Р Е Ш Е Н И Е
№306 13.07.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На седемнадесети юни две хиляди
двадесет и втора година, в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №116 по описа за
2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр. с ал.5 от ЗУТ
вр. с чл. 128 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано
по жалбата на „ВТС-ГРУП“ ООД ЕИК
*********, представлявано от законен
представител –управителя С. И. Т., а в съдебното производство от редовно
упълномощен адвокат, против Заповед № ДК-11-СЗ-2/10.02.2022г, издадена от
Началник РДНСК Стара Загора за отмяна на
инвестиционен проект, одобрен на 25.01.2022г и на Разрешение за строеж
№16/25.01.2022г, на Главния архитект на община Казанлък за строеж „Жилищна
сграда и гараж/ допълващо застрояване/ с обща застроена площ от 390.39кв.м и
РЗП 1508.77 кв.м., строеж ІV-та категория находящ се в УПИ V-3850 кв.164 по
плана на град Казанлък , с възложител „ВТС-ГРУП“ ООД. Заповедта е поправена със
Заповед №ДК-11-СЗ-3/02.03.2022г, на Началник РДНСК, която не е обжалвана с
отстраняване на технически грешки в мотивите относно номера на УПИ V-3850 в
кв.164 на град Казанлък и добавяне на органа, одобрил ПУП-ПЗ за имота със Заповед
№2204/02.12.2021г, а именно Кмета на община Казанлък.
Заповед № ДК-11-СЗ-2/10.02.2022г на Началник
РДНСК Стара Загора е обжалвана и от Главния архитект на Община Стара Загора, но
по аргумент от чл.156 ал.7 вр. с чл.215 ал.5 от ЗУТ, заинтересовани лица с право да обжалват
заповедите за отмяна на разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти
са посочените в чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ / приложим за случая/, а именно за настоящия казус само възложителя, поради
правната връзка с разрешения строеж – собственик е на урегулирания поземлен
имот и съответно носител на правото на строеж, за чието реализиране е поискал
издаването на отменения декларативен административен акт.
Заинтересованите лица в производството по
чл.215 ал.5 от ЗУТ са посочени изчерпателно от законодателя по причина, че същите
нямат право на оспорване – след изменението на чл.215 ал.5 и отмяната на чл.216 от ЗУТ, органът издал
отмененото разрешение за строеж няма признато публично потестативно
право да иска от съда проверка за законосъобразност на контролния акт по чл.156
от ЗУТ, с който се отменя издаденото разрешение за строеж. Това право бе
предоставено като изключение от принципа, че административното съдебно
производство се образува по жалба на неблагоприятно засегнатите лица, които са
субекти на правата и задълженията по спорното материално административно
правоотношение, породено, признато или удостоверено от административния акт.
Заповед № ДК-11-СЗ-2/10.02.2022г на Началник
РДНСК Стара Загора е връчена на „ВТС-ГРУП“ ООД на 14.02.2022г / обратна
разписка на стр. 20/, с указания за правото да бъде оспорена пред АС Стара
Загора в 14-дневен срок от връчването.
Обжалвана е на 16.02.2022г в рамките на 14-дни от деня, следващ датата
14.02.2022г, когато е съобщена на ВТС-ГРУП ООД.
Правото на оспорване е упражнено от възложителя – лице по чл.149 ал.2
т.1 от ЗУТ, поради което е допустима.
С жалбата се твърди, че Заповедта на
Началник РДНСК Стара Загора е постановена при неправилно приложение на
материалния закон. Отрича се да е допуснато нарушение на чл.108 ал.1 от ЗУТ и
на задължението за съответствие на инвестиционния проект с влезлия в сила ПУП-
ПЗ. Отрича се нарушаване на максималния коефициент на интензивност на
застрояването, на максималната разгъната застроена площ, която над нивото на
прилежащия терен е 1118.39 кв.м., а това спрямо площта на имота сочи на
коефициент по-малък от 2.0, както и да проектиран незаконосъобразно еркер за
североизточния край на източната фасада на сградата. Конкретни съображения против
законосъобразността на оспорената заповед са изложени в първото по делото
открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, а
именно: не правилно полуподземния етаж е определен като надземен и неговата ЗП
е включена в РЗП на сградата, в резултат на което е заключено, че е превишен
максималния коефициент на интензивност на застрояването. При изчисляването на Кинт следва да се включи ЗП на надземните етажи, но не и на
тези, които са под земята, в това число не се включва и площта на полуподземния
етаж. На следващо място, погрешното посочване в Разрешението за строеж на
разгъната застроена площ, включваща и площта на полуподземния етаж, не е
основание за отмяната му, тъй като не може да се квалифицира като съществено
нарушение на изискването за съответствие на инвестиционния проект с
предвижданията на подробния устройствен план- касае се за грешка в
изчислението, а не за бективно превишаване на
показателите за плътност на застрояването, и на коефициент за интензивост, който е функция на разгънатата застроена площ.
Височината на източната фасада е
определена законосъобразно и проектирането на еркер, посочено в т.5 от
оспорената заповед, е по правилата на ЗУТ, а освен това липсват и мотиви за
правните изводи на ответника. За установяване на обективната истина за фактите,
които са неправилно подведени от ответника под определението за надземен етаж и
като нарушаване на правилата за проектиране на еркер, е поискано извършване на
СТЕ, която да определи височината на тавана и котата на пода на проектирания
полуподземен етаж, след което да се отговори съобразно техническите признаци
дали този етаж е полуподземен. В тази връзка жалбоподателя поддържа, че за
правно определяне на етаж като подземен, полуподземен и надземен не се прилага юридико-техническата норма на §5 т.52 от ДР на ЗУТ.
В писмените си бележки жалбоподателя
развива съображения за посоченото не правилно приложение на определението на §5
т.52 от ДР на ЗУТ, а именно: определенията за полуподземен и надземен етаж се
съдържат в §5 т. 49 и т.50 от ДР на ЗУТ, поради което и въпроса дали
проектирания на кота -2.80м етаж правилно е квалифициран от Главния архитект и
проектанта като полуподземен, има своя отговор в тези разпоредби. Ясно и
конкретно е посочено в §5 т. 49 и т.50 от ДР на ЗУТ, че правно значение има котата
на средното ниво на прилежащия тротоар /на прилежащия терен към улицата/.
Следователно котата на средното ниво на прилежащия терен на съответната стена и
по-специално нивата на терена по вътрешните регулационни линии, не са критерий
за изчисляване нивото на тавана и на пода на етажа, проектиран на кота -2.80м,
както без правно основание приема РДНСК. От този незаконосъобразен правен
подход следват, поради функционална зависимост, изводите на ответника за не
спазване на показателите на застрояването по ПУП-ПЗ при одобряване на
инвестиционния проект, които са формирани при неправилно приложение на ЗУТ. Позовава
се на заключението по допусната СТЕ, конкретно отговори на въпроси №1, №7 и №8.
Не правилно ответника иска да се включи
част от площта на етажа, проектиран на кота -2.80м в РЗП на сградата, което би
довело до противоречие на инвестиционния проект с ПУП-ПЗ. Правно недопустимо е
само реална част от етаж да бъде определена като надземна, съответно полуподземна и да се включва в РЗП на сградата, както е
сторено с оспорената заповед. Въвежда оплакване и за липса на мотиви. Иска от
съда да се приеме по изложените доводи, че коефициента на интензивност на
застрояването е спазен.
Относно твърдението за противоречие между
РЗП по издаденото РС и РЗП по одобрения инвестиционен проект, жалбоподателя се
позовава на следното: Вещото лице е установило, че цялата бруто разгъната
застроена площ на сградата, включително застроената площ на полуподземния етаж
на кота -2.80м е равна на посочената в
Разрешението за строеж, а именно 1508.77 кв.м. Застроената площ на етажа на
кота -2.80м не следва да се включва в РЗП на сградата, съгласно легалните
определения, поради което отново не е налице обективен факт, който да бъде
квалифициран като нарушаване на коефициента на интензивност на застрояването,
съответно като противоречие между издаденото РЗ и одобрения инвестиционен
проект. Не може да бъде определено като незаконосъобразно Разрешението за
строеж, само защото в него е посочена разгъната застроена площ на сградата де
факто, а не само тази, която нормативно служи за изчисляване на Коефициента на
интензивност, след като е проектиран полуподземен етаж, чиято застроена площ не
засяга този показател. В подкрепа на тезата се сочи, че и самия административен
орган не се позовава на конкретна правна норма, чието правило да е нарушено при
вписване в разрешението за строеж на РЗП на сградата, което не съответства на
определението за изчисляването на този показател, при условие, че проектираната
сграда отговаря на показателите, поставени с ПУП-ПЗ относно плътност,
интензивност на застрояването, озеленена площ.
Правилно е определена и височината на
източната фасада на сградата, която не е повече от 15метра, допустими по
ПУП-ПЗ. Вещото лице е отговорило на въпрос втори от заключението подробно и
аргументирано и се иска от съда да бъде кредитирано и в тази му част. Относно
показателя озеленяване в заповедта няма конкретни мотиви за неговото
неспазване, а съгласно заключението на вещото лице-архитект, този въпрос може
да се изясни само от ландшафтен архитект/инженер.
Предвид тежестта на доказване на фактите, които органът е квалифицирал като
съществени нарушения, представляващи основания за отмяна, следва да се приеме
за недоказано релевираното не спазване на показателя за озеленяване. Претендира
се своевременно присъждане на разноските по делото с представяне на списък.
Ответника ДНСК София, чрез процесуалния си
представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата по доводи противоположни
на изложените от жалбоподателя. Позовава се на чертеж „Ситуация“ на част
„Архитектурна“, от който е видно, че ЗП е равна на 290.39кв.м., РЗП на
1118.38кв.м., КИнт=1.99. Съгласно §5 т.18 от ДР на
ЗУТ „разгъната застроена площ“ е сборът от застроените площи на всички надземни
етажи на основното и допълващото застрояване, а според §5 т.19 от ДР на ЗУТ,
интензивност на застрояването е съотношението на разгънатата застроена площ към
площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число. От това следва, че от значение за определяне
на РЗП на сградата, съответно и на Кинт. за УПИ, е да
се изследва кои от етажите могат да бъдат определени като надземни. Определението за надземен етаж е посочено в
§5 т.50 от ДР на ЗУТ и това е етажът, таванът на който е разположен на повече
от 1.50м над котата на средното ниво на прилежащия терен / на прилежащия
тротоар към улицата/. Следователно разликата между котата на тавана и средното
ниво на прилежащия терен / на прилежащия тротоар към улицата/ трябва да е
по-голяма от 1.50м. Две понятия определят вида на етажа: средното ниво на
прилежащия терен – логично това е терена пред фасадите, обърнати към вътрешните
граници на УПИ – странични и дъно на имота и средно ниво на прилежащия тротоар
към улицата – за фасадата разположена на уличната регулационна линия. За всяка
фасада е необходимо да се определи отделно средно ниво на прилежащ терен,
защото теренът към всяка от фасадите е индивидуален и защото такава е логиката
на законодателя и при определяне височината на сградата – чл.24 ал.1 от ЗУТ /
височината на сградата се определя поотделно за всяка ограждаща стена/. За
понятието кота на средното ниво на прилежащия терен има легална дефиниция в §5
т.52 от ДР на ЗУТ и представлява средноаритметична стойност на най-ниската и
най-високата проектна кота на прилежащия терен за съответната ограждаща стена,
оформен съобразно част „Геодезическа“ на инвестиционния проект. Видно от част
„Геодезия“, чертеж „вертикална планировка“, на кота +0.00 на проекта за фасада
юг най-ниската проектна кота е 372.60м, а най-високата -372.76м, при което
сборът на тези коти, разделен на две дава резултат от 372.68 кота на средното
ниво на прилежащия терен. Таванът на този етаж е на кота 375.40м / кота 0.00 е
без дебелина на плочата/, от което следва, че височината на етажа по фасада юг
е 2.72м над котата на средното ниво на прилежащия терен. За фасада изток
височината на етажа, определена по същата формула е 2.60м над терена, за фасада
север височината на етажа е 1.275м над котата на средното ниво на прилежащия
терен, а за фасада запад е 2.62м над котата на средното ниво на прилежащия
терен. Само по фасада север етажът, проектиран на кота -2.80 има височина на
тавана под 1.50м спрямо котата на средното ниво на прилежащия терен. Поради
това и част от неговата площ следва да се включи в РЗП на сградата и съответно Кинт като неговата функция се променя над граничната си
стойност по ПУП-ПЗ. При РЗП от 1118.38кв.м., Кинт е =
1.99, а оттук всяко добавяне на площ към показателя РЗП води до по-висок Кинт и представлява нарушение на чл.108 ал.1 изр. второ вр.
с чл.18 ал.1т.3 от ЗУТ. Вещото лице не е изследвало котата на средното ниво на
прилежащият терен по южната и западната фасада, но след като посочени
проектните коти в инвестиционния проект, а формулата за изчисляване се съдържа
в юридико-технически правни норми, то на съда не са
необходими специални знания, за да провери и определи дали етажа е надземен или
полуподземен.
Отговора на въпрос №2 в заключението на
вещото лице е основан на неправилно взети от част „Геодезия“ / вертикална
планировка/ изходни данни за най-ниска и най-висока проектна кота на прилежащия
терен към източната фасада на сградата. Действително най-ниската проектна кота
на източната фасада е 372.60 – това е точка в южната част на фасадата, но
най-високата проектна кота е 373.00 – нивото на улица „ Антон Страшимиров“, с
която сградата граничи от изток, а не котата 375.45, която е нивото на улица
„Л. Кабакчиев“, гранична със сградата, но от север. Според вещото лице кота
375.45, която е ползвана е горната част на подпорна стена обърната с тясната си
страна към източната фасада и долепена до нея, но от допълнително зададените
въпроси се изясни, че няма съществуваща подпорна стена пред източната фаса, а и
такава не е проектирана в одобрения проект- освен това, тя ще бъде разположена
успоредно на улица „Л. Кабакчиев“, в контактната зона между двете улици тоест в
общински терен и по тази причина не може да бъде предмет на настоящия
инвестиционен проект. Според §5 т.52 от ДР на ЗУТ средното ниво на прилежащия
терен пред съответната фасада е елемент с правно значение, а не подпорни стени,
които са изкуствено създадени елементи над терена. Средното ниво на прилежащия
тротоар за източната фасада е средно аритметична стойност от най-високата
проектна кота 373.00 / нивото на ул. Антон Страшимиров/ и най-ниската проектна
кота 372.60 или сборът им, разделен на две, дава резултат от 372.80м
Незаконосъобразно е определен етажът на кота -2.80м като полуподземен по §5
т.49 от ДР на ЗУТ и проектната неправилно е изключил цялата му площ от РЗП на
сградата. Проверката за спазване на ПУП-ПЗ изисква на първо място да се
определят надземните етажи с цел тяхната площ да бъде включена в РЗП на
сградата и да се провери постигнатия Кинт. Щом етажа
е надземен, то няма правно значение дали може да се определи и като
полуподземен. След промяната на §5 т.50 от ДР на ЗУТ ДВ бр.82/2012г са въведени
критерии за определяне на този вид етаж, които са различни от посочените в т.49
и т.48 за полуподземен и подземен. Задължително е да се изследват надземните
етажи съобразно §5 т.50 от ДР на ЗУТ вр. с §5 т.52 от ДР на ЗУТ, която също е
изменена с ДВ бр. 82/2012г. и показва законодателното намерение за нов подход
при разполагане на бъдещите сгради върху терена – спрямо проектираните коти, а
не спрямо съществуващия. От съда се иска
да бъде прието за законосъобразно квалифицирането на посочените площи на РЗП и Кинт, чийто числов израз жалбоподателя не оспорва, като
нарушение на чл.108 ал.1 изречение второ от ЗУТ, визирано в т.1 и т.3 от оспорената
заповед.
Неправилно определената кота на средното
ниво на прилежащия терен е довела до грешно определяне на височината на
сградата по източната фасада, съгласно правилата на чл.24 ал.1 от ЗУТ. На
проекта КСНПТ е посочена като 374.10, а е следвало да бъде 372.80 по изложените
до тук съображения, при което кота корниз по източната фасада следва да е
387.80, вместо проектираната 389.10. Вярната кота корниз е с 1.30м по –ниско от
посочената от проектанта. Съответно през по-ниската кота корниз 372.80м трябва
да се прокара мислената покривна линия под ъгъл от 45 градуса, при което на
кота +12 ще се увеличи частта от сградата, която остава зад тази мислена линия,
предвидена като кулообразен елемент и ще се надвиши допустимата му площ от
25кв.м. Частта от сградата над покривните повърхности, която не може да се
определи като издатина или архитектурен елемент трябва да участва във
височината на сградата. В случая се преминава допустимата височина от 15метра и
се променя характера на застрояването от средно високо на високо. РЗП от
1508.77 кв.м. вписана в РС не съответства РЗП по инвестиционния проект от
1118.38кв.м. и е в явно нарушение на Кинт 2.
Вписването на РЗП от 1508.77 не е техническа грешка, тъй като в комплексния
доклад – оценка за съответствие е предложено на Главния архитект да издаде РС
на сграда с РЗП от 1508.77кв.м с включване площта на етажа на кота -2.80м. От
заключението на вещото лице следва, че са доказани и другите нарушения на ЗУТ
при инвестиционното проектиране – светла височина на кафе аперитив от 2.82м,
което е по-малко от 3.20м, а магазинът, разположен в частично надземен етаж на
кота -2.80м има височина от 2.62м. Доказано е, че в еднометровата ивица в
горния край на източната фасада, по външната линия на застояване, е проектиран
еркер, който излиза пред ограничителната линия на застрояване към ул. Антон
Страшимиров, което го прави недопустим в нарушение на чл. 87 ал.3 вр. с ал.2 от
Наредба №7. Следователно еркера е проектиран в нарушение на линиите на
застрояване – чл. 12 ал.2 в. счл.18 ал.1 т.7 от ЗУТ. Налице е несъответствие
между проектните части: на кота -2.80 са предвидени две складови помещения,
девет гаража, две паркоместа, търговска площ, стълбищна клетка и асансьор по
част Архитектурна, всички те на ниво -2.80м. В част „Строителни конструкции“ е
предвидена бетонова плоча на две нива -3.00м за гаражи №3,№4,№5 и №6 и на -2.80м
за гаражи №1 и №2 и търговска площ. Тази разлика в нивата се установява и от
част Геодезия. Липсва съгласуваност между отделните части на проекта по чл.139 ал.3
от ЗУТ и чл.8 ал.1 от Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, въпреки подписите на проектантите положени под тях. Дори да са
проектирани стъпала между двете нива, то не са обозначени различните нива в
чертежите за разпределение на етажа и вертикален разрез, част Архитектурна в
нарушение на чл. 33 ал.1 т.4 от Наредба №4. Не е предвидена обща площ за
озеленяване, в това число дървесна растителност и какъв процент от площта на
имота представлява. Не става ясно, проектът отговаря ли на ПУП-ПЗ по отношение
на показателя минимално озеленена площ по чл.18 ал.1 т.5 от ЗУТ и спазен ли
е чл.19 ал.2 от Наредба №7 за
осигуряване на една трета от необходимата озеленена площ с дървесна
растителност. Главния архитект не е
проверил дали инвестиционния проект съответства на тези изисквания. Не е
доказана и правоспособността на проектанта по част „Енергийна ефективност“.
