№ 471
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение от 13.06.2018 г. по т.д.№ 1436/2017г. на Софийски градски съд, ТО, 18с-в,
след отхвърлянето на главните искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН уважил
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН като е
обявил за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на
„КТБ“ АД (н), Изявление за прихващане вх. № 12012/18.11.2014 г. по описа на „КТБ“ АД от
„Агрокомплект“ЕАД и А. Х. Х. за сумата от 418 000 лева, както и ги е осъдил да заплатят по
сметка на СГС държавна такса по производството в размер на сумата от 16 720 лева.
Срещу така постановеното решение на СГС в осъдителната му част е постъпила
въззивна жалба от А. Х. Х. , с която са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението и с искане да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН/отм./да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на въззивната жалба подаден от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“АД се заявява оспорване на жалбата като неоснователна и се моли да се постанови
решение, с което се потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
С решение № 11973/09.09.2020г. на САС, ТО, 9с-в по търг.дело № 4284/2018г.
първоинстационното решение е отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с
1
правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН, като вместо него е постановено друго, с което искът е
уважен както е предявен и е оставен без разглеждане предявеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН.
С Решение № 30/09.03.2022г. на ВКС по т.д.№ 86/2021г. е отменено изцяло така
постановеното въззивно решение, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен
като неоснователен иска, предявен от синдиците на „КТБ“ЕАД/н/ срещу А. Х. Х. за
обявяване за относително недействително, на основание чл.59, ал.5 от ЗБН по отношение
кредиторите на несъстоятелността на КТБ на Изявление за прихващане вх. №
12012/18.11.2014 г. по описа на „КТБ“ АД от „Агрокомплект“ЕАД и А. Х. Х. за сумата от
418 000 лева, и е върнал делото за разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд
на съединените при условията на евентуалност искове.
В мотивите на отменителното решение на ВКС е посочено, че поради настъпването
на вътрешнопроцесуалното условие- отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 ЗБН, следва да се
премине към разглеждане на предявените в евентуалност искове. Тъй като по тях отсъства
произнасяне от въззивната инстанция, което да е обект на касационна проверка, поради
което и делото следвало да се върне за разглеждането му от друг състав на въззивния съд
като при новото разглеждане и на основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се
произнесе и по разноските пред касационната инстанция.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/, в която са изложени твърдения, че
между Банката и ответника „Агрокомплект“ЕАД е сключен договор за банков кредит, по
който на последния е бил предоставен кредит в размер на 500 000 евро с уговорените лихви,
към който договор са сключени общо 12 анекса, като с анекс № 6/27.05.2010г. е увеличен
размера на разрешения кредит на сумата от 3 200 000 евро, а с последващите анекси е
променян крайния срок за погасяване на главницата, като с анекс № 12, той е 25.12.2015г.,
като по същия е следвало общото задължение в размер на 3 189 939,93 евро да бъде платимо
на описаните три вноски. Твърди, че с договор за встъпване в дълг от 15.04.2014г. като
съдлъжник по договора за банков кредит е встъпила ответницата А.Х., която встъпва в дълга
до размер на сумата от 418 000 лв., налични по банкова сметка BG ********** BG
**********.
Ищецът твърди, че с уведомление с вх.№ 12012 от 18.11.2014г. ищецът е уведомен за
договора за встъпване в дълг, сключен с А. Х. Х. и е получил изявление за прихващане и
предсрочно погасяване на банковия кредит за сумата от 418 000 лв., налична по описаните
сметки на г-жа Х..
2
Ищцовата страна оспорва достоверността на датата на договора за встъпване в дълг,
като твърди, че същият нямат достоверна дата по отношение на третите лица и е сключен
само за целите на прихващането, като се цели събиране на вземанията към банката преди
останалите й кредитори и не по реда за това, предвиден в ЗБН. Твърди, че А.Х. не е била в
договорни отношения с ответника „Агрокомплект“ ЕАД и не е негов длъжник преди и към
момента на посочената в договора за встъпване в дълг дата, както се твърди в отговора на
исковата молба.
Ищецът твърди, че извършеното от ответника Х. прихващане е нищожно по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.3, ал.3 от ЗБН поради
нарушение на императивната забрана на чл. 3, ал.2 от ЗБН. Ищецът твърди, че съгласно чл.
59, ал.2 от ЗБН изявлението за прихващане следва да се отправи до синдика и в писмена
форма с нотариална заверка на подписа, поради което процесните прихващания не
отговарят на формата за действителност, предвидена в специалния закон и са нищожни.
Твърди, че прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността и
след отнемане на лиценза на банката за извършване на банкова дейност и че същите са
недействителни по отношение на кредиторите и по новата, и по старата редакция на
разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН. Предвид горното ищецът иска прогласяване за
относително недействителни на процесните прихващания. При условията на евентуалност
твърди, че прихващането е недействително и като попадащо в приложното поле на
разпоредбата на чл. 59, ал.3 от ЗБН, като твърди, че е налице знание у ответника за
неплатежоспособността на банката към датата на придобиване на вземанията, тъй като
обстоятелството, че банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност през месец
юни 2014г. е било огласено в публичното пространство и станало известно на цялата
българска общественост. Предвид горното е предявил спрямо ответника Х. при условията на
евентуалност искове за нищожност, респ. обявяване недействителност на извършеното
прихващане.
Ответникът „Агрокомплект“ ЕАД не е подал отговор на исковата молба и не изразява
становище по исковете.
Ответникът А. Х. Х. в срока за отговор на исковата молба е заявил, че не оспорва
твърденията на банката относно момента на поставянето й под особен надзор, обявяването й
в несъстоятелност и датата на неплатежоспособността, нито твърденията относно
извършеното прихващане. Посочил е обаче, че доводите на ищците по главния иск почиват
на законова разпоредба (чл. 59, ал. 5 ЗБН), която не е била в сила към момента на
процесното прихващане, а е приета в ЗБН едва с редакцията му, в сила от 28.11.2014 г. като
намира, че към датата на процесното прихващане не е съществувало законово ограничение
за извършване на прихващане от страна на кредитор на банката спрямо последната.
Ответникът е оспорил и твърденията на ищците, че е знаел за неплатежоспособността
на банката към момента на придобиване на вземането, както и че това знание датира от
20.06.2014 г. Към датата на сключване на договора за встъпване в дълг, респ. към момента
на предприемане на изявлението за прихващане ответникът знаел евентуално, че банката
3
изпитва известни ликвидни проблеми, но не и че същата е неплатежоспособна.
С оглед на изложеното, искането му към съда е било да се отхвърли предявения
евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН като неоснователен.
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено
следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение на СГС, ТО, 4-ти състав
от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна
търговска банка“ АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност.
Не е спорно, а и се установява, че с влязло в сила Решение от 03.07.2015 г. на САС,
трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., е отменено решение на СГС, 4-ти
състав от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. относно определената датата на
неплатежоспособността и е определена друга дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД -
20.06.2014 г. С посоченото решение на СГС по отношение на Банката е открито
производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на
предприятието на банката и са прекратени правомощията на нейните органи.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото и прието
като доказателство извлечение от Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на
БНБ, че Управителният съвет е взел решение, с което е поставил „КТБ“ АД под специален
надзор за срок от три месеца, считано от 20.06.2014г.,назначени са квестори ограничена е
дейността на Банката и изпълнението на всички нейни задължения е спряно за срок от три
месеца.
Не е спорно, а и се установява, че с решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния
съвет на БНБ е взето решение срокът на надзора да бъде продължен до 20.11.2014 г.
По делото е представено и е прието като доказателство извлечение от доклад на БНБ
до народните представители относно състоянието на „КТБ“ АД, в който включително се
сочи, че следва да бъдат приложени законовите мерки за отнемане лиценза на „КТБ“ АД.
