началника на РУ 02,
към ОД на МВР гр. Русе.
За да стигне до правните изводи за законосъобразност на оспорения пред него
санкционен акт и да го потвърди, РРС е установил от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 13.07.2022г., около
10.00 в с. Н., по ул. „Л.“ №136, до магазин „П.“ на водач на л.а. Опел Корса-Т.
П., служители на РУ-02 при ОД на МВР Русе установили, че той управлявал
автомобила, след като е лишен от това
право по административен ред.
Поведението на водача дало основание за
ангажиране на административно-наказателната му отговорност, което било сторено
със съставянето на АУАН. В него е записано дословно - „след като е лишен от
това право по административен ред, без посочване на причината и административния
акт, въз основа на който е бил лишен. На 26.07.2022г. е издадена и справка,
рег. №3393з-10466 относно същата извършена на 13.07.2022г. проверка. В
справката е описана установената фактическа обстановка, както и доказателствата-писмени,
гласни и веществени такива, даващи основание да се приеме, че поведението на
водача нарушава разпоредбата на чл.177, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Посочен е и акта –
НП №22-1085-000887/25.05.2022г., влязло в сила на 16.06.2022г., с който П. е
бил лишен от право на управлява МПС за срок от 24 месеца.
На 14.09.2022г. е издадено и оспореното пред
районния съд наказателно постановление. В наказателното постановление АНО е
записал „след като е лишен от това право по съдебен или административен ред“ и
е препратил към цитирана и по-горе справка. Съответно наложеното наказание на Т.
П., за нарушението на нормата на чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП е в максимален по
закона размер - 300 лева. Посочената за нарушена разпоредба звучи по следния
начин „Наказва се с глоба от 100 до 300 лева
: 1. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право
по съдебен или административен ред“.
Русенският районен съд e изяснил описаната фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Според решаващия състав съставомерността на деянието, с което е Т. П. е нарушил
разпоредбите на чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП е била установена по безспорен
начин, съобразно събраните и приети доказателства-писмени, гласни и веществени,
които са обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност. Това го мотивирало
да потвърди санкционния акт.
Фактите на извършеното административно нарушение се оспорват от касатора,
но касационната инстанция счита, че още в проведеното
административно-наказателно производство, а след това и във въззивното такова,
по безспорен и категоричен начин е установено както нарушението, така и
неговият нарушител и вина.
Настоящият съдебен състав на основание на основание нормата на чл.221,
ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви
на Русенски районен съд относно доказаността на административното нарушение,
извършителят и осъщественото от обективна и субективна страна деяние /състав на
нарушението по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП/, както и досежно липсата на нарушения
в проведеното административно-наказателно производство или въззивното такова,
които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.
Административният съд намира решението на РРС
за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба
срещу него-за неоснователна.
Въпреки, че няма такова оплакване - за явна несправедливост
на административното наказание, за пълнота съдът намира за необходимо да изложи
и следните мотиви: Размерът на наказанието е правилно определен от АНО. При наложено
в максимален по закона размер наказание в по-пълна степен ще се осъществят
целите на административното наказване - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани с оглед и обществената значимост на нарушенията по ЗДвП,
част от които осъществяват и състави на престъпление по НК. Но по същественото
е, че част от този вид нарушения/престъпления-на ЗДвП водят и до множество
човешки жертви по пътищата на Р България. Още повече, видно от справката за
нарушител, която е почти 8 листа, Т. П. е с поведение, което може да го
определи като рецидивист по пътя. Затова в такива случаи наказанието може и
следва да бъде в максимален размер.
Касационната инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи
наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му, каквито се сочат от
жалбоподателя.
С оглед изхода на спора, на ответника се
дължи поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе /в чиято
структура е РУ-02/ в размер на 150 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №208 от 27.03.2023год. на Русенски районен съд, постановено по
а.н.д №1788/2022г. по описа на съда.
Осъжда Т.К.П. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Русе сумата от 150 (Сто и петдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.