Р Е Ш Е Н И Е
№ 3584 /
13.12.2019 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от
съдията Радев гражданско дело № 3674 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК.
Повод за образуването му е исковата молба на „Теленор България” ЕАД
против Д.Д.С., за установяване със сила на пресъдено
нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 55.82 лв. -
сбор от неплатени абонаментни такси и използвани услуги по сключен между
страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 16.12.2015
год., начислени за периода от 18.05.2016 год. до 17.08.2016 год.; 100.13 лв. -
неплатени лизингови вноски, дължими за периода от 18.05.2016 год. до 17.10.2016
год. по договор за лизинг от 16.12.2015 год. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +****; 56.39 лв. - сбор от абонаментни такси по сключен между
страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от 08.04.2016
год., начислени за периода от 18.05.2016 год. до 17.08.2016 год., както и
законната лихва върху всяка от горните главници, начиная от 14.02.2019 год. до
окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******/2019 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищцовото „Теленор
България” ЕАД не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният му представител
е депозирал становище за основателност на исковете, излага съображения по
същество и моли за присъждане на деловодните разноски.
Особеният
представител на ответницата оспорва исковете, като неоснователни по
съображения, изложени в отговора.
Предявените искове
са с правно основание чл. 422 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими.
Бургаският
районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установени следните факти, относими към предмета на спора:
На
16.12.2015 год. между ищцовото дружество - оператор и ответника - потребител, са
сключени договор за мобилни услуги с предпочетен номер, при общи условия,
съгласно който операторът се е задължил да предоставя на потребителя мобилни
услуги по абонаментен план „Резерв Стандарт 14.99“, както и договор за лизинг,
с който е предоставил мобилно устройство „LG Leon Grey” срещу лизингова цена от 172.97 лв.
На
08.04.2016 год., отново между страните, е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер при общи условия, с който операторът се е задължил да
предоставя на потребителя срещу заплащане мобилни услуги - интернет, съгласно
абонаментен план „Интернет 6500“, като е предоставил на потребителя мобилно
устройство - таблет “Alcatel PIXI3 7Black”.
По
повод заявление на „Теленор България” ЕАД от 14.02.2019 год., по ч.гр.д. № ****/2019 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сбора от исковите суми.
При
така установените факти, исковете се явяват частично основателни.
Страните
са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, вследствие на
сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното
наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.
Но
при изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът
не съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна
по договорите, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за
месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги. В този смисъл
липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги,
респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договорите.
Изходящите от ищцовата страна фактури, са неподписани от ответника, поради
което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена
сила, относно извършена доставка на посочената в тях услуга.
При
това положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси и стойност на
предоставени мобилни услуги се явяват недоказани, респ. неоснователни, а като
такива – следва да се отхвърлят.
Не
така стоят нещата с претенцията за неплатена лизингова цена на предоставено
мобилно устройство - в горецитирания договор за лизинг се съдържа потвърждение
на абоната - потребител, че е получил лизинговата вещ - мобилно устройство,
срещу лизингова цена от 172.97. Ответникът, комуто е възложена
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства да е върнал вещта преди
изтичане на срока на лизинговия договор или да е заплатил посочената сума,
поради което този иск е основателен и следва да се уважи за заявения размер.
Основателен
при това положение е и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва върху
основателната претенция, начиная от предявяване на иска – 14.02.2019 год. /арг.
чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
На
ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни разноски, които за
настоящото производство възлизат на 370.10 лв., а за производството по ч.гр.д.
№ ****** / 2019 год. на БРС - на 181.50 лв.
Водим
от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.С.
***, ЕГН - **********, дължи на “Теленор България”
ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от Д* К* К* и М*С*, сумата от 100.13 лв. - неплатени лизингови вноски, дължими за
периода от 18.05.2016 год. до 17.10.2016 год. по договор за лизинг от
16.12.2015 год. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, както
и законната лихва върху посочената главница, начиная от 14.02.2019 год. до
окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете
за дължимост на абонаментни такси и стойност на предоставени услуги по сключени
между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от
16.12.2015 год. и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***** от 08.04.2016 год., както и за законната
лихва върху неоснователните главници.
ОСЪЖДА Д.Д.С. да заплати на “Теленор България”
ЕАД
деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 370.10 лв., както и за производството по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС - в размер на 181.50 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала:
М Е