Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, 01.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело №2402/2020
г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
С Решение №
13145/22.10.2020 г. по адм. дeло № 2511/2020 г. на ВАС е отменено Решение № 1571 от 25.07.2019 г. по
адм. дело № 2286/2018 г. на Адм. съд - Варна, в частта му, с която по жалба на К.Й.Л.
е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03001817006495-091-001 от
19.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден
с Решение № 143 от 16.07.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ
на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2015 година в размер
над 16845,12 лева до 26204,12 лева –
главница, и в размер над 3364,92 лева до 5219,87 лева – лихви, както и в частта
за разноските, с която Дирекция “ОДОП“ - Варна е осъдена да заплати 200,47 лв.
разноски и е върнато делото в тази част за ново разглеждане от друг състав
на Административен съд – Варна. Оставено е в сила посоченото решение в частта,
с която е отхвърлена жалбата на К.Й.Л. срещу РА за установените задължения по
чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г. в размер на 16 845, 12 лева –
главница и 3 364,92 лева лихва.
Предмет на съдебното производство по настоящото адм. дело №
2402/2020 г. на Адм. съд – Варна е жалба от К.Й.Л. ЕГН **********
срещу Ревизионен акт
№ Р-03001817006495-091-001/19.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 143/16.07.2018 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, в
частта с която са установени задължения за данък върху доходите на физическо
лице по ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г. в размер на 9359 лева – главница и 1854,95 лева – лихва.
Жалбоподателят
оспорва наличие на предпоставките по чл. 122, ал.1, т. 2 от ДОПК. Намира че
стойността на 49 дяла от „К. т. “ ООД не е правилно определена от органите по
приходите и не е съобразено, че сделката е извършена между свързани лица. При
повторното разглеждане на делото е изразено становище за възприемане
становището на вещите лица за оценка на дяловете с дискаунт от 20%. В
производството по адм. д. № 2286/2018 г. е подадена молба – 10165/26.06.2019 г.
/л. 120 – 123/, в която е изложено, че претендира
присъждане на сторени разноски, съобразно представен списък.
Ответната
страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител – юрисконсулт, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като
неоснователна в процесната част. Сочи, че пазарната стойност на дяловете не
следва да се намалява с 20% и по първи вариант на заключението на ССЕ, без
намаляване с 20% размера на дяловете, дължимия данък е в размер на 9310 лева –
главница и 1859,74 лева – лихва. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 865,09 лева, съответстващо на материалния интерес по
делото 11169,74 лева /л.168 от делото/.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
К.Й.Л. е местно
физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, с адрес в гр. Р. има
участие в осем дружества, сред които е „К. т. “ ООД. За ревизирания период е
работила в „К. т. “ ООД от м.01 до м.10.2015 г. и ЕТ „Т.-Я.Я.“ м.12.2015 г. Извършена
е насрещна проверка на „К. т. “ ООД, приключила с Протокол №
П-03001818022573-141-001/16.03.2018 г. Подадена е ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с
декларирани доходи от трудови правоотношения в размер на 10 078,70 лв.,
доходи от наем в размер на 1080 лв. и доходи от прехвърляне на права или
имущество в размер на 2450 лева.
Относно дохода
от продажба или замяна на дялове с продажна цена 2450 лева по баланс към
31.12.2014 г. дружеството е декларирало активи на стойност 1232000 лв. в това число
ДМА 109 000 лв., собствен капитал 762000 лв., задължения 470000 лв. /л.152
от адм. пр./. Към 29.09.2015 г. активите са на стойност 1278000 лв., пасиви
423000 лв. /л.135 от адм. пр./.
К.Л. не е
представила доказателства в хода на ревизионното производство относно
продажбата на 49 дружествени дяла от „К. т. “ ЕООД на сина й – Х.О.Л.. Прието е
в ревизионното производство, че стойността, на която се прехвърлят дяловете
между свързани лица следва да бъде съразмерна с дела на Л. от имуществото на
предприятието оценено по пазарни цени към датата на продажбата. Предвид
балансовата стойност на активите е направен извод, че продажната цена се
отклонява от декларирания доход 2450 лева. Направено е заключение, че са налице
данни за укрити приходи от доходи – чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК. Връчено е
уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК, № Р-03001817006495-113-001/02.02.2018 г.
/стр. 189 от адм. пр./, че данъчната основа за данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал.1
от ДОПК. Чрез експертиза възложена в ревизионното производство е установено, че
стойността на собствения капитал на дружеството е в размер на 533000 лв.,
съответно 49 дяла са в размер на 261170 лева. Определен е облагаем доход по чл.
122 от ДОПК вр. чл. 33, чл. 77 от ЗДДФЛ и чл.15, 16 от ЗКПО в размер на 258720
лева, равен на разликата между продажната цена в размер на 261170 лева и цената
на придобиване на дяловете по номинал в размер на 2450 лева.
В хода на
административното обжалване на РА е прието, че не следва да се прави оглед на
имуществото, съставляващо активи на дружеството, тъй като не се прави пазарна
оценка на активите, а се определя пазарната стойност на 49 дяла от собствения
капитал на дружеството. С тези аргументи РА е потвърден.
По делото е изготвена тройна съдебно
– счетоводна експертиза /ССЕ/, чрез която е установено: Определена е пазарната стойност на собствения
капитал на „К. т. “ ЕООД към 29.09.2015 г. по метода на чистата стойност на активите, защото
е обосновано, че в основата на метода, както и на методите, основани на
доходността е заложен принципа, че стойността на предприятието е настоящата
стойност на всички ползи (доходи), които могат да се получат в бъдеще. За
разлика от методите на доходността, при метода на чистата стойност на активите
ползата от притежаване на дадено предприятие се оценява чрез хипотетична
продажба на активите му, вместо чрез техният потенциал да генерират доход.
Методът на чистата стойност на активите почива на основното равенство на
счетоводният баланс: „собствен капитал = активи – пасиви“. Определена е
пазарната стойност на „К. т. “ ООД към 29.09.2015 г. в размер на 532000 лв.
Извършен е подробен анализ на приложение, съпоставимост, предимства,
недостатъци и критични фактори на прилагане на методите по Наредба №
Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени /Таблица
1 от ССЕ/. Направен е извод, че посочените
методи за определяне на пазарните цени на цяло търговско предприятие, съответно
на един дружествен дял са неприложими, поради което оценката е изготвена по
метода на чистата стойност на активите. Определена е пазарната стойност на 49 миноритарни
дяла на „К. т. “ ЕООД към 29.09.2015 г. в размер на 208 544 лева. Посочено
е при изготвянето на експертизата следва да се има предвид, че 49% от общия
брой дялове представляват миноритарен дял и стойността на един дял следва да се
дискаунтира, спрямо стойността на един дружествен дял на цялото търговско
предприятие. След дискаунтиране с 20%, стойността на един миноритарен дял
възлиза на 4256 лв., поради което е определена пазарната стойност на 49 дяла на
„К. т. “ ЕООД към 29.09.2015 г. в размер 208 544 лева. Без дискаунт с
допълнително заключение към ССЕ е определено, че стойността на 49 дяла е в
размер на 260680 лева. На базата на
двете стойности на 49 дяла без намаление от 20% и с намаление от 20% е
определен дължим данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в допълнително заключение към ССЕ: Вариант
1 /при стойност на 49 дяла в размер на 260 680 лева/ данъчното задължение
за 2015 г. по ЗДДФЛ е определено в
размер на 26154,12 лева - главница и
5209,91 лева – лихва. Вариант 2 /при стойност на 49 дяла в размер на
208 544 лева, след намаляване с 20%/, данъчното задължение за 2015 г. по
ЗДДФЛ е определено в размер на 20940,52 лева
- главница и 4171,36 лева – лихва. Ответникът е възразил относно
неточност в математическото изчисляване размера на данъка и лихвата, както и
намаляване размера на дяловете с 20%.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
І. По допустимостта на жалбата:
Решението на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 18.07.2018 г.,
жалбата до съда срещу потвърдения с него РА е подадена на 01.08.2018 г., т.е. в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата в процесната
част на РА е частично основателна.
