Определение по дело №11915/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15610
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20231110111915
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15610
гр. София, 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Частно гражданско
дело № 20231110111915 по описа за 2023 година
Производството по реда на глава тридесет и седма от Гражданския
процесуален кодекс е образувано по заявление с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Форуком и компания“ООД
против Б. П. А. въз основа на договор за потребителски кредит,сключен на
19.03.2018 г. и срещу ******** въз основа на договор за встъпване в дълг от
03.02.2020 г.
От приложената по делото справка от НБД „Население“ се
установява,че вписаният настоящ адрес на длъжника А. е в
с.***********,община Левски.
Софийският районен съд счита,че са налице предпоставки за
прекратяване на производството по настоящото дело и изпращането на делото
по подсъдност на Районен съд Левски.
Разпоредбата на чл.411,ал.1 от ГПК предвижда,че компетентен да се
произнесе по заявлението е съдът по постоянен адрес на длъжника,а ако
длъжникът е потребител – по настоящия му адрес като съдът следи служебно
за спазване на местната подсъдност и ако констатира,че друг районен съд е
компетентен по правилата за местна подсъдност изпраща делото на този
районен съд. С оглед обстоятелството,че длъжникът физическо лице А. е с
настоящ адрес в населено място в съдебния район на Районен съд Левски и
като бъде съобразено,че заявителят претендира вземане по договор за
потребителски кредит,съдът счита,че длъжникът А. има качеството
потребител по смисъла на § 13,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите и заявлението следва да бъде разгледано от
районния съд по настоящия му адрес,т.е. от Районен съд Левски. Съдът
счита,че разпоредбата на чл.411,ал.1 от ГПК е специална разпоредба,която
регламентира правилата,по които се определя местно компетентен съд по
заявление за издаване на заповед за изпълнение и в хипотезата,когато
заявлението е подадено срещу потребител заявлението следва да бъде
разгледано от районния съд по настоящия адрес на потребителя. С
1
реализираното изменение на разпоредбата на чл.411,ал.1 от ГПК с ДВ
бр.100/2019 г. се цели предоставяне защита на потребителя и разглеждане на
делото от районния съд по настоящия адрес на потребителя,което означава,че
в конкретния случай делото следва да бъде изпратено по подсъдност на
Районен съд Левски.
Софийският районен съд счита,че разпоредбата на чл.411,ал.1 от ГПК е
императивна и когато длъжникът е потребител делото следва да разгледано
от районния съд по настоящия му адрес. Действително липсва законова
уредба по какъв начин се определя компетентният по правилата за местна
подсъдност районен съд,ако длъжниците са повече от един,но съдът
приема,че когато само един от длъжниците е потребител,за да бъде осигурена
ефективно защитата на потребителя,делото следва да бъде разгледано от
районния съд по настоящ адрес на потребителя. В този смисъл съдът
приема,че възможност за избор пред кой съд да бъде подадено
заявлението,когато има повече от един длъжник ( по аргумент от чл.116 от
ГПК ) заявителят би могъл да има или ако всички длъжници са потребители и
заявлението е подадено пред районния съд по настоящия адрес на един от
длъжниците потребители,или ако никой от длъжниците не е потребител и
заявлението е подадено пред местно компетентен съд за един от тях. Съдът
намира обаче,че когато някой от длъжниците има качеството потребител,а
същевременно заявлението е подадено пред съд по адреса на управление на
друг от длъжниците,който не е потребител,какъвто е настоящият
случай,делото следва да бъде изпратено на районния съд по настоящ адрес на
потребителя – длъжник,за да бъде гарантирано ефективното упражняване
правото му на защита. Отделно от това,съдът намира,че следва да бъде
отбелязано,че в конкретния случай от изложените в заявлението
обстоятелства и от представените с уточняващата молба доказателства се
установява,че отговорността на втория длъжник – търговско дружество се
твърди да е възникнала въз основа на сключен на 03.02.2020 г. договор за
встъпване в дълг,т.е. възникнала е след сключване на договора за
потребителски заем и без длъжникът по потребителския кредит да е страна по
договора за встъпване,поради което да се приеме,че заявлението следва да
бъде разгледано от районния съд по адреса на управление на дружеството е в
ущърб на потребителя.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че делото следва да
бъде изпратено по подсъдност на Районен съд Левски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.411,ал.1 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гражд.дело № 11915/2023 г. по
описа на Софийския районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Левски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
2
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3