№ 220
гр. Ловеч, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20234300500205 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба № 260049/27.03.2023 г., от М. Н. М., ЕГН **********,
гр. ***********, чрез процесуален представител адв. Т. Ц. против Решение №
260004/09.03.2023 г., постановено по гр.дело № 758 по описа за 2023 година на РС –
Тетевен.
Жалбоподателят сочи, че в първоинстанционното прозиводство, безспорно се
установява, че ответникът не е осъществявал давностно владение върху процесния имот, по
силата на което да придобие собствеността върху него, а такова е осъществявал ищецът.
Излага факти и обстоятелства за индивидуализацията на имота през годините, за продажбата
на части от него, както и за сключен предварителен договор, с който е предадено владението
от ищеца на трето лице В.Б.Л.. Сочи, че е доказана автентичността на предварителния
договор, като началният момент на владението на купувача по предварителния договор бил
17.03.2011 г. Излагат се твърдения, че ищецът е придобил собствеността на давностно
владение с начална дата от 12.01.2009 г., когато са одобрени кадастралната карта. Твърди, че
владението се доказа от разпитаните свидетели. Ето защо твърди, че е осъществен
фактическия състав на владението и искът е основателен. Моли съда да отмени атакуваното
решение и да уважи иска. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
1
К. П. И..
С Определение № 397/ 26.05.2023 г. ОС – Ловеч е оставил без движение искова
молба № 261484/17.11.2020 г., на основание чл. 273 вр. чл. 129, ал. 4 във връзка с ал. 2 вр. с
чл. 127, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, и е указал на М. Н. М. в едноседмичен срок да отстрани
констатираните нередовностите на исковата молба, като: 1. посочи на какво основание
претендира, че е собственик към момента на предявяване на иска 17.11.2020 г.; 2. ако
твърди, че е собственик на давностно владениие да посочи начална дата на владение, каква
реална част е владял имота и да я индивидуализира; 3. ако твърди, че е собственик по
реституция и наследяване, да индивидуализира имота към момента на възстановяване на
имота от ОСЗГ и по кадастрална карта към момента на предявяване на иска 17.11.2020 г.; 4.
да формулира прецизен петитум (страни, обект и предмет) въз основа на заявеното
придобивно основание. Указано е на въззивника, че молбата за отстраняване на
нередовности също следва да се впише в служба по вписванията, за което да бъдат
представени доказателлства.
С подадена в срок молба с вх. № 3577/21.06.2023г., въззивникът чрез адв. Ц.
уточнява: че искът за собственост е предявен за 1/2 идеална част от процесния имот, като
основанието на което претендира, че е собственик и реституция по ЗСПЗЗ и наследяване, а
при условията на евентуалност осъществено давностно владение; имотът към датата на
предявяване на иска 17.11.2020 г. представлява ПИ с идентификатор 62579.500.278, а към
момента на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ включва части от имоти № 054022 и
054023 по картата на землището на с. ********; че началната дата на давностно владение е
12.01.2009 г., а преди образуване на ПИ с посочения идентификатор е владял съответна част
от имот с № 054023 от 21.04.2008 г., когато е придобил имота по силата на договор за
доброволна делба. Твърди, че е присъединил владението на своя баща Н. Н. с начална дата
06.12.1996 г., тъй като през 20.12.2004 г. част от имот № 054022, който сега попада в ПИ с
посочения идентификатор, е владян от него; формулира прецизен петитум със страни, обект
и предмет, като посочва, че е собственик на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор
625.500.278, въз основа на реституция по ЗСПЗЗ и наследяване, а при условията на
евентуалост - давностно владение.
Във връзка с подадената уточнителна молба, въззиваемият К. И., чрез адв. Б. П., в
писмено становище оспорва твърденията на въззивника че е придобил процесния имот на
основание реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследяване, както и алтернативно на основание
давностно владение. Оспорва, че процесният имот е бил образуван и включвал части от
имот № 054023 по картата на землището на с. ********, както и предаването на владението
на процесния имот по силата на предварителен договор за покупко-продажба, сключен на
17.03.2011 г. между въззивника и свидетеля В.Б.Л.. Моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни и недоказани, като потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът М. Н. М. – редовно призован, се представлява от
адв. Т. Ц. от АК-Ловеч с пълномощно по делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба и
моли да бъде уважена.
Въззиваемият - К. П. И., редовно призован, се явява лично и с адв. Б. П. от САК с
пълномощно по делото. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение и същото да бъде оставено в сила.
