М О Т И В И

към Присъда № 19 от 23.01.2020 год. по НОХД № 1854/2019 год. на СлРС

изготвени на 29.01.2020 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.И.Д. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

Преди започване на разпоредителното заседание пострадалият И.Д.Ц. *** е предявил срещу подсъдимия Д.И.Д. граждански иск за сумата от 2300,00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението. Конституиран като граждански ищец, се явява лично, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи в пълен размер.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца, което да бъде намалено с една трета, като на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на предявения граждански иск, счита че същият следва да бъде уважен изцяло.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Д.И.Д. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено условно наказание.

Адв. К. *** – служебен защитник на подсъдимия, не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „Пробация”, изразяващо се в задължителните пробационни мерки в срок, близък до минимума, алтернативно да бъде приложен чл. 58а от НК, като бъде определено наказание близо до минимума, което да бъде редуцирано с една трета. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият следва да бъде уважен само до размера но 2300,00 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.И.Д. е с начално образование, неженен, не работи, реабилитиран.

През летния сезон на 2019 год. свид. И.Д.Ц. *** работел като шофьор при фирма „Г.Т.“ в с. Лозенец, общ. Царево. При освобождаване от работа, му била изплатена паричната сума от 3000,00 лева за положения труд.

При завръщането си в гр. Сливен на 09.07.2019 год., свид. Ц. започнал да харчи от посочената сума пари за стоки и цигари. След което около 18,00 часа свид. Ц. решил да почерпи приятеля си А.Г. ***, с когото седнали на магазина „При Илийката“, находящ се на ул. „Ш.“ в гр. Сливен. След като пийнал с приятеля си, свид. Ц. решил да се прибира. Тогава, около 22,30 часа на същата дата, той бил поканен от свид. Я.Т.и свид. Ц.Б., които играели на зарове на ул. „Ш.“ пред посочения магазин. Били около 7-8 души, които играели, а около тях имало наредени хора, които гледали играчите и залагали кой от тях ще спечели. До свид. Ц., който бил прав, седял подс. Д.И.Д. ***, който не играел на зарове, а само гледал. Подс. Д. забелязал, че свид. Ц. бил пиян и залагал пари от пачка, в която имало банкноти с номинал от по 100,00 лева и по 50,00 лева, която държал в левия джоб на късите си панталони, с които бил обут. Подс. Д. решил да открадне парите, намиращи се в левия джоб на свид. Ц., като в изпълнение на намерението си, същият бръкнал в джоба на свид. Ц. с ръка и извадил парите без свид. Ц. да усети. След като отнел парите на свид. Ц. - общо сума в размер на 2800,00 лева, подс. Д. кимнал с глава на свид. С.С., който наблюдавал играта със зарове. Свид. С.тръгнал заедно с подс. Д. и на около 30-40 метра от магазина подсъдимият му върнал паричната сума от 500,00 лева, която бил взел в заем от него през деня. Свид. С.взел парите от подсъдимия като си мислел, че последният ги е спечелил на комар. През това време свид. И.Ц. бръкнал в джоба си и констатирал, че му липсвали парите - общо сума в размер на 2800,00 лева. Свид. Ц. съобщил на останалите, че му липсвали парите и отишъл да попита в магазина кой му ги е взел. През това време подс. Д., след като върнал 500,00 лева на свид. С., изхарчил остатъка от парите на свид. Ц. на комар.

Свид. Ц. съобщил за извършената кражба на органите на МВР, като при проведена беседа със свид. Х.П.- служител на РУ на МВР - Сливен, посочил като извършител на кражбата подс. Д.Д.. Свид. П.провел беседа с подс. Д., който признал пред него за извършеното престъпление, както и че върнал сумата от 500,00 лева на свид. С.. Свид. С.предал с протокол за доброволно предаване от 09.09.2019 год. паричната сума от 500,00 лева, която с разписка от 13.09.2019 год. била върната на собственика й - свид. И.Ц..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимия Д.И.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 07.09.2019 год. в гр. Сливен, отнел чужди движими вещи - сумата от 2800,00 лева (две хиляди и осемстотин лева), от владението на собственика И.Д.Ц. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало и изразеното съжаление за извършеното.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия Д.И.Д. при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимия на 07.09.2019 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК. Ето защо, съдът наложи на подсъдимия Д.И.Д. за извършеното от него престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

По предявения граждански иск:

Съдът счете, че предявеният от пострадалия И.Д.Ц. *** граждански иск за заплащане на сумата от 2300,00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, е своевременно предявен, във връзка с предмета на делото, поради което го прие за съвместно разглеждане в процеса. За да се произнесе по него, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по делото доказателства. Безспорно се установи, че подс. Д. е откраднал на 07.09.2019 год. от пострадалия сумата от 2800,00 лева, като с разписка от 13.09.2019 год. паричната сума от 500,00 лева била върната на собственика й - свид. И.Д.Ц.. Поради което в следствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимия на гражданския ищец И.Д.Ц. е била причинена имуществена вреда в размер на 2300,00 лева. В този смисъл предявеният граждански иск за сумата от 2300,00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, се явява основателен и доказан и съдът осъди подсъдимия Д.И.Д. да заплати на гражданския ищец И.Д.Ц. ***, сумата от 2300,00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението.

Съгласно правилата на процеса подсъдимият Д.И.Д.  беше осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 92,00 лева (деветдесет и два лева), в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: