№ 10
гр. Ямбол, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500345 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“
АД гр.София чрез пълномощника адв.А. от САК против решение № 260307/6.07.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 2233/2019 г. по описа на ЯРС в частта, с която съдът на основание
чл.200, ал.1 от КТ е осъдил въззивника да заплати на Р.Й.А. от гр.Ямбол сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания
причинени от трудова злополука, настъпила на **.**.** г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на злополуката - **.**.** г. до окончателното й плащане; на
основание чл.200, ал.3 от КТ да й заплати сумата от 565,08 лв., представляваща
имуществени вреди, като разлика между брутното трудова възнаграждение, което би
получила по трудовото си правоотношение за периода от 11.11.2017 г. до 07.06.2018 г. и
полученото парично обезщетение за времето на отпуск, поради временна
неработоспособност за същия период, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 19.06.2019 г. до окончателното му изплащане; на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД да й заплати обезщетение за забава върху сумата от 565,08 лв. в размер на 72,59 лв. и
на основание чл.200, ал.3 от КТ да й заплати сумата от 21 968,74 лв., представляваща
имуществени вреди, като разликата межда брутното трудово възнаграждение, което би
получила до 05.05.2026 г. – датата, на която ще придобие право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и отпусната от 08.06.2018 г. пенсия, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска - 19.06.2019 г. до окончателното му изплащане.
Иска се отмяна на този акт в частта, с която исковете, предявени от Р.Й.А. са уважени
1
и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу
въззивника искове, с които ищцата претендира заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука, като
неоснователни с оглед на получените от страна на ищцата застрахователно обезщетение,
социални плащания и обезщетения от държавното обществено осигуряване, като при
постановяване на решението бъде отчетена степента на съпричиняване на вредите от страна
на ищцата. Желае се присъждане на направените в хода на настоящото производство
разноски.
Според въззивника решението на районния съд е неправилно, постановено в
нарушение на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, както е и
необосновано. Съдът е допуснал процесуални нарушение, довели до лишаване на ответника
от право на защита като не е уважил депозираната от неговия процесуален представител
молба за отлагане на първото съдебно заседание поради негова служебна ангажираност,
вследствие на което ответникът не е могъл да вземе становище по доклада и да оспори
изслушаните в това заседание съдебни експертизи, а съдът се е позовал на тези
доказателства при постановяване на решението.
Решението е напълно необосновано в частта, с която е определен размерът на
претърпените от страна на Р.А. неимуществени вреди, тъй като първоинстанционният съд е
обосновал степента и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди въз
основа на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което не
следва да се приема за доказателство, установяващи тези факти. Неоснователно съдът е
приел, че поведението на Р.А. не е довело до съпричиняване на трудовата злополука.
Въззиваемата е била дългогодишен работник, но въпреки това е пренебрегнала правилата за
безопасност, не е положила необходимото старание и внимание да предотврати
настъпването на вредите. Според въззивника основната причина за настъпване на
процесната трудова злополука е проявената груба небрежност от страна на работничката
при изпълнение на нейните трудови функции, при което е съпричинила по смисъла на
чл.201, ал.2 от КТ настъпилата трудова злополука.
Съдът неправилно е изчислил присъденото обезщетение като не е взел предвид всички
получени от страна на Р.А. други плащания, чиято цел е да обезщетят напълно същите
вреди, претърпени от страна на ищцата в следствие на преживяната трудова злополука.
Претендираните обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди следва да бъдат
намалени с размера на получените от Р.А. социални плащания, обезщетения и пенсии по
общественото осигуряване, както и с получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите, като в конкретния случай общата стойност на
всички получени обезщетения покрива настъпилите както имуществени, така и
неимуществени вреди.
Неправилно е изчислен размера на претендираните имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи за периода от датата на настъпване на трудовата злополука до навършване
2
на предвидената пенсионна възраст от ищцата, ведно с обезщетение за забава, считано от
датата на завеждане на делото, до сума в размер на 21 968.74 лв. А. е с определена от ТЕЛК
60 % трайно намалена работоспособност за период от три години, а не пожизнен, с оглед на
което тя няма право да получи обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок по-дълъг от срока на експертното решение.
Размерът на вредите, които би могла да търпи А. до навършване на пенсионна възраст не са
реални, а изцяло прогнозни и предполагаеми, а пропуснатите ползи по правило се
дефинират като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би
настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Тази претенция на ищцата
не може да бъде определена като пропусната полза, тъй като настъпването й е напълно
несигурно, предполагаемо и зависи от множество фактори, които не могат да бъдат
прогнозирани по какъвто и да било начин.
В законоустановения срок въззиваемата Р.А. е депозирала отговор на въззивната жалба
и счита същата за неоснователна. Изложени са подробни съображения за това, че съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред
първата инстанция доказателства. Съдът правилно и в съответствие с разпоредбата на ГПК
не е отложил делото, тъй като ответникът не установил наличието на неотстранимо
препятствие за неявяване на страната - представляващия ответното акционерно дружество.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди, ЯРС се е позовал на
невъзможността за физическо възстановяване, настъпилото осакатяване на ръката,
отражението му върху общата трудоспособност и психическо състояние - невъзможността
да продължи да упражнява ТПО с ответника, както и труд изискващ участие на лявата ръка,
изпадането в депресия, което продължава, претърпените от нея значителни болки и
страдания, а не се е позовал само на експертизите по делото, както се твърди.
Неоснователни са възраженията на ответника за наличие на съпричиняване, което не било
възприето от съда. Напротив, пред районния съд е установено от показанията на
разпитаните свидетели посочени от ответника, че на ищцата не са осигурени предпазни
средства, а машината не е обезопасена, така както е предвидено в приетата по делото
производствена характеристика изготвена от самия работодател с предпазни оградни
устройства. Неоснователно е и изразеното в жалбата оплакване от начина, по който ЯРС е
изчислил размера на претърпените имуществени вреди. ЯРС изцяло се е съобразил с
установените от закона норми и константната съдебна практика, като на основание чл.200
ал.4 от КТ е приспаднал полученото от ищцата обезщетение по сключена от работодателя
застраховка със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп". Неоснователно е възражението в
жалбата, основаващо се на определения в експертното решение на ТЕЛК срок на ТНР до
01.06.2021 г./три години/. В настоящия случай през срока, за който й е определена трайно
намалена работоспособност /до 01.06.2021 г./, ищцата е придобила право на пенсия за ОСВ
по чл.68 ал.1 и 2 от КСО на 05.11.2020 г. /при навършване на 61 г. и 6 месеца/, поради което
срокът на определения от ТЕЛК процент ТНР е пожизнен.
От Р.А. е постъпила въззивна жалба против решение № 260366/20.10.2021 г., с което
3
ЯРС е допуснал поправка на ОФГ в Решение № 260307/06.07.2021 г. като е постановил, че
на стр.14 и 15 от решението вместо „Отхвърля като неоснователен искът за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв...." следва да се чете „Отхвърля като неоснователен искът за
неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв. до размера на 100 000 лв..... ". Това
решение се счита за неправилно. Съдът посочва в мотивите, че претенцията е предявена в
размер на 50 000 лв. като частичен иск в размер на 100 000 лв. и неправилно отхвърля иска
над 50 000 лв. до размера на 100 000 лв., какъвто не е предявен.
В отговора на тази въззивна жалба „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД сочи, че не е налице
несъответствие между формираната истинска воля на съда за постановяване на решение в
частта относно заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100
000 лв. и нейното външно произнасяне. Всяко друга форма на неправилност на съдебното
решение подлежи на коригиране по реда на инстанционния контрол, а не на саниране на
очевидна фактическа грешка по чл.247 от ГПК. Първоинстанционният съд правилно е
посочил, че следва да бъде постановен отхвърлителен диспозитив за сумата над 50 000 лв.,
като с обжалваното решение е коригирал неяснотата във формулировката, за да няма
съмнение относно действителната воля на съда. Желае се жалбата да бъде оставена без
уважение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща представител, а чрез
своя пълномощник писмено поддържа становището си по спора.
Въззиваемата, редовно призована не се явява в съдебно заседание, а също чрез
пълномощника си поддържа своята въззивна жалба и възраженията си по отговора на
въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. По същество съдът намира въззивната
жалба на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Страните не спорят относно това, че към момента на произшествието на **.**.** г.
Р.Й.А. е била в трудово правоотношение с ответника „Екопласт файбър“ АД, както и че
същото е трудова злополука, установена по надлежния ред с разпореждане № 5104-28-
4
5/31.01.2018 г. на ТП НОИ-Ямбол – злополуката е настъпила при извършване на работа в
интерес на осигурителя.
Неоснователни са възраженията на въззивника „Екопласт файбър“ АД за допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, тъй като съдът не е уважил
депозираната от неговия процесуален представител молба за отлагане на първото съдебно
заседание поради негова служебна ангажираност. Преди първото по делото заседание на
5.03.2020 г. от ответното дружество са били депозирани две молби за отлагане и
пренасрочване на заседанието за друга дата поради служебна ангажираност на адвоката,
осъществяващ защитата на дружеството като са представени доказателства за това, както и
за невъзможността да бъде направено преупълномощаване. Районният съд не е допуснал
процесуално нарушение като не е уважил искането за отлагане, а е дал ход на първото по
делото заседание и е извършил следващите се за това заседание процесуални действия.
Действително, както е отчетено от съда в тази хипотеза не са налице предпоставките на
чл.142 ал.2 от ГПК, за да не бъде даден ход на делото и то да се отложи – ако страната и
пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да
отстрани. Представени са доказателства само за ангажираността на пълномощника на
ответника, но не и такива за невъзможност на законен представител на ответника да се яви в
съдебно заседание и при липса на едновременна невъзможност за явяване на страната и
пълномощника ход на делото следва да бъде даден.
Възражението на „Екопласт файбър“ АД, направено пред районния съд и поддържано
с въззивната жалба относно съпричиняване на трудовата злополука от страна на А. и груба
небрежност от нейна страна, довела до настъпването й, също е неоснователно. Съгласно
чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, когато пострадлият е
допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Както и районният
съд е цитирал практика на ВКС относно същността на грубата небрежност по смисъла на КТ
/решение № 62/24.02.2015 г. по гр.д.№ 2798/2014 г. на IV г.о./ грубата небрежност по чл.201
ал.2 от Кодекса на труда макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите
действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, невинаги е налице, защото
не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано
осъзнаване на настъпването на този резултат. По същия начин е дефинирано това понятие в
представеното с въззивната жалба решение № 227/25.10.2016 г. по гр.№ 1405/2016 г. на IV
г.о. – грубата небрежност като понятие в гражданското право представлява поведение,
свързано с неполагането на дължима грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка, както и при случаите, когато работодателят не е осигурил безопасни
условия на труд или не е провел точен инструктаж за технологичните правила и правилата
за безопасност при работа. В цитираната съдебна практика е прието още, че когато
работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,
обезщетението им не следва да се намалява, а работодателят следва да докаже настъпването
на трудовата злополука поради проявена от работника груба небрежност при изпълнението
на работата.
5
В настоящия случай въззивният съд не приема, че при условията на пълно и главно
доказване работодателят не е установил не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата за безопасност на труда, но че е извършвал работата при липсата на елементарно
старание и внимание и пренебрегването на основни технологични правила и правила за
безопасност. Представената от дружеството във връзка с установяване на наличието на
груба небрежност длъжностна характеристика е от датата на назначаването на А. и
започването й на работа на 6.07.2007 г., отнася се до работа в цех „рециклиране“, а към
момента на трудовата злополука, съгласно допълнително споразумение от 1.10.2008 г. А. е
работила в цех „Влакна“. При липса на доказателства за запознаване на пострадалата с
длъжностната характеристика относима към изпълняваната от нея длъжност към момента на
злополуката, не могат да се направят изводи относно това дали правилата за работа са
спазени или нарушени. От представените от работодателя копия на две страници,
/неизвестно от каква книга/, въпреки че съдържат трите имена на ищцата, с положен подпис,
също не могат да бъдат направени изводи за това, че същият е изпълнил задълженията си за
извършване на начален инструктаж за безопасна работа, а за провеждане на периодичен,
ежедневен инструктаж доказателства липсват.
Дори работодателят да бе изпълнил задълженията си да инструктира ищцата относно
правилата за безопасна работа, нейното поведение не може да бъде възприето като
нарушение на трудовите правила до степен на груба небрежност. Относно ситуацията, при
която е възникнала трудовата злополука с А. са събрани гласни доказателства – свидетелите,
посочени от ответника и нейни колеги Б. и Г.. Двамата свидетели не са видели какво точно е
станало, разбрали са след нейния писък „ръката ми“ и са се притекли на помощ. Свидетелят
Б., началник смяна, заявил, че в деня на злополуката технологичната линия се скъсала,
пратил Р. на друго работно място - „гатер". „Къдрилката“ /където станал инцидента/ и
„гатера“ са от една технологична линия, наречена нишкова линия, като двете машини не са
зависими една от друга. Според свидетеля Р. минала зад гърба му и отишла да прави
панделка на „къдрилката" , като в този момент той чул нейния писък, ударил стопа и
отишъл да види какво става. Видял, че ръката й е в „къдрилката“, откъдето я изкарал, но тя
нямала работа там в този момент, тъй като трябвало да бъде на „гатера", като никой не й е
казвал да работи на „къдрилката". Посочва, че на машината нямало предпазни средства, че
процеса не позволявал да има предпазни средства.
Свидетелката Д. Г. е заявила, че в деня на произшествието били първа смяна, линията
била спряна и била подготвена за пускане, линията била в изправност. В този ден от
сутринта Р. имала спор с началник смяната Б., като той й разпоредил да отиде на работното
място „гатер". Свидетелката останала на „къдрилката" с още една колежка. Описва, че са
пуснали линията за действие на работа и в един момент чули някакъв писък, когато се
обърнали видели, че на самата „къдрилка" била ръката на ищцата вътре, като била захапана
от машината. После началник смяната ударил стопа и извадил ръката, ходили в
лабораторията, превързали ръката и я завели в болницата. Посочва, че нямали предпазни
средства, само стопове.
6
Така описаното поведение на А. по време на инцидента не може да бъде възприето
като проява на груба небрежност. От писмените доказателства, съставени от работодателя и
декларирани пред НОИ, става ясно, че действията на А., които са довели до трудовата
злополука са били извършени по невнимание на нейното обичайно стационарно работно
място – опитала да подмени кабелчетата на „къдрилката“ при регламентирано 10 %
движение на нишковата линия като вследствие на невнимание от страна на ищцата лявата й
ръка е увлечена от уплътнителните кабелчета и пръстите й са били притиснати и премазани.
Тъй като по делото липсват доказателства относно правилата за работа с тази машина и А.
да е запозната с тях и инструктирана, то не може да бъде направена съпоставка между
правилата и действията й, от които да се достигне до извод за поведение, свързано с
неполагането на дължима грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка.
При процесната трудова злополука, настъпила при липса на груба небрежност, за
пострадалата А., видно от доказателствата по делото резултатът е премазване на лявата ръка
на първи, втори, трети и четвърти пръст, което е наложило ампутирането им. Липсата на
тези пръсти според съдебно-медицинската експертиза основно осъществяват функцията на
ръката и водят до загуба на функцията й, която травма осъществява медикобиологичния
признак осакатяване на лявата ръка. Установеното в експертизата приложено лечение,
период на заздравяване, претърпените от пострадалата физически и болки от неврогенен
произход, последиците от травмата, гласните доказателства на свидетелката М.,
дългогодишна приятелка на А., са взети предвид от районния съд при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди. С прилагане принципа на чл.52 от ЗЗД,
правилно съдът е уважил искът за обезщетяване на неимуществени вреди в пълен размер от
50 000 лв. като е има предвид всички относими за определяне на този размер обстоятелства -
пълна загуба на функцията на ръката - осакатяване на ръката, неблагоприятната прогноза-
невъзможността за настъпване на възстановяване, отрицателното влияние на това състояние
върху общата й трудоспобност и психическо сътояние и т.н. В тази връзка въззивният съд
намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за това, че съдът е мотивирал
размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа само на съдебно-
медицинската експертиза относно степента на претърпените болки и страдания. Освен това
заключение, както се посочи съдът е взел предвид и свидетелските показания на близката
приятелка на А., която лично е запозната със страданията й, поради което в тази част
решението е напълно обосновано.
Въззивният съд преценя за правилно обжалваното решение и в частта на присъдените
имуществени вреди по предявеният иск с правно основание чл.200 ал.3 от КТ. Съгласно
чл.200, ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда
– неимуществена и имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. А. в случая претендира заплащане на имуществено
обезщетение, както за разликата между полученото обезщетение за временна
неработоспособност и БТВ, което би получила по трудовото правоотношение за периода от
7
датата на трудовата злополука 11.11.2017 г. до края на временната неработоспособност –
7.06.2018 г., така и имуществено обезщетение като разлика между БТВ, което би получавала
до навършване на предвидената за придобиване право на пенсия за изслужено време възраст
– 5.05.2026 г. и отпуснатата на 8.06.2018 г. пенсия.
Безспорно е, че работодателят отговаря за обезщетяването на тези имуществени вреди,
които представляват по своето същество пропусната полза от страна на пострадалия в
трудовата злополука работник. Размерът на обезщетенията е установен от изчисленията на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, според която разликата между БТВ,
което би получила А. за периода от деня след трудовата злополука 11.11.2017 г. до
07.06.2018 г. и полученото парично обезщетение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност в резултат на трудовата злополука за е в размер на 565.08 лв. с лихва за
забава върху тази сума в размер 72.59 лв. и до тези размери искът е уважен правилно след
прието изменение по чл.214 от ГПК.
Размерът на разликата между БТВ, което А. би получила до навършване на
предвидената за добиване право на пенсия възраст 67 г., което ще настъпи 05.05.2026 г.
/съгласно писмо изх.№ 1023-28-1#1/10.01.2020 г. от ТП на НОИ/ и отпуснатата от 08.06.2018
г. пенсия за инвалидност поради трудова злополука, вещото лице е изчислило, че е 45 152.74
лв. Неоснователни са възраженията, че съдът не е приложил разпоредбата на чл.200 ал.4 от
КТ за намаляне на обезщетението с размера на получените суми по сключените договорите
за застраховане на работниците. Именно след приспадане на полученото на 16.08.2018 г.
застрахователно обезщетение в размер 23 184 лв. от А. от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" от изчисления от вещото лице размер 45 152.74 лв., съдът е изчислил,
че искът за това обезщетение следва да бъде уважен в размер на 21 968,74 лв.
Неоснователни са възраженията на въззивника за това, че претендираните обезщетения
за имуществени и за неимуществени вреди следва да бъдат намалени с размера на
получените от Р.А. социални плащания, обезщетения и пенсии по общественото
осигуряване. Законодателят е предвидил обезщетенията при трудова злополука да бъдат
намалени само с размера на получените суми по сключените договорите за застраховане на
работниците, а не и с тези на получени социални плащания, обезщетения и пенсии по
общественото осигуряване. Обезщетението за временна неработоспособност е предмет на
изследване по другия иск за обезщетение като разлика между него и получаваното БТВ.
Същото не може да бъде приспаднато от обезщетението по чл.200 от КТ, тъй като самото то
няма характер на застрахователно обезщетение, а е заместващо трудовото възнаграждение
обезщетение за временна неработоспособност. Социалните плащания, както се посочи също
не подлежат на приспадане, въпреки че е установено да са направени в размер 24.36 лв. и в
размер на 25.41 лв.
Неоснователни са възраженията и относно несигурността на периода и здравословното
състояние на пострадалата, за което е определено обезщетението като разлика между БТВ и
получаваната пенсия за инвалидност. Действително с експертно решение № 1967 от
заседание на 07.06.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Св.Пантелеймон"АД -
8
Ямбол на А. е определена 60 % трайно намалена работоспособност и противопоказни
условия на труд, изискващ работа с две ръце, както и същото е издадено за срок от три
години. Въззивният съд не счита, че обезщетението е определено при несигурни бъдещи
събития, тъй като основното е, че след травматичната ампутация на четири пръста от лявата
ръка заедно с част от дланта и китката след трите години определени от ТЕЛК,
работоспособността няма да бъде повишена, както и ампутираната ръка няма да бъде
възстановена. Предвид настоящата възраст на ищцата и оставащите й до навършване на
възраст за изслужено време на 5.05.2026 г. четири години, са налице предпоставките за
присъждане на обезщетението като разлика между БТВ и инвалидната й пенсия като съдът
не приема, че предпоставките, при които е уважен този иск за обезщетение са не реални, а
прогнозни и предполагаеми, както твърди въззивника.
Предвид изложеното, въззивният съд намира атакуваното решение на първата
инстанция за правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено в
обжалваните части.
Депозираната от Р.А. въззивна жалба против решение № 260366/20.10.2021 г., с което
ЯРС е допуснал поправка на ОФГ в Решение № 260307/06.07.2021 г. като е постановил, че
на стр.14 и 15 от решението вместо „Отхвърля като неоснователен искът за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв...." следва да се чете „Отхвърля като неоснователен искът за
неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв. до размера на 100 000 лв..... ", въззивният
съд намира жалбата за допустима, а разгледана по същество и за основателна по следните
съображения:
В производството по чл.247 от ГПК на поправка подлежи съдебно решение, в което е
налице несъответствие между формираната от съда воля в мотивите на решението й и
изразяването й в диспозитива на същото. От решенията на ЯРС /основно и за поправка на
ОФГ/ е видно, че съдът е приел, че предявеният от Р.А. иск за обезщетение за
неимуществени вреди е заведен в размер 50 000 лв. като частичен иск от общия размер
100 000 лв. Въпреки предявяването на иска като частичен и уважаването му изцяло в
частично предявения размер от 50 000 лв., ЯРС и в двете решения е постановил диспозитив
за отхвърляне на иска над размера от 50 000 лв. до размера на 100 000 лв. Тези действия на
съда обуславят допусната очевидна фактическа грешка, тъй като първо е прието, че
претенцията се уважава изцяло в предявения частичен размер, а следва произнасяне на съда
за отхвърляне на частта, която не е предявена в настоящото производство. Безспорно се
касае за допусната от съда очевидна фактическа грешка при изписване в диспозитива на
израза „Отхвърля като неоснователен искът за неимуществени вреди за горницата над
50 000 лв. до размера на 100 000 лв..... ", а поправянето й се състои в премахване на този
израз от диспозитива. Поради това въззивната жалба на А. е основателна и решение №
260366/20.10.2021 г. следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено ново, с което
се допуска посочената поправка на очевидна фактическа грешка.
След като въззивната жалба на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ АД не е уважена, а
обжалваната с нея част от решението – потвърдено, следва да бъде уважено искането на
9
въззиваемата А. като й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в
размер 2 700 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260307/6.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 2233/2019 г.
по описа на ЯРС в частта, с която съдът на основание чл.200, ал.1 от КТ е осъдил
въззивника да заплати на Р.Й.А. от гр.Ямбол сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания причинени от трудова
злополука, настъпила на **.**.** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на злополуката - **.**.** г. до окончателното й плащане; на основание чл.200, ал.3 от
КТ да й заплати сумата от 565,08 лв., представляваща имуществени вреди, като разлика
между брутното трудова възнаграждение, което би получила по трудовото си
правоотношение за периода от 11.11.2017 г. до 07.06.2018 г. и полученото парично
обезщетение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност за същия период,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 19.06.2019 г. до
окончателното му изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да й заплати обезщетение за
забава върху сумата от 565,08 лв. в размер на 72,59 лв. и на основание чл.200, ал.3 от КТ да
й заплати сумата от 21 968,74 лв., представляваща имуществени вреди, като разликата
межда брутното трудово възнаграждение, което би получила до 05.05.2026 г. – датата, на
която ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпусната от
08.06.2018 г. пенсия, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -
19.06.2019 г. до окончателното му изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение № 260366/20.10.2021 г., с което ЯРС е допуснал поправка на ОФГ
в Решение № 260307/06.07.2021 г. като е постановил, че на стр.14 и 15 от решението вместо
„Отхвърля като неоснователен искът за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв...."
следва да се чете „Отхвърля като неоснователен искът за неимуществени вреди за горницата
над 50 000 лв. до размера на 100 000 лв..... " като вместо това ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 260307/06.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 2233/2019 г. по описа на ЯРС като в
диспозитива на решението на стр.10 ред 14 и 15 заличава израза „Отхвърля като
неоснователен искът за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., от който е предявена
сумата от 50 000 лв."
ОСЪЖДА „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР" АД гр.София да заплати на Р.Й.А. направените във
въззивното производство разноски в размер 2700 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11