Определение по дело №593/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260039
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20205001000593
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 260039

В ИМЕТО НА НАРОДА

      гр. ПЛОВДИВ,  13.10.2020 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                                                                                                                    

като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  ч.т.дело №593 описа на  ПАС за 2020 г., установи следното:

Производството  по реда на чл. 274 във вр. с чл. 402,ал.2 от ГПК.

Обжалва се определение №260066 от 02.09.2020 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по т.д.№123/2018 г., с което е оставено без уважение искането на ответника ЗК О. АД-Н., Р.К. чрез ЗК О.-клон Б. КЧТ  за отмяна на определението, с което е допуснато обезпечение на предявените искове по делото от  Д.Г.В..

           Частният жалбоподател ЗК О. АД-Н., Р.К. чрез ЗК О.-клон Б. КЧТ, последното дружество чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.К., е останал недоволен от така постановеното определение, като е подал  частна жалба. Счита, че то е неправилно по подробни съображения. Не е съгласен с изводите на окръжния съд, че откриването на производство по несъстоятелност не води до отпадане на обезпечителната нужда, както и се позовава на чл.393, ал.2 от ГПК. Моли да се отмени и се постанови друго, с което се уважи молбата за отмяна на допуснатото обезпечение.

 Ответникът Д.В., чрез процесуалния си представител адвокат  З.В. е представил отговор, с който счита частната жалба за неоснователна, тъй като не са налице ново възникнали обстоятелства. Моли да се потвърди обжалваното определение по подробните му съображения.

 Пловдивският апелативен съд, след преценка на делото, както и във връзка с изложените в частната жалба оплаквания, приема за установено следното:

 Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 14.09.2020 г., частната жалба срещу него е депозирана по пощата на 17.09.2020 г. в седмодневен срок от връчването. Ето защо, следва да се приеме, че тя не е просрочена.   

 Видно от данните по делото, то е образувано по повод подадена искова молба от  Д.Г.В. срещу ЗК О. АД-Н., Р.К. чрез ЗК О.-клон Б. КЧТ и евентуално Л.Л.Н. за заплащане на застрахователно обезщетение и евентуално - обезщетение от деликт.

 В проведеното първо с.з. на 07.11.2019 г. е спряно производството по делото, поради  обявяване в несъстоятелност на застрахователното дружество и на основание чл.624, ал.1 от Кодекс застраховането, чл.274 от Директива 2009/138/ЕО и като се има предвид Закон за дружествата на Р.К.. Прекратено е производството по отношение на Л.Л.Н., поради  оттегляне на исковата молба.

   Преди това искът за заплащане на застрахователно обезпечение е обезпечен. С определение №350 от 21.08.2018 г. по в.ч.т.д.№459/2018 г. е отменено определението на окръжния съд по молба за обезпечение от 30.07.2018 г., като е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на застрахователя в Ю.и.е.д. Б. АД, О.П. П.Б., С. до размер на 130 000 лв. Към този момент ответникът е с преустановена дейност като застраховател, поради наличие на производство по несъстоятелност, за което са приложени  документи, издадени от Комисията за финансов надзор. Мотивите за уважаването на искането са, че е общоизвестно,  че застрахователното дружество не разполага с достатъчно средства, гарантиращи удовлетворяването на кредиторите му, както и че е регистрирано на територията на страната за извършване на застрахователна дейност при условията на правото на установяване, което се тълкува от Г.Ф. като липса на предпоставка за заплащане на обезщетения вместо застрахователя.

   Към настоящия момент застрахователното дружество е сезирало съда  с молба от 14.08.2020 г. за отмяна на допуснатото обезпечение  по реда на чл.402 от ГПК. Счита, че след допускане на обезпечението е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е било допуснато, като наложеният запор не може да постигне функцията си - да гарантира упражняването на правата по решението. С решение от 30.07.2019 г. по искане №656/2018 г. по описа на Окръжен съд Н. спрямо застрахователното дружество е открито производство по  несъстоятелност, като актът е обявен и по партидата на клона в Б.. Не е налице обезпечителна нужда, тъй като откриването на производство по несъстоятелност изключва възможността за удовлетворяване на кредиторите по пътя на  индивидуалното изпълнение, чийто изход се гарантира чрез допускане на  обезпечение по осъдителния иск. Позовава се и на разпоредбата на чл.393,ал.2 от ГПК.

   Насрещната страна-ищецът възразява, че не е налице ново възникнало обстоятелство и няма основания за ревизиране на определението за допускане на обезпечение.

   Окръжният съд е отказал  да уважи молбата, като така се е стигнало до настоящото производство.

   В чл. 402 от ГПК са посочени предпоставките за отмяна на допуснатото обезпечение. Съгласно посочената разпоредба и твърденията в молбата, съдът следва да  прецени  дали причината, поради която е било допуснато обезпечението,  вече не съществува. Ако не съществува, следва да уважи молбата.

   В случая обезпечението е допуснато при наличие на производство по несъстоятелност  за застрахователя в К. и преди решението за откриване на производство по несъстоятелност от 30.07.2019 г., обявено в Търговския регистър на  26.09.2019 г. по партидата на клона. По принцип след откриване на производство по несъстоятелност за кредиторите не е налице обезпечителен интерес за налагане на обезпечение, доколкото те не могат да се удовлетворят по пътя на индивидуалното принудително изпълнение. Това обстоятелство обаче няма значение спрямо допуснатото обезпечение преди постановяване на решението. То  действително е ново възникнало, но с него не отпада причината, заради която е допуснато обезпечението, както и не е налице хипотезата на чл.393, ал.2 от ГПК относно несеквестируемо имущество. До този извод е стигнал окръжният съд, поради което неговото определение следва да се потвърди, като се остави без уважение настоящата частна жалба.

   Водим от гореизложеното, Апелативният съд

 

              О П Р Е Д Е Л И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА  определение №260066 от 02.09.2020 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по т.д.№123/2018 г., с което е оставено без уважение искането на ответника ЗК О. АД-Н., Р.К. чрез ЗК О.-клон Б. КЧТ  за отмяна на определението, с което е допуснато обезпечение на предявените искове по делото от  Д.Г.В..

   Определението е окончателно.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                        

                        ЧЛЕНОВЕ:1.       

                                           

                                            2.