РЕШЕНИЕ
Номер 260295 /25.06.
Година 2021 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд ІІI-ти наказателен състав
На 17.02. 2021 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ
АНД номер 00336
по описа за 2020 година, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Обжалвано
е наказателно постановление № 34-0000004 от 27.01.2020г. /НП/, издадено от
Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" /ОО
"АА"/, гр. Перник, с което на С.С.А. е наложено на основание чл. 94,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ административно наказание
глоба в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ за нарушение на чл. 37а, т. 7 от
Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС
Жалбоподателят
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в
жалбата доводи.
Участва
със свой повереник в хода на съдебното производство в определено съдебно
заседание.
Въззиваемата
страна счита, по изложени в придружителното писмо доводи, че жалбата е
неоснователна, поради което процесното НП следва да бъде потвърдено.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно
провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради
което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
На
07.01.2020г. от инспектор при ОО”АА”Перник е съставен акт за установяване
на административно нарушение,в който са
отразени констатации,залегнали в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление,което е предмет на настоящото административно
наказателно производство:
На
07.01.2020г., около 10:10 часа в
гр.Перник,спирка Мошино,с посока центъра,страната-жалбоподател извършвала обществен
превоз на пътници по градска допълнителна линия №44 от Ингилийска махала за
кв.Драгановец,видно от маршрутно разписание възложено от Община Перник и пътен лист №781671 от
07.01.2020г. с автобус Пежо Боксер ,регистрационен номер ******от категория М2
към фирма “ТЕМПО ГРУП М “ООД,притежаваща Лиценз на Общността и заверено копие
№********* валидно до 15.05.2027г.При извършената проверка контролните органи
са установили,че Водачът С.А. не е издал документи за платена превозна цена на
пътниците в автобуса:Н.Б.В. с посочен ЕГН и Б.Й.Д. с посочен ЕГН.
При
предявяване на АУАН водачът и жалбоподател не е направил възражения,липсват и
писмени в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган /АНО/,въз основа на този АУАН е наказателното постановление , с което
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за визираното в АУАН нарушение
на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, за което му наложил на
основание чл. 94, ал. 1 от ЗАвтП административно наказание глоба в размер на
700 лв.
Наложено
е наказание в абсолютен законов размер,поради което съдът е изследва
приложението на правилата за индивидуализация на административното наказание.
Съдът
възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин,
предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН , пътен лист , маршрутно
разписание на градска допълнителна автобусна линия междуселищна автобусна линия
№ 44 с посочен маршрут, заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и № 1003 /30.09.2019г.от
2017 г. на Изпълнителния директор на ИА "АА",показанията на
свидетелят Л.А.П.,в качеството му на актосъставител.
Повереника
на страната-жалбоподател не имал въпроси към свидетелите по АУАН,поискани са и
са допуснати двама свидетели от страна на защитата,при довеждане,но не са
доведени,а страната-жалбоподател ,въпреки че е предупредена с призовка и
относно свидетелите,не се е явила в съдебното заседание.
Обстоятелството,
че двамата пътници не са разполагали с издаден билет е отразено и в съставения
АУАН, където са индивидуализирани двамата пътници със съответните имена и ЕГН.
Тази своя позиция актосъставителят е изложил обективно и правдиво и в хода на съдебното
производство.
Същевременно
по делото липсват доказателства водачът да е искал да издаде съответните
документи, но пътниците да са отказали да ги получат,както и данни,че
пътниците, не са съхранили издадените им превозни документи до слизането си.
НП е
издадено от компетентен орган, с оглед чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП ,АУАН и НП са
съставени в предвидените от законодателя срокове и при спазване на изискуемите
се за тяхната валидност форма и съдържание.
Спазено
е и императивното изискване съставянето на акта да е извършено в присъствието
на нарушителя, което се установява безспорно от неговото съдържание.
Същевременно
нарушението е индивидуализирано и в двата документа в степен, позволяваща на
санкционираното лице да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита. Дадена е и
съответстващата на деянието правна квалификация в съответствие с изискванията
на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Не е
спорно по делото, че към момента на проверка именно жалбоподателят е бил водач
на автобус за обществен превоз на пътници, поради което е и бил субект на
задължението по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, съгласно
която като такъв е длъжен да издава документи за платена превозна цена в
случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи. При
това положение и доколкото именно в негово задължение е било да издаде такива
документи на пътниците, които не са били предварително снабдени с документи за
платена превозна цена, то и същият е субект на процесното нарушение.
А
ако двамата пътника без билет са имали карти/според един от доводите в
писмената жалба-че не било установено/,то отговорът на този въпрос се съдържа в
показанията на актосъставителя,в качеството му на контролен орган, а и
логично,в този случай не би се стигнало до съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
АНО
правилно е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно
чл. 94, ал. 1 от ЗАвП, която предвижда точно фиксирано по вид и размер
наказание - глоба от 700 лева, каквато е била и наложена .
Настоящият
състав намира, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН,
вр. с чл. 93, т. 9 от НК, поради което не са налице предпоставките за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като гореописаното нарушение не представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид.
Гореизложеното
налага потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно, поради
което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 34-0000004 от 27.01.2020г. /НП/, издадено от
Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" /ОО "АА"/,
гр. Перник, с което на С.С.А. ***, ЕГН **********,е наложено на основание чл.
94, ал. 1 от Закона за автомобилните превози административно наказание глоба в
размер на 700 лв. /седемстотин лева/ за нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба №
2 от 15.03.2002 г. на МТС
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд– Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ
/Богдан Велев/