МОТИВИ:
по ВНЧХД № 700/2018 г.
по описа на Софийски ОС
В качеството си на инстанция по въззивен
контрол СОС е сезиран с
жалба против присъда № 4/ 04.10.2018 г.,
постановена по НЧХД № 237/2017 г. на PC- Е. П., по силата на която съдът е
признал подсъдимите, както следва:
- подсъдимия Н.И.С. - роден на *** година в гр.Е. П., българин, български
гражданин, женен, със средно образование, неосъждая, живущ ***, ЕГН **********
за НЕВИНОВЕН в това, че на
24.06.2017 г. около 19.00 ч., в гр.Е. П., С. обл., като извършител, в съучастие
с В.И.К. да е причинил на Г.П.П., ЕГН ********** *** следните леки телесни
повреди: разкъсноконтузна рана в обл.та под дясната вежда по хода на орбиталния
ръб, кръвонасядания съчетани с травматичен оток на меките тъкани в обл.та на
десния горен клепач, дясната скула и буза, левия долночелюстен ъгъл, гърба
вляво и лявото бедро, които са причинили на пострадалия болка и страдание за
всяко едно от тях, като го е оправдал
изцяло по повдигнатото против него обвинение за престъпление по чл. 130,
ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК .
-подсъдимия В.И.К. - роден на *** година в гр.Е. П., българин, български
гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********
за НЕВИНОВЕН в това, че на 24.06.2017 г. около 19.00 ч., в гр.Е. П., С. обл.,
като извършител, в съучастие с Н.И.С. да е причинил на Г.П.П., ЕГН ********** ***,
следните леки телесни повреди: разкъсноконтузна рана в обл.та под дясната вежда
по хода на орбиталния ръб, кръвонасядания, съчетани с травматичен оток на
меките тъкани в обл.та на десния горен клепач, дясната скула и буза, левия
долночелюстен ъгъл, гърба вляво и лявото бедро, които са причинили на
пострадалия болка и страдание за всяко едно от тях,като го е оправдал изцяло по
повдигнатото против него обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. НК.
По силата на същата присъда, като
последица от наказателноправната част на същата е отхвърлил изцяло предявените
искове от пострадалия- частния тъжител Г.П.П., против всеки от подсъдимите за
сумата от 2000лева, като неоснователни.
Разноските по делото са възложени изцяло
на частния тъжител.
Присъдата е атакувана от повереника на
тъжителя- адв. Вл. Р. с оплаквания за незаконосъобразност -неправилно
приложение на материалния закон и нарушаване на правилата за изграждане на
фактически изводи и за оценка на доказателствата и като неправилна -
необоснована- възприети фактически изводи в разрез с доказателствата.
Искането, което се поддържа е за отмяна
на постановената присъда от PC- Е. П. и за постановяване на нова такава от
настоящата инстанция, по силата на която да бъдат признати за виновни
подсъдимите по повдигнатите с тъжбата обвинения и да им се наложи справедливо
наказание по закон, алтернативно- ако съдът счете, че са налице особено
съществени процесуални нарушения, довели до липса на мотиви — да отмени
присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание повереникът поддържа
направеното искане и аргументите, които го обосновават.
Защитникът на подсъдимите адв. Н. Н.застъпва
противоположно становище, че присъдата е правилна и законосъобразна,
постановена в пълно съответствие на доказателствата и материалния закон.Според
него единствените противоречия са в показанията на свидетелите, посочени от
тъжителя, а съдът следва да позове констатациите си за случилото се на
показанията на разпитания свидетел, който е обслужвал заведението и магазина и
според който категорично отсъстват данни за какъвто и да е инцидент между
страните.Моли, въззивният съд да приеме решение, по силата а което да потвърди
първоинстанционната присъда.
Подсъдимите- редовно призовани не псе
явяват и не заемат становище.
Съдът, като разгледа жалбата на
заявените основания и след като на осн. чл.314, ал.1 НПК осъществи цялостен
служебен контрол по отношение на обжалваната присъда в съответствие с
приложимия закон, прие за установено следното:
Внимателният прочит на доказателствата,
събрани пред PC, както и в хода на откритото въззивно съдебно следствие, налага
извода за необоснованост на фактическите изводи-изграждането им в разрез с
доказателствата, въз основа на неправилна необективна и невярна преценка на
същите, превратно тълкуване и отказ да се приложат правилата на взаимното
съпоставяне на противоречивите доказателства, последвано от аргументиран от
гледна точка на закона и формалната логика отговор защо е отдадено
предпочитание на едни доказателства пред други.Извън вниманието на съда са
останали ключови за релевантните факти към обвинението доказателства -
изводите, съдържащи се в заключението на съдебно- медицинската експертиза,
които /възприети пряко и непосредствено в хода на въззивното съдебно следствие
от настоящия съд/ се отличават с пределна яснота, обоснованост и категоричност
относно механизма на причиняване на констатираните травматични увреждания на
пострадалия.
По този начин първостепенният съд е
допуснал съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата и за
изграждане на вътрешно убеждение, които без да са довели до липса на мотиви,
/детерминантно обуславящи отмяна и връщане/ във всички случаи обуславят отмяна
на атакуваната присъда, повторен анализ на доказателствата и изграждане на
верни фактически и правни изводи — в съответствие със събраните такива.
Така, при правилната констатация на
взаимно противоречащите се две групи гласни доказателства- първата -спътникът
на пострадалия П. и водач на автомобила Л. П., Г. В. /дядо на пострадалия/ -
двамата непосредствени очевидци на случилото се и Г. К.- чийто възприятия от
състоянието на пострадалия и от реакциите на подсъдимите във връзка със
случилото се са непосредствено след приключването на инцидента и втората група-
лица от компанията на подсъдимите- свидетелите Н., И.Б., Й. Б. и съдържателят
на заведението Н. Й., PC е отдал предпочитания на показанията на последните,
без да констатира и анализира съществените противоречия между показанията на
тези свидетели, както и с останалите доказателства, от гледна точка на
следното:
- В показанията си св.Й. борави с твърде
голяма доза условност „не съм чул”, „не съм видял”, „не съм разбрал”. Същите
имат характеристика на установяване на отрицателни факти, които освен че стоят
извън предмета на доказване, съдържат в себе си смущаващи противоречия и
неясноти- т.напр. -свидетелят не е възприел пряко инцидент, но признава, че е
чул впоследствие за такъв и изяснява вероятната причина и повод за същия,
заявява категорично, че подсъдимите не са били пияни, както и че никога не ги е
виждал пияни / в противоречие с останалите свидетели от тази група, чийто
твърдения са, че подсъдимите с прякори „Д.” и „В.” в този ден-на инцидента не
са били пияни/, свидетелят признава, че подсъдимите и компанията им са
консумирали алкохол-бира, но не уточнява в какво количество и в каква степен са
били повлияни.Липсата на възприятия обяснява с обективната невъзможност за
видимост към масата, на която са стояли подсъдимите и на пространството пред
заведението, при което обаче не е успял да даде логичен отговор как е получил
възприятия от състоянието им.
-Многобройни противоречия се констатират
и в показанията на останалите свидетели-Н., И.Б. и Й. Б., най-вече за
механизма, който се опитват да опишат за причиняване на уврежданията на
пострадалия / в опита си да отрекат нанасянето на удари, в контекста на защитната
позиция на подсъдимите/. Така, всеки от тях твърди различен механизъм на
увреждания , вследствие спъване на П.- удар върху терена, удар в ръба на
отворената врага на автомобила или удар в колонката на същия.
Освен че тези твърдения звучат
недостоверно, до степен наивно същите по съвсем безсъмнен начин се опровергават
от заключението на вещото лице, което с пределна категоричност и пред
настоящата инстанция повтори заключението си по отношение механизма на
причиняване на уврежданията - а именно- че уврежданията - намиращи се в
различни части, плоскости и равнини на човешкото тяло е невъзможно да бъдат
получени в следствие на един единствен механичен удар в твърд предмет /или
терена/ при спъване.Изключено е увреждането, представляващо „аркада” в обл.та
на веждата да се получи при удар в предмет, при който ще се засегне най- напред
носа, който е по-издаден.Със сигурност е нанесен удар с юмрук /лакът, коляно/ в
зоната на окото, веждата, клепача.За уврежданията в обл.та на лицето /аркада на
веждата и кръвонасядане на дясната скула и лявата долна челюст в обл.та на
брадичката/ най- вероятният механизъм е нанасяне на удари с юмруци.
Уврежданията в обл.та на гърба и бедрото, биха могли да бъдат получени при
нанасяне на удар с крак, предвид техния размер, локация и отпечатване на
тъканта на дрехата, което свидетелства за интензитета- силата на нанасяне на
удара.Всичко това обосновава извод за нанесен побой - в контекста на твърдяното
на очевидците от първата група свидетели и по категоричен начин илюстрира
недостоверността на коментираните по-горе показания.
Ако съдът бе сторил задълбочен и
обективен анализ на доказателствата, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и
търсейки мястото и ролята им в съвкупността, би достигнал до различни
фактически изводи, а именно:
На 24.06.2017г., след 19 ч. тъжителят Г.П.
и св. Л. П., придвижвайки се с лек автомобил, управляван от последния се
отправили към питейно заведение и магазин, находящ се в гр. Е. П. на
кръстовището на ул. Ал. К.’’ и „Л. К.”, с цел да си закупят безалкохолни
напитки - Кока Кола.На маса пред магазина седяли подсъдимите Н.С. и В.К. ,
познати на тъжителя като негови съседи от квартала и известни с прозвищата „Д.”
и „В.”, придружавани от свои приятели- свидетелите Н., И.Б. и Й. Б., както и
братът на един от подсъдимите - П. К.. Всички те консумирали алкохол- бира и
били видимо повлияни от същия. На отделна маса стоял и отпивал бира дядото на
тъжителя- Г. В.- на 85години.
Подсъдимите и техните приятели, под
въздействие на употребения алкохол били подразнени от начина по който св.Л. П. паркирал
автомобила пред заведението - насочвайки го с висока скорост към масата, на
която седяли подсъдимите и свидетелите и спирайки рязко, в непосредствена
близост в последния момент, както и от факта, че от автомобила се чувала
прекомерно висока музика. Когато тъжителят влязъл вътре в магазина, за да
закупи Кока Кