№ 35
гр. Сливница, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20221890200062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.“.............“,
........, чрез адв. Д. от САК, срещу наказателно постановление № 42-0003080 от 07.12.2021 г.,
издадено от Ч.А.К. – директор на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на
жалбоподателя, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАПр, за това, че на 04.07.2021 г., около 15.00
часа, на ГКПП – Калотина – вход, като водач на лек автомобил, марка „Рено“, модел
„Трафик“, с рег. № ........, извършва обществен превоз на двама пътници, без валидно
издаден лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Р България, лиценз на
Общността за международен превоз на пътници, удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че
жалбоподателят не е извършил твърдяните в АУАН и НП административни нарушения.
Посоено е, че в случая се касае за споделен превоз, при който пътуващите са имали уговорка
да си поделят свързаните с това разходи. Жалбоподателят изтъква, че не е имал уговорки с
пътниците да му бъде заплатено за превоза, което е и основната разлика с обществения
превоз. Заявява, че АУАН и НП са издадени при непълно изяснена фактическа обстановка.
Поради това моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
1
На 04.07.2021 г., около 15:00 часа на ГКПП-Калотина, посока вход към България
служителите при РД „Автомобилна администрация” – Д. Г. Ц. и Б. Г. Н. по сигнал от
служители на Гранична полиция извършили проверка на управлявания от жалбоподателя
автомобил „Рено“, модел „Трафик“, с рег. № ......... Било установено, че автомобилът е
собственост на А.Г. С.а. Жалбоподателят пътувал от Р Австрия за Р България. Заедно с
жалбоподателя в автомобила пътували още 3 човека - съпругата му А. С.а, св. З.И.К. и
М.М.З.. В писмени сведения св. З.К. и другият пътник М.З. посочили, че всяка е заплатила
на жалбоподотеля по 100 евро. Жалбодателят не е представил лиценз за извършване на
обществен превоз на пътници – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметрови превози.
Актосъставителят Д. Г. Ц. преценил, че е извършено административно нарушение и
затова, в присъствието на свидетеля Б. Г. Н., съставил акт за установяване на
административно нарушение серия А-2020 № 292417/04.07.2021 г., в който описал горните
обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП.
На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН на български език, срещу подпис, като в
същия жалбоподателят е вписал, че има възражение, което впоследствие депозирал
писмено.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение
директорът на РД „Автомобилна администрация” е издадал и атакуваното наказателно
постановление № 42-0003080/07.12.2022 г. В наказателното постановление
административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е
описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите Д. Г. Ц., както и от приетите по делото писмени
доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение А-2020 №
292147/04.07.2021 г., сведения от 04.07.2021 г., заповед № PД-08-30/24.02.2020 г.,
длъжностна характеристика на актосъставителя, заповед № 589 от 31.01.2020 г.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото.
Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите и приема, че показанията на
св. Ц. са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата
обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелят е очевидец на нарушението и пред
съда излага възприетите от него и релевантни за нарушението факти. Показанията на
свидетеля Ц. кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със
съставения АУАН и писмени сведения, където са описани всички релевантни обстоятелства
по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на
въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези
показания.
Съдът кредитира частично и показанията на св. К. относно обстоятелствата, че на
2
процесната дата тя заедно с още няколко човека е пътувала от Р Австрия към Р България в
лек автомобил, управляван от жалбоподателя, както и, че саморъчно е попълнила писмено
сведение, в което е отразила, че за превоза е заплатила сумата от 100 евро. Досежно тези
обстоятелства показанията на св. К. се подкрепят от останалите събрани от съда
доказателства. В останалата част, в която св. К. посочва, че е написала сведението под
въздействието и арогантното поведение на митнически служител и че всъщност не е
заплащала никакви пари за превоза, съдът преценява показанията на този свидетел като
опит за оневиняване на жалбоподателя, поради което ги намира за недостоверни. В тази
връзка съдът не кредитира и приложената към материалите по АНП съвместна декларация
от пътуващите в автомобила, управляван от жалбоподателя, в която всички са декларирали,
че не са заплащали пари за превоза, тъй като тя разкрива белезите на документ, създаден за
целите на процеса по повод депозираното възражение срещу АУАН.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали
по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от
съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка
по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това
валидни и категорични доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено на 20.12.2021 г., а жалбата е подадена на 07.01.2022 г.), от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност.
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в
голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена компетентността
(материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата
процесуални документа.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на
свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН
актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по
3
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите
на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл.42 и
чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта,
индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото
и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на
нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на
наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за
актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място
и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено;
законовият текст, който е нарушен. Следователно несонователни се явяват доводите на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения.
По съществото на нарушението на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че
е извършвал обществен международен превоз на пътници срещу заплащане, без издаден
Лиценз за извършване на международен превоз на пътници – лиценз на Общността.
Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози.
Съгласно посочената разпоредба обществен превоз на пътници и товари се извършва
от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от ЗАвтП.
Според чл. 7а, ал. 1 от ЗАвтП лицензираните превозвачи могат да осъществяват
превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни
средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници и товари,
освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните
превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на РБългария и издава удостоверение по образец.
Така обсъдените по-горе законови норми обосновават извода, че обективен елемент
от състава на административното нарушение е наличието на доказано осъществяване на
обществен превоз на пътници или товари.
В ЗАвтП се съдържат легални дефиниции на понятието „обществен превоз“ и
„превоз на пътници“. Съгласно т. 1 на § 1 на ДР на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз,
който се извършва с МПС срещу заплащане. „Превоз на пътници“ съставлява дейност на
физическо или юридическо лице, което извършва услуги по извършване на превоз на
пътници с МПС за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. За да е
4
налице състав на процесното административно нарушение е необходимо още извършването
на обществен превоз на пътници да се осъществява без лиценз на Общността или
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.
По делото не се спори относно факта, че липсва такъв издаден лиценз, няма и
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз.
Спорът касае обстоятелствата, свързани с извършване на обществен превоз, срещу
заплащане, както указва в приложимата нормативна уредба законодателят. В тежест на
административнонаказващият орган е да установи по делото всички елементи от състава на
вмененото на лицето деяние-административно нарушение, а именно, че с конкретно
описания автомобил, управляван от жалбодателя на 01.07.2021 г. на посоченото място, бил
извършван обществен превоз на пътници, т. е. да се докаже, че на посочената дата и място,
посредством превозното средство са превозвани пътници срещу заплащане.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че
жалбоподателят е извършвал превоз на 2 пътници. Те са отразили в представените по делото
сведения, че са заплатили на жалбоподателя по 100 евро за пътуването, независимо, че
впоследствие отричат това обстоятелство. Въпреки това, няма пречка обстоятелствата
съдържащи се в тези сведения да бъдат установени чрез косвени доказателства каквито в
случая се явяват показанията на служителя, установил нарушението. За да е съставомерно
соченото административно нарушение и за да са налице предпоставките за ангажиране
отговорността не е необходимо да бъдат посочени броят на пътниците, нито пък техните
имена. Установява се и, че е имало уговорка на жалбоподателя да му бъдат заплатени суми
за превоза до България, което по естеството си съставлява икономическа облага за водача по
смисъла на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр, независимо от дали тази сума е дадена от едно лице
или е уговорено да бъде заплатена и е платена от трето лице. Ето защо по делото се
установи извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Следователно законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда административно наказание глоба от 2
000 лв. при първо нарушение за водач на МПС, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от Регламент на
Европейските институции, от Закона за автомобилните превози и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. При определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено
предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер също е правилно и
5
законосъобразно определен.
Съдът счита, въпреки липсата на изрично възражение в тази насока, че в настоящата
хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28
ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят
не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на
това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви
вредни последици от извършеното нарушение. Обществения превоз на пътници и товари е
дейност, която засяга широк кръг от обществени отношения и същевременно представлява
дейност с повишена опастност. Нарушенията свързани с изискванията за лицензи и
разрешителни за извършване на тази дейност засягат в значителна степен обществените
отношения, уредени в ЗАвП. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение
не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При законосъобразно проведено административнонаказателно производство, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно прилагане на
материалния закон, категорична установеност на нарушението и неговия автор, както и
справедливост на наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 37 от Закона за правната помощ. Наказващият орган не е бил представляван от
юрисконсулт. Ето защо с оглед изхода на делото не му се дължи заплащането на
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0003080 от 07.12.2021 г.,
издадено от Ч.А.К. – директор на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на Д.
В. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.“.............“, ........, за нарушение на чл.6, ал.1 от
ЗАПр, за това, че на 04.07.2021 г., около 15.00 часа, на ГКПП – Калотина – вход, като водач
на лек автомобил, марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. № ........, извършва обществен превоз
на двама пътници, без валидно издаден лиценз за обществен превоз на пътници на
територията на Р България, лиценз на Общността за международен превоз на пътници,
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, на
основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер
6
на 2 000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7