По делото е представен и е приет като доказателство договор за банков кредит от
29.04.2009г.,сключен между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Агрокомплект“ЕАД, от
който е видно, че банката е предоставила на кредитополучателя инвестиционен кредит в
размер на 500 000 евро, като средствата по кредита са предназначени за оборотни средства
във връзка с изпълнението на договор за подизпълнителски работи, сключен на 24.01.2008г.
между кредитополучателя и „Асталди ЕС-Пи ЕЙ-клон България“.
Не е спорно, а и се установява, че на към договора за кредит страните са подписали
общо 12 анекса, с които банката и кредитополучателя последователно са увеличавали
главницата по кредита, погасителния план и крайния срок за изплащане на кредита.
Не е спорно, а и се установява от представеното по делото извлечение от банковите
книги на КТБ/н/, че към 14.11.2014г. задълженията на кредитополучателя по договора за
4
кредит са възлизали на 3 189 273,93 евро- редовна главница; 161 132,24 евро- просрочени
лихви върху редовна главница за периода от 26.05.2014г. до 27.10.2014г.; 15 060,46 евро-
текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014г. до 14.11.2014г. и 25 215,79
евро- дължими такси по кредита.
Не е спорно, а и се установява, че с Договор за встъпване в дълг от 15.04.2014г.,
сключен между ответниците „Агрокомплект“ЕАД и А. Х. Х., последната е встъпила като
солидарен длъжник в задълженията на кредитополучателя „Агрокомплект“ЕАД ,
възникнало на основание договора за кредит от 29.04.2009г., като съгласно клаузите на
договора за встъпване в дълг солидарният длъжник А.Х. е встъпила в дълга на
кредитополучателя до размера на сумата от 418 000 лева, налични по банкова сметка BG
********** и BG **********.
Не е спорно, а и се установява, че КТБ е уведомена за встъпването в дълг от страна на
ответницата А.Х. с получаването на писмо с вх.№ 12012/18.11.2014г., подписано от
представители на „Агрокомплект“ЕАД и А. Х. Х..
По делото на л.55 е представен и е приет като доказателство Договор за
преференциален безсрочен депозит № 3716/20.07.2004г. сключен между „Корпоративна
търговска банка“АД и ответника А. Х. Х..
На стр. 62 от делото е представено уведомление от „Агрокомплект“ ЕАД с вх.
№9598/21.10.2014г., съгласно което дружеството е уведомило банката, че през месеците
април и май е сключило договори за встъпване в дълг с трети лица – контрагенти и е
посочило, че отправя изявление за прихващане със средствата по депозитите на третите
лица, но в уведомлението липсва конкретно посочване на тези лица, респ. на датите на
сключените договори.
На стр. 236 и следващите са представени изисканите извлечения от сметки на
ответника А.Х., като от тях се установява, че не е налице осчетоводяване на прихващането.
В производството пред първата инстанция са изслушани основно и допълнително
заключение на вещото лице П. Д., които се кредитират от съда като дадени обективно,
безпристрастно и компетентно изготвени. Вещото лице е установило, че А. Х. Х. е титуляр
на три банкови сметки, разкрити в „КТБ“АД, една в лева и две в евро, като движението и
данните по същите са подробно отразени в експертизата. Според експерта видно от
движението по сметките, отправените изявления за прихващане от А.Х. за погасяване на
задължения на А. ЕАД по Договор за банков кредит от 29.04.2009 г. не са осчетоводени, т.е.
не е извършено погасяване на задълженията на „Агрокомплект“ ЕАД. Вещото лице сочи, че
от банката е изпратена информация към ФГВБ за подлежащи на изплащане суми
(определени в съответствие с алгоритъм на ФГВБ, за който има специални указания), както
следва:от първата сметка за сума в размер 102 274,97BGN;от втората- сума в размер 6,95
EUR;и от третата- сума в размер 47 913,89 EUR. Същевременно в одобрения от Съда
списък по чл.66, ал.7, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност А.Х. е включена в същия
служебно от синдика със сума в размер 439,74лв. по т.4 на чл.94, ал.1 ЗБН. Според
5
експертното заключение към датата на завеждане исковата молба (19.04.2017г.), както и
датата на проверката по сметките на А.Х. има наличност, както следва: по първата - 220
960,98 BGN;по втората - наличност 14,91 EUR;и по третата - наличност 103 587,19 EUR. В
допълнителното заключение на вещото лице е посочено, че към датата на входиране на
уведомлението за встъпване в дълг, по банковите сметки на А.Х. е имало парична
наличност, както следва: 218 346,42 BGN, 14,91 EUR и 102 291,18 EUR, като на основание
уведомлението по посочените банкови сметки са блокирани суми, както следва: по сметката
в BGN е блокирана сума в общ размер 220 550,40 BGN ( 217 935,84 BGN наличност по
сметката + 2614,56 BGN начислени лихви), а по сметката в EUR е блокирана сума в общ
размер 103 587,19 EUR ( 102 291,18 EUR наличност по сметката + 1296,01 EUR начислени
лихви). Сумата, с която А.Х. е включена служебно в списъка на приетите вземания е
формирана, като от наличностите по горепосочените сметки са извадени блокираните суми,
като по сметката в лева това са 410,58 BGN, а по сметката в евро - 14,91 EUR (29,16 BGN)
или общо 439,74лв.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Настоящият състав на съда осъществява въззивен контрол при условията на чл. 294,
ал. 1 ГПК и е императивно обвързан от указанията на касационната инстанция във връзка с
тълкуването и прилагането на закона, а в конкретиката на казуса - от указанията за това, че
при повторното разглеждане на делото и при постановяването на акт по съществото на
спора следва да се зачете, че поради настъпването на вътрешнопроцесуалното условие-
отхвърляне на главните искове по чл.59,ал.2 и ал.5 ЗБН, следва да се премине към
разглеждане на предявения в евентуалност иск по чл.59, ал.3 в предпочетената от ищеца
поредност на разглеждането им.
Според чл.271, ал.2 ГПК при отмяна на решението по главния иск, се възстановява
висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният
съд не се е произнесъл и при съобразяване на задължителната съдебна практика ТР № 1 от
4.01.2001 г. по т.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
По предявения евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 от Закона за
банковата несъстоятелност възивният съд намира следното :
Предпоставките за уважаване на този иск са следните : да има извършено
прихващане; кредиторът да е придобил вземането и задължението си преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, но към момента на
придобиване на вземането или на задължението да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Същевременно с разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗБН законодателят е презумирал
недобросъвестност у приобретателя на вземането и/или задължението в случаите, когато
придобиването на вземането/задължението е станало след настъпването на определен
обективен момент- след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане
6
на лиценза за извършване на банкова дейност. Следователно, ако придобиването на
вземането/задължението е станало след този обективен момент, е налице необорима
презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност.
От друга страна, не може да бъде вменено задължение за знание на ответника
относно настъпила неплатежоспособност на КТБ, което нито е имало как да знае, нито е
било длъжно да знае, че същата е в състояние на неплатежоспособност.
Поставянето на банката под специален надзор, каквото се стреми да докаже ищецът,
сам по себе си не може да бъде факт, който да е достатъчен за доказване на знание за
настъпила неплатежоспособност. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ, в редакцията към ДВ бр.
27/2014 г., поставянето под специален надзор се извършва, когато е налице опасност от
неплатежоспособност. Ето защо самият факт на поставяне под специален надзор – дори
когато този факт е получил обществен отзвук или не би могъл да не е узнат от клиент на
банката поради постановената мярка „спиране на плащанията“ – не може да се свърже със
знание за настъпила неплатежоспособност, тъй като настъпилата неплатежоспобност не е
задължителен елемент от поставянето под специален надзор. Нещо повече – когато законът
е създал презумпция за знание въз основа на един факт, при реализирането на който
откриването на производство по несъстоятелност е неизбежно /чл. 37, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 8, ал.
1 ЗБН/, съдът не може да разпростре последиците на тази презумпция при доказване на друг
общоизвестен факт, представляващ по-несигурен източник на информация относно
възможната неплатежоспособност, без да са налице други доказателства за знание.
Знанието за неплатежоспособността не следва и от обявения доклад на БНБ относно
анализа и оценката на активите на КТБ – тъй като разчитането на данните и в частност
формирането въз основа на тях на извод относно настъпила неплатежоспособност
предполага наличие на специални знания, каквито не могат да се презумират у ответника.
От друга страна, в разглеждания случай, между страните няма спор, а и се
установява, че уведомлението за извършеното встъпване в дълг и изявлението за
прихващане, са постъпили едновременно в деловодството на длъжника „Корпоративна
търговска банка“АД/н/ на една и съща дата – 18.11.2014год., т.е след датата на вписване на
решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, което по делото
няма спор, а и се установява, че е станало на 07.11.2014год.
Представеният по делото договор за встъпване в дълг не е нотариално заверен за
удостоверяване на достоверна дата, поради което съдът приема, че достоверна дата по см. на
чл.181, ал.1, предложение последно от ГПК следва да се счита датата на уведомяването на
банката за встъпването в дълг тъй като едва от този момент може да се установи по
безспорен и безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.Следователно
темпоралният момент, към който следва да се преценят последиците от цесията и
прихващането е датата 18.11.2014 г.
Тъй като изявлението за прихващане е отправено след 07.11.2014год., което не се
оспорва от ищеца, то по отношение на него ще е налице предвидената в закона презумпция
7
за знание за настъпилата неплатежоспособност/ чл. 59,ал.4 от ЗБН/.
Представеното по делото Уведомление № 9598/21.10.2014г. не може да обоснове
извод в подкрепа на тезата на ответника за по-ранното съставяне на оспорения документ-
договор за встъпване в дълг, тъй като в уведомлението само е посочено, че
кредитополучателят „Агрокоплект“ЕАД е сключил договори за встъпване в дълг с трети
лица, с чиито насрещни вземания срещу КТБ, произтичащи от договори за депозит,
възнамерява в един последващ момент да извърши прихващане. Това уведомление обаче не
изхожда от материалноправно легитимирано лице да извърши прихващане тъй като то не е
носителят на насрещните вземания, респ. и в уведомлението липсва каквато и да е
индивидуализация на сключените договори за встъпване в дълг, за да се счита, че този
документ представлява доказателство за достоверността на датата, т.е за предходното, а не
последващо съставяне на документа, озаглавен договор за встъпване в дълг от 15.04.2014г. с
А.Х..
Доводите на ответницата Х. относно нищожност на договора й за встъпване в дълг,
настоящият съдебен състав, също както и първоинстанционният съд, намира, че са
неоснователни и недоказани, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща изцяло към
мотивите на първоинстанционното решение.
Ответницата се позовава на клаузи на чл.1 и чл.2 от анекса към договора за встъпване
в дълг, като твърди, че в тях било уговорено, че ако задължението на „Агрокомплект“ ЕАД
към „КТБ“ АД бъде погасено, дружеството се задължавало да й възстанови в срок от 90 дни
50% от платената сума, а другата се опрощавала, което според нея противоречало на
добрите нрави.
Тази клауза не може да се приеме, че противоречи априори на добрите нрави и закона
предвид установената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода и разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД,
която постановява, че уговореното между страните по договора има силата на закон за тях.
Както е разяснил и първостепенният съд, изцяло по преценка и при съществуваща
договорна автономия между страните те са в правото си да уговорят клаузите по вътрешните
си отношения при встъпването в дълг и макар и да е уговорено ответницата Х. да получи
50% от вземането си, то е в резултат на нейната воля дали да опрости половината от
вземането си и все пак да получи някакво плащане или да остане кредитор на фалиралата
банка с неяснота дали, кога и изобщо ще ли получи каквото и да било удовлетворение.
Не могат да бъдат споделени и доводите за нищожност поради липса на основание
именно с оглед липсата на представени доказателства от страна на ответницата Х. По
твърдението, че е налице абсолютна симулация, като ответницата чиято е доказателствената
тежест по отношение установяването на тези обстоятелства не е ангажирала абсолютно
никакви доказателства в тази насока. Дори и да е налице относителна симулация, за което
отново се подчертава, че не са налице никакви ангажирани доказателства, както е посочено
и в обжалваното решение, това не променя възможността за приложимостта на
регламентирания в чл. 59 от ЗБН институт на относителната недействителност, тъй като
видно от хипотезите по разпоредбата се визира именно придобиване на вземането при цесия
8
от прихващащия. Следователно дори и да бе установена относителна симулация, за което
съдът намира, че няма никакви доказателства, то горното не променя факта, че съдът следва
да обсъди предпоставките на исковете по чл. 59 от ЗБН, независимо от факта дали е налице
встъпване в дълг и последващо прихващане, или цесия и прихващане.
Неоснователен е и доводът на ответника Х., че е прекратила, респ. развалила с
нарочно изявление действието на договора за встъпване в дълг. Съгласно чл. 101 ЗЗД трето
лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора
или с длъжника/какъвто случай е именно и настоящият/. Ако кредиторът е одобрил
съглашението, то не може да бъде отменено или изменено без съгласието на кредитора.
Такова одобрение макар и предприето чрез конклуденти действия съдът намира, че се
установява по делото.От заключението на вещото лице ССЕ се установява, че сумите, които
са налични по депозитите на А.Х. са блокирани, т.е. задържани, което съдът намира, че това
съставлява конклудентно действие на банката, чрез което последната като кредитор, който е
уведомен за встъпването в дълг, е манифестирала одобрението си на договорите за
встъпване в дълг като е блокирала сумите именно с оглед възможността да се погасят
задълженията на встъпилото в дълг лице по процесния договор за кредит. Предвид горното
и доколкото не е необходимо одобрение на договора за встъпване в дълг да е в някаква
специална форма, а са достатъчни за това и конклудентни действия, настоящият съдебен
състав също както и първоинстанционният, намира, че това одобрение е осъществено от
банката при получаване на уведомленията за прихващане чрез блокирането на процесните
суми, които не са насочени към ФГВБ, нито са осчетоводени като прихванати, но са
задържани/блокирани от страна на банката именно с цел погасяване задължението на
кредитополучателя. Ето защо последващото изявление на А.Х., с което тя е уведомила своя
съконтрахент „Агрокомплект“ ООД, че прекратява едностранно договора за встъпване в
дълг не би могло да породи правно действие по отношение на кредитора без той да е дал
изричното си съгласие за това, нещо което както се посочи по-горе не се установява по
делото.
Поради изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 от
Закона за банковата несъстоятелност е основателен и поради пълното съвпадане в изводите
на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
На осн. чл.59, ал.7 от Закона за банковата несъстоятелност ответникът А.Х. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 8 360 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.06.2018 г. по т.д.№ 1436/2017г. на Софийски
градски съд, ТО, 18с-в, с което по предявения иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН е
обявил за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на
„КТБ“ АД (н), Изявление за прихващане вх. № 12012/18.11.2014 г. по описа на „КТБ“ АД от
„Агрокомплект“ЕАД и А. Х. Х. за сумата от 418 000 лева, както и я осъдил да заплатят по
сметка на СГС държавна такса по производството в размер на сумата от 16 720 лева.
ОСЪЖДА А. Х. Х., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“№* да заплати по сметка на
САС на осн. чл.59, ал.7 от Закона за банковата несъстоятелност държавна такса в размер на
8 360 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10