Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 157
,15.12.2016 год.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско
отделение, на петнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
секретар Н.В.,
като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА търг. дело №69
по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „Ю.Б."
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр.София, район Витоша, ул."Околовръстен път" №260, чрез
адв.Г.Б.И.
от САК, преупълномощен от Адвокатско
дружество „В. и партньори", ЕИК
*********, с адрес в гр.София, район Средец, бул.„Васил Левски" №38, представлявано от
адвокат Я. Г.В. от САК, съдебен адрес:*** против „А.К." ООД,
ЕИК *********, представлявано от К.Т.Б. и А.В.К. - заедно и поотделно, със
седалище и адрес на управление:
гр.Пещера, ул.„Ангел Калоянов" №7, К.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че с Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща
линия - плюс" №1513 от 13.12.2005г., „Българска Пощенска Банка" АД
(сегашно наименование „Ю.Б."АД), в качеството й на кредитор
(„Банката"), предоставила на „А.К."ООД,
като кредитополучател („Длъжника" или „Кредитополучателя"), кредит
във формата на кредитна линия, в размер на 75 000 лева, за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди, с краен срок на ползване и погасяване 30.12.2015г.
(120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка) и други условия
на ползването и връщането на кредита, съгласно условията на същия Договор, вкл.
е уговорено: (а) правото на Длъжника да погасява изцяло или частично
задълженията си по главницата и да ползва отново средствата по кредита до максималният
им размер, определен в Договора за кредит и (б) начисляване и заплащане
на дължимата лихва, ежемесечно - до 21-во число на всеки месец.
Твърди, че на 01.03.2007г. е подписан Анекс №1 към
Договора за кредит, в който страните
са се договорили за удължаване на срока на действие на Договора за кредит с
една година, считано от 30.12.2006г. В допълнение към горното е уговорено
увеличаване на размера на отпуснатите средства, като общият размер на дълга по Договора за кредит е
достигнал сумата от 163 000 лева. Променени са и някои други условия на
Договора за кредит. На 18.03.2008г. е подписан Анекс №2 към Договора за кредит,
с който е отменено действието на т.1, 2 и 4 на Анекс №1 от 01.03.2008г.
Постигнато е съгласие за увеличаване на размера на предоставените заемни
средства, като кредитът е станал общо в размер на 300 000 лева. Променени са и
някои други условия на обслужването на дълга по Договора за кредит. На
17.12.2008г. е подписан Анекс №3 към Договора за кредит, по силата на който
Страните са се договорили за намаляване на размера на отпуснатия от Банката
кредит, като новият
размер на кредита е 200 000 лева. Страните са поели взаимни задължения една към
друга, във връзка с погасяването на кредита и учредените в полза на Банката
обезпечения. На 29.04.2009г. е подписан Анекс №4 към Договора за кредит, с
който страните
са уговорили отново да бъде намален размера на предоставения от банката кредит
до размера на усвоените, към
датата на подписване на същото споразумение, средства от длъжника. Отпаднала е възможността на кредитополучателя да ползва погасените, но
неусвоени суми от кредитния лимит. Дадено е право на Банката служебно да
преоформи съществуващите, към датата на подписване на Анекс №4/2009г.
просрочия, чрез натрупването им към редовната главница по кредита. Въведен е
12-месечен период на облекчено погасяване на задълженията на Длъжника, през
който период същият е длъжен да обслужва дълга при условията, посочени в Анекс №4/2009г. Договорена е
промяна и на някои други условия на обслужването на кредита. На 29.04.2010г. е
подписан и Анекс №5 към Договора за кредит, в който е договорено: (а) право на
Банката да преоформи съществуващите просрочия, при условията, посочени в Анекс
№5/2010г.; (б) въвеждане на нов период на облекчено погасяване на задълженията
на кредитополучателя,
с продължителност 12 месеца, през който период кредитът трябва да се погасява както е посочено в
това допълнително споразумение; (в) промяна и на други условия на договора за
кредит. На 16.05.2011г. е подписан Анекс №6 към Договора за кредит, с което
отново е уговорено служебното преоформяне от страна на банката на натрупаните
просрочия, чрез прибавянето им към редовната главница. Въведен е 24-месечен
период на облекчено погасяване на кредита, през който период длъжникът се е задължил да обслужва дълга,
при условията на Анекс №6/2011г. Крайният срок е останал 30.12.2015г.
Сочи, че на основание чл.101 от ЗЗД Анекс №6/2011г. е
подписан от А.В.К. и К.Т.Б., с което същите са станали солидарни длъжници
спрямо кредитора. Твърди, че задълженията
по договора за кредит, допълнително подписаните споразумения и погасителни
планове към тях не са изпълнявани от задължените лица, съгласно заложеното. Първата просрочена
вноска е №70, съгласно служебния погасителен план от системата на Банката, към
05.04.2013г. Същата е с общ размер 1 725.89 лв., представляващи вноска за лихва.
Към датата на изготвяне на извлечението от счетоводни книги, е налице забава по
отношение на 1 месечна погасителна вноска по главницата и 19 броя месечни
погасителни вноски за дължима лихва. Общата забава в плащането на дължими суми
възлиза на 571 дни. Съгласно чл.9 на Анекс №6 от 16.05.2011г., в случай че в
рамките на периода на облекчено погасяване на кредита, кредитополучателят и солидарните длъжници не заплатят в срок,
която и да е дължима вноска, същите губят правото да ползват облекчения ред за
погасяване на дълга, както е договорен в същия Анекс №6/2011г. В този случай,
както и при неизпълнение на което и да е друго задължение, поето с Анекс
№6/2011г., банката
има право едностранно и без да е необходимо каквото и да е волеизявление на кредитополучателя и съдлъжниците, да прекрати прилагането на
облекчения ред и по своя преценка да обяви дълга за незабавно и изцяло
предсрочно изискуем, като предприеме всички действия по принудителното му
събиране, чрез реализация на предоставените, в полза на банката, обезпечения. В същия текст е
предвидено, че изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да било
уведомяване или волеизявление на длъжника
или солидарните
длъжници за това. Независимо от горното, банката упражнила своето потестативно право и на 21.01.2013г.
обявила
кредита за предсрочно изискуем, за което изпратила уведомления до Длъжника (две уведомления
до всеки един от двамата управители) и до солидарните длъжници, които са получени от
същите лица, както следва: от длъжника
на 01.02.2013г.; от съдлъжника
К.Б. на 29.01.2013г. и от съдлъжника
А.К. на 01.02.2013г.
Твърди, че с оглед на тези обстоятелства, предсрочната
изискуемост на кредита по отношение на кредитополучателя, настъпила на 01.02.2013г. Предвид прекратяването на
договора за кредит и обявяване на цялото задължение по него за предсрочно
изискуемо, със заявление по чл. 417, т.2
ГПК и въз основа на приложеното извлечение от счетоводни книги към дата
14.05.2013г., „Ю.Б." АД е поискала издаване на заповед за незабавно
изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжниците „А.К." ООД, К.Т.Б., А.В.К. за заплащане
на следните суми: 210 795,47 лв. - главница; 47332,01 лв. - договорна лихва за
периода 21.10.2011г.-14.05.2013г.; 595,65 лв. - такси за периода
18.12.2008г.-14.05.2013г; законна
лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. По подаденото заявление е образувано ЧГД
№431/2013г. по описа на РС Пещера, по което са издадени исканите заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По силата на тези съдебни актове, на основание чл.404 т.1 ГПК е образувано
изпълнително дело №232/2013г. по
описа на СИС към РС Пещера. В срока по чл.414 ГПК, длъжниците са депозирали възражение срещу
заповедта за изпълнение, предвид което на основание чл.422, вр. чл.415 ГПК за ищеца възниква правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск за съществуване на вземането си срещу тях.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено между страните, че в полза на ищецът „Ю.Б." АД, ЕИК *********
съществуват следните вземания срещу ответниците А.К." ООД, ЕИК *********, К.Т.Б.,
с ЕГН **********
и А.В.К., с ЕГН **********
по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс"
№1513 от 13.12.2005г. и подписаните към него шест Анекса, а именно: Главница в размер от 210 795,47 лв., ведно
със законна лихва върху главницата,
считано от 16.05.2013г. до окончателното й изплащане; Договорна лихва в размер от 47 332,01 лв. за периода
21.10.2011г.-14.05.2013г.;
Такси в размер от 595,65 лв. за периода 18.12.2008г.-14.05.2013г. Моли на основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на
ищеца да
бъдат присъдени заплатените за настоящото производство съдебни разноски.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.
С допълнителна молба с
вх.№4752/26.06.2014г., ищецът е уточнил, че посочената дата за първа просрочена
вноска №70 следва да се разбира като 21.10.2011г., вместо като 05.04.2013г. Тази
вноска е за лихва в размер от 2067,89 лв. Уточнил е, че към датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК, дъжникът се е намирал в забава за плащане на
една погасителна вноска за главница и деветнадесет погасителни вноски за лихва
по договора, подробно описани по номера, съгласно погасителния план, по вид и
размер. Прави искане за присъждане на направените в установителното
производство съдебни разноски.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото е
постъпил писмен отговор от ответниците, чрез пълномощника им. Заявяват, че оспорват допустимостта на иска като подаден от
ненадлежно активно легитимирана страна, както и поради липса на правен интерес.
Твърдят, че липсва
правен интерес, тъй
като дългът е
изцяло изплатен. Оспорват предявената искова молба както по
основание, така и по размер. Оспорват размера на дължимата главница в размер на
210 795,47лв. Оспорват размера на дължимата лихва в размер на
47332,01лв. Оспорват размера на дължимата такса в размер на 595,65лв. Оспорват основанието изобщо, че се дължи, както и нейния размер, както
и че се дължи за
периода от 18.12.2008г.- 14.05.2013г. Оспорват твърдението, че кредитът е станал
изискуем, както и че същият е следвало да се погаси в посочения погасителен
план. Твърдят, че наред с това не е представен актуален погасителен
план, който да е подписан от страните. Оспорват твърдението, че са спрели плащането.
Оспорват
твърдението, че изобщо има невнесени вноски за лихва за периода от 21.10.2011г.
до 21.04.2013г., тъй като при постъпване на сумите за погасяване на кредита, а
те постъпват в една сметка, се погасяват първо разноските, после лихвите и
накрая главницата по кредита. Поради което е лишено от законово основание
твърдението, че главницата била платена, а пък лихвите били останали
неиздължени. Твърдят, че са платили част от главницата, тъй като
нейната изискуемост към датата на поканата за изпълнение не е настъпила, така и
изцяло са платени лихвите за периода от 21.10.2011г. до 21.04.2013г., както и изцяло
са платени таксите и разноските по обслужване на кредита за периода от
18.12.2008г.- 14.05.2013г. Освен
това в Договора за банков
кредит никъде не е визирано срок за внасяне на ежемесечни вноски по главница,
както и техния размер. Липсва и приложение към самия Договор с план за
погасяване на вноските по кредита - главница и лихви. Твърдят, че отпуснатият кредит с Договора е в размер на
75 000 лв.,
като ищецът е приложил някакъв погасителен план, който освен че предвижда
погасяване на главница в размер на 200 000 лв. и лихва в размер на 2 183,33 лв. Сочат, че очевидно приложеният погасителен план не
само, че не е част от приложението към Договора за банков кредит, но е видно, че се различава формата на печата на
дружеството „А.К." ООД -
първоначално е правоъгълен, на следващата страница е кръгъл. Сочат, че приложението към договора за банков кредит от
30.12.2005г. касае единствено и само, че е открита заемната сметка. Освен това
никъде в Договора не е посочено на коя дата следва да се заплати първата вноска
по главницата, както и нейният
размер. Считат, че е
лишено и от законово основание твърдението, че се дължала и такса за периода от 18.12.2008г.-
14.05.2013г., тъй като не
става ясно на какво основание се дължи тази такса, при все че таксите, визирани
в Договора и анексите към него, се заплащат еднократно. Чл.5
ал.1 от Договора - такса
одобрение е платена еднократно при усвояване на кредита. Чл.5 ал.2 от Договора -
такса подновяване е платена в началото на всяка следваща година по
сметката за плащане на вноските по кредита. Чл.19 ал.2 от Договора - банката служебно от сметката му при нея
събира всички дължими суми за главница, лихви, разноски и комисионни, и други
разходи по кредита. Поради
което няма основание да се търси вземане за такси, за което не се посочва на какво основание се дължи, както
и началната изискуемост, по
какъв начин е формирано, както и точния размер на дължимата такса за всяка година. Освен това във всички приложени от ищеца
покани за изпълнение се сочи до длъжниците, че се дължи и такса в размер
на 60 лв. Впоследствие не става
ясно защо и как е стигнала посочения в исковата молба размер от 595,65 лв.
Оспорват твърдението, че кредитът е изискуем изобщо
към датата на изпращане и получаване на поканите за изпълнение. Сочат, че в обстоятелствената част на исковата молба,
както и видно от самите анекси към Договора за банков кредит, най-вече в Анекс №4 /чл.1 и
чл.5/, в който е предвидено, че
ответниците ще изплатят на равни месечни анюитетни вноски, считано от 29.04.2010г. до 30.12.2015г. дължимата главница,
представляваща усвоения кредит от ответниците. Какъв е неговият размер обаче
никъде не става ясно.
Твърдят, че с Анекс №6 е предвидено отново облекчено
погасяване на задължението като е предвидено, че 75% от общия дълг, визиран в Анекса -210 795,47лв. е Част А от дълга и 25% от тази сума
е Част Б от дълга. И за двете части е даден гратисен период от 24 месеца.
Поради което до 16.5.2013г. не е дължима нито една вноска за главница по
Договора за банков кредит и анексите към него. Предвидено е обаче вноска за лихва - чл.5 ал.1, б.“а“ от Анекс 6 в размер на 10% от Част А на
дълга, което прави вноска за лихва общо в размер до края на периода до
30.12.2015г. в размер на 15809,66 лв. или месечна вноска за лихва в размер на
287,44лв.
до 30.12.2015г. Поради
което не става ясно върху каква главница ищецът е оформил дължимите вноски за
лихва.
Освен това ответниците твърдят, че не са уведомявани надлежно от ищеца, че кредитът
е предсрочно изискуем, както и че ще се предприемат мерки за принудителното му
събиране. Видно от Анекс6,
гратисният период за заплащане на главницата е до 16.05.2013г. поради което твърденията за просрочена
главница е
неоснователно. Освен това липсва и погасителен план, от който да се види началната изискуемост
на първата вноска по главницата. Поради което към датата на изпращане и
получаване на поканите за доброволно изпълнение не е настъпила изискуемостта на
вноските за главница, както и на цялата главница.
С оглед на гореизложеното, твърдят, че към датата на отправяне съобщение на
длъжниците изискуемостта на задължението по главницата не е настъпило. По
отношение на изискуемостта на задължението за лихва за периода от 21.10.2011г.
до 14.05.2013г., то същото е погасено и не следва да се търси, както и същото е
в много по-нисък размер от посочения в исковата молба.
Молят съда да отхвърли предявения иск за търсене на
дължима главница в размер на 210 795,47 лв., дължима лихва в размер на 47 332,01 лв., дължима такса в размер на 595,65 лв., като недопустим и изцяло неоснователен. Молят да им бъдат присъдени разходите по делото.
Представят писмени доказателства.
Правят искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, с поставени
задачи. Оспорват истинността на представени от ищеца писмени доказателства, а
именно погасителен план и покана за изпълнение до К.Б. с изх.№520-022/21.01.2012г.
С молба с вх.№6087/26.08.2014г.
ответниците са заявили, че се отказват от направеното оспорване, касаещо активната процесуална легитимация
на страната. Относно
оспорването на истинността на представените писмени доказателства уточняват следното: погасителен план, поставен от ищеца като
приложение към Договора за банков
кредит, тъй като на същия липсва каквато и да било дата на изготвяне, като не
става ясно кога е изготвен и кой период от погасяване на задължението обхваща -
първоначалния погасителен план, изготвен към Договора от 13.12.2005г. с
главница от 75 000 лева или е последващ погасителен план след поредния анекс и
кой точно анекс отразява; покана
за изпълнение до К.Б. с изх.№520-022/21.01.2012г., чиято порочност се крие в
датата, на която е изпратена на длъжника К.Б., като от съдържанието на текста в
поканата същият е уведомен за задължението си към дата 18.01.2013г., а поканата е излязла от деловодството
на ищеца на дата 21.01.2012г., т.е. поканата е антидатирана.
С Определение №732 от
24.11.2014г., постановено в производството по делото, съдът е оставил без
уважение доказателственото искане на ответниците за откриване на производство
по установяване истинността на представените с исковата молба погасителен план
и покана за изпълнение до К.Т.Б. изх.№520-022/21.01.2012г., като е приел, че не
се касае до оспорване истинността на документи по смисъла на чл.193 от ГПК, а е
становище на страната относно доказателствената стойност на документите, което
е предмет по съществото на спора.
С Определение №696 от
12.10.2015г. е прекратено производството по делото на основание чл.637 ал.2 от ТЗ.
С Определение №55 от
02.02.2016г., постановено по ч.т.д. №40/2016г. по описа на Пловдивския
Апелативен съд е отменено определение №696 от 12.10.2015г. по т.д. №69/2014г.
на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по
делото по отношение на ответниците по иска К.Т.Б. и А.В.К. и е върнато делото
за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения от „Ю.Б.“
АД положителен установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415
ал.1 от ГПК - за установяване на паричните вземания, солидарно срещу
ответниците К.Т.Б. и А.В.К., за които са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№431/2013г. по описа на РС-Пещера.
В
проведените по делото съдебни заседания, процесуалният представител на ищеца поддържа
изцяло така предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските по
делото и представя Списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците,
чрез пълномощника си, оспорват иска и молят съда да го отхвърли, като недоказан
и неоснователен. Представят Списък на разноските по чл.80 от ГПК, които
претендират. Подробни доводи по същество са изложени в представените и приети по
делото писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответниците и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Не
е спорно по делото, че на 16.05.2013г., ищцовото дружество е подало Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу „А.К.“ ООД, като
длъжник-кредитополучател и ответниците К.Б. и А.К., като солидарни длъжници,
въз основа, на което е било образувано ч.гр.дело №431/2013г. по описа на
Пещерския районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №133 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 16.05.2013г.,
с която е разпоредил длъжниците да заплатят солидарно на банката ищец - заявител
и кредитор сумите, както следва: главница в размер от 210 795,47 лв., договорна лихва в размер от 47 332,01 лв. за периода от 21.10.2011г. до 14.05.2013г., такси
управление в размер от 595,65 лв. за периода от 18.12.2008г. до 14.05.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
8 819,14 лева - разноски по делото, от които 5 174,46 лева - държавна такса и 3 644,68 лева - адвокатско възнаграждение. В Заповедта е посочено, че вземането произтича от Извлечение от счетоводни книги
на „Ю.Б.“ АД, въз основа на Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
револвираща линия-плюс“ №1513 от 13.12.2005г. и Анекс №1/01.03.2007г., Анекс
№2/18.03.2008г., Анекс №3/17.12.2008г., Анекс №4/29.04.2009г., Анекс
№5/29.04.2010г. и Анекс №6/16.05.2011г. Срещу така издадената заповед, ответниците К.Б. и А.К. са възразили
в законния
двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, че не
дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и че не
дължат посочените в нея суми. В законния едномесечен срок, банката-ищец е
предявила настоящия положителен установителен иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, който е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
По
съществото му, съдът приема следното:
Не е
спорно между страните по делото, а и от приетите и неоспорени писмени
доказателства се установява, че на 13.12.2005г. между ищеца, тогава с
наименование „Българска пощенска банка" АД и търговското дружество „А.К.“ ООД, като
кредитополучател е сключен Договор
за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“
№1513/13.12.2005г., по силата, на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 75 000
лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се е
задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на
договора. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано
от откриването на заемната сметка по кредита.
Съгласно чл.2 ал.1 от договора,
кредитът се усвоява в брой или чрез превод към друга сметка, през посочената
разплащателна сметка на кредитополучателя в банката. В чл.3 от договора
страните са определили дължимата от кредитополучателя годишна лихва за
предоставения кредит, както и дължимата месечна лихва, платима на 21-во число
на всеки месец.
С чл.4 от договора страните са се
договорили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.3 ал.1 се увеличава автоматично с
наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в размер на 10
пункта.
Видно от чл.5 ал.2 от договора е,
че в началотото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната
сметка по кредита, кредитополучателят заплаща на банката еднократно такса
подновяване в размер на 1% върху размера на подновения кредит, но не по-малко
от 100 лева или равностойността им във валута, посочена в чл.1 от договора.
Кредитополучателят дължи на банката комисионна за ангажимент в размер на 1%
годишно върху неусвоената част от предоставения кредит през периода от
откриването на заемната сметка по кредита до крайния срок за усвояването
/ползването му/, начислява се месечно и е платима в края на съответния
календарен месец – чл.5 ал.3 от договора.
За обезпечаване на всички
вземания на банката, кредитополучателят е учредил в нейна полза ипотека, върху
имота, подробно описан в чл.6 ал.1 от договора.
Съгласно чл.25, б.“в“ от
договора, при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите
договорни задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло
изискуем.
Видно от Приложението към
договора за банков кредит от 30.12.2005г. е, че с подписването му страните са
удостоверили, че заемната сметка по Договора е открита на 30.12.2005г. Приложен
е и погасителният план към договора, който е подписан от страните.
Не е спорно по делото, че на 01.03.2007г. е подписан Анекс №1 към Договора
за кредит, с който страните
са се договорили за удължаване на срока на действие на Договора за срок от една година, считано от 30.12.2006г. Уговорено е изменение на чл.1 ал.1 от договора в смисъл, че
банката увеличава размера на предоставената на кредитополучателя
кредитна линия за оборотни средства със сума в размер на 88 000 лева, като общият
размер на предоставения
кредит по договора е 163
000 лева.
На 18.03.2008г. е подписан Анекс №2 към договора за кредит, с който е отменено действието на
т.1, 2 и 4 от Анекс №1 от 01.03.2008г. и договорът остава в сила между
страните за срока, уговорен в чл.1 ал.2 от договора. Уговорено е
изменение на чл.1 ал.1 от договора, а именно, че банката увеличава размера на предоставената на
кредитополучателя кредитна линия за оборотни средства със сума в размер на 137
000 лева, като общият размер на предоставения кредит по договора е 300 000 лева.
На 17.12.2008г. е подписан Анекс №3 към договора за кредит, по силата на който страните са се договорили, че банката едностранно намалява размера на предоставената на кредитополучателя кредитна линия
за оборотни средства със сума в размер на 100 000 лева, като общият
размер на предоставения
кредит по договора е в размер на 200 000 лева.
На 29.04.2009г. е подписан Анекс №4 към договора за кредит, с който страните са уговорили кредитът да бъде намален до размера на усвоените
към същата дата суми от кредитния лимит, като кредитополучателят няма право да ползва евентуално съществуващите към същата дата
погасени, но неусвоени суми по първоначално предоставения кредитен лимит. Страните
са се споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите
вземания на банката, като условие за ползване на облекчен ред за погасяване на
вземанията, кредитополучателят се е задължил да погаси всички съществуващи,
просрочени задължения по кредита. В случай, че кредитополучателят не изпълни
задължението си за плащане на съществуващите към датата на сключване на анекса
просрочени задължения по кредита, то с подписването му, същият дава своето
безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката служебно да преоформи
сумата на съществуващото просрочие, чрез натрупването й към редовната главница
по кредита. Уговорен е 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита,
считано от датата на влизане в сила на анекса. През периода на облекчено
погасяване на кредита, кредитополучателят се е задължил ежемесечно да заплаща
на банката погасителна вноска, равняваща се на дължимото плащане по лихви за
съответния месец.
На 29.04.2010г. е подписан Анекс №5 към договора за кредит, с който банката-ищец и кредитополучателят са се споразумели
за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на
банката, като условие за ползване на облекчен ред за погасяване на вземанията,
кредитополучателят се е задължил да погаси всички просрочени задължения по
кредита. В случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си, то същият
дава своето безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката служебно
да преоформи сумата на съществуващото просрочие, чрез натрупването й към
редовната главница по кредита. Уговорен е 12-месечен период на облекчено
погасяване на кредита, през който кредитополучателят се е задължил ежемесечно
да заплаща на банката погасителна вноска, равняваща се на дължимото плащане по
лихви за съответния месец.
На 16.05.2011г. е подписан Анекс №6 към договора за кредит между страните по договора и ответниците А.В.К. и К.Т.Б.,
като съдлъжници. С този анекс страните са се съгласили, че всички дължими от
кредитополучателя/съдлъжниците плащания във връзка с кредита, а именно:
просрочената главница по кредита, всички просрочени лихви по кредита и всички
такси и комисионни, дължими във връзка с кредита и всички дължими
застрахователни премии и други разноски, се преоформят служебно на датата на
преоформяне чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главница.
Уговорен е 24-месечен период
на облекчено погасяване на кредита, през който период длъжниците се се задължили да
обслужва дълга, при условията на Анекс №6/16.05.2011г. и погасителния план към него,
подписан от страните. Крайният
срок за погасяване
на дълга е 30.12.2015г.
Съгласно чл.9 от Анекс №6, в
случай, че кредитополучателят/съдлъжниците не заплатят в срок, която и да е дължима
вноска, същите губят правото да ползват облекчения ред за погасяване на дълга. В
този случай, както и при неизпълнение на което и да било друго задължение,
банката има право едностранно и без да е необходимо каквото и да било волеизявление
на кредитополучателя/съдлъжниците да прекрати прилагането на облекчения ред за
погасяване на дълга и има право по своя преценка да обяви дълга за незабавно изцяло
и предсрочно изискуем и да предприеме всички необходими действия по
принудителното му събиране без да е необходимо каквото и да било уведомяване
или волеизявление на кредитополучателя/съдлъжниците за това.
Видно от чл.10 от Анекс №6 е, че
ответниците А.К. и К.Б. са заявили , че са съгласни с всички условия на
договора за банков кредит и анексите към него, от които произтичат
задълженията, в които встъпват по силата на анекса. Декларирали са, че са
получили екземпляри, запознати са и приемат всички условия на договора за
кредит и всички анекси към него, включително новия погасителен план. Съгласно
чл.11 от анекса, кредитополучателят и съдлъжниците отговарят към банката, като
солидарни длъжници.
Ответниците не оспорват
сключването на процесния договор за кредит и анексите към него, нито
договорените с тях клаузи.
Банката-ищец е изпратила до
ответниците К.Б. и А.К. покани за изпълнение, съответно изх.№520-022 от 21.01.2012г.
и изх.№520-021 от 21.01.2013г., приложени към исковата молба, с които ги е
уведомила, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на
условията по договора, обявява същия за изцяло предсрочно изискуем преди крайния
срок на погасяване. В поканите са посочени задълженията по договора за кредит
към датата 18.01.2013г. Поканени са ответниците доброволно да погасят
задълженията си към банката в 7-дневен срок от датата на получаването им.
Поканата са изпълнение е получена
от ответника К.Б. лично на датата 29.01.2013г., видно от приложеното известие
за доставяне, в което изрично е описана пратката с изх. й номер, с година
2013г.
С отговора на исковата молба
ответниците са оспорили поканата за изпълнение до ответника К.Б.. Оспорването е
свързано с изх. номер на поканата и по-конкретно годината – 2012г. и с това, че
в нея е отразен дълга към 18.01.2013г. Предвид горепосочените данни, а именно
известието за доставяне до този ответник и записаните в него дати и изходящите
номера на поканите и известията за доставяне до другите длъжници /и като има предвид
това, че действията са извършени в началото на календарната година, когато
такива грешки нерядко се случват/, съдът приема, че в случая се касае за допусната
техническа грешка при изписването на годината в изходящия номер на поканата за
изпълнение до този ответник. В този смисъл е и приетото от съда и отразено в Определение
№732 от 24.11.2014г. по реда на чл.374 от ГПК. По делото от страна на ответника
не са ангажирани доказателства, които да водят до друг извод.
Поканата за изпълнение е получена
от ответника А.К. на 01.02.2013г., видно от известието за доставяне. В
последното също е описана пратката, а именно процесната покана за изпълнение.
Покана за изпълнение в посочения
смисъл е изпратена и до търговското дружество – кредитополучател, надлежно
връчена на 01.02.2013г.
От приетите по делото основно заключение
с вх.№6347 от 27.06.2016г. и допълнително заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че размерът на действително усвоения кредит е
378 170,14 лева. Размерът на непогасените задължения по процесния кредит към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 16.05.2013г. са, както
следва: непогасена главница в размер на 210 795,47 лева, дължимата
договорна лихва за процесния период от 21.10.2011г.-14.05.2013г. в размер на 47 332,01
лв.; дължимите такси
/в това число и застраховки/ по договора за периода 18.12.2008г.-14.05.2013г. в размер общо на 595,70 лв. Вещото лице е установило, че
след датата 26.09.2011г. няма погасяване на задължения по процесния кредит. Съдът взема предвид горепосочената част от заключението на вещото лице, тъй
като констатациите му са направени на база предоставените му пълни данни от
счетоводната система на банката-ищец. Не цени заключението в частта, в която
вещото лице е правило изчисления въз основа на предоставените му от ответниците
документи, тъй като същите са непълни и неотразяват цялостното движение по
кредита, включително липсват и данни за част от извършените плащания от
длъжниците, отразени от банката. Това е видно от изложеното от вещото лице в
заключението му, както и от казаното от него при изслушването му в съдебно
заседание. Съответства и на заявеното от ответната страна относно затрудненията
за снабдяването с документите.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Въз основа на гореизложената
фактическа обстановка, съдът приема, че установителният иск по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен.
Напълно
основателна и доказана, въз основа на представените и приети писмени
доказателства, както и от заключенията на съдебно-икономическата експертиза, е
претенцията на ищеца за установяване дължимост на вземанията по процесния Договор
за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ №1513 от 13.12.2005г.
и шест броя анекси към него, сключени между банката-ищец, кредитополучателя „А.К.“ООД
и ответниците-съдлъжници К.Т.Б. и А.В.К..
С
подписването на Анекс №6 от 16.05.2011г., ответниците К.Т.Б. и А.В.К., като
съдлъжници, са се задължили да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит и анексите към него.
Ответниците се подписали анекса и погасителния план към него. Не оспориха
подписите си. С полагането на подписите, ответниците са поели задълженията по
договора за кредит и анексите към него.
Установи
се по делото, че последното извършено плащане по договора за кредит е на датата
26.09.2011г. След тази дата и предвид непогасяването на задълженията по
кредита, банката-ищец се е възползвала от правото си да обяви кредита за
предсрочно и изцяло изискуем, като е направила това по надлежния ред, с
изпратени до ответниците и до кредитополучателя покани за изпълнение от
21.01.2013г., надлежно връчени им преди датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК – 16.05.2013г. и образуването на заповедното производство.
Предвид това съдът приема, че
преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК ответниците са били надлежно
уведомен от банката-ищец за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията им
по процесния договор за кредит.
Горното е в съответствие с
приетото в т.18 на Тълкувателно Решение №4/2013 год. от 18.06.2014 год. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит /какъвто е настоящият/ с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски /каквато уговорка
има в процесния случай и на която ищецът се е позовавал в заявлението си по
чл.417 от ГПК и в исковата си молба/ или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост, което е налице в конкретния случай.
Процесното вземане, произтичащо
от договор за банков кредит, е станало изискуемо, тъй като кредиторът-ищецът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Това право на
кредитора е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът е уведомил длъжниците-ответниците за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Въз основа на гореизложеното,
съдът счита, че вземанията на ищеца към ответниците, като съдлъжници за
процесната главница в размер на 210 795,47 лева, договорна лихва за периода от 21.10.2011г.-14.05.2013г. в размер на 47 332,01
лв. и такси за периода 18.12.2008г.-14.05.2013г. в размер на 595,65 лв. /последният размер съответстващ
на претенцията на ищеца по заявлението и исковата молба/, безспорно са
съществували, както към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, така и към момента на подаване на
исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящето дело, а и към
настоящия момент.
Съществува
и вземането за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 16.05.2013г. до окончателното изплащане на главницата,
тъй като искът по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК се счита
предявен от тази дата, съгласно изричната разпоредба на чл.422 ал.1 от ГПК.
Ответниците не доказаха
възраженията си в писмения отговор, че дългът е изцяло изплатен и съответно
погасен. Не доказаха наличието и на други правопогасяващи или правоизключващи
факти и обстоятелства.
Предвид
изхода на делото, ответниците дължат на ищеца разноските в заповедното
производство в размер общо на 8 819,14 лева, от които 5 174,46 лева - държавна такса и 3 644,68 лева - адвокатско възнаграждение, както и сторените в настоящето
производство разноски в размер общо на 8474,45 лева, с оглед представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „Ю.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление:
гр.София, район
Витоша, ул."Околовръстен
път" №260, чрез адв.Г.Б.И. от САК,
преупълномощен от Адвокатско дружество „В. и партньори", ЕИК *********, представлявано от
адвокат Я. Г.В.,
съдебен адрес:*** против К.Т.Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** и А.В.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК – ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Ю.Б."
АД, ЕИК ********* съществуват следните вземания срещу ответниците К.Т.Б., с ЕГН ********** и А.В.К., с ЕГН ********** по Договор за банков кредит Продукт
„Бизнес револвираща линия - плюс" №1513 от 13.12.2005г. и подписаните към
него шест Анекса, а именно: Главница в размер от 210
795,47 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.05.2013г. до окончателното й изплащане; Договорна лихва в размер от 47 332,01 лв. за периода
21.10.2011г.-14.05.2013г.; Такси в размер от
595,65 лв. за периода 18.12.2008г.-14.05.2013г., за
които е
издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №133/16.05.2013г.
и Изпълнителен лист по ч.гр.д. №431/2013г. по описа на Пещерския районен съд.
ОСЪЖДА К.Т.Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** и А.В.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***
да заплатят на „Ю.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.София,
район Витоша, ул."Околовръстен път" №260 направените разноски в
заповедното производство в размер общо на 8 819,14 лева, от които
5 174,46 лева - държавна
такса и 3 644,68
лева - адвокатско
възнаграждение, както
и сторените в настоящето производство разноски в размер общо на 8474,45 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: