№ 32
гр. Русе, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20224501000045 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Р.т.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК
****, чрез адв. Е.М. – АК гр. Русе против Решение № 1159/22.12.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1468 по описа за 2021 г. на Районен съд Русе, в
частта, с която е признато за установено, че дружеството дължи на „А1Б.”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, с предишно
наименование М. ЕАД, сумата от 200.98 лева, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор Р0330281 за периода от
14.07.2019 г. до 13.04.2020г., ведно със законната лихва върху нея считано от
04.02.2021 г. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.02.2021 г. по гр. д. № 698/2021 г. по описа
на РРС.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
1
релевантните факти по спора. Акцентира се върху обстоятелството, че след
месец август 2016 г., вкл., не са ползвани услугите на оператора, което е
видно и от представените по делото писмени доказателства и приети
експертизи, поради което изводът на първоинстанционният съд за дължимост
на претендираните суми е незаконосъобразен. В подкрепа на изложеното се
позовава на изготвената и приета без възражения съдебно – икономическа
експертиза, вещото лице по която установява също, че в счетоводството на
„Р.т.“ ЕООД гр. Русе не са получавани и не са осчетоводявани фактури за
периода от м. август 2016 г. до м. юли 2019 г., като не е ползван и данъчен
кредит. Освен това по делото не е установено и лицето, заплащало дължимите
суми след месец август 2016 г. Изхождайки от заключението на изготвената
съдебно-техническа експертиза и представеното от ищеца „А1Б.” ЕАД гр.
София писмо се обосновава за това, че за процесния номер *** на 17.08.2016
г. в базата данни на оператора е регистрирана нова сим карта с № ***, поради
което след тази дата – 17.08.2016 г. до спирането на услугите през 2019 г.,
същите не са предоставяни на посочената в приложение №1 към договора сим
карта, ползвана от дружеството, а са били предоставяни на друго неизвестно
за спора лице, на което е била предоставена новата сим карта. Доколкото
няма данни тази нова сим карта да е получена от „Р.т.“ ЕООД гр. Русе или
упълномощено от него лице, счита, че не следва да дължи заплащане и на
услигите на оператора, предоставени по нея. Моли да бъде отменено
съдебното решение в обжалваната част и бъде постановено друго такова, с
което заявената срещу „Р.т.“ ЕООД гр. Русе претенция да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата „А1Б.” ЕАД гр. София, ЕИК ***,
счита същата за неоснователна, а решението на РРС в обжалваната част за
правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Развива
съображения за това, че страните в процесния период са били в
облигационни отношения по договор за предоставяне на делекосъобщителни
услуги и в счетоводството на мобилния оператор за мобилен номер *** са
издавани фактури и след септември 2016 г. до април 2020 г., като за този
номер са отразени плащания в брой през периода септември 2016 г. – юли
2019 г., при което следва, че услугата е била активна и използвана,
независимо, че в счетоводството на ответника няма осчетоводявани фактури
за този номер след м. септември 2016 г. Счита, че услугата е активирана от
2
„Р.т.“ ЕООД гр. Русе и независимо кой е извършвал плащанията по договора
през процесния период септември 2016 г. – юли 2019 г., те са били от името и
за сметка на ответника. Счита, че след като мобилен номер *** и бил
активен, което се установява от изготвената съдебно – техническа експертиза
, независимо от ограничаването на услугите за него, то ответното дружество
дължи заплащането им, още повече, че в случая месечните такси,
фактурирани в процесните фактури представляват абонамент и се дължат
независимо от ползването/неизползването на услугите толкова, доколкото
услугите са били активни – безспорно доказано по делото и абонатът е имал
възможност да ги ползва. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна и бъде потвърдено първоинстанционното
решение. Претендира направените в производството пред РОС разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е основателна.
Решението на първоинстанционният съд, в обжалваната част, с
което е прието за установено, че дружеството дължи на „А1Б.” ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.***, с предишно наименование
М. ЕАД, сумата от 200.98 лева, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор Р0330281 за периода от
14.07.2019 г. до 13.04.2020г., ведно със законната лихва върху нея считано от
04.02.2021 г. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.02.2021 г. по гр. д. № 698/2021 г. по описа
на РРС е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, както и
приети съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи, не се
установява, ползването на услугите на оператора „А1Б.” ЕАД гр. София за
процесния период от страна на „Р.т.“ ЕООД гр. Русе по предоставената на
дружеството при сключване на договора от 24.03.2016 г. сим карта с № ***.
Същата е деактивирана при издаването на нова такава сим карта с № ***.
Безспорно е установено, че относно тази друга карта с № ***, по която са
начислени претендираните суми, няма данни да е предоставена на „Р.т.“
ЕООД гр. Русе или упълномощено от дружеството лице. Това навежда на
извода, че след 17.08.2016 г. до спирането на услугите през 2019 г. по карта
3
с № ***, предоставени на неизвестно по делото лице, плащането на същите
не следва да бъде вменено като отговорност и задължение за „Р.т.“ ЕООД гр.
Русе. Съобразно чл. 19, т.А от Общите условия на мобилния оператор „А1Б.”
ЕАД гр. София за обслужване от мрежите на оператора, потребителят трябва
да притежава валидна лична сим карта, регистрирана в базата данни. При
сключването на договора безспорно дружеството е получило такава сим
карта и е ползвало услугите на мрежата до нейното деактивиране,
впоследствие е издадена нова карта, за която няма данни да му е
предоставена.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в
обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено друго, с което
претенцията „А1Б.” ЕАД гр. София бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените по
настоящето производство разноски в размер на 325,00 лв, както и тези пред
РРС по гр.д. № 1468/2021 г. в размер на 350,00 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса съобразно представените справки по чл. 80
ГПК.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело
№4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Доколкото доказателства за извършването им от
страна на „Р.т.“ ЕООД гр. Русе няма представени, такива не се присъждат.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1159/22.12.2021 г., постановено по гр.д. №
1468 по описа за 2021 г. на Районен съд Русе, в частта, с която е признато за
установено, че „Р.т.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК ЕИК **** дължи на „А1Б.” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, с предишно
наименование М. ЕАД, сумата от 200.98 лева, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор Р0330281 за периода от
4
14.07.2019 г. до 13.04.2020г., ведно със законната лихва върху нея считано от
04.02.2021 г. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.02.2021 г. по гр. д. № 698/2021 г. по описа
на РРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1Б.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр.***, с предишно наименование М. ЕАД, иск
против „Р.т.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК **** за признаване за установено, че
дружеството дължи на А1Б.” ЕАД гр.София, ЕИК *** сумата от 200.98 лева,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор
Р0330281 за периода от 14.07.2019 г. до 13.04.2020г., ведно със законната
лихва върху нея считано от 04.02.2021 г. до окончателното и изплащане, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.02.2021 г. по
гр. д. № 698/2021 г. по описа на РРС като неоснователен.
ОСЪЖДА „А1Б.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, с предишно наименование М. ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на
„Р.т.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК **** сумата от 325,00 лв за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение по В.търг.дело № 45/2022 г. по описа на
РОС и сумата от 325,00 лв за заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д.
№ 1468/2021 г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5