Мотиви към Присъда № 105/18.03.2021 г.
по НЧХД № 45/2020 г. по описа на Софийски военен съд.
Обвинението
е срещу подсъдимата редник А.С.Н. от военно формирование ***** - В. е за това, че на 07.09.2019
г. около 9.00ч. в град София, не е изпълнила и е осуетила съдебно решение №
4210/09.04.2016 г., постановено по гр.д. 3165/2015 г. по описа на СРС, 80
състав, влязло в законна сила на 20.05.2016 г. относно упражняване на
родителски права и лични контакти на Г.Д.Г. с ЕГН ********** с децата му - малолетните А. Г.Г. с ЕГН ********** и Е. Г.
Г. с ЕГН ********** – престъпление по чл. 182, ал.2 от НК.
Подсъдимата
редник А.С.Н. е родена на *** ***. Българка и притежава българско гражданство.Разведена
е с две непълнолетни деца. Има завършено висше образование. Живее в гр. София,
ул. „ *********. ЕГН **********. На
служба в Българската армия е от 01.08.2005 г. Заема длъжността „Младши
телеграфист в пункт „Каналообразуване, информационна поддръжка и криптографска
защта“ във взвод „Комуникационно, информационно и навигационно осигуряване“ в
16-та транспортна авиационна група в 24 авиационна база. Награждавана с „парична
награда“ през 2012 г. от Командира на ВВС със Заповед № 708/13.11.2012 г.
Първоначално е била образувана прокурорска преписка
във ВОП – София по сигнал на гр.л. Г.Д.Г., като с постановление от 19.11.2019 г.
прокурор от ВОП – София, пр.пр. № 1186/2019 г. по описа на ВОП – София прокурор
от ВОП – София е отказал да образува досъдебно производство, на основание чл.
24, ал.5 от НПК. Същото е потвърдено с постановление от 29.09.2020 г. на
прокурор от Военно-апелативна прокуратура, като правилно и законосъобразно.
Настоящата тъжба, вх. № 289/06.03.2020 г. от Г.Д.Г. с
ЕГН ********** срещу редник А.С.Н. от в.ф. *** – В.е постъпила в Софийски
военен съд на 06.03.2020г. в шестмесечния срок, указан в чл. 81, ал.3 НПК ведно
с вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 12.00 (дванадесет) лева,
платена на 09.03.2020 г. и е образувано настоящото наказателно дело от частен
характер.
Повдигнатите обвинения в тъжбата, при изложената в нея
фактическа обстановка се поддържат от участващият по делото повереник адв. М.М. и самият частен тъжител и след
приключване на съдебното следствие по делото. В пледоариите повереникът и частният
тъжител Г. изтъкват доводи, че деянието на подсъдимата Н. са доказани от
обективна и субективна страна по несъмнен начин от събраните писмени и гласни
доказателства. Пледират редник А.С.Н. да бъде призната за виновна в извършване
на престъпление по чл. 182, ал.2 от НК, като бъде освободена от наказателна
отговорност и й бъде наложено административно наказание в минимален размер,
предвиден в материалния закон. Претендира и адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимата адв. Райков и самата
подсъдима редник Н. искат от съда да бъде призната за невинна и оправдана.
Твърди, че деянията не са осъществени от обективна и субективна страна.
Съдът като взе предвид изложеното в тъжбата на частният
тъжител Г.Д. Г. и обсъди събраните и проверени в
хода на съдебното следствие по делото доказателства – обяснения на подсъдимата
редник А.С.Н. от военно формирование **** – В., дадени в съдебното заседание,
проведено на 13.10.2020 г. и допълнителните обяснения дадени в с.з. проведено
на 19.10.2020 г., свидетелските показания на разпитания устно и непосредствено
свидетел В.Б.С., проведено в с.з. на 01.02.2021г., приложените писмени
доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и доводите и възраженията
на страните, намира за установена от фактическа и правна страна следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА по делото:
Подсъдимата редник А.С.Н. и частният
тъжител Г.Д.Г. са сключили брак на 04.06.2009 г. На 21.08.2007 г. се родил
синът им А. Г.Г. с ЕГН **********, а на 07.10.2011г. – дъщеря им Е. Г. Г. с ЕГН
**********. С влязло в сила решение № 4210/04.06.2009 г. постановено по гр.д. №
3165/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, съдът прекратил, на
основание чл. 44, т.3 във вр. чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс, гражданския брак
между тях, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. С решението си
съдът е предоставил на подсъдимата А.Н. родителските права на двете
непълнолетни деца и е определил местожителството на децата при майката. Режимът
на контакт на непълнолетните деца бил определен за бащата и според съдебното
решение имал право да взима децата при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 09.00 до 19.00 часа две последователни седмици
през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката: всяка четна
година по време на коледните празници за времето от 09.00 ч. на 24 декември до
19.00 ч. на 27 декември, а всяка нечетна година по време на великданските
празници, за времето от 09.00 ч. на разпети петък до 19.00 ч. на понеделник,
след Великден. Съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се
в кв. ……. …., общежитие на ************, на подсъдимата р-к А.Н.. Решението е
влязло в сила на 20.05.2016 г.
Тъй като майката осуетявала
осъществяването на контактите на тъжителят Г. с децата му, на 17.06.2016 г. той
се снабдил с изпълнителен лист към решение № 4210/09.04.2016 г. по гр.д. № 3165
по описа за 2015 г., с който бил определен режим на лични контакти с децата А. Г.Г.
и Е. Г. Г.
Неизпълнението на съдебното решение
довело до депозиране на множество жалби както от страна на частния тъжител,
така и от страна на подсъдимата р-к А.Н. до Прокуратурата на Република България,
Агенция за закрила на детето и други държавни органи. Въпреки това, промяна в
поведението на майката А.С.Н. не се наблюдавало.
Около 9.00 ч. на 07 септември 2019 г., която
дата е съответствала на първата седмица
от месец септември, частният тъжител Г.Д.Г., в качеството си на рожден баща на
малолетните деца А. Г. с ЕГН ********** и Е. Г. с ЕГН ********** е посетил
адреса, на който живеят - *******************, като останал пред входа на
общежитието, за да упражни режим на лични контакти, определен от съда. Когато
отишъл пред входа на общежитието синът му А. слязъл с майка си – подсъдимата
р-к Н., без дъщеря му Е. Г. Г. След като попитал къде е дъщеря му, подсъдимата
му отговорила, да не се тревожи и, че е на сигурно място. Майката заявила, че трябва
да приготви сина им А.. за новата учебна година, и по тази причина няма да му
го предаде. Между подсъдимата Н. и Г. възникнал спор относно правата, които Г.
има спрямо децата си. Въпреки, че дъщеря му не била там, той поканил сина си А.
Г. да тръгне с него. В този момент подсъдимата се възпротивила да предостави
детето, за среща и личен контакт с баща си и му попречила да тръгне, като не го
пуснала да се приближи да баща си и отказала да му го предаде. Въпреки, че
тъжителят Г. й заявил, че има желание да
прекара време поне с едното си дете, подсъдимата р-н Н. категорично възразила п
да пусне сина си А. при баща му.
През това време дъщеря му Е. Г. Г. не пребивавала
на адреса на майка си - *********************
и също не била предадена на баща си, като грижите за нея полагала нейната баба
в град К., където детето било заведено от майка си няколко дни преди това, с
което подсъдимата съзнателно е осуетила срещата и личните контакти на баща й с
нея, въпреки съдебното решение.
