РЕШЕНИЕ
Номер 102 22.05.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, касационен състав, на десети
май две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло
Йосифов
Членове: 1. Йълдъз
Агуш
2. Диана Калоянова
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова КАНД № 81 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.С. Г., ЕГН **********; с адрес *** против Решение № 62/02.02.2023 г., постановено по АНД № 1463/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 100-ЗМВР/09.02.2022 г., издадено от Началника на Второ РУ - Русе. С наказателното
постановление на Г., за нарушение на чл. 64, ал.
1 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР), на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения за незаконосъобразност, като
издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита и при
нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно
заседание се представлява от адв. А.С.,***, който в излага
същите доводи, които вече се съдържат в касационната жалба. Претендира
разноски.
Ответникът - началник на РУ -
Ветово при ОД МВР Русе, редовно уведомен,
не се явява и не се представлява. Представено е писмено възражение (чрез надлежно упълномощен
процесуален представител), в
което се сочи, че касационната жалба е неоснователна, като са изложени подробни
разсъждения в тази връзка. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се
възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе пледира за
неоснователност на оспорването и претендира съдът да остави обжалваното решение в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира същата за неоснователна по следните причини:
С Наказателно
постановление № 100-ЗМВР/09.02.2022 г. М.С. Г. е санкциониран за това, че на 15.07.2022 г.
около 08,35 ч. в гр. Русе,
ул. “Плиска“ № 2,
като водач на лек
автомобил „Киа
Маджестик“ с рег. № ****** не изпълнява полицейско разпореждане, състоящо
се в това да изгаси двигателя на автомобила и да предаде документите си, както
и тези на автомобила. Гавраилов напуска
мястото на проверката без разрешение на контролния орган, с
което виновно е нарушил чл. 64, ал. 4 от
ЗМВР.
За да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е надлежно описано в наказателното постановление, като ясно са отразени дата, място и час, както и
доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на
констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето на соченото основание, с
налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба. Приел е, че обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
в рамките на неговите правомощия.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Релевирано е оплакване в касационната жалба относно
процесуалното положение на лицето И. М. в хода на административнонаказателното производство. Сочи
се в жалбата, че след като М. единствен е установил административното нарушение, същият е следвало да бъде актосъставител и не следва да е посочен като
свидетел – очевидец. Това възражение е направено и пред първата
инстанция, като касационният състав е съгласен с направените изводи в обжалваното съдебно решение. При съставена докладна записка – официален
документ, няма пречка актосъставител да е друг служител на полицейското
управление, предвид факта, че служителите са взаимозаменяеми. Не е налице
твърдяното от жалбоподателя съвместяване на две длъжности именно защото М. не е вписан като
актосъставител.
Съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата, че не е установена
самоличността на нарушителя по
безспорен начин, като се прави позоваване на показанията на свидетеля Г. В протокола за проведеното на
26.10.2022 г- съдебно заседание на Районен съд – Русе, съдът не установи
изявление на посочения свидетел относно автомобила, който Гавраилов е управлявал. Изрично
трябва да се отбележи, че свидетелят е такъв при съставянето на АУАН, а не при установяване на нарушението.
Свидетелят Г. не е дал показания относно вида на автомобила, управляван от Г. При съобразяване на събраните доказателства правилен е извода на
въззивната инстанция, че самоличността на водача е установена безспорно.
Настоящата инстанция счита, че съдебното
решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви
относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав.
Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.
По изложените мотиви
касационният съд инстанция намира
решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото
следва да се остави в сила.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и
изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва
да се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по
т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният
жалбоподател не е релевирал възражение относно размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
62/02.02.2023 г., постановено по АНД № 1463/2022 г. на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА М.С. Г., ЕГН **********; с адрес *** да заплати на
Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: