РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. Бургас, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.а
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20222100101225 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Г. Е. Х. с ЕГН
********** от ***, действаща чрез пълномощника си адв. Николай Димитров
със съдебен адрес в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4,
против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков”
№ 68. Предявен е осъдителен иск за заплащане на следните сумата от 26 000
лв. – част от обезщетение в размер на 70 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 14.02.2022г., причинено виновно от
застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; със законна лихва върху тези суми, считано от датата на
уведомяване на застрахователя - 18.03.2022г. до окончателното й изплащане –
на основание чл.429, ал.3 от КЗ; и законната лихва върху сумите за
главници и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, начиная от датата, на която изтичат 15
работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ - 11.04.2022г. до окончателното
изплащане.
Обстоятелства, на които се основава искът :
Ищцата твърди, че е пострадала от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 14.02.2022г. на общински път № BGS-1188, 3+000км, в посока
от с. Руен към с. Снягово настъпило ПТП по вина на водача Е. С. Х. лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № *******, който не се
съобразил с характера и състоянието на пътя, изгубил контрол над
1
автомобила, излязъл в ляво на пътното платно и се блъснал в крайпътно
дърво. От това ПТП ищцата Г. Е. Х. претърпяла фрактура пелвис (счупване на
пубиса - срамната кост), руптура везице уринаре (руптура на пикочния
мехур), счупване на гръбначни прешлени и контузио капитис (контузия на
главата), поради което била хоспитализирана по спешност в МБАЛ - Бургас.
При извършените изследвания са установени следните увреждания : фрактура
на ляво горно и долно пубисно рамо и исшиадична кост, травма на лява
тазобедрена става, таз и лява китка, а също така - болка в лява тазова област и
невъзможни движения в лява ТБС, палпаторна болка в лява пубисна област и
лява ТБС, липса на активни движения в лява ТБС, болки в лява гривнена
става, симптом на закованата пета. Извършена е ехография на ПОС и
евакуация на коагули от пикочен мехур и обилен лаваж на пикочния мехур,
.след което е поставен трипътен фолиев катетър 20 СН. Впоследствие е
осъществена и оперативна интервенция, при която е поставена цисгостома в
пикочния мехур и уретрален трипътен катетър, след което е възстановена
цялостта на пикочния мехур.
Към дата на ПТП за процесния автомобил има валидна задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество. Ищцата в
качеството си на увредено лице депозирала писмена застрахователна
претенция за неимуществени вреди, получена от ответника на 18.03.2022г. С
електронно съобщение от 07.04.2022г. ответникът уведомил пълномощниците
на ищцата, че е определил застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 55 000 лева. В последваща кореспонденция вследствие на
искания за преразглеждане на щетата, застрахователят преразгледал,
определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лева
/по писмо от 17.05.2022г./, с което ищцата не се съгласила, тъй като счита за
справедлив размер за репариране на вредите си сумата от 130 000 лева.
Сочи, че двете претендирани задължения за лихви (по чл. 429 и чл. 497
от КЗ) са с различни правни основания - едното е част от общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение, а другото е за забава на
застрахователя при определянето и изплащането на общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение), и могат да съществуват паралелно.
Сочи следните претърпени неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с непозволеното увреждане : преживени болки и
страдания от уврежданията и претърпян шок и ужас от настъпилото ПТП.
Твърди, че въпреки проведеното лечение, няма как в пълен обем да се
възстановят функциите на пострадалия крайник, като счупването, независимо
от лечението, ще доведе до влошаване на опорно-двигателния апарат и тежки
артрозни промени, които ще причинят още по-тежко влошаване на опорно-
двигателния апарат и силни болки при промяна на времето.
Непосредствено след инцидента грижите за ищцата били изцяло поети
от нейните близки, които са осигурявали тоалет, къпане, прехрана, което
допълнително е повлияло неблагоприятно върху самостоятелността и
2
самочувствието на клиентката ни. Преди инцидента тя била активен човек,
като след инцидента животът й се е променил изцяло и към настоящия
момент все още е зависима от своите близки и роднини. В месеците след
катастрофата изпитвала силен срам и ужас, че е безпомощна и се налага
близките и семейството да полагат ежедневни грижи за нея и да е в тежест на
всички. Налице повишено ниво на раздразнителност, тревожност, което се
изразява в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност,
депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, мрачни
мисли, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит, ненамиране на смисъл в
живота. Чувства се безпомощна и ненужна, постоянно ангажира близките си,
от които се нуждае всекидневно за най-елементарни действия - хранене,
придвижване, обличане и тоалет.
Към момента търпяла и усложнения от процесното ПТП, изразяващи
се в невромускулни дисфункции на пикочния мехур - стрес инконтиненция
(неволево изпускане), инфекция на пикочните пътища, последици от травма
на коремни и тазови органи, продължава да е в увредено общо състояние с
помощни средства (с патерици). В бъдеще щели да бъдат необходими
допълнителни оперативни интервенции, предстоят години наред
рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог и психиатър, за
постигането на един начин на живот, много далеч от достойния начин на
живот, който заслужава всяко човешко същество и който тя е имала преди
ПТП. Ищцата търпяла сериозни психически последици, като загуба на памет
и ясен спомен за събития и лица преди катастрофата, посттравматичен стрес,
нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица, непълноценност,
постоянен страх граничещ с параноя, повишено ниво на страхови очаквания,
че във всеки момент ще се случи нещо лошо с нея или друг член на
семейството й, бързо разстройване и засилена емоционалност, която е
възможно да премине в постоянна психическа болест.
Сочи, че претендираният размер на обезщетението е актуален с оглед
икономическото състояние в страната, позовава се и на нарастващата
инфлация.
Ответникът представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131,
ал.1 от ГПК, с който оспорва предявения иск. Твърди, че не е дал повод за
завеждането на делото, тъй като е изпълнил пълно и точно задълженията си
по застрахователния договор, който признава. Сочи, че е изплатил на ищцата
застрахователно обезщетение. Твърди, че застрахованият водач няма вина за
настъпване на ПТП или няма изключителната вина за това. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата – не е
пътувала с поставен обезопасителен колан.
Оспорва и размера на предявения иск, който счита за прекомерен за
реално претърпените болки и страдания. Счита, че не всички претендирани
вреди са от травми, причинени пряко от ПТП. Сочи, че не се установяват
необходимост от продължително лечение или настъпили усложнения.
3
Оспорва и кумулативно съединените от ищеца искове за лихви, като се
позовава на забраната на чл.10, ал.3 от ЗЗД за начисляване на лихва върху
лихва, която не е дерогирана от нормите на КЗ. Отново сочи, че
застрахователят не е в неизпълнение или забава, а дори и при такива, лихвата
се определя по реда на специалната норма на чл.497 от КЗ.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл.432, ал.1, чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1, т.1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/.
По делото не е спорно настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие, което се установява и от събраните доказателства – на
14.02.2022г. ищцата Г. Е. Х. пътува в лекия автомобил на баща си Е. С. Х. -
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № *******. При движение по
общински път № BGS-1188, 3+000 км, в посока от с. Руен към с. Снягово
настъпило самостоятелно пътно-транспортно произшествие. Съгласно
съставения неоспорен констативен протокол за ПТП и свидетелските
показания на самия водач Е. С. Х. при навлизане в десен завой на пътя
водачът загубил контрол над автомобила, който излязъл от пътното платно и
се блъснал в крайпътно дърво. В констативния протокол за ПТП като
пострадали от това ПТП лица са удостоверени водачът Е. С. Х., ищцата Г. Е.
Х. и още двама пътници в автомобила – М. С. и А. Х.. Страните не спорят и се
установява от представените по делото писма от Районно управление – Руен
при ОД на МР – Бургас и от Районна прокуратура – Бургас, че за причинените
на ищцата телесни повреди не е образувано наказателно досъдебно
производство на основание чл.161 от НК – тъй като водачът на автомобила е
възходящ на пострадалата, престъплението се преследва само по тъжба,
каквато не е подадена от ищцата.
Не е спорно между страните, че към дата на описаното ПТП за
процесния автомобил има валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. На 18.03.2022г.
ищцата в качеството си на увредено лице от ПТП депозирала писмена
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за понесени
неимуществени вреди, по която ответникът – застраховател образувал
преписка № *********. Пред застрахователя ищцата заявила следните
неимуществени вреди, претърпени в пряка причинно-следствена връзка с
описаното ПТП : „фрактура пелвис (счупване на пубиса - срамната кост),
руптура везице уринаре (руптура на пикочния мехур), счупване на гръбначни
прешлени и контузио капитис (контузия на главата), поради което е
хоспитализирана по спешност в МБАЛ - Бургас. При извършените
изследвания при болничния престой са установени следните увреждания :
фрактура на ляво горно и долно пубисно рамо и исшиадична кост, травма на
4
лява тазобедрена става, таз и лява китка, а също така - болка в лява тазова
област и невъзможни движения в лява ТБС, палпаторна болка в лява пубисна
област и лява ТБС, липса на активни движения в лява ТБС, болки в лява
гривнена става, симптом на закованата пета. Извършена е ехография на ПОС
и евакуация на коагули от пикочен мехур и обилен лаваж на пикочния мехур,
след което е поставен трипътен фолиев катетър 20 СН. Впоследствие е
осъществена и оперативна интервенция, при която е поставена цистостома в
пикочния мехур и уретрален трипътен катетър, след което е възстановена
целостта на пикочния мехур.“. По тази застрахователна преписка,
включително и след представяне на допълнителни документи от страна на
ищцата, застрахователят определил обезщетение в размер на 60 000 лв., което
изплатил на 16.06.2022г. съгласно приложното преводно нареждане.
Така заявените от ищцата телесни увреждания, причинени от ПТП, се
установяват напълно от приетото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице д-р Галина Милева по извършената съдебна медицинска
експертиза – получена е фрактура на таза, изразяваща се във фрактура на
горни и долно рамо на пубисната кост, фрактура на лява ишиадична кост,
травма на лява тазобедрена става, болки в лява гривнена става. При
оперативна интервенция е извършена закрита репозиция на травмата и
пострадалата поставена на директна екстензия. Описаните фрактури трайно
са затруднили движението на ляв долен крайник на пострадалата за срок
около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. От фрактурите е
причинена и перфорация на пикочния мехур /без открита рана в корема/,
която представлява общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Реалната опасност за живота на пострадалата наложила спешна операция за
възстановяване целостта на мехура, поставени са цистома и катетър. При
повторни операции е затворена цистостомата и е извършена ретроградна
уртроцистография. Проведени са множество изследвания. Ищцата е била
хоспитализирана последователно в ортопедично и в урологично отделение на
УМБАЛ – Бургас общо в периода 14.02.2022г. – 17.03.2022г. /32 дни/.
Изписана е подобрено общо състояние, с назначено медикаментозно лечение
и предписание за отстраняване на уретралния катетър, когато пострадалата
започне да се движи самостоятелно. Насочена е към общопрактикуващия
лекар за проследяване и продължаване на лечението в амбулаторни условия.
При преглед на 07.04.2022г. ищцата е в установено увредено общо състояние,
на количка, оплаквания от парене и болка при уриниране. На 09.05.2022г. при
преглед ищцата се придвижва с патерици, има болка в лява ингвинална гънка
и ограничена подвижност на лява тазобедрена става. Прегледът на
15.06.2022г. все още установява увредено общо състояние и нужда от
помощни средства /патерица/, оплаквания от инконтиненция /незадържане на
урина/. При преглед на 16.12.2022г. по повод оплаквания от болки в лява
тазобедрена става и ляв глезен е установено, че ищцата се придвижва с
помощта на патрици. Вещото лице установява, че извършената операция по
повод на фрактура в областта на ляво стъпало, при която е установена и
5
артроза на глезенната /талокрурална/ става, няма връзка с процесното ПТП.
При прегледа на ищцата от вещото лице д-р Милева, извършен на
04.02.2023г., ищцата се придвижва с помощта на патерица, изпитва силни
болки в лявата тазобедрена става при движение, при промяна на времето
болките и ограниченията на движението се изострят. Ищцата е провеждала
рехабилитация и физиотерапия. Вещото лице д-р Милева дава заключение за
продължителност на болничния период при липса на усложнения 4-5 месеца,
но руптурата на пикочния мехур допълнително усложнява страданията. Било
е наложително използването на памперси, тъй като до свалянето на
екстензията ищцата е била на легло. Както при болничния престой, така и при
възстановяването в домашни условия ищцата е търпяла силни болки, имала е
необходимост от човек, който да се грижи за нея и да я обслужва.
Разпитаните по делото свидетели А. И. и Е. И. /дъщеря и зет на
ищцата/ установяват здравословното, емоционалното и психическо състояние
на ищцата по време на болничното й лечение и възстановителния период.
След произшествието, при лечението й ортопедичното отделение ищцата
била много уплашена, страхувала се и не вярвала, че ще живее. След
изписването от урологичното отделение следващите два месеца ищцата била
с катетър. Поради опасност от бактериална инфекция трябвало да се сменя
всеки месец. През първия месец след изписването ищцата била само на легло.
Не можела да се обслужва сама, денонощно имала нужда от чужда помощ и
това я притеснявало. Започнала да прохожда на третия-четвъртия месец след
изписването – първоначално с бастуни /патерица/ и с помощ от близки. Все
още изпитва силен страх при пътуване с автомобил, получавала панически
атаки. И към момента изпитва болки и по-трудно извършва обичайните
дейности, не може да извършва селскостопанска работа. Свидетелката А. И.
сочи, че поради липса на своевременно извършена операция на фрактурите,
част от тях са зараснали накриво и не могат да се коригират. Ищцата
продължава да приема болкоуспокояващи лекарства. Настъпила коренна
промяна в поведението й – преди катастрофата била лъчезарна и усмихната, а
понастоящем е постоянно притеснена, страда от това, че не може да помага на
близките си, загубила е надежда. Въпреки близката родствена връзка на
свидетелите с ищцата, преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК,
съдът напълно крдитира показанията им, тъй като същите са основани на
непосредствени впчатления от състоянието на ищцата, пълни,
последователни и непротиворечиви са, не са опровергани от други събрани по
делото доказателства, а кореспондират с тях.
За установяване на механизма на ПТП съдът изцяло кредитира
приетите заключения на вещото лице Петър Стоянов по извършената съдебна
автотехническа експертиза, тъй като същите са компетентни, пълни и
обосновани. При навлизането в завоя скоростта на лекия автомобил е била 52
км/ч, а към момента на удара 40 км/ч. Вещото лице установява, че ударът е
бил напълно предотвратим, ако водачът не е загубил контрола върху
управлението на автомобила. Ищцата е пътувала в автомобила без поставен
6
предпазен колан и установените телесни увреждания напълно съответстват на
механизма на произшествието, тъй като са получени поради отделянето на
тялото на пострадалата от повърхността на седалката в момента на удара.
Липсата на поставен предпазен колан е заявена от самата ищцата и се
установява също от заключението по съдебната медицинска експертиза, което
намира причинно-следствената връзка с фрактурите в седалищната област. Не
се кредитира от съда посочената от вещото лице д-р Милева възможност за
настъпване на други увреждания при правилно поставен предпазен колан, тъй
като на първо място подобна последица е хипотетична и, както уточнява
вещото лице в обясненията си съдебно заседание, е в зависимост от
механизма на ПТП, който в случая не сочи на такава последица.
При така установените по делото факти съдът прави следните изводи :
Процесното ПТП от 14.02.2022г, при което е пострадала ищцата,
представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, причинено
виновно от нейния баща Е. Х. - водача на застрахования в ответното
дружество лек автомобил. Водачът на автомобила е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.22 от ЗДвП, като е допуснал да изгуби контрол
над пътното превозно средство, което е управлявал. Съдът приема, че
извършването на деянието и виновността на дееца се установиха пълно в
настоящото производство, като законовата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД
не бе опровергана от ответника чрез успешно проведено насрещно доказване.
На основание чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380. Ищцата е пострадало и увредено лице по смисъла на
чл.478 от КЗ, тъй като е претърпяла телесни увреждания от управляваното от
Е. Х. МПС, застраховано в ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което има право на
обезщетение от ответника за причинените вреди. На основание чл.493, ал.1 от
КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените
на неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане,
каквото несъмнено е претърпяла ищцата. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Такива преки и непосредствени вреди за ищцата
са болките и страданията, претърпени от самото произшествие и от
установените получени телесни увреждания.
На основание чл.52 от ЗЗД за определяне на справедливия размер на
обезщетението за установените претърпени неимуществени вреди съдът
съобразява възрастта на пострадалата ищца към момента на ПТП – 52г.;
преживените обичайни силни страхови чувства при настъпването на самото
пътно-транспортно произшествие; получените описани телесни увреждания,
които се квалифицират като средна телесна повреда /чл.129, ал.2 от НК/ –
трайно е затруднено движението на долните крайници и е причинено
7
разстройство на здравето, временно опасно за живота; начинът на
получаването им – внезапно настъпило ПТП; хоспитализирането за период от
32 дни и претърпените три оперативни интервенции; вида и големия
интензитет на търпените болки, страдания, сериозни ограничения и
неудобства и периода от време, през които са търпени – в началото пълна
невъзможност за движение с наложително лежащо положение на тялото през
първите два месеца /един в болницата и първия месец у дома/, през
следващите 2-3 месеца постепенно възстановяване на движението и
самостоятелното обслужване; нуждата от непрекъсната помощ и съдействие
за основните битово-хигиенни нужди през първите около 60 дни;
продължаващите оплаквания и ограничения от получените телесни
увреждания; психическите страдания и настъпилите личностни изменения в
емоционалната и волевата сфера на ищцата; необходимостта от последващо
медикаментозно лечение и рехабилитация. Съдът не приема за релевантни
настъпилите усложнения в хода на оздравителния процес на ищцата, поради
които и след изтичането на обичайния възстановителен период ищцата
продължава да търпи силни болки и ограничения в движението. Причинно-
следствената връзка на вредите с извършения от виновното лице деликт
подлежи на пълно доказване в процеса, каквото за тези усложнения не се
проведе успешно. Съгласно свидетелските показания на дъщерята на
пострадалата ищца – А. И. невъзможността за пълно възстановяване
произтича от неправилно зарастване на фрактура, настъпило поради липса на
своевременно извършено оперативно лечение, което е следвало да бъде
извършено едновременно с операцията на пикочния мехур.
От значение за размера на обезщетението са също обществено-
икономическите условия в страната към момента на увреждането /първото
тримесечие на 2022г./, ориентир за които е средната месечна работна заплата
за страната към този момент по данни на НСИ – 1593 лв., както и лимитът на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, което към момента на ПТП съгласно
чл.492, ал.1, т.1 от КЗ е 10 420 000 лв. /Разбирането, че лимитите на
застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за
формиране на критерия за справедливост е застъпено и в решение № 95/
24.10.2012г. по т.д. № 916/ 2011г. на ВКС, I т.о./. При съобразяване на тези
обстоятелства съдът намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществените вреди на ищцата сумата от 75 000 лв.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното обезщетение може да се
намали, ако се установи, че увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите. Съдът приема, че в настоящото производство се проведе пълно
доказване на твърдяното от ответника съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалата ищца. Несъмнено се доказа, че при пътуването
ищцата не е била с поставен предпазен колан, като по делото не е спорно
оборудването на превозното средство с раменно-бедрени презпазни колани.
8
Използването на такъв колан би препятствало свободното движение на тялото
й в автомобила, респективно фрактурите, настъпили след отделянето на
тялото от повърхността на седалката. Поради това съдът приема за безспорно
установено по делото, че ищцата с поведението си също е допринесла за
обема на настъпилото увреждане, тъй като непоставянето на предпазен колан
по време на пътуване съгласно задължението й по чл.137а, ал.1 от ЗДВП е
допринесло за получените при произшествието наранявания, част от които не
биха настъпили или не биха настъпили в такъв обем. Съдът при съпоставяне
на поведението на увредената ищца с това на делинквента с оглед
установения по делото механизъм на ПТП и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки от тях нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, определя приноса на ищцата в размер на 20 %. На
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното обезщетение от 75 000 лв. следва
да бъде намалено съразмерно с този принос - до 60 000 лв.
Тъй като обезщетение в така установения дължим размер от 60 000 лв.
е изплатено на ищцата от ответника – застраховател, предявената в
настоящото производство частична осъдителна претенция за вземане над тази
сума е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК
ищцата дължи на ответника направените по делото съдебни разноски в
размер на 770 лв. /заплатени възнаграждения на вещи лица/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., определено по реда на чл.25, ал.1 от
НЗПП съобразно искането в молбата на ответника от 17.05.2023г. Така
общият размер на дължимите от ищцата на ответника разноски е 1070 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ частичния иск на Г. Е. Х. с ЕГН ********** от ***, със
съдебен адрес в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 - адв.
Николай Димитров, за осъждане на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков” № 68, да й заплати сумата от 26 000 лв. – част от
обезщетение в размер на 70 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от
ПТП на 14.02.2022г., причинено виновно от застраховано лице по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - Е.
С. Х.; ведно със законна лихва върху тази сума, считано от уведомяването на
застрахователя на 18.03.2022г. до окончателното й изплащане – на основание
чл.429, ал.3 от КЗ; и законната лихва върху сумите за главници и лихва по
чл.429, ал.3 от КЗ, начиная от датата, на която изтичат 15 работни дни
съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ - 11.04.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. Е. Х. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес в гр.
9
София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 - адв. Николай
Димитров, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков” № 68, сумата от 1070 лв. за направените по делото
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10