Около 09.10 часа на 07.09.2019 г. частният
тъжител Г. се обадил на дежурния екип на Военна полиция и подал сигнал за
случващото се. Патрулният екип в състав на ДОРГ свидетелят с-на В.Б.С. и
старшина П., които били назначеи за времето от 7.00 ч. на 07.09.2019 г. до
08.00 ч. на 08.09.2019 г. пристигнали на
място във военно общежитие „Средец“ около 10.00 ч. На място тъжителя им предоставил изпълнителен
лист към решение № 4210/09.04.2016 г. по гр.д. № 3165 по описа за 2015 г., с
който бил определен режим на лични контакти с децата А. Г.Г. и Е. Г. Г. Екипът
установил, че 07.09.2019 г. е ден, който
тъжителя Г. има право да упражни правата си. Въпреки отзоваването на
служителите от РС „ВП“ - София на повикването на тъжителя Г. и оказаното
съдействие от тяхна страна, майката заявила, че няма да предаде детето, като присъствието
и действията от органите на реда не стимулирали подсъдимата р-к Н. към
добросъвестно изпълнение на съдебния акт.
Дежурният екип разпоредил устно да
спазват обществения ред, да прекратят
спора си и да потърсят правата си по законоустановения ред. Подсъдимата редник Н.
се прибрала в общежитието заедно със сина си, а тъжителят Г. си тръгнал сам.
На 09.09.2019 г. бил депозиран сигнал до
директора на служба „Военна полиция“, по който прокурор ВОП – София извършил
проверка, и след нейното приключване на
тъжителя Г. но му било отказано образуване на наказателно производство, на
основание разпоредбата на чл. 193а от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНА по отношение на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване в рамките на тъжбата и
необходими за законосъобразното решаване на делото - извършване на
инкриминираното деяние и неговото авторство, с изискуемата се конкретика -
време, място, хронология на събитията и
механизъм на осъществяване, със съответното субективно отражение на тези
обективни дадености в съзнанието на подсъдимата р-к А.С.Н., тъй като се
подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по предвидения процесуален ред. Установената
фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимата р-к Н.,
свидетелските показания на В.Б.С. и приложените писмени доказателства, прочетени
на основание чл. 283 от НПК.
След обсъждане ОБЯСНЕНИЯТА на подсъдимата А.С.Н. съдът
взе предвид, че те са едновременно доказателствено средство и средство за
защита. При преценка на тяхната достоверност, отчете двояката им функция,
произтичаща от статута им на основно доказателствено средство, но и на средство
на защита, необвързано със задължение за изясняване на обективната истина, а
предоставено на лицето, привлечено към наказателна отговорност за упражняване
по неговото усмотрение. Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимата
р-к Н. и ги съпостави с останалите писмени и гласни доказателства с оглед
оценка на достоверността им и намери, че същите се подкрепят от останалите
доказателствени източници на релевантните за делото факти. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимата, за това, че на инкриминираната дата тя е отишла на
уговореното място само със сина им А. Г.,
без дъщеря им Е. Г. Не отрича, че не е предоставила непълнолетния А. за лична
среща с него. Посочва, че е завела дъщеря им в гр. К., при баба й, която да се
грижи за нея. Като причина за отказа да изпълни съдебното решение и да предаде
детето на баща си посочва, че на този ден е следвало да го подготви за училище.
Обясненията на подсъдимата, дадени в съдебни
заседания, проведени на 13.10.2020 г. и на 19.10.2020 г. съдът прие за правдиви
и това е така, тъй като по делото са приложени достатъчен обем доказателствени
източници, от които се установява, че подсъдимата на 07.09.2019г. не е
изпълнила съдебно решение и е осуетила провеждането на лични срещи с баща им. Единствено,
несъстоятелно е твърдението, за отказ да предостави малолетното дете А. Г., на
баща си, тъй като искала да го подготви за училище. Съдът счита, че подготовката на децата за
предстоящата учебна година е задължение на родителите, които следва да
удовлетворят училищните им нужди, по време и начин, който да не нарушава
правата на баща им за лични срещи с тях.
Частният тъжител Г.Д. не е разпитван по делото.
Основно принципно положение в правната теория, а и съдебната практика е напълно
непротиворечива по въпроса, че частният тъжител не може да бъде свидетел по
делото. Действително нормата на чл.118 ал.1 т.2 от НПК дава възможност на
пострадалия да бъде и свидетел по делото, но след като той е депозирал тъжба в
Софийски военен съд и е образувано
наказателно производство от частен характер неговата основна функция е да
поддържа обвинението.
Съдът дава вяра
изцяло на показания на разпитания устно и непосредствено пред съда свидетел В.Б.С.,
тъй като същите са единни, непротиворечиви и взаимно свързани, още повече, че
по делото не се съдържат данни, които да поставят по съмнение заявеното от него.
Сами по себе си, видно от протоколите на проведените съдебните заседания по
делото, те са логични, подробни и изчерпателни. В свободен разказ този свидетел
дава точна картина на фактическата обстановка и извършеното престъпление от
подсъдимата редник Н.. Неговите показания кореспондират помежду си и с
писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира и им дава
вяра.
Установената от съда фактическа
обстановка се доказва от всички останали гласни и писмени доказателства, както
и от приложените писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК.
След преценка на основния въпрос по
предмета на доказване по чл. 102, т.1 НПК, касаещо извършеното престъпление и
участието на подсъдимата редник А.С.Н. в него,
съдът намери, че при така установената фактическа обстановка от
обективна и субективна страна е извършила престъплението по чл. 182, ал.2 НК.
От правна страна, престъплението по чл. 182, ал. 2
от НК
е от категорията на престъпленията против семейството и като такова охранява
обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на родителските
права и задължения в интерес на детето, правото на същото да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и правото му на лични отношения с двамата му
родители.
По делото се
установи, че на основание чл. 251 от Гражданско-процесуалния кодекс частният тъжител
Г. е поискал тълкуване на влязлото в сила бракоразводно решене в частта относно
режима на лични отношения с децата, като изясни действителната си воля относно
определения режим на виждане „всяка първа и трета събота и неделя“, както и
дали това е с преспиване на децата при него, вкл. И тълкуване по отношение на
всичките му права във връзка с режима на лични контакти с децата му. Видно от
Решене № 18592/15.11.2016 г. по гр.д. № 3165/2015 г. на СРС, 3-то гражданско
отделение, 80 състав, приложено на л. 16 – 17 от делото, молбата му е оставена
без уважение, тъй като е приел, че решението е ясно и не поражда противоречия.
Анализът на доказателственият материал по делото не поражда съмнение, че
инкриминираната дата 07.09.2019 г. е била време, определено от съда за лични на
частния тъжител Г. с децата му.
Безспорно и категорично по делото се доказа,
че подсъдимата р-к А.С.Н. е осъществила състава на инкриминираното деяние от
обективна страна, тъй като на 07.09.2019 г. около 9.00ч. в град София, кв.
„Овча Купел“, бул. „Монтевидео“ № 21, общежитие на Министерство на отбраната
„Средец“ не изпълнила и осуетила съдебно решение № 4210/09.04.2016 г.,
постановено по гр.д. 3165/2015 г. по описа на СРС, 80 състав, влязло в законна
сила на 20.05.2016 г. относно лични контакти на Г.Д.Г. с ЕГН ********** с
децата му - малолетните А. Г.Г. с ЕГН **********
и Е. Г. Г. с ЕГН **********, като в определените ден и час не е предприела
необходимите действия за предаване на баща им.
Налице е пряк умисъл за извършване на
деянието. Подсъдимата р-к Н. е със
статут на военнослужеща, завършила е висше образование, а процесуалното й
поведение не разколебава извода на съда, че е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е целяла
настъпването им. Същата е била наясно, че нарушава режима на лични контакти на
бащата с детето, определен с Решението на Софийски районен съд, но въпреки това
е извършила деянието. Несъмнено режима на личните контакти с децата имат за цел
както защита правата на родителите да поддържат връзка с тях, когато са
присъдени на другия родител, така и преди всичко да защитават интересите на
децата да имат осигурена грижа и издръжка от двамата родители, да не са лишени
от нормална семейна среда, в това число да не се разкъсва емоционалната връзка
между детето и другия родител. С деянието си р-к Н. е лишила родителя частният
тъжител Г.Д.Г., на когото не са били поверени, да поддържа лични отношения с тях,
по реда определен в съдебното решение. Установи се, че между родителите има
образувани и висящи множество дела, преписки в отдел „Закрила на детето“ към
Дирекция „Социално подпомагане“ – град Елин Пелин, включително и сигнали,
предмет на проверки от Военно-окръжна прокуратура - София и други. Степента на увреждане на
отношенията между двамата бивши съпрузи е една от причините подсъдимата да
възпрепятства режима на срещи с бащата с децата си. А твърдението на
подсъдимата, че е сторила това единствено в интерес на децата, съдът намери за
несъстоятелни.