II. Относно компетентността, формата
и процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Със Заповед №
Д-10/03.01.2014 г., издадена от директор на ТД на НАП - Варна са определени
органите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, сред които е Е.С.Х.– началник сектор „Ревизии“ при ДТ на НАП - Варна.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001817006495-020-001/28.09.2017
г. /л. 11 от адм. пр./, с която е определено ревизията да обхване задължения за
корпоративен данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Определен е срок за завършване на ревизията
три месеца от връчване на ЗВР – 03.10.2017 г. Със ЗВР от 01.12.2017 г. /л. 14
от адм. пр./ е определено ревизията да завърши до 03.02.2018 г. /връчена на
01.12.2017 на жалбоподателя/. Със ЗВР от 01.02.2018 г. /л.17 от адм. пр./ е
определено ревизията да завърши до 03.03.2018 г. /връчена на жалбоподателя на
05.02.2018 г./
Процесната ревизия е възложена от Е.С.Х.–
началник сектор „Ревизии“ орган, имащ компетентност да възложи ревизията,
съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Определените задължения са в
предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, за
ръководител на ревизията е определена Й. Р.ва К.– главен инспектор по приходите
и за член на ревизионния екип е определен В.Е.З.– инспектор по приходите.
Срокът за извършване на ревизията,
определен със ЗВР е бил до 03.03.2018 г., поради което на основание чл. 117,
ал. 1 от ДОПК, 14-дневния срок за изготвяне на ревизионен доклад /РД/ е бил до 19.03.2018
година. Процесният РД № Р-030001817006495-092-001 /л. 207 - 220 от адм. пр./ е
издаден на 16.03.2018 г. в предвидения 14-дневен срок. Връчен е на
жалбоподателя по електронен път на 22.03.2018 г /л. 161 от адм. пр./. Не е подадено възражение от ревизираното лице
срещу РД. Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, РА е издаден на 19.04.2018 г. от Е.С.Х.началник сектор
„Ревизии“ – възложила ревизията и Й. Р.ва К.- главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията. РА е връчен на жалбоподателя по електронен път на 23.04.2018
година /л. 242 от адм. пр./.
Подадена е жалба срещу РА на 04.05.2018
г., по пощата /л. 247 от адм. пр./, която е постъпила при решаващия орган на 16.05.2018
г. В резултат на административното обжалване на РА по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл. 155,
ал. 1 от ДОПК, се е произнесъл с Решение №143/16.07.2018 г., с което е
потвърдил РА изцяло.
Чрез представения от ответника електронен носител /1
брой компактдиск/, е установено че ЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са
имали валиден електронен подпис съобразно чл. 13, ал. 3
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/.
Атакуваният по съдебен ред ревизионен акт, чиято
неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма –
аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ и
обективира както фактическите основания на органа по приходите във връзка с
установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания
за издаване на акта. Установените публични задължения са конкретизирани по
основание, по размер, по период и по субект. В контекста на изложеното съдът
приема РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен
акт.
Всички, развити от жалбоподателя, доводи изразяват по
същество оспорване на материалната законосъобразност на РА, а при извършената
от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
ІІІ. По материалноправната
законосъобразност на акта:
В ГДД за
2015 г. жалбоподателя е декларирала продажба на дружествени дялове от „К. т. “
ООД в размер на 2450 лева /л. 159 от адм. пр. и
л.46 от делото/. Видно от Договор за прехвърляне на дружествени дялове
от капитала на „К. т. “ ООД на 29.09.2015 г. в гр. Р., К.Й.Л. е продала на Х.О.Л.
49 броя дружествени дяла от капитала на „К. т. “ ООД по 50 лева всеки, на обща
стойност 2450 лева. Договорът е с нотариална заверка на
подписите, рег. № 2227/29.09.2015 г., нотариус в район РС – Р.
№219 /л.33 от адм. пр./. Няма спор между страните, че Х.О.Л. е син на К.Й.Л. и
са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б. „а“ от ДР на ДОПК.
В
ревизионното производство е установено получаване на суми по личните банковите
сметки на жалбоподателя, които са декларирани като доход в подадената от нея ГДД
за данъчния период 2015 г. в размер на 2450 лева. Установено е, че продажната
цена на 49 броя дружествени дялове от капитала на „К. т. “ ООД се отклонява от
декларирания в ГДД за 2015 г. доход в размер на 2450 лева. Съгласно чл. 77 от ЗДДФЛ
- При
определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между
свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до
отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани
с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно
разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане. На основание чл.15 от Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), когато свързани лица осъществяват
търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние
върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани
лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които
биха възникнали за несвързани лица. Продажбата на миноритарния дружествен дял
на търговско дружество е между свързани лица майка и син, поради което законосъобразно
органите по приходите са приели, че част от облагаемата данъчна основа не е
декларирана, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК -
данни за укрити приходи или доходи. Обстоятелството, че в случая липсва
превишение на извършените от ревизираното лице разходи над приходите му е без
значение за спора, защото в случая става въпрос за недекларирани облагаеми
доходи по смисъла на чл.11 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 8, ал.8 от ЗДДФЛ - Доходите
от дялове, издадени от юридически лица, както и от сделки с тях, са от източник
в България. Съгласно чл. 33, ал.3 от ЗДДФЛ - Облагаемият доход от продажба на
дялове е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка
конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби,
определени за всяка конкретна сделка. Чл.33, ал.4 от ЗДДФЛ предвижда -
Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като
продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато
финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на
придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано
коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно
претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните
към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател. Чл. 33, ал.5
от ЗЗДФЛ - Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с
продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари. На основание
чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ - В случаите на продажба, замяна или друго възмездно
прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3
доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето /въведено е изключение
от общия принцип, че придобиването е към датата на плащането/. Съгласно чл.16,
ал.1 от ЗКПО - Когато една или повече сделки, включително между несвързани
лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно
облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези
сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание
данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния
вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но
която не води до отклонение от данъчно облагане. Изложената нормативна уредба
води до извод, че в настоящия случай продажбата на дялове от дружество между
свързани лица е облагаем доход, размера му се определя към датата на
продажбата, пазарната стойността на дяловете следва да се определи чрез метода
на чистата стойност на активите, тъй като този метод дава най-точна оценка. Съгласно
§1, т.14 от ДР на ЗКПО - "Пазарна
цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание §1, т.8 от ДР
на ДОПК - "Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената
стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или
сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани; т.9 б. „а-д“
са определени "Методи за определяне на
пазарните цени", предвидено е, че редът и начинът за прилагане на
методите се определят с наредба на министъра на финансите – Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Чрез ССЕ е установено, че нито един от методите за
определяне на пазарните цени не е приложим при определяне пазарната стойност на
дялове от дружество. Този извод се споделя от съда и не е оспорен от страните,
поради което не следва да се преповтарят изводите на ССЕ в тази насока.
Чрез ССЕ е определена пазарната
стойност на 49 миноритарни дяла от „К. т. “ ООД в размер на 260680 лева без
дискаунтиране и в размер на 208544 лева след 20% дискаунт.
Специализираната литература съдържа резултати от многобройни
изследвания върху сделките с миноритарни участия в страни с развити капиталови
пазари. Според тях миноритарните дялове като правило се оценяват много по-ниско
от пропорционалната част от активите, към които се отнасят. За да се достигне
до реалистична стойност на миноритарните дялове /акции/ е необходимо
съответната нетна стойност на активите да се намалява с коефициент, отразяващ
отсъствието на реален контрол върху дейността на дружеството и степента на
ликвидност на дяловете /акциите/. Тъй като
притежателя на миноритарни дялове не може да бъде пълноправен участник в
корпоративното управление е допустимо да е предварително определено от
дружеството, че миноритарните дялове са с по-ниска стойност и в какъв процент.
В случая такива доказателства не са представени от жалбоподателя. К.Л. е притежавала пълния брой
миноритарни дялове и не са налице доказателства за намалена ликвидност на
същите, към момента на продажбата. Не е налице нормативна уредба, която
задължително да въвежда прилагане на намаляване на стойността на миноритарните
дялове. Поради тези съображения съдът намира, че не следва стойността на 49
дяла да се намалява с 20%, за да се определи пазарната стойност на дяловете.
Вещите лица в съдебно заседания също са потвърдили, че не е налице нормативно
изискване за намаляване на стойността на миноритарните дялове, но в практиката
се използвал този подход, поради което и те са го приложили. Не са обосновали
защо точно 20% трябва да е намалението на пазарната стойност на дяловете.
Липсата на конкретен нормативен акт, който да въвежда
намаляване стойността на миноритарните дялове с определен процент при конкретни
обстоятелства мотивира съда да приеме, че за определяне на данъчните задължения
следва да се вземе определената пазарната стойност на миноритарните дялове без
тяхното намаляване с 20%.
Пазарната
цена на дяловете следва да се определи според чистата стойност на активите. Определяне
стойността на активите към съответна дата дава най-точно преценка за пазарната
стойност на дяловете на дружеството, поради което съдът приема, че правилно
вещите лица са използвали този метод за оценка на дяловете. Този метод е
използвал и сертифициран оценител в административното производство, като е
определил пазарната стойност „К. т. “ ООД към 29.09.2015 г. в размер на 533000
лева, съответно на един дял в размер на 5330 лева. Определената чрез тройна ССЕ
пазарна стойност на дружеството е 532000 лева, съответно на един дял 5320 лева
е много близка да определения размер на
дяловете в ревизионното производство. Разликата се дължи на следното:
1.
В експертизата в административното
производство материалната стойност на активите е изчислена в дни /колона 6 и 7
от таблица на л. 227-228 от адм. пр./. В експертизата в съдебното производство
стойността на активите е изчислена на годишна база относно амортизациите. Съдът
съобразява, че финансовите отчети, в които са включени активите са на годишна
или месечна база, но не и дневна, съобразно чл. 27, т.1 и 3 вр. чл. 26, ал.1,
т. 7 от Закон за счетоводството, поради което направения анализ от тройната ССЕ
съдът възприема, като вярното заключение за определяне пазарната стойност на
активите.
2.
В експертизата в административното
производство са използвани кръгли проценти, а в съдебното производство са
използвани точни проценти без закръгляване. Тройната ССЕ дава по-точен
резултат, поради което съдът я кредитира.
3.
Относно изчислените амортизации в
експертизата в административното производство относно обезценяването –
функционално и икономическо /колони 12,13,14,15, л. 227-228 от адм. пр./ е
посочено, че за някой от активите обезценяването е 0%. Например такива активи с
0% обезценяване са посочени копирна машина – ред 13, хладилник - ред 33, компютърна
система – ред 10 и други. Посочената техника след като е използвана има както
функционално, така и икономическо обезценяване, което не е отчетено. Тройната
ССЕ е отчела както функционално, така и икономическо обезценяване видно от
таблица за определяне стойността на ДМА – /л. 182 от адм. дело № 2402/2020 г./,
поради което съдът я приема, като по-точна от тази в административното
производство.
По
изложените съображения съдът приема, че тройната ССЕ относно определената
пазарна стойност на дяловете на „К. т. “ ООД следва да служи за база за
определяне на данъчното задължение.
Чрез
допълнителна ССЕ е установено, че при пазарна стойност на 49 дяла на „К. т. “
ООД към 29.09.2015 г. без намаляване е 260680 лева. Определен е данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер
на 26154,12 лева. Основателно е възражението на ответника за допусната
изчислителна грешка в експертизата, тъй като видно от ГДД /л.41 от делото/
удържан от работодателя данък по трудово правоотношение е в размер на 1007,90
лева, внесения данък е в размер на 353,97 лева, т.е. обща сума 1359,87 лева, а
вещите лица са посочили внесен данък 1360,87 лева, т.е. увеличили са сумата с 1
лев.
Съдът
определя данък по чл. 17 и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 26155,12 лева и лихва в размер на 5202,83 лева. Относно лихвата - Съгласно чл. 67, ал.4 от ЗДДФЛ, дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ се внася до 30.04. на годината
следваща годината на придобиване на дохода. Датата 30.04.2016 г. е събота,
почивен ден, първият работен ден е бил 03.05.2016 г., тъй като официалния
празник 1 май е бил в събота /чл. 154, ал.2, вр. ал.1 от КТ/. Най – късно на първият
работен ден - 03.05.2016 г. е следвало да се плати данъчното задължение. Лихвата
е дължима от 04.05.2016 г. до 19.04.2018 г., размерът й е 5202,83 лева.
Съгласно решение по адм. д. № 2511/2020 г. на
ВАС е установено задължение по РА в размер на 16845,12 лева – главница и
3364,92 лева – лихва.
Частта
на РА, която е предмет на делото е 9359
лева – главница /26204,12-16845,12=9359/ и 1854,95 лева – лихва /5219,87-3364,92=1854,95/.
В
настоящото производство е установено, че данъчно задължение по ЗДДФЛ за 2015 г.
относно продадените дялове от дружеството /без дискаунт/ е в размер на 9310 лева - главница /26155,12 – 16845,12=9310/
и 1837,91 лева – лихва /5202,83-3364,92=1837,91/.
По изложените мотиви съдът намира, че оспореният РА в
процесната част е:
- законосъобразен в размер на 9310 лв. – главница и 1837,91
лв. – лихва, общо 11147,91 лева
- незаконосъобразен е в размер на 49 лв. –
главница и 17,04 лв. – лихва, общо 66,04 лева.
Относно разноските:
С решение по адм. д. № 2511/2020
г. на ВАС е отменено решение по адм. дело № 2286/2018 г. на Адм. съд – Варна и
в частта за разноските, с която Дирекция „ОДОП“ – Варна е осъдена да заплати
200,47 лева – разноски. В настоящото производство следва да се определят
разноските за трите проведени производства, две първоинстанционни и едно
касационно.
От К.Й.Л. са сторени
слените разноски:
По адм. д. № 2286/2018 г.
на Адм. съд - Варна:
Държавна такса – 10 лева
– л.20 /внесени са 25 лева, от които 15 лева са недължимо внесени и могат да се
възстановят по реда на чл. 4б от ЗДТ, но не и чрез присъждане на разноски/.
Депозит ССЕ /л. 66/ – 300 лева.
Възнаграждение за адвокат
2947 лева.- л.122. Не е направено възражение за прекомерност от ответника.
По адм. д. № 2511/2020 г.
на ВАС:
Държавна такса – 161,68
лева.
По адм. д. № 2402/2020 г.
на Адм. съд - Варна:
Депозит ССЕ 900 лева.
Общо сторени разноски от
жалбоподателя К.Й.Л. – 4318,68 лева.
Жалбата е уважена в
размер на 66,04 лева, материалния интерес по спора е в размер на 31423,99 лева.
Съразмерно уважената част от жалбата на жалбоподателя се дължат сторени
разноски в размер на 9,08 лева.
Ответникът е заплатил
държавна такса по адм. д. № 2511/2020 г. на ВАС в размер на 89,71 лева.
Ответникът във всяко от
посочените три производства е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Извършено е и в трите производства процесуално представителство
от юрисконсулт. Материалния интерес по адм. дело № 2286/2018 г. на Адм. съд –
Варна и по адм. д. № 2511/2020 г. на ВАС е в размер на 31423,99 лева. Минималното
възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 161, ал.1 от ДОПК вр.
чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1472,72
лева. За двете дела общо е 2945,44 лева. Материалния интерес по адм. д. № 2402/2020 г. на Адм. съд – Варна е в
размер на 11213,95 лева. Минималното възнаграждение за юрисконсулт,
определено по реда на чл. 161, ал.1 от ДОПК вр. чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
е в размер на 866,42 лева. За посочените три дела дължимото възнаграждение за
юрисконсулт е 3811,86 лева, с прибавяне на платената държавна такса от 89,71
лева, общо сторените разноски от ответника са в размер на 3901,57
лева. Жалбата е уважена в размер на 66,04 лева и
отхвърлена за 31357,95 лева. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата
дължимото възнаграждение за ответника е 3893,37 лева. След прихващане с
дължимите разноски на жалбоподателя /3893,37 – 9,08 = 3884,29/ на
администрацията към която се числи ответника /НАП/ следва да се заплати
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 3884,29 лева от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от К.Й.Л. ЕГН **********, Ревизионен акт № Р-03001817006495-091-001/19.04.2018
г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение №
143/16.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта с която са установени задължения за
данък върху доходите на физическо лице по ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г. в
размер на 49 лева – главница и 17,04
лева – лихва.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от К.Й.Л. ЕГН ********** срещу Ревизионен акт
№ Р-03001817006495-091-001/19.04.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД
на НАП - Варна, потвърден с Решение № 143/16.07.2018 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в
частта с която са установени задължения за данък върху доходите на физическо
лице по ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г. в размер на 9310 лева – главница и 1837,91 лева – лихва.
ОСЪЖДА К.Й.Л. ЕГН ********** да заплати в полза на Национална
агенция за приходите сумата 3884,29 лева /три хиляди осемстотин осемдесет и
четири лв. и 29 ст./, представляваща възнаграждения
за юрисконсулт и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.