ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник 19.09.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена
Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Методи Величков
Димитър Ковачев
като
разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр. д. № 596 по описа на ОС-Перник за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение №
37/29.03.2019 г., постановено по гр.д. № 872/2016 г. по описа на Районен съд –
гр. Радомир първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Й.С.П., с ЕГН: **********
против В.В.М., с ЕГН: **********, Т.В.О., с ЕГН: **********,
Т.М.Т., с ЕГН: **********, Ж.М.М., с ЕГН: **********,
Р.М.Б., с ЕГН: ********** и К.И.М., с ЕГН: ********** положителен установителен
иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
по силата на изтекла в негова ползва придобивна
давност на 1/8 идеална част от недвижим имот, с площ от 1,460 дка, находящ се в
землището на с. Калище (бивше с. Пчелинци), в
местността „Горно равнище“ и при граници: изток – собствен имот на наследници
на Пене Стоименов Гарев,
запад – имот на наследници на Давитко Стоименов Гарев, север – имот на братя Давитко,
Пене и Димо Гареви, който
имот е заключен по буквите АБВГД на скицата към приетото на 05.02.2018 г.
заключение на вещите лица инж. С. Георгиев, инж. Л. Велинов и инж. Д. Митов по
тричленната съдебно техническа експертиза.
С определение
от 02.04.2018 г. съдът е осъдил ищеца да заплати на ответниците
В.В.М., Т.В.О., Т.М.Т., Ж.М.М.
и Р.М.Б. сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от Й.С.П.,
чрез пълномощника му – адв. М.Ж., въззивна жалба с
вх. № 3535/29.07.2019 г., в която първоинстанционното решение се оспорва изцяло.
Навеждат се
доводи, че същото е неправилно и необосновено,
постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди
се, че съдът неправилно е възприел изложените в исковата молба основания на
претенцията на жалбоподателя, което е довело до погрешен анализ и оценка на
събраните по делото доказателства съответно до необосновани правни изводи.
Подробно се разяснява фактическата обстановка по спора. Акцентира се върху
обстоятелството, че жалбоподателят заедно с брат си Асен П. е придобил правото
на собственост върху процесния имот по силата на наследство и давностно владение, доколкото имотът е бил владян от
наследодателите им Пене Гарев
и Стоил Гарев, а в последствие и от тях самите. По тези
съображения се поддържа, че като е изследвал единствено въпроса за твърдяното
осъществено от жалбоподателя владение, съдът е подходил незаконосъобразно,
доколкото въобще не е взел предвид посоченото наследствено правоприемство
и присъединяването на давността на наследодателите към тази на наследниците.
На следващо
място се поддържа, че поземлената комисия, впоследствие Общинска служба по
земеделие с. Ковачевци, незаконосъобразно е възстановила на ответниците чужд
имот, собственост на ищеца. В тази връзка се твърди, че съдът е следвало да
осъществи косвен съдебен контрол върху процесното решение на ПК като провери
дали правомерно от гл.т. на обем е възстановено правото на собственост на
ответниците върху имот с № 032010, съответно на ищеца – върху имот с № 032011.
С тези съображения се поддържа, че решаващият състав е следвало да прогласи
нищожността на реституционното решение в частта, с която на ответниците е
възстановен имот с № 032010 с площ от 3010 кв.м вместо с площ от 1500 кв.м.,
колкото същите реално притежават.
В жалбата се
излагат доводи за неправилна интерпретация от страна на съда и на събраните по
делото гласни доказателства. В тази връзка се твърди, че претенцията на жалбоподателя
се доказвала безспорно от показанията на ангажираните от него свидетели – Васил
Зарев и Василка Христова, но същите били изследвани повърхностно от решаващия
състав. Същевременно се обръща внимание на обстоятелството, че показанията на
ангажираните от ответниците свидетели били неясни, противоречиви и
недостоверни, дори неотносими, но въпреки това били кредитирани с доверие при
формиране на изводите по делото.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че жалбоподателят е осъществявал владение
върху процесния имот в продължение на повече от 10 години. Оспорват се изводите
на съда за запустялост и изоставеност
на същия като се обръща внимание на обстоятелството, че жалбоподателят е на 80
години и вече не е в състояние да поддържа имота, но като е бил по-млад е
предприемал съответните действия в тази насока.
Оспорва се и
заключението по приетата от районния съд съдебно техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Р. Иванова, като се твърди, че същото е некомпетентно
и неправилно.
С тези аргументи
се иска обжалваното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски и пред
двете инстанции. Не се сочат нови доказателства и не се правят доказателствени
искания.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от ответниците по делото не е постъпил писмен
отговор.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната не се е позовала
и не е направила обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата
инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад,
неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на
чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното Пернишкият
ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2019 г. от 10,05 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.