От представените доказателства, вложени в гр.д.№ 758/20 г. на Тетевенски районен
съд, от заключението по съдебно-техническите еспертизи, от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
2
Постановено е съдебно решение № 260004/09.03.2023 г. по гр.дело № 758 по описа
за 2020 година на РС – Тетевен, с което е отхвърлен иск с правна квалификация по чл. 124,
предл. 1 и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, предявен от М. Н. М., ЕГН ********** срещу К. П.
И., ЕГН **********, гр. *********** 4, с който се иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от
поземлен имот (ПИ) с идентификатор 62579.500.278 с площ 514 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, находящ се в
землището на с. ********, общ. Тетевен, обл. Ловеч и да се отмени нотариален акт за
признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка № 131, том I, рег. № 778, дело № 89 от 12.03.2020 г. на нотариус Р.В., вписан в СВ
– Тетевен акт № 35, том II, вх. рег. № 551/12.03.2020 г. Със същото решение, М. Н. М. е
осъден да заплати на К. П. И. сумата от 2,210.00 лева, представляващи разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Атакуваният съдебен акт № 260004 от 09.03.2023 г. по гр.д.№ 758/20 г. на
Тетевенски районен съд е валиден и допустим, а след анализ на представените писмени
доказателства въззивната инстанция преценява, че е и правилен.
Видно от Удостоверения за наследници изх.№ 278 и 279 от 25.09.2020 г. Н. М. Н. е
починал на 20.12.2004 г., а Н.В. Н.а – на 05.04.2007 г. и техен единствен наследник е синът
им М. Н. М..
В хода на реституционна процедура по ЗСПЗЗ е постановено решение № РР95/
25.07.1995 година на ОСЗГ-Тетевен, с което е възстановено правото на собственост на Н.
М. Н., ЕГН **********, жител на с. ********, в съществуващи или възстановими стари
реални граници на пет имота, от които ливада от 1.051 дка, четвърта категория, местността
„Шурдевица“, землище на с. ********, Община Тетевен, Ловешка област, представляваща
имот № 054022 по картата на землището.По съдебно-техническата експертиза №
6393/03.11.2023 г. се потвърждава факта, че е била издадена скица №873/01.08.1995 г., тя не
се съхранява в ПК-Тетевен и е приложена към нот. Акт №101/06.12.1996 г. Н. М. Н. е
признат за собственик по реституция на процесния имот с нотариален акт № 161/06.12.199,
том II, дело № 1174/96 г.
С Нотариален акт № 74, том І, рег. № 576, дело № 65 от 2003 г. на нотариус Й. И. с
район на действие РС-Тетевен, Н. М., лично и като пълномощник на Н.В. Н.а, продава на
С.Г.К., УПИ, парцел ІІ, кв. 18 с площ от 612 кв.м. по плана на село ********, както и около
620/1051 идеални части от ливада цялата около 1051 кв.м., съгласно скица
№К01728/14.04.2003 година по картата на землище с .********, Лов. Област,
представляваща имот № 054022 от масив 54 по плана за сумата 1300 лева. Посочено е в
договора, че границата на закупената идеална част от ливадата с идеалните части, закупени
от същия имот от К. и А.С. е мислената права, продължение на границата между парцел ІІ и
парцел ІІІ.
С договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№ 65, том ІV, рег. № 2061, дело №
376/2007 година на нотариус Р.В. с район на действие РС-Тетевен, М. Н. М., като наследник
на Н. и Н. Н.и, съгл. удостоверение за наследници № 278/25.09.2020г., е продал на К. П. И.
УПИ с площ 612 кв.м. съответстващ на парцел ІV, кв. 18 по плана на село ********, при
съседи: улица, УПИ ІІІ, кв. 18, К. и А.С. , нерегулирани имоти и УПИ V от кв.18, собствен
на продавача.
Видно от - Нотариален акт № 103, том ІІ, рег. № 1935, дело № 188 от 2000 г. на
нотариус Р.В. с район на действие РС-Тетевен.Н. М. Н. и Н.В. Н.а като продавачи са
продали на К. А.С. и А.С.С. – купувачи незастроено място от около 612 кв.м. урегулирано в
3
парцел ІІІ, кв. 18 по плана на село ********, както и около 320/1051 идеални части от ливада
цялата около 1051 кв.м., представляваща имот № 054022 от масив 54 по плана на землището
на селото. Страните са разпредели правото на ползване като купувачите да ползват онази
част, която попада в очертанията на мислено продължените странични регулационни линии
на закупената от тях парцела ІІІ от кв.18, а останалата част се ползва от продавачите .
