Решение по дело №355/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/

Оспорваща община Лом, Булстат *********, [населено място], [улица], представлявана от кмета на общината, чрез пълномощника адв.Ил.Ш., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.5, обжалва решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г. за установяване на публично вземане по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06“ Модернизирана образователна инфраструктура в [населено място]“ по ОПРР 2014-2020, издадено от зам. министър и ръководител на управляващия орган/УО/ на Оперативно програма „Региони в растеж“/ОПРР/ 2014-2020, изменено с решение № РД-02-14-1176/17.07.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г. .

В жалбата и в писменото становище се иска отмяна, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно посоченото решение на зам.министъра и ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020, изменено с второто решение, за установяване на публично вземане в размер на 131 524.43 лева, както и че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи се, че в решението липсват изложени фактически обстоятелства, както и доказателства, както за основанието на твърдяното публично държавно вземане, така и за неговия размер, а единствено декларативно е посочено, че е установен надплатен аванс, без да е ясно от какво произтича същият, поради което не може да се обуслови взетото като краен резултат решение. Липсата на мотиви в обжалваното решение, които да разкриват волята на органа да разпореди конкретно волеизявление, е съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт, което препятства възможността за ефективна правна защита на интересите на адресата на акта.

В с.з. преупълномощения адв. [населено място] поддържа жалбата, иска се отмяна на обжалваното решение, ведно с решението за изменение. В писмена защита излага подробни доводи в подкрепа на твърдението, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като основното възражение е за липса на мотиви „..не са изложени фактически обстоятелства, както и липсват доказателства, както за основанието на твърдяното публично държавно вземане, така и за неговия размер, а единствено декларативно е посочено в обжалваното решение, че е установен надплатен аванс, без да е ясно от какво произтича съшият, поради което не може да се обуслови взетото като краен резултат решение. Липсата на мотиви в обжалваното решение, конто да разкриват волята на органа да разпореди конкретното волеизявление, е съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт, което препятства възможността за ефективна правна защита на интересите на адресата на акта …….административният орган не е установил, нито е мотивирал извод за плащане без правно основание, не е установил и не е мотивирал извод за плащане на отпаднало основание.…“. Излагат се доводи и за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, АУПДВ следва да бъде издаден едва след решението за отказ за верификация, а в случая такова не е издадено и не е влязло в сила. Претендират се разноски в производството, при евентуална претенция от ответника за адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност.

Ответникът – зам.министър и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020, чрез пълномощника юрк. З.И., оспорва жалбата в молба вх.№ 1983/02.09.2024 г., поддържа, че издаването на оспореното решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г., изменено с решение № РД-02-14-1176/17.07.2024 г. е от оправомощено лице в рамките на делегираната му компетентност, при изчерпателно посочване на фактическите и правни мотиви за установяваното публично държавно вземане. Твърди, че при определяне на финансовата корекция по основание и размер са спазени административнопроизводствените правила/л.3 от молбата на л.80 от делото/. Като впоследствие се сочат разпоредби на Наредба Н-3 от 22.05.2028 г. за определяне на правилата за плащания, верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативни програми и проекти за европейско териториално сътрудничество/Наредба Н-3/22.05.2018 г./. В становището се излагат доводи, очевидно неотносими към настоящото производство „ искане за плащане №8/окончателно/ и установена разлика платена и верифицирана сума в размер на 1 919 602, 33 лева/ виж л.4 от молбата на гърба на л.80 от делото/. Впоследствие се твърди, че верифицираните разходи по договора /10 037065.07 лева/ са по-малко от извършените авансови и междинни плащания/10 254 708.60 лева/ с 217 643.53 лева – част от констатираната разлика в размер 86 119.10 лева е установено вземане с решение № РД-02-14-1023/27.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 за финансова корекция, а част в размер 131 524.43 лева се установява като надплатена сума – надплетен аванс по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06. Правото на защита на оспорващата страна не е ограничено, като е поискана е отмяна на решението и решението за изменение е неоснователно, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата на община Лом.

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения в 14 –дневен срок от адресат на неблагоприятен акт, подлежащ на съдебно оспорване. Оспореното решение и решението за изменение са от 15.07.2024 г. и 17.07.2024 г., а жалбата е от 29.07.2024 г./ клеймо на пощенски плик на л.11 от делото/.

Оспореното решение е издадено на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3/22.05.2018 г., във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси, по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на основание заповед № РД-02-14-525/23.04.2024 г., на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Орган – издател е заместник – министър и ръководител на УО на ОПРР 2014 - 2020, съгл. заповед № РД-02-14-525/23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството/л.232 -234 от делото/. С цитираната заповед, изд. на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 5, ал. 4 и чл.5, ал.1, т. 10 от Устройствения правилник на МРРБ, приет с ПМС № 171/ 16.08.2017 г., чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, чл. 9, ал. 1 и 2 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, посоченият заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, е определена за ръководител на управляващия орган на ОПРР 2014-2020, като са й възложени следните функции – да ръководи и организира дейността на УО на ОПРР 2014-2020; да издава заповеди и изменения на заповеди за предоставяне на БФП, както и всички индивидуални административни актове по см. на ЗУСЕФСУ и др. съгласно чл. 9, ал. 5 пр. последно ЗУСЕФСУ: „Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице“, с приетата в съдебното производство заповед, компетентността на органа, издал оспореното решение, се приема за доказана посредством упражнено правомощие по чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ от страна на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно диспозитива на оспореното решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г. :

“ УСТАНОВЯВАМ публично вземане в размер на 131 524,43 лв. (сто тридесет и една хиляди петстотин двадесет и четири лв. и 43 ст.) към бенефициента - Община Лом, представляван от кмета на общината г-н Ц. Ц., с адрес: [населено място]. п.к. 3600 ул. „.Дунавска“ № 12, на основание извършена окончателна проверка от Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. в изпълнение на чл. 19. ал. 3 и чл. 9. ал. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г…… На основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. отчита вземане в размер на 131 524,43 лв. (сто тридесет и една хиляди петстотин двадесет и четири лв. и 43 ст.) от искане за плащане № 1 (авансово) от 01.11.2017 г. по АДБФП.“ и решение № РД-02-14-1176/17.07.2024 г.: „Изменям Решение № РД-02-14-1138 от 15.07.2024 г. на заместник-министъра и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014- 2020 г.. г-жа Ю. Й.-В., както следва: В част „НАРЕЖДАМ", текстът „ На основание чл. 35, ал. 1. т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г. отчита вземане в размер на 131 524,43 лв. (сто тридесет и една хиляди петстотин двадесет и четири лв. и 43 ст.) от искане за плащане № 1(авансово) от 01.11.2017 г. по АДБФП.“ ДА СЕ ЧЕТЕ, КАКТО СЛЕДВА: „На основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. отчита вземане в размер на 131 524,43 лв. (сто тридесет и една хиляди петстотин двадесет и четири лв. и 43 ст.) от искане за плащане № 3 (авансово) от 23.05.2018 г. по АДБФП.“

Така издаденият акт и актът за неговото изменение са съобщени на адресата община Лом по електронен път на 15 и 17.07.2024 г. Недоволна от така постановения акт община Лом го е обжалвала, депозирайки чрез ръководителя на УО на ОПРР по пощата на 29.07.2024 г. жалба, въз основа на която жалба е образувано настоящето дело.

От представената от ответника и приобщена като доказателство по делото преписка по издаване на оспорения акт, а и това не е спорно, между община Лом и МРРБ/УО на ОПРР/, е сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № РД 02-37-138/05.10.2017 г. /№ в ИСУН – BG16RFOP001-1.034-0001-C01/, за изпълнение на проект BG16RFOP001-1.034-ООО1“Модернизирана образователна инфраструктура в [населено място]“.

Не се спори и, че община Лом е подала искане чрез ИСУН 2020 на 08.12.2023 г. за окончателно плащане по АДПБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06, като искането е придружено от окончателен технически и финансов отчет. След което е изпратено уведомително писмо до кмета на община Лом“ Относно: Приключване на процедурата по одобрение на искане за плащане № 7/окончателно/ по АДПБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06“/л.188-231 от делото/. Заедно с решението за отказ от верификация, УО на ОПРР е издало и връчва на община Лом процесното решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г., с който се установява задължение на общината в размер на 131 524.43 лева на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3, във вр.с чл.9, ал.2 и чл.19, ал.3 от Наредба № Н-3/22.05. 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /Наредба № Н-3/22.05.2018 г./, във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на община Лом е основателна и следва да бъде уважена, а оспорваният акт - като незаконосъобразен, отменен, ведно със законните последици от това. Аргументите на съда, за да направи тези правни изводи са следните:

Като основание за издаване на оспорваното решение е посочена нормата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Съобразно посочената правна разпоредба - чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 „Бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: т. 2 -недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК регламентира, че публични държавни вземания са тези, представляващи недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

Безспорно по своята правна същност оспорваното решение представлява акт за установяване на публично държавно вземане, издаден след проведена процедура по верификация на разходи във връзка с искане за окончателно плащане. Актът за установяване на публично държавно вземане обаче е различен от акта, с който се отказва да бъдат верифицирани претендираните суми от бенефициера, както и се налагат финансови корекции. Актът в производството по верификация с друго ново ново решение за отказ № РД-02-14-1140/15.07.2024 г., което е обжалвано от община Лом и е образувано адм. дело № 352/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Оспорваният в това производство акт – решение, представляващо де факто акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, е последващ акт, който трябва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ за верификация. Иначе казано, за да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане, вземането трябва да установено по надлежен ред и в конкретен размер. Анализът на събраните доказателства налага извод, че актът, с който е отказано верифициране на разходите и са наложени финансови корекции на община Лом, във връзка с изпълнението на АДПБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06, са други решение и същите не са влезли в сила, и има данни за обжалване по друго дело и следователно липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане.

В оспореното решение № РД-02-14-1138/15.06.2024 г.на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 – акт за установяване на публично вземане първоначално е посочена сума в размер 217 643.53 лева, като разликата от 86 119.10 лева е установена с решение № РД-01-14-1023/27.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, а разликата в размер 131 524.43 лева е надплатена сума- надплатен аванс, като първоначално е посочено от авансова плащане № 1 от 01.11.2017 г., а впоследствие с решение № РД-02-14-1176/17.07.2024 г. е изменено авансово плащане № 3 от 23.08.2018 г.

В преписката са приложени и решение № РД-02-14-1023/27.06.2024 г. за финансова корекция и решение № РД-02-14-1140/15.07.2024 г. за отказ за верификация по искане № 7/окончателно/, без да е ясно тяхното значение за оспореното решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г., изменено с решение № РД-02-14-1176/17.07.2024 г.

В оспореното решение – акт за установяване на публично държавно вземане, в диспозитива се установява вземане в размер на 131 524.43 лева- определено като надплатена сума- надплатен аванс, без да е ясно в крайна сметка на какво основание е установен този надплатен аванс. След като липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане няма как да бъде издаден законосъобразно акт за установяване на публично държавно вземане, поради което оспорваният акт е незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон. За да е налице този порок, актът следва да е лишен от всякакво законово основание за неговото издаване, т. е. същият да е издаден при пълна липса на приложимите материално-правни предпоставки, визирани в закона и акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на нито един нормативен акт.

В случая съдът установява наличието на такъв порок, тъй като актът е издаден в противоречие с цитирани в него правни норми и същият не може да бъде издаден на друго правно основание. За да се издаде акт при условията и реда на чл. 166, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, тези правни текстове изискват недължимо платените или надплатени суми да са възникнали въз основа на административен акт, какъвто акт по смисъла на ЗУСЕФСУ е влязлото в сила решение на УО за установена финансова корекция/отказ от верификация, какъвто в случая липсва.

По отношение на посочената като надплатена сума 131 524.43 лева в оспореното решение се установява пълна липса на изложени фактически обстоятелства, респ. липса на мотивирани съображения, които да обвързват определени фактически обстоятелства с посочените правни основания. Единствено отразеното, че общо верифицираните разходи по сключения договор, са по-малко от платените суми по искания за авансово и междинно плащания в размер на 217 643.53 лева, като част представлява установено вземане с решение № РД-02-14-1023/27.06.2024 г., което няма данни да е влязло в сила, а сумата 131 524.43 лева представлява надплатен аванс и за която е установено публично вземане, всъщност е правен извод. От друга страна този извод не се подкрепя от доказателствата представени по делото, въобще не става ясно как точно е определена тази сума нито по основание, нито по размер.

Основанията за възстановяване на предоставена финансова подкрепа са предвидени в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба Н-3/22.05. 2018 г., където са описани две самостоятелни хипотези, а именно: 1. в случай на определена индивидуална финансова корекция и 2. при недължимо платена или надплатена, респ. неправомерно получена или неправомерно усвоена сума, за което третата алинея на същата правна норма, както и чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК изискват вземането да е установено с акт за установяване на публично вземане, решението по своята същност е такъв акт, но в него освен да е приложен в табличен вид за верифицирани разходи и извършени плащания по АДПБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06, не са посочени други факти и обстоятелства, от които да се направи извод за наличие на надплатен аванс.

Липсата на изложени фактически обстоятелства, липсата и на каквито и да било конкретни доказателства, единствено декларативното посочване, че е установен надплатен аванс, без да е ясно от какво произтича същият, нито по основание, нито по размер, не може да обуслови взетото по този ред решение. С оглед на това, не може да се приеме приложението на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и посоченото в него, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, тъй като такъв отделен акт, нито е посочен в оспореното решение, нито е приложен в производството.

Възражението в жалбата относно липса на фактически обстоятелства, които да обосноват издаването на неблагоприятен акт са основателни, като от значение за квалификация на пропуска за съществен е характера на административното производство, което, както бе посочено, започва по инициатива на бенефициента. От друга страна, Съдът на Европейския съюз е наложил правото на страната да бъде изслушана преди спрямо нея да бъде издаден акт с неблагоприятна мярка, като общо правило. В практиката си Съдът изрично приема, че „това задължение тежи върху административните органи на държавите-членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното право, дори когато приложимото общностно законодателство не предвижда изрично подобно изискване" - Решение от 18 декември 2008, Soprop й, С-349/07, EU: C: 2008: 746, точка 38; решение от 01 октомври 2009, F. S., С-141/08Р, EU: C: 2009: 598, точка 83. Възприето е в съдебната практика, че неприложимостта на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ не освобождава административния орган от задължението му да спазва както общите правила на АПК и в частност чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от последния, така и член 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, спазването на правото на защита изисква адресатите на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, да имат възможност да представят по надлежен начин своето становище (вж. решения от 21 септември 2000 г., Mediocurso/Комисия, C-462/98 P, EU: C: 2000: 480, т. 36 и цитираната съдебна практика, и от 26 септември 2013 г., Texdata Software, C-418/11, EU: C: 2013: 588, т. 83 ). Зачитането на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт, представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно процедурата. Този принцип налага адресатите на решения, които засягат чувствително техните интереси, да бъдат в състояние да изложат надлежно своето становище /Решение на Съда от 24 октомври 1996 г. по дело Комисия/Lisrestal и др., C-32/95 P, Recueil, точка 21, Решение на Съда от 21 септември 2000 г. по дело Mediocurso/Комисия, C-462/98 P, Recueil, точка 36 и Решение на Съда от 9 юни 2005 г. по дело Испания/Комисия, C-287/02, Recueil, точка 37/. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на общностното право, който трябва да се прилага, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ за лицето, към което е насочен.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени оспорвания акт и поради това, че от съдържанието на същия не става ясно как са определени сумите, представляващи установено по основание и размер публично държавно вземане. Съдът счита за основателни и доводите на оспорващата страна, че с процесното решение органът незаконосъобразно е променял от кое авансово плащане всъщност се твърди надплатен аванс, първоначално е от авансово плащане № 1/01.11.2027 г., впоследствие изменено на авансово плащане № 3/23.05.2018 г.

Не на последно място от съдържанието на акта не става ясно и как е определен посочения размер на вземането 131 524.43 лева. Липсват ясни и пълни мотиви, изложени от издателя на акта защо сумата, посочена като установено публично държавно вземане е в точно този размер и на какво се дължи разликата между сумата, посочена като размер на установено публично държавно вземане, от сумата, представляваща разликата между платените и верифицирани разходи и неверифицираните разходи.

Следва да бъде посочено, че издаването на един акт от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и спазването на изискванията да бъде уведомен адресата на акта за започналото административно производство са необходими, но крайно недостатъчни условия издаденият акт като краен резултат да е законосъобразен. Липсата на мотиви в акта, както и издаването му в нарушение на материалния закон имат за последица незаконосъобразност на акта и налагат отмяната му със законните последици от това.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на община Лом, за присъждане на направените в производството разноски, съгласно представен списък на разноските с приложения – 1052.20 лева държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 12 200 лева/14 640 лева с ДДС/ - общо 15 692.20 лева, се явява основателно, предвид нормата на чл. 143 от АПК, която урежда отговорността за разноски, където в случай на отмяна на обжалван административен акт, същите се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ и същите са в размер малко над минимума по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. не е налице прекомерност предвид фактическата и правна сложност на спора.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.143, ал.1 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г. за установяване на публично вземане по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06“ Модернизирана образователна инфраструктура в [населено място]“ по ОПРР 2014-2020, издадено от зам. министър и ръководител на управляващия орган/УО/ на Оперативно програма „Региони в растеж“/ОПРР/ 2014-2020, изменено с решение № РД-02-14-1176/17.07.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на община Лом, направените в производството разноски в размер на 15 692.20 лева/петнадесет хиляди шестстотин деветдесет и два лева и двадесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 дневен срок от съобщението за постановяването му.