Р Е Ш Е Н И Е № 98/21.6.2022 г.
21.06.2022г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, ІІ касационен състав, в публично
заседание на девети юни 2022г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ СТОЯНОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретар: Велина Митева и с участието на прокурор Милен
Божидаров
Като разгледа докладваното от съдия В.
Стоянова
КАНД
№ 87 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на М.Г.Н. ***, чрез адвокат З.Г. *** против решение № 32 от 09.03.2022г. по нахд № 20212310200391 за 2021г. на Елховския районен съд, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4905068 на ОД на МВР, Ямбол, с който на касатора, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С решението не е уважено искането на М.Г.Н. за присъждане на разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, които са основания за неговата отмяна. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова по същество, с което да бъде отменен издаденият електронен фиш, както и се иска присъждане на направените по делото разноски. Счита, че в тежест на АНО е да докаже твърдяното нарушение. Акцентува, че липсата на качествен снимков материал, не може да има за последица извличането на нарушението по логически път. Освен това, счита, че става въпрос за републикански път. Сочи още, че е налице разминаване между описание на мястото на нарушението в протокола от използване на АТСС и в ЕФ.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява, не изпраща представител. Депозира писмена молба с вх. № 1552 от 09.06.2022г., чрез процесуалния си представител адвокат Г..
Ответната страна, ОД на МВР гр. Ямбол, редовно и своевременно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Участващият в процеса представител на ЯОП намира, че следва да се остави в сила решението на ЕРС. Намира касационната жалба за неоснователна. Намира оспореното решение за изключително подробно мотивирано, както от фактическа, така и от правна страна, като изцяло споделя съображенията на РС за неговото постановяване. Счита, че решението не страда от наведените в жалбата касационни отменителни основания, поради което моли за оставянето му в сила.
Настоящият съдебен състав, извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва, в срока по чл.211 от АПК и при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е решение № 32 от 09.03.2022г. по нахд № 20212310200391 за 2021г. на ЕРС, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4905068 на ОД на МВР, Ямбол, с който на касатора, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови своя съдебен акт, ЕРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и оспореният електронен фиш е издаден в съответствие със специалната процедура, регламентирана в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа необходимите реквизити, посочени в същата. Приел е също така, че в издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че същият на 26.05.2021 година, в 23.40 часа, в гр. *, на път І-7, км.296+200, в населено място с посока на движение от ул. „Ал. С.“, южно от гр. * към ГКПП Л., управлявал МПС „***” с peг. № *****, с превишена скорост от 88 км/ч при максимално допустима до 50 км/ч, като превишаването на разрешената скорост е с 38 км/ч и това е установено с АТСС ARH CAM S1. От представените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност 07.09.2027 г. и протокол за проведен метрологичен контрол на същото АТСС на 15.10.2020г., безспорно е установено, че към сочената дата на нарушението използваното АТСС ARH CAM S1 с № 11743D3 е одобрено и изправно. В издаденият ел.фиш са посочени изчерпателно и мястото на извършване на нарушението, времето и ограничението на скоростта. От показанията на разпитания по искане на АНО свидетел Г.В. - служител на РУ на МВР-*, на длъжност мл.автоконтрольор, се установява, че на 26.05.2021 година ATCC ARH CAM S1 с № 11743D3 е било разположено на път І-7 км 296 +200 и с него е засечен процесния автомобил около 23.40 часа. Свидетелят посочил, че камерата е работила на нощен режим и е снимала в двете посоки - приближаващи и отдалечаващи се МПС, както и че той е настроил камерата на място и след това е изготвил протокол за местоположението на камерата и използването й, но резултатите се отчитат в сектор Електронна централа за обработване на нарушенията в гр. София.
В атакуваният ЕФ категорично е посочено, че нарушението е
извършено в гр. *, на път № І-7, км 296+200, в населено място, а посоката на
движение на засечения автомобил е била в посока от ул. „Ал. С.“, южно от гр. *
към ГКПП Л.. От изисканата справка от ОПУ Ямбол
е установено, че на път І-7, едва след участъка, където е засечен процесния автомобил на км 296+200, е поставен на км 296+692
в дясно пътен знак Д12 - край на населено място - гр. *, което води до извод,
че мястото, където е отчетена скоростта на движение на л.а. попада в населено
място, както е записано и в самия ЕФ. ЕРС е изложил становище и относно
възражението за липса на редукция, изразяваща се в толеранс от 3 км/час, а
именно че дори и да се приеме стойност от
35 км/час като превишение на допустима скорост
в населено място от 50 км/час,
нарушението се санкционира съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП-глоба в размер на
400 лева.
Решението е правилно.
Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
действаща към момента на извършването на нарушението: „при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
В този смисъл съдът счита за
неоснователни възраженията изложени в касационната жалба за незаконосъобразност
на решението и на съставения ел. фиш.
Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В разпоредбата на § 6, т.65 от ДР на ЗДвП /ДВ, бр.19/13.03.2015г./
законодателят е дал легално определение на понятието автоматизирани технически
средства или системи - това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
С оглед изложеното и събраните по делото доказателства, касационната инстанция счита за правилен и извода на ЕРС, че от материалноправна страна е безспорно установено извършването от страна на касатора на описаното в електронния фиш административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е наложена санкция в размер, абсолютно определен в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ЯАС изцяло споделя
изводите на ЕРС, че в издадения електронен фиш е описано точно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че същият на 26.05.2021 година, в 23.40 часа, в гр. *, на път І-7,
км.296+200, в населено място с посока на движение от ул. „Ал. С.“, южно от гр. *
към ГКПП Л., управлявал МПС „***” с peг. № *****, с
превишена скорост от 88 км/ч при максимално допустима до 50 км/ч, като
превишаването на разрешената скорост е с 38 км/ч и това е установено с АТСС ARH
CAM S1. От представените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване със срок на валидност 07.09.2027 г. и протокол за проведен
метрологичен контрол на същото АТСС на 15.10.2020г., безспорно е установено, че
към сочената дата на нарушението използваното АТСС ARH CAM S1 с № 11743D3 е одобрено и изправно. В издаденият
ел.фиш са посочени изчерпателно и мястото на извършване на нарушението, времето
и ограничението на скоростта.
А в конкретния случай, заснемането на процесното нарушение посредством автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, камерата е била разположена на път І-7 км 296+200 в отсъствие на контролен орган, като правилно ЕРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП за издаване на електронен фиш. Самият жалбоподател, нито пред ОД на МВР Ямбол след връчването на ЕФ, нито в жалбата си до ЕРС и после до ЯАС е оспорил посочената в атакувания ЕФ установена с АТС скорост от 88 км/ч. Жалбоподателя сочи единствено, че при налагане на наказанието органът не е отчел толеранс от 3 км/ч - допустимата грешка при измерване на скоростта, мотиви в която насока е изложил ЕРС и е посочил, че когато превишаването на допустимата скорост в населено място/ което изисква максимална скорост от 50 км/ч/ е от 31-40км/ч се санкционира по нормата на чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, т.е. не е налице съществено процесуално нарушение, което да е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Касационната инстанция счита, че първоинстанционният
съд е събрал и коментирал относимите към казуса
доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за
правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти
от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за
които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Не са налице касационни отменителни
основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЕРС нарушение на
материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато
съществено нарушение на процесуалните
правила.
По изложените съображения, ЯАС намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважавана.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 09.03.2022г. по нахд № 20212310200391 за 2021г. на Елховския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
не се чете
2./п/ не се чете