С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 65, том ІV, рег. №
2061, дело № 376/ 2007 година на нотариус Р.В. с район на действие РС-Тетевен, М. Н. М.,
като наследник на Н. и Н. Н.и, съгл. удостоверение за наследници № 278/ 25.09.2020 г.,
продава на К. П. И. УПИ с площ 612 кв.м. съответстващ на парцел ІV, кв. 18 по плана на
село ********, при съседи: улица, УПИ ІІІ, кв. 18, К. и А.С., нерегулирани имоти и УПИ V
от кв.18.
С Нотариален акт № 111, том VІІ, рег. № 4480, дело № 735 от 2008 година, М. Н. М.
е продал на К. П. И. 450/1051 идеална част от поземлен имот – ливада в местността
„Шурдевица“, землище на с. ********, Община Тетевен, Ловешка област, съответстващ на
имот № 054022 по картата на землището, при граници и съседи на целия имот: имот №
054020, имот № 054073, имот № 054024, имот № 054023 и имот № 054031, съгласно скица
№ Ф 05782/08.05.2008 година на Общинска служба ЗГ – Тетевен, с реално ползване на тази
част на имота, представляваща естествено продължение на собствения на купувача и
съседен УПИ ІV, кад. № 120 в кв. 18 по ПУП на с. ********, която ползвана част започва от
североизточната регулационна граница на УПИ ІV, кв. 18 и продължава до североизточната
граница на неурегулирания ПИ № 054022 и която реално ползвана част е при съседи: К. А.С.
и А.С.С., И. М. Т., М. Н. М. и УПИ ІV, кв. 18.
М. Н. М. и В.Б.Л. са сключили на 17.03.2011 г. предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, с който М. се задължил да прехвърли на купувача собственост
върху свой собствен недвижим имот, находящ се в с. ********, Община Тетевен, а именно
½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 62579.500.278, представляващ ливада, целият с
площ от 514 кв.м., като владението върху имота е предадено със сключването на
предварителния договор. На 10.05.2011 година с допълнително споразумение, с оглед
невъзможността на продавача да се снабди в срок с необходимите документи за
окончателната сделка, срокът за прехвърляне на собствеността е продължен до 17.03.2013
година и е посочено, че се предава владението на идеалната част при реално ползване на
югоизточната част от имота, съответна на неговите идеални части, намираща се между
продължението на северозападната и югоизточната граници на съседния имот
62579.500.283, собственост на купувача, при съседи на реално ползваната част, както следва:
реална част от същия имот, ползвана от собственика К. П. И., съобразно нотариален акт №
111, том VІІ, рег. № 4480, дело № 735/2008 година на нотариус Р.В. с район на действие РС-
Тетевен; имот 24, имот 23, имот 277, имот 283, съобразно Скица № 29243/ 26.10.2010
година, приложена по делото. Подписът на М.М. се установява по автентичност чрез
допуснатите съдебно-почеркови експеритизи, които съдът кредитира като обосновани.
На 12.03.2020 година е съставен констативен нотариален акт за признаване правото
на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, с който
К. П. И. е признат са собственик на ПИ с идентификатор 62579.500.278 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-1/12.01.2009 г., последно изменение със Заповед КД-14-11-
419/24.09.2010 година на СГКК-Ловеч, ливада с площ от 514 кв.м.
От изготвена по делото съдебно-техническа експертиза № 4351/28.07.2023 г. се
установява, че от имот № 054022 по КВС /стар имот/ на с. ********, са образувани следните
имоти по КККР на с. ********: 62579.500.278, 62579.54.92, 62579.54.471, 62579.54.470 и
4
62579.54.472. Имот № 054022 по КВС /стар имот/ и по нанасяне на скицата по КВС е с площ
1051 м2., и същият не попада в върху имоти с идентификатори; 62579.500.283,
62579.500.141, 62579.500.140, 62579.500.139, 62579.500.138, 62579.54.24, 62579.54.73,
62579.54.20. От него попадат попадат следните площи в имоти с идентификатори:
62579.500.278 – 286 м2.; 62579.54.92 - 166 м2. - целия имот; 62579.54.471 - 265м2.;
62579.54.470 - 95 м2.; 62579.54.472 - 239 м2. - целия имот. Североизточната част от имот с
идентификатор 62579.500.278 е образуван от следните имоти по КВС: от 054022 с площ от
286 м2. на Н. М. Н.; от 054023 с площ от 36 м2. на М. Н. М.; от 054024 с площ от 34 м2. на
К. М. К.ов.
Допусната е допълнителна техническа експертиза с в.л К. Т. К., от чието
заключение вх. № 6393/03.11.2023 г. се установява, че площта на спорния имот
62579.500.278, попадаща срещу УПИ IV-141 е 257 м2. и попадаща срещу УПИ V-283 е също
257 м2. Уточнено е, че частта от имот 054022 попадаща в п.и. 62579.500.278, срещу УПИ V-
283 е 115 м2., а частта от имот 054022 попадаща в п.и. 62579.500.278, срещу УПИ IV-141 е
171 м2. Площта от п.и. с идентификатор 62579.500.278 заключена между имот 054022 по
КВС и УПИ IV-141 е 85 м2., която площ е част от имот 000301 по КВС, записан като с.
********. Площта от п.и. с идентификатор 62579.500.278 заключена между имот 054022 по
КВС и УПИ V-283 е 72 м2., която площ е част от имот 000301 по КВС, записан като с.
********. Границата на урбанизираната територия в КВС на с. ******** не е вярно
нанесена, поради което имот 054022 по КВС няма обща граница с УПИ IV и УПИ V в кв. 18
по ПУП на с. ********.
Въззивната инстанция съобразява констатациите по съдебно-техническите
експертизи, изслушани непосредствено пред нея като професионално изготвени и защитени.
Съдебно –техническите експертизи в районен съд, съдът съобразява доколкото не
противоречат на изготвените във въззивна фаза, тъй като последните са подробни и
отговарят на конкретните относими към казуса въпроси.
В районен съд е извършен оглед на 21.04.2021 г., в присъствие на в. лице К. и при
изслушване на свидетелите Н.й Л. , Г. И. и В.Б. – за ищеца-въззивник и свидетелите М.В.,
Д.И. и Д.А. . В съдебно заседание на 15.06.2021 г. е изслушан и св. Д.А. ,който заявява, че е
свързал К. И. и М. М. относно процесния имот и през годините е косил ,почиствал и
поддържал имота на К. И., а през 2020 г. имота вече обраснал и не е виждал други хора в
него. Съдът възприема по представените гласни доказателства извода, че между имотите са
изградени трайни граници, огради- железобетонни стълбчета , жив плет с имота на запад,
железобетонни стълбчета между имота №278 и съседния му от северна страна. Между
имотът на М.М. на изток- имот 005423 на Н.М. и процесния имот железни колове и мрежа.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правна
квалификация по чл. 124, предл. 1 и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, предявен от М. Н. М., ЕГН
********** срещу К. П. И., ЕГН **********, гр. *********** 4, с който се иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/2 (една
втора) идеална част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 62579.500.278 с площ 514 кв.
м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада,
находящ се в землището на с. ********, общ. Тетевен, обл. Ловеч и да се отмени нотариален
акт за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка № 131, том I, рег. № 778, дело № 89 от 12.03.2020 г. на нотариус
Р.В., вписан в СВ – Тетевен акт № 35, том II, вх. рег. № 551/12.03.2020 г.
Съдът приема, че не се доказва твърдението, че имотът на ответника е бил
реституиран в посочения размер и останал в наследство, тъй като наследодателите на
5
въззивника са прехвърляли части от процесния имот приживе, каквито сделки е извършвал
и той. По заключението №261191/21.07.2021 г. на съдебно-техническата експертиза –
представената скица 2 и след преценка на св.показания при огледа е видно, че К. П. И.
ползва 334 кв.м. от имота по нот. Акт от 2008 г. от имот 62579.500.278 . В съдебно заседание
на 20.09.2021 г. вещото лице е заявило, а това изявление е от ключово значение за
проследяване на собствеността върху процесния имот:“Прави впечатление , че площите,
описани в тези нотариални актове /всички нот.актове по делото-б.м./са по-големи, от това
което аз съм сметнал като налагане на цифровия модел на земеделския имот, върху имотите
от кадастралната карта. От къде идва разликата в тези площи не мога да кажа………
земеделския имот 54022 е с площ около 1 дка, а площите описани в нотариалните актове , с
които са продавани идеални части от този имот са в повече и над този един декар. И аз няма
как графично да ви представя разположението на такива площи, тъй като имота не мога да
го раздуя. И да побера всички площи в него“. От констатациите по заключение вх. №
6393/03.11.2023 г. при поставените конкретни въпроси вещото лице е пояснило, че
границата на урбанизираната територия в КВС на с. ******** не е вярно нанесена, поради
което имот 054022 по КВС няма обща граница с УПИ IV и УПИ V в кв. 18 по ПУП на с.
********.Предвид това не може да се докаже и твърдението на въззивника, че собственик на
посочената ½ идеална част / а и не може да се определи друга част, поради невъзможност да
се конкретизира границата между урбанизираната територия на селото по рег. План и
земеделските земи/.
Още в исковата молба М.М. е заявил,че процесниата част е владяна от него до
07.03.2011 г., след което е сключил предварителен договор и е предал тази част на В.Б.Л.. В
чл. 68,ал.1 от ЗС е посочено, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, а в чл. 68, ал. 2 от ЗС е дадена
дефиниция на държането като.упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето
не държи като своя. Разграничението между държание и владение произтича от
намерението- дали лицето свои за себе си вещта или за другиго, като държанието винаги и
правомерно-на договорно основание.С допълнителната молба №3577/21.06.2023 г.
въззивникът конкретизира началото на давностно владение от 06.12.1996 г., когато твърди,
че е владял баща му Н. М., като присъединява неговото владение към своето от 21.04.2008 г.
,а след 07.03.2011 посочва, че владее чрез В. . Л.. Констативният нотариален акт от 1996 г.
не е правно основание за владение,а по отношение на рестиураните имоти владението се
осъществява чрез действията по въвод във владение по ЗСПЗЗ, за какъвто не са представени
доказателства. Въводът във владение на земеделските имоти към 1995 г. след
реституционното решение се извършва при участие на заявителя на земеделската земя, от
нарочна комисия, която на място определя границите на имота и ги отбелязва, като и
съставя надлежен протокол за въвод във владение. Следователно не се доказва, че
наследодателят Н.М. е владял имота и оттам е необоснован довода за универсална сукцесия.
От друга страна свидетелят на въззивника Н.й Л. е заявил при огледа на имота:“Да
сега знам, ами с М. М. се познаваме от много време и той ми е казал, че зад тези 34 метра го
епродал.По правата на тази средната ограда го продава до горе, го продава, на ,зад всяка
парцела, както К. С., както П.…. Сега аз не знам на кого го продава, защото тук на В.
разбрах сега, разбирам , че му продава на В. и на как се казваше този г-н/сочи К./ и на К./….
Последно съм го косил 1986 години след това се продадоха тези места и вече това си остана
да си косят собствениците.“ Фактът на продажба на имота се посочва и от св. Г. И., но в
останалите изявления съдът намира, че не следва да кредитира показанията му, защото е
пояснил, че не живее в ********, а в гр.Тетевен и в гр. Пловдив, а съдържат и
противоречиви твърдения. Третият изслушан свидетел за владението на въззивника В. Л.
6
категорично заявява, че е закупил процесния имот-частта от ливадата в м. „Шурдевица“ над
урегулирана част от парцел V-283 по плана на с. ******** през 2011 г. и оттогава го владее
за себе си. Нещо повече, той посочва, че един от свидетелите по обстоятелствената проверка
по нотариалния акт от 2020 г. в полза на К. И. е бил М. М. и той му пояснил, че се е
получило така поради констатирано различие във връзка с регулацията от 60 кв.м. . С тези
изявления,а така също и с твърденията му по искова молба №260280/18.09.2020 г. по гр.д.
№552/2020 г. на Тетевенски районен съд се опровергава тезата на въззивника-ищец, че
М.М. е владял процесния имот от 07.03.2011 г. чрез В.Л.. Съдът преценява от св. показания
на В.Л.,от св. показания на Н.Л. и Г. И. за отношенията между В.Л. и М.М., че Л. е имал
съзнание, че владее процесния имот от 2011 година за себе си като собственик. Дали и каква
част е придобил от процесния имот е въпрос , който не е предмет на настоящето
производство и не следва да се обсъжда. Следователно съдът намира ,че положителният
установителен иск за собственост ,предявен от М.М. против Кр. И. относно процесния имот
по давностно владение е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение.
Ловешки окръжен съд счита, че съдебно решение № 260004 от 09.03.2023 г. по гр.д.
758/20 г. на Тетевенски районен съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй
като фактическите и правни изводи на двете инстанции са идентични.
С оглед изхода на делото, М. Н. М. от гр. Тетевен следва да бъде осъден да заплати
на К. П. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 950.00 лева.
Съдебно деловодните разноски за настоящата инстанция са формирани от сумите -700.00
лева заплатено адвокатско възнаграждение по пълномощно от 14.01.2023 г. и договор за
правна защита и съдействие 11.07.2023 г.и 250.00 лева заплатен депозит по допусната
съдебно-техническа експертиза.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно съдебно решение № 260004 от 09.03.2023
г. по гр.д. 758/20 г. на Тетевенски районен съд.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, гр. *********** да заплати, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на К. П. И., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 950.00
(деветстотин и петдесет) лева.
Решението е обжалваемо в едномесечен срок от съобщение на страните, че е
изготвено ведно с мотивите пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7