Безспорно по делото се установи, че
подсъдимата е изпратила малолетната си дъщеря Е. Г. Г. да живее при баба си в
град К., като по този начин е осуетила възможността на частния тъжител да
упражнява възпитателно въздействие върху детето си, да следи развитието и
възпитанието му, както и начина, по който другия родител упражнява поверените
му функции. В значителна степен са засегнати правата на частния тъжител, а интересите
на децата А. и Е. Г., свързани с нуждата от пълноценни контакти с баща им също
са нарушени до голяма степен. Предвид ниската им възраст, характеризираща се с
неоформена психика и неосъзнатост, не само на инкриминираната дата, те са били лишени
от контакт с баща си Г.Д.Г.. Съдът
изследва, със способите и средствата по НПК, как точно подсъдимата е осуетила
изпълнението на съдебното решение, предвид значението на глагола "осуетявам", а именно "правя нещо да не стане, да не се
осъществи", както и съобразно константната съдебна практика, приемаща
че осуетяването винаги предполага активно поведение на дееца. В конкретния
случай подсъдимата р-к Н. е завела малолетната Е. Г. да живее и престоява в
друго населено място – гр. К., което е попречило за осъществяване на личен контакт
с баща й. По този начин с активни действия по придвижване на малолетната Е. в
друго населено място – гр. К., подсъдимата
е целяла да не предаде детето за контакти с баща му. По отношение на малолетния
А., съдът прие, че въпреки, че същия е бил доведен от нея на срещата в
определения ден и час, той не е бил предаден на баща му за осъществяване на
контакти, тъй като подсъдимата е отказала да стори това. С тези действия
подсъдимата р-к Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 182, ал.2 от НК.
Причина и
мотив за извършване на деянието е ниското правно съзнание на подсъдимата р-к А.
Н.
Предвиденото
от закона наказание за престъплението е пробация и глоба от две хиляди до пет
хиляди лева. Подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от глава осма от
НК. Няма причинени имуществени вреди. Налице
са основанията на закона за прилагането
на чл. 78а от НК, като следва да бъде освободена от наказателна отговорност,
като й бъде наложено административно наказание.
При
определяне степента на обществената опасност на деянието, както и вида и
размера на наказанието „глоба”, съдът взе предвид, че смекчаващи вината
обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимата (л. 109 от делото),
изразеното критично отношение към извършеното, имущественото и семейното й
положение. Отчете и добрите характеристични данни за подсъдимата р-к Н.,
приложени на л. 117 – 130 от делото Няма
отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед на
изложеното, съдът призна за виновна подсъдимата редник
А.С.Н. от военно формирование ****** - В.,
за извършено престъпление по чл. 182, ал.2 от НК и на основание чл. 78а, ал.1 от НК я освободи от
наказателна отговорност като й наложи административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000.00 (хиляда) лева в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийския военен съд.
На основание
чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимата да заплати на тъжителя Г.Д.Г., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1 500,00
(хиляда и петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и
5.00 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
След влизане в сила на присъдата, съдът постанови
да бъде върната на Военно-окръжна прокуратура – София пр. пр. № 1186/2019 г. по
описа на ВОП – София,
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
01 април 2021г.
гр. София
ПРЕДСЕДАТЕЛ: