Разпореждане по дело №389/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 14 от 30.11.2015 г. по НОХД № 32/2015 г., Районен съд – гр. М. е признал подсъдимия Й. Х. П. за виновен в това, че: На 06.10.2014 год. за времето от 12,00 ч. до 12,30 часа в гр.М., на ул.“. Х., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хванал за дрехите малолетния Н. Р. Н. – 13 годишен от гр.М. и започнал да го бута и дърпа, извивал ръцете му назад и накарал синът си Х.Й. П. да му нанесе удар в лицето. Влачил по улицата Н. Р. Н. и го ударил с ръка в лицето, в следствие на което същият получил силно кръвотечение от носа. Крещял и отправял вулгарни и цинични думи към Н. Р. Н.: „Кой си ти бе боклук такъв“, „Тръгвай с мене, не се дърпай, ще те водя в къщи да ебеш жена ми, защото ти нали искаш да ебеш жена ми, хайде да ми покажеш какъв мъж си“, „Ще те съблека гол и ще те закарам в гората, където ще те завържа за едно дърво, ще те оставя да умреш там, никой няма да те намери“. Отправил към Д. А. Б., която се опитала да помогне на детето, следните думи: „Когато този боклук каже, че теб ще ебе тогава ще вземаш отношение по въпроса“, като продължавал да бута и дърпа Н. Р. Н. и крещял заплашително към него: „Хайде тръгвай да те видя, да ми покажеш как ще ебеш жена ми“, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2, предл. 2-ро и предл. 3-то, във вр. с чл. 325, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, предл. 2-ро и предл. 3-то, във вр. с чл. 325, ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК, за изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият Й. Х. П. е осъден на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати направени по делото разноски за педагог в размер на 30 лв.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия Й. Х. П. чрез упълномощения защитник – А. В. П., с която се иска оправдаването на подсъдимия или алтернативно на това – присъдата да бъде изменена с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

В разпоредително заседание на 13.01.2016 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажиране на нови писмени или веществени доказателства.

При проведеното на 15.02.2016 г. съдебно заседание, пред въззивния съд, представителят на О. П. – гр. С. посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се потвърди.

Защитниците на подсъдимия Й. Х. П. - А. В. П. и А. Лазар Пашалиев пледират за оправдаването на подсъдимия, като излагат аргументи за недоказаност и необоснованост на повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Й. Х. П. иска присъдата да бъде променена.

Окръжен съд – гр. С., след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от явилите се страни‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното отменяване и за връщане на делото на Районен съд – гр. М. за ново разглеждане:

По делото първата инстанция е допуснала редица съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимия Й. Х. П., като липсват и надлежно изготвени мотиви, от които да се установи формирал ли е някакво вътрешно убеждение районният съдия, разгледал и решил делото.

Това са съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, и т. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК, които са отстраними чрез ново разглеждане на делото от първата инстанция, което следва съобразно разпоредбата на чл. 335, ал. 2 НПК. Тези нарушения са неотстраними от въззивния съд, доколкото при решение, с което се потвърди мотивирано присъдата на първата инстанция, би се отнела възможността на подсъдимия да иска инстанционен контрол.

На първо място като съществено процесуално нарушение следва да се посочи противоречието, което е налице в диспозитива на първоинстанционната присъда и мотивите на съда в частта с която се приема за установена релевантната фактическа обстановка. В осъдителния диспозотив Районният съд признава подсъдимия за виновен в това, че „…като хванал за дрехите малолетния Н. Р. Н. – 13 годишен от гр. М. и започнал да го бута и дърпа, извивал ръцете му назад и накарал синът си Х. Й. П. да му нанесе удар в лицето…“. В мотивната част на присъдата, такива фактически констатации липсват. Съдът следва да опише всички факти, които приема за установени от доказателствените материали по делото, като е недопустимо наличието на противоречие, липси или неточности между фактите в осъдителния диспозитив и тези изложени в мотивите към присъдата. Това е така тъй като мотивите трябва да дадат ясен отговор за констатациите на съда относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация. В практиката си ВКС сочи, че единството между мотиви и диспозитив при което диспозитивът се явява необходимо логическо последствие на мотивите е основна гаранция за яснота на вътрешното съдийско убеждение и съответно на справедлив процес в светлината на чл. 6 ЕКПЧ.

Незадоволителен от друга страна е и направеният анализ на доказателствата по делото, като съдът не е обсъдил множество противоречия налични в показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели. По никакъв начин в мотивите на съда на се обсъдени обясненията на подсъдимия. Вярно е че същите имат двояко значение тъй като представляват едновременно доказателствено средство и едновременно с това са важно средстÔо на защита на подсъдимия. Именно поради тяхната особена процесуална роля обясненията на подсъдимия изискват особено внимание и задълбочен анализ. В настоящият случай те изобщо не са намерили никакво място в мотивите на присъдата, като съдът не е взел никакво отношение по тях – нито дори дали ги отхвърля и въз основа на какви доказателства ги цени като недостоверни ако е приел че това е така. От друга страна са налице редица противоречия в показанията на свидетелите, като съдът избирателно е извадил тази част от тях, които намира за подходящи, а останалите изобщо не е коментирал. Така например по отношение на това дали по блузата на Н. Н. е имало кръв (контролен факт за установяване на това дали е било налице кръвотечение от носа или не) свидетелите заемат противоположни позиции. Свидетелите Б., Б. и Т. твърдят, че са видели кръв по блузата на детето, а майка му – св. С. заявява в съдебно заседание, че кръв не е имало. Вместо да обсъди това противоречие съдът отбелязва, че за кръвта е „разбрала“ и майката на Н.. Свидетелят А., който се е намирал непосредствено до подсъдимия и детето (пред гаража си, който е на около 10 метра от металните стълби до които се развива скандалът между св. Б. и подс. П.) също твърди, че не е видял кръв по дрехите на детето. Тези свидетелски показания също са игнирирани без да бъдат обсъдени, като се ползва само друга тяхна част.

Не са подложени на прецизен анализ и показанията на св. Б., Т. и К.. Не става ясно дали свидетелките са били прави или седнали докато са „наблюдавали“ инцидента, което би имало значение за тяхната видимост. За този факт те твърдят различни неща. Тези свидетели посочват, че са видели как подсъдимия дърпа детето още от кръстовището преди блока. От друга страна обаче тяхното внимание е било привлечено именно от силните викове на св. Б., я тя твърди, че първоначално се е намирала на терасата от долната страна на блока и чула „влачене по асфалта“. След като това привлякло вниманието ѝ, тя изтичала вътре, извикала сина си и след това отворила кухненския прозорец. Свидетелката твърди, че когато отворила кухненския прозорец „те вече бяха на металните стълби, т.е. на по-малко от 10 метра под мене…“ Елементарната логика на събитията следва, че св. Б. е започнала да вика към подсъдимия след като е отворила кухненския си прозорец, т.е. след като П. и св. Н. са се намирали на металната стълба. Именно в този момент виковете на св. Б. са предизивкали „суматохата“, която са чули св. Б., Т. и К.. На това място съдът следва да даде отговор на въпроса дали последните са имали видимост към металните стълби на което място са се намирали подсъдимия и детето, имало ли е към този момент влачене и дърпане за което те говорят и т.н. Несъответствие е налице и при показанията на св. Ф., която пресъздава реплики разменени между подсъдимия и св. Б., които се различават не само лексикално, но и смислово по своето съдържание с репликите цитирани от св. Б. и приети като част от действията с които П. е реализирал престъпния състав на престъплението за което е признат за виновен.

Противоречията в доказателствения материал са многобройни, но вместо да бъдат фиксирани и подробно да се анализират, като съдът ясно изрази съображенията си защо възприема за достоверни едни доказателства, а отхвърля други, първостепенният съдебен състав се задоволил с избирателно посочване на тези от тях, които счита за подходящи. Съгласно установената съдебна практика липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации представлява съществено нарушение на процесуалния закон, което води до отмяна на постановената присъда.

От друга страна настоящият съдебен състав констатира и редица съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие. С протоколно определение (л. 124) в о.с.з. проведено на 21.10.2015 г., съдът е прочел показанията на свидетеля Н. Р. Н., дадени на досъдебното производство в протокол за разпит пред съдия от 03.12.2014 г. Съдът не е посочил законовият текст въз основа на който е пристъпил към прочитане на цитираните свидетелски показания. Посочването на конкретната разпоредба въз основа на която е извършено „прочитането“ на показанията е задължително изискване за законосъобразност на посоченото процесуално действие. На следващо място с протоколно определение (л. 136) в о.с.з. проведено на 31.11.2015 г. районният съд е посочил, че на основание чл. 283 НПК „прочита приложените по делото протоколи и други писмени доказателства“ без да посочва, кои именно има предвид. Подробното, изрично и изчерпателно посочване на всички доказателсветни средства, които съдът приобщава по реда на чл. 283 НПК е абсолютно задължително с оглед на това, че съдът по този начин обявява, че възприема конкретните доказателства, като такива изготвени по реда на НПК, процесуално допустими и необходими –такива които ще ползва и на които ще се позове при постановяване на своята присъда.

Така описаните процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и водят до отмяна на постановената първоинстанционна присъда и връщането на делото за ново разглеждане от районния съд. Същите не могат да бъдат поправени от настоящата инстанция тъй като това би лишило страните от възможността за инстанционен контрол в пълен обем с който да бъдат проверени констатациите и изводите на съответния съд.

Водим от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК‚ Окръжен съд – гр. С.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 14 от 30.11.2015 г. на Районен съд – гр. М., постановена по НОХД № 32/2015 г.

ВРЪЩА делото на Мадански районен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.