Строежът е ІV та категория, а видно от положения печат върху всички чертежи от
тази част, проектантът е с ограничена проектантска правоспособност и на
основание чл.7 ал.3 т.2 буква „в“ от Закона за камарата на архитектите и
инженерите в инвестиционното проектиране има право да изработва проекти само за
строежи от пета и шеста категория. Съгласно чл.7 ал.8 изречение второ от същия
закон, инвестиционни проекти за изграждане на обекти, които не са подписани и
подпечатани от проектанти със съответната правоспособност, не подлежат на
разглеждане, оценяване, съгласуване и одобряване от компетентните органи и за
тях не се издава разрешение за строеж. От съда се иска да бъде отхвърлена
жалбата с присъждане на разноските по делото в размер на 375лв за вещо лице и
възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установеното следното:
Заповед №ДК-11-СЗ/10.02.2022г е
издадена от компетентен административен орган, с предоставени правомощия на
Началник РДНСК по чл. 156 ал.5 от ЗУТ от Началник ДНСК, по силата на Заповед
№РД-13-047/04.02.2022г. Спазен е и 14-дневния срок по чл.156 ал.1 от ЗУТ,
считано от уведомяването на Началник РДНСК за издаденото Разрешение за строеж /
стр.22/. Не са допуснати и съществени
нарушения на процесуалните правила – съставен е констативен протокол по чл.156
ал.4 от ЗУТ.
Съгласно чл.156 ал.5 от ЗУТ, заповедта следва
да бъде мотивирана с нарушенията, отразени в констативния протокол, съставен по
изискване на чл.156 ал.4 от същия закон. Следователно със заповедта не могат да
се квалифицират правно като основания за отмяна на строителните книжа
обстоятелства, които не са установени при проверката по смисъла на чл.156 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, за извършване на която се съставя и протокола по чл.156 ал.4 от ЗУТ.
Предвид изискването на чл.156 ал.5 от ЗУТ, нарушенията, посочени като основания за издаване на оспорената заповед ще
се обсъждат от фактическа и правна страна, включително констатирани ли са с
протокола по чл.156 ал.4 от ЗУТ за всяко едно от тях.
В
констативен протокол №187/09.02.2022г, са установени следните обстоятелства: В
т.5 е вписано несъответствие по отношение на допустимия Кинт
и височина на сградата, уточнени в т.6.4 в табличен вид, под извода, че с
визата за проектиране не се променят устройствените показатели на имота, предвидени
с ПУП – ПЗ, одобрен със заповед №2204/02.12.2021г на Кмета на община Казанлък. Площ
на УПИ 560кв.м., ЗП 380.39кв.м при плътност на застрояване от 70% / спазен
показател/, РЗП по разрешение за строеж 1508.77кв.м. при коефициент на
интензивност 2 / надвишен, поради това, че Кинт е
функция на РЗП/. Озеленяване – 30%, неуточнено. Кота корниз по проект е 389.10м,
но въз основа на не вярно определена средна кота на прилежащия терен към фасада
изток. Вярната средна кота на прилежащия терен към фасада изток, според
протокола е 372.80м, при което височината на сградата достига 16.30м – 389.10м
минус 372.80м дава резултат от 16.30м или сградата е по-висока с 1.30м спрямо
15м, колкото е максимално допустимата височина на предвиденото с ПУП-ПЗ средно
високо застрояване. С инвестиционния проект не е включена част от полуподземния
етаж, надвишаваща височина от 1.5метра спрямо средната кота на прилежащия терен
/372.80м/ към фасада изток, поради което РЗП на сградата е повече от посочените
1118.38кв.м, които сочат на Кинт от 1.99 при
максимален 2, поради което е надвишен допустимия по ПУП-ПЗ коефициент на
интензивност на застрояването – всяко добавяне на релана
надземна част от полуподземния етаж на тока -2.80м води до превишаване на Кинт 2. От този факт
е направен извод, че оценката за съответствие на инвестиционния проект,
отразена в комплексен доклад №6/21.12.2021г, изготвен от консултанта „Верея Консулт“
ООД не правилно констатира съответствие с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ.
Грешно в комплексния доклад за оценка е
констатирано съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормативите за
устройство на територия, без в протокола да е посочен факт, който се
квалифицира като не съответствие, а правни норми, кореспондиращи на твърдението
са вписани под заключенията чл.93 ал.2 и чл.72 ал.4 от Наредба №7 за правила и
нормативи за устройство на територията и отделните видове устройствени зони /
Наредба №7/. Невярно констатирана взаимна съгласуваност между частите на
проекта – несъответствие на част Архитектурна с част Строителни конструкции и
част Геодезия, без посочване на факта на противоречие между тези отделни части
на инвестиционния проект в протокола. Под заключението за одобряване на
инвестиционните проект в несъответствие със ЗУТ, за съгласуването им в несъответствие с показателите за
застрояване по ПУП-ПЗ, и за извършване на оценката в несъответствие с чл.142
ал.5 от ЗУТ, са посочени следните установени нарушения в обобщение: 1.Надвишен Кинт, поради не включена част от полуподземния етаж; Надвишена
е допустимата височина от 15метра, поради грешно определена средна кота на
прилежащия терен, оттам е надвишена допустимата максимална площ на кулите над
покривната плоскост, съгласно чл. 93 ал.2 от Наредба №7 за правила и нормативи
за устройство на територията и отделните видове устройствени зони / факт, който
се свързва с посоченото в т.10.1 несъответствие с правилата и нормативите за
устройство на територията, грешно оценена като съответно в комплексния доклад/.
Повторена е констатацията за не съответствие между проектните части, но без
конкретизация на факта, който води до този извод. Недопустим еркер, проектиран
в нарушение на чл.87 ал.3 вр. с ал.2 от същата Наредба №7 за правила и
нормативи за устройство на територията. Нарушен е чл.72 ал.4 от Наредба №7
- светлата височина
на първия надземен етаж в нови жилищни сгради, когато той е предназначен за
магазини и заведения за хранене, трябва да бъде най-малко 3,20 м.
В оспорената заповед са изложени мотиви
за обосноваване на следните нарушения:
Проектирана е жилищна сграда с предвидени
на кота -2.80м: един гараж, в рамките на допълващото застрояване
по ПУП-ПЗ от 2021г, със ЗП от 29 кв.м., 2 складови помещения, 9 броя гаражи, 2
паркоместа, търговска площ, стълбищна клетка и асансьор с обща площ от
390.39кв.м., която не е включена в РЗП на сградата, съгласно инвестиционния
проект, в който РЗП е равно на 1118.38кв.м, достигащи Кинт
1.99м. Проектантът по част „архитектурна“ е определил етажа на кота -2.80м като
полуподземен по смисъла на §5 т.49 от ДР на ЗУТ и е изключил цялата му ЗП от
РЗП на сградата, което е незаконосъобразно, защото: Котата на средното ниво на
прилежащия терен се определя по правилата на §5 т.52 от ДР на ЗУТ, а това
означава, че следва да се определи средното ниво на прилежащия терен за всяка ограждаща стена и спрямо средното
ниво на терена при всяка стена да се изчисли височината на тавана на етажа,
чийто под е на кота -2.80м. Видно от част „Геодезия“, чертеж „Вертикална
планировка на кота +0.00“ на проекта за фасада юг най-ниската проекта кота е
372.60м, а най-високата е 372.76м, което дава резултат за КСНПТ от 372.68м, а
като се има предвид, че таванът е на кота 0.00 = 375.40м /абсолютна/ , и тъй
като не се включва дебелината на плочата от 18 см, следва че височината на
етажа по фасада юг е 2.72м над котата на средното ниво на прилежащия терен /
375.40м -372.68м =2.72м/. За фасада изток се прилага същата формула, при
следните стойности /372.60+373.00/:2=372.80 КСНПТ – толкова е посочено в
констативния протокол за фасада изток, която кота сочи на височина на етажа
равна на 2.60м. над средното ниво на прилежащия терен / 375.40м-372.80м/.
Височината на тавана по фасада запад е на 2.60м над КСНПТ , която е 372.80м. За
фасада север стойностите са 375.45м +372.80/:2=374.125, при което височината на
етажа е 1.275 над КСНП от 374.125 и само по тази северна фасада етажът е
полуподземен. По останалите фасади етажът
с под на кота -2.80м е надземен и следва част от площта му да се включи в РЗП
на сградата, след извършване на необходимите графични нанасяния и изчисления.
Така проектираната сграда е в нарушение на Кинт 2,
определен с действащия ПУП-ПЗ. В инвестиционния проект РЗП на сградата е
изчислено на 118.38кв.м, без ЗП на етажа на кота -2.80м, с което се достига
абсолютно число от 1.99, при което всяко добавяне на площ – на реална част от
полуподземния етаж, която е надземна, ще доведе до превишаване на Кинт2.
Нарушението е посочено в Констативния
протокол, но извода, че е следвало част от застроената площ на етажа,
проектиран на кота -2.80м, да се включи в РЗП на проектираната сграда, при което РЗП винаги ще е повече от
1118.38кв.м. и ще се надвиши Кинт2, е в
противоречие с материалния закон.
На първо място един етаж може да бъде
само подземен, полу или надземен. Той не може да бъде
в едната си част полуподземен, а в другата си част да бъде надземен, защото по
нормативно определение етаж е част от сграда или постройка между две
последователни подови конструкции. В определенията по §5 т.48, т.49 и т.50 от
ДР на ЗУТ правно значение има котата на котата на средното ниво на прилежащия
тротоар / прилежащия терен към улицата, а не терена прилежащ към всяка от
фасадите/. Разпоредбата на §5 т.52 от ДР на ЗУТ дава определение за „кота на средното ниво на
прилежащия терен“, чрез посочване и на начина на нейното изчисляване – средно
аритметична стойност между най-ниската и най-високата кота на прилежащия терен
за съответната ограждаща стена, което изяснява целта на правната норма – да
даде определение на средно ниво на прилежащ терен с оглед прилагане на формулата за изчисляване на височината на
сградата по чл.24 ал.1 от ЗУТ. В
разпоредбите на чл.24 ал.1 от ЗУТ е посочено изрично какво означава или кой е прилежащия
терен – този за съответната ограждаща стена. Същото уточнение на израза прилежащ
терен е повторено в §5 т.52 от ДР на ЗУТ, а именно „за съответната ограждаща
стена“, която не оставя място за
съмнение относно целта на нормата – да се уточни съдържанието на формулата за
определяне височината на сградата като измерване по всяка фасада спрямо
прилежащия и терен. Тази формула обаче е различна от посочената в §5 т.48, т.49 и т.50 от ДР на ЗУТ, защото също
изрично е вписано съдържанието на израза „прилежащ терен“ и това прилежащия
тротоар/терен към улицата. Следователно единствено средноаритметичната стойност
между най-високата и най-ниската кота както е определено съдържанието на средна
кота на прилежащ терен по §5 т.52 от ДР на ЗУТ, и каквито са правилата на
математиката, може да бъде използвана, но за изчисляване на средното ниво на
прилежащия тротоар/прилежащия терен към улицата. Съдържанието на думи или
изрази, употребени в един нормативен акт се изяснява или в самата правна норма
или допълнителни разпоредби, а граматично ясни са текстовете на §5 т.48, т.49, т.50
и т.52 от ДР на ЗУТ като всеки от тях дава формулата за определяне на различни
факти с правно значение – височина на сграда, височина на таван и за различни
цели. Подхода на ответника е довеждане и до абсруд на
определението за етаж – той вече не е между две подови конструкции, при което описаното в т.1 от заповедта може
да бъде мислено само като два различни етажа, но в случая проектирането на едно
подово ниво изключва да е вярно и това умозаключение. Етажа на ниво -2.80м има височина на тавана
спрямо средното ниво на прилежащия тротоар/терен към улица Любомир Кабакчиев, с
която граничи от север, по-малка от 1.50м и този въпрос не е спорен между
страните, но е факт, определящ етажа като полуподземен. Само за яснота: в определенията за подземен и
надземен етаж, средното ниво на прилежащия тротоар е фингирано
като под за целите на определението, тъй като тавана се измерва от тази кота. В
определението за полуподземен етаж обаче, котата на средното ниво на прилежащия
тротоар е ниво, под което е разположен подът на етажа и тъкмо това разположение
в съчетание с височина между 0.30м до 1.50м, е основание за прилагане на §5
т.49 от ДР на ЗУТ, което изключва прилагане на чл.72 ал.4 от Наредба №7 – тази
норма вече касае височина на магазини и заведения за хранене в надземен етаж, с
който се свърза и израза „светла височина“ – над терена, който законодателя е
определил.
Видно
от графичната част на ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 2104/02.11.2021г на Кмета
на община Казанлък, УПИ V-3850 кв. 164
по ПУП-ПР, има лице към улица Любомир Кабакчиев – северна улична регулационна
граница, която съвпада с линията на едноетажно подземно и полуподземно
застрояване с гаражи, същото с външна линия на застрояване и по източната улична
регулационна граница на УПИ V-3850 в кв.164 с улица „Антон Страшимиров“.
Гаражите са проектирани на ниво -2.80м по тези две външни линии на застрояване
и правно значение има височината на тавана спрямо прилежащия терен на тротоара
– на улица Любомир Кабакчиев, която е безспорно в границата между 0.30м и
1.50м, съгласно мотивите по т.1 на оспорената заповед -1.275м. Тук е мястото да се обсъди отговора на вещото
лице на въпрос втори / стр.166 по делото/, което настоящия състав кредитира
като обоснован с представените по делото данни в част „Геодезия“ за проектните
и теренни коти / абсолютни спрямо надморска височина/ и предвид обяснението на
вещото лице за формулата, по която изчислява височината на тавана на етажа на
ниво -2.80м, а именно посочената в §5 т.48, т.49 т.50 от ДР на ЗУТ. При
определяне височината на тавана вещото лице е съобразило прилежащия терен към
двете улици, с които УПИ V-3850 граничи на север и на изток. Вещото лице е
определило, че височината на тавана, измерена от средното ниво на прилежащия
терен от източна улична регулационна граница е равна на 1.395м над това ниво. За
да достигне до този извод е приело за най-ниска котата от 372.60м, а за
най-висока котата от 375.45м / ответника претендира да е 373.00, включително и
за целите на височината на сградата/, чийто сбор е разделен на две / средно
аритметична стойност/ и е получена КСНПТ от изток равна на 374.025. Тавана на
етажа е на проектна кота +0.00 която е еднозначна на абсолютна кота 375.42 / абсолютна
е котата на терена спрямо надморската височина/, поради което височината му е
разликата между кота терен от 375.42 и КСНПТ от 374.025м или 1.395м. Както се
посочи до тук обаче, достатъчно е височината на тавана, измерена спрямо
средното ниво на прилежащия терен към едната улица да е по-ниска от 1.50м, за
да се квалифицира правно този етаж с под на ниво -2.80 като полуподземен,
поради което дали с инвестиционния проект вярно е определена кота на средното
ниво на прилежащия терен за фасада изток с възприемане на най висока кота от
373.00, ще се обсъди във връзка с нарушението за превишаване височината на
сградата от 15м спрямо ПУП-ПЗ. След като етажа е полуподземен, то и проектираната
височина на магазина за промишлени стоки в този полуподземен етаж не се
регулира правно от чл.72 ал.4 от Наредба №7 –магазина не е проектиран в първи
надземен етаж на жилищната сграда, за да има височина не по-ниска от 3.20м,
както е посочено в т.6 от оспорената заповед, и каквото е заключението в
протокола за нарушение на чл.72 ал.4 от Наредба №7.
Крайния извод е за липса на нарушението,
релевирано с т.1 от оспорената заповед, тъй като
етажът на ниво -2.80 е полуподземен, правилно не е включена застроената му площ
в РЗП на сградата от 1118.38кв.м., на която е функция коефициента на
интензивност на застрояване и съответно същия не е превишен като се има
предвид, че достига до 1.99 при граница 2.
С т.2 на оспорената заповед е визирано като нарушение
вписването в РС на РЗП от 1508.77 кв.м.,
в това число ЗП на полуподземния етаж, а по инвестиционен проект РЗП на
сградата е 1118.38кв.м. С разрешението за строеж се декларира правото на
възложителя да извърши строителството, предвидено с одобрените инвестиционни
проекти по аргумент от чл.148 ал.1 вр. с ал.4 от ЗУТ, поради което следва да
бъде описан строежа, който е предмет на одобрените проекти. Налице е
противоречие, а не явна фактическа грешка, защото и в комплексния доклад е
посочена площ то 1508.77кв.м., което означава, че с разрешението се декларира
правото да се построи сграда с площ, която е одобрена.
С точка трета на оспорената заповед / има
връзка с т.1 относно най-високата точка на прилежащия терен към източната
фасада/ се твърди, че неправилно е изчислена котата на средното ниво на
прилежащия терен към източната ограждаща стена на сградата, което е довело и до
погрешно изчисляване по правилата на чл.24 ал.1 от ЗУТ на височината на
сградата като равна на 15метра, а тя според ответника по източната фасада достига
16.30м., защото най-високата кота е 373.00, а не 375.45м Нарушението е посочено
в констативния протокол, въпреки че не е вписана котата, която според
контролния орган е най-високата – 373.00 и следва да участва при определяне
КСНПТ. Относно това нарушение, в заповедта е извършено препращане към мотивите
по т.1, за да се обоснове извод, че вярната КСНПТ е равна на 372.80м, а не
както е посочено в инвестиционния проект КСНПТ равна на 374.10. При изчисляване в т.1 на заповедта на КСНПТ
към фасада изток, като най-висока е определена кота 373.00м от част
Геодезическа, чертеж вертикална планировка на кота +0.00. Вещото лице в отговор
на втори въпрос посочва като най-висока кота на прилежащия терен при източната
фасада, котата равна на 375.45м, поради разликата в нивата между улица Любомир
Кабакчиев и улица Атнон Страшимиров и началото на
източната фасада от улица Любомир Кабакчиев – източната фасада започва от север
и свършва на юг. Обясненията са дадени в съдебно заседание и в отговора на въпрос
седми. Имотът има лице на две улици, като при определяне на КСНПТ откъм
северната фасада за най-ниска проекта кота е взета котата 373.00 в
североизточния ъгъл, където двете улици се пресичат, а за най-висока кота е
възприета тази, която е в западния край на северната фасада – 375.70. При
определяне на най-високата проектна кота на терена за източната фасада, вещото
лице е взело предвид кота 375.45м тоест по –високата от двете проекти коти в
североизточния ъгъл, защото съгласно техническия проект, схема фасада – изток,
тази фасада е проектирана с начална кота 375.45 /ул. Л. Кабакчиев/.
Действително на схема „фасада-изток/ е посочена кота 374.10 като средно ниво на
прилежащ терен, поради най-висока кота 375.45м. Фасада изток действително
започва от север тоест там, където образува ъгъл с фасада север и където се
пресичат двете улици. Съгласно определението на §5 т.52 от ДР на ЗУТ прилежащия
терен е този, който е оформен, моделиран съобразно вертикалната планировка на
част Геодезическа, поради което заключението на вещото лице при отговор на
въпроса за най-високата проектна точка на терена при фасада изток е обоснован, тъй
като се базира на данните от този модел. Вещото лице посочва, че на североизточния ъгъл
на фасада изток има разлика в нивата на двете улици, която разлика се доказва
от тахографската снимка / стр.82 и сл./ на терена и
от Вертикалната планировка. Най-високата проектна точка на прилежащия терен се
намира в най-северния край на източната фасада, който е на кота 375.45м, където
според сигнатурата на вертикалната планировка на стр. 83 е предвидена подпорна
стена с удебелено сиво. Естествения терен се вижда на тахиметричната снимка и е
наклонен, без показана подпорна стена, като котата на естествения терен в
североизточния ъгъл на имота е 375.45м тоест тази кота не е резултат от
предвиденото изграждане на подпорна стена, както възразява ответника, а е кота
на терена при северния край на източната фасада, откъдето по вертикала ще
започне подпорна стена, според планировката и ще завърши на кота 373.00 –
нивото на улица Антон Страшимиров. Източната фасада е към улицата от изток, но
започва от север и свършва на юг тоест от северна външна линия на застрояване
до южна вътрешна странична линия на застрояване Вещото лице обяснява още, че разликата между кота 375.45 – най-високата
част на терена при източната фасада и кота 373.00 / на по-ниската улица Антон Страшимиров/, ще даде височината на
подпорната стена или това е разликата между нивата на двете улици. Очевидно е, че посочените стълби на улица
Антон Страшимиров, срещу източната фасада на сградата, преодоляват тази разлика
на нивото й спрямо нивото на улица Любомир Кабакчиев, а освен това е посочено в
обяснителната записка към част Геодезия, че имота е с денивелация от 3м и
посоката на наклона е северозапад
-югоизток. На стр. 38 по делото е приложено Удостоверение за съгласие от
15.11.2021г, дадено от Община Казанлък за построяването на подземен гараж и
подпорна стена – допълващо застрояване в УПИ V-3850 в кв. 164 по плана на
града, който гараж да бъде разположено на границата с УПИ ІV -3851 в кв.164,
собственост на Община Казанлък. Подпорната стена е показана с удебелено сиво на
вертикалната планировка, където трябва да бъде предвидена.
След като вярно е определена котата на
средното ниво на прилежащия терен при фасада изток, то се налага извода, че
височината на сградата от 15м не е превишена, което се установява отговора на въпрос втори, въпрос седми от
заключението и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. В тази
връзка и правното заключение в т.3 от оспорената заповед за нарушаване на чл.93
ал.2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на територията и
отделните видове устройствени зони, основано на този факт – неправилно
определяне на КСНПТ при фасада изток, не се подкрепя от доказателствата по
делото. Вещото лице изрично констатира, че кота корниз не е посочена за никоя
фасада, защото източната завършва с кулообразен елемент. Съгласно чл.24 ал.1 от ЗУТ, когато няма корнизи или стрехи правно значение има най-високата точка на
ограждащите стени. Вещото лице изчислява максмилната
кота корниз от 389.025м като добавя разрешената по ПУП-ПЗ височина от 15метра
към КСНПТ 374.025м, което изчисление е
съобразено с правилото на чл.24 ал.1 от ЗУТ – от КНСПТ до най-високата точка на
ограждащите стени тоест следва тази точка да бъде на 389.025м. Горния край на
борда към източната фасада е котиран по проекта на 391.10м тоест по-високо с
2.075м от максималната кота корниз, която може да се достигне при спазване на
височината от 15метра. При ограничителна равнина с наклон 45 градуса,
хоризонталната проекция на кулата е на 2.075м навътре от ограничителната линия
на застрояване, както е показано на чертеж „Разпределение на ниво покрив М
1:100. При изчисляване площта на кулата от 24.68м, проектанта е предвидил
3метра навътре от ограничителната линия на застрояване. Оттук реалната площ на
кулата е по-малка от допустимите 25кв.м. Заключението на вещото лице е
обосновано и следва да се кредитира, тъй като изхожда от данните по проекта и
съобразява правилата на чл.24 от ЗУТ и на чл.93 ал.2 от Наредба №7 при отговора
на въпрос втори, който опровергава твърдението за нарушение на правилата и
нормативи за устройство на територията при проектиране на кулообразния елемент,
както и извода за нарушение на ПУП-ПЗ относно показателя височина на
застрояването.
Извода, който следва е, че не е допуснато
и нарушението по т.3 от оспорената заповед.
В т.4 от Заповедта е въведено като
нарушение на чл.72 ал.4 от Наредба №7 височината на магазина за промишлени
стоки на ниво -2.80м, която е равна на 2.62м, потвърдено и от вещото лице, но по-горе
се посочи, че определянето на етажа като полуподземен изключва приложение на
чл.72 ал.4 от Наредба №7 по отношение височината на магазина.
Установява се от заключението, че в разпределенията
на етажите в част Архитектура“, кафе-аперитив на кота +0.00м има същата светла
височина като останалите помещения на този етаж 282см, изчислено при спазване на
формулата: от конструктивна височина 300см /разликата между ниво +3.00 и +0.00/
се извади дебелината на подовата конструкция от 18см. Следователно нарушен е
чл.72 ал.4 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, за което се следи при служебния контрол
по силата на чл.156 ал.3 вр. с чл.142 ал.5 т.2 от ЗУТ. Нарушението е
констатирано в констативния протокол по чл.156 ал.4 от ЗУТ с посочване на
правно основание.
Следващото нарушение на Наредба №7 за
правила и нормативи за устройство на територията е въведено с т. 5 на оспорената
заповед, а именно: Проектиран е еркер на ниво +3.00, +6.00 и +9.00,видно от
част „Архитектурна“, чертеж „Разпределение на съответните нива“, но в
еднометровата ивица в горния край на източната фасада, разположена на външната
линия на застрояване, която не съвпада с уличната регулационна. В еркера са
проектирани трапезарии на апартаменти №4,№7 и №10. Нарушен е чл.87 ал.3 вр. с
ал.2 от Наредба №7, която гласи: Еркерите по ал.1 и ал.2 / тоест тези пред
външната линия на застрояване, независимо дали тя съвпада с уличната
регулационна линия или не/ не могат да се разполагат – да заемат, еднометровите
ивици в краищата на фасадата, разположена на външната линия на застрояване. Видно от графичната част на Заповед
2204/02.12.2021г на Кмета на община Казанлък / стр. 27/ външната линия на
застрояване е към улица „Л. Кабакчиев“ , с която УПИ V-3850 граничи на север, а
от изток граничи с улица „Антон Страшимиров“, поради което външните линии на
застрояване са две – на север и на изток,
а това означава, че фасада изток е разположена на външна линия на
застрояване. Видно от разпределение на ниво +3.00, +6.00 и +9.00 от архитектурния проект, в
североизточния край на сградата е проектиран еркер- трапезария, по чл. 87 ал.2
от Наредба №7. Еркера заема
еднометровата ивица в края на фасадата към улица Любомир Кабакчиев – 150см пред
този североизточен ъгъл. Този факт, който е видим от посочените разпределения
на част Архитектурна е потвърден в заключението на вещото лице в отговор на
въпрос №4 – попадат еркерите в северната еднометрова ивица на източната фасада,
там където се пресичат двете външни линии на застояване, в североизточния ъгъл
на сградата.
По
т.6 от Заповедта: Установено е нарушение
на чл.139 ал.3 от ЗУТ – положени са подписи на проектантите по част АС и части
СК и Геодезия, но има несъответствие между тези части на инвестиционния проект.
Според част Архитектурна на кота -2.80 са предвидени две складови помещения,
девет гаража, търговска площ, асансьор и стълбищна клетка на едно ниво – 2.80.
В част Строителни конструкции е предвидена бетонова плоча на две нива: ниво -
3.00 за гаражи 3,4,5 и 6 и на ниво -2.80 за гаражи №1 и №2 и търговската площ.
Тази разлика в нивата се установява и от част Геодезия, а фактите са потвърдени
от заключението на вещото лице. Налице е
несъгласуваност между частите на проекта по смисъла на чл.8 ал.1 от Наредба №4
за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, въпреки положените
подписи на проектанта.
В отговор на въпрос пет /поставен от
ответника/, вещото лице потвърждава, че според чертеж №2/4 „Вертикална
планировка на кота 0.00 от част „Геодезия на стр.83 по делото, по-голямата част
от подовата плоча е на ниво -2.80=372.80, а четирите гаража в югоизточния ъгъл
на сградата са на кота -3.00, докато останалата част на етажа е на кота -2.80.
Според част „Строителни конструкции“, чертежи №1 кофраж на фундамента и чертеж №4
„кота -2.80;-3.00“, гаражи 3,4,5 и 6 са на кота -3.00, а останалата част от
етажа на кота -2.80 тоест има съответствие между Геодезия и Строителни
конструкции, но част „Архитектура“ не им съответства, защото има означена само
една кота -2.80 =372.80, като не са показани други нива, включително и четирите
гаража в югоизточния ъгъл на етажа. Вертикален разрез – Б-Б минава през тях, но на
чертеж №6, съдържащ разрез Б-Б, целият етаж е показан на едно ниво
-2.80=372.80. В част Архитектура има само един детайл, показан в горния десен
ъгъл на чертеж „Фасада изток схема“, представляващ фрагмент от вертикален
разрез през гараж, на който има абсолютна кота на пода 372.60 и надпис ГАРАЖИ с №3,4,5,6“ Тази
абсолютна кота съответства на относителна кота -3.00, но трябва да бъде отразена и в
останалите чертежи. В част „Архитектура“ има несъответствие с части „Строителни
конструкции“ и „Геодезия“ относно нивата в подовата конструкция на кота -2.80 и
по то-точно относно ниво -3.00, което е пода на четирите гаража в югоизточния
ъгъл на сградата.
Съгласно чл.142 ал.5 т.4 от ЗУТ трябва да
има взаимна съгласуваност по същество тоест съответствие между отделните части
на инвестиционния проект. За спазване на това изискване ДНСК следи при контрола
по чл.156 ал.1 по аргумент от чл.156 ал.3 изречение първо от ЗУТ.
В тази връзка следва да се обсъди и
нарушението по т.8 от Заповедта, а именно, че проектанта по част Енергийна
ефективност няма правоспособност да съгласува проекти за сгради, от по-висока
категория, а именно за случая ІV-та. Това нарушение води до липса на тази част
от инвестиционния проект, поради изготвянето му от неправоспособен проектант.
В
т.7 на оспорената заповед е въведено следното нарушение: не е определена общата
площ за озеленяване, в това число с дървесна растителност и какъв процент от
площта на имота представлява, поради което не може да се провери спазването на
чл.19 ал.2 от Наредба №7 за осигуряване на 1/3 от необходимата озеленена площ с
растителност. Процентът на минималната озеленена дворна площ е показател на
застрояване, който не е равнозначен на свободна дворна площ, която по
определението на §5 т.16 от ДР на ЗУТ е разликата между площта на УПИ и
застроената площ, а по силата на правна фикция по §5 т.16 изречение второ от ДР
на ЗУТ за такава площ се считат откритите използваеми тераси върху подземен
етаж, както и озеленените площи тоест те могат да бъдат изпълнени по вертикала,
не задължително върху свободната дворна площ, която реално не е заета от
застроената площ като показател на застрояване. Този извод се потвърждава от
чл.11 на Наредба №7, в който се съдържа определение за показателя озеленяване -
отношението на площта под естествена
растителна покривка спрямо площта на имота, изразено в процент. Оттук и извода,
че разликата между застроена и свободна дворна площ по определението на §5 т.16
изречение първо от ДР на ЗУТ не е резултат, който посочва площта на
озеленяване. След като се изискват 30% озеленена площ от площта на целия
урегулиран поземлен имот, то следва, че е необходимо площта под естествена
растителна покривка да бъде равен на 560кв.м. х30% или 168кв.м озеленяване. В
част Паркоустройство и Благоустройство е посочено /
Обяснителна записка/, че върху плосък покрив следва да бъдат посадена храстова
растителност с квадратура на кашпите от 10кв.м.
Предвидено е вертикално озеленяване по цялата височина на част от западната
ограда и южната ограда на урегулирания поземлен имот с дължина 20м., което ще
обхване площ от 60кв.м. или до тук общо 70кв.м. Озеленени кашпи
по етажите с площ от 6.5кв.м, включително и най-значително озеленяване с
бетонови паркоелементи с тревна фуга от 121кв.м.
Предвиденото озеленяване с едро размерна дървесна растителност е следното: три
броя широколистни дървета, в кашпи с размери
120/120см, което очевидно и без специални знания сочи, че не е спазено
изискването на чл.19 ал.2 от Наредба №7 – една трета от необходимата озеленена
площ за имот със средно високо застрояване / в случая определен с ПУП ПЗ
показател 30%/ да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност. Една
трета от 168кв.м. е равно на 56кв.м., а трите кашпи с
размери 120/120см заемат площ от 14.40кв.м. Изяснен е факта, който сочи на
нарушаване на чл.19 ал.2 от Наредбата.
Крайния извод за отмяна на строителните
книжа се явява законосъобразен, поради което и жалбата на възложителя следва да
бъде отхвърлена като на ответника се присъдят разноските по делото -375лв за
вещо лице и 200лв за един юрисконсулт.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВТС-ГРУП“ ООД Заповед
№ ДК-11-СЗ-2/10.02.2022г. на Началник РДНСК Стара Загора.
ОСЪЖДА „ВТС-ГРУП“ ООД ЕИК ********* да заплати
на Дирекция за национален строителен контрол сумата от 575лв / петстотин
седемдесет и пет/, представляващи разноски по адм.д.№116/22г по описа на АС
Стара Загора.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Главния архитект на община Казанлък против Заповед №
ДК-11-СЗ-2/10.02.2022г на Началник РДНСК Стара Загора и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№116/22г по описа на АС Стара Загора в тази му част.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните – ВТС ГРУП
ООД, ДНСК-София и Главен архитект на община Казанлък, а в прекратителната
му част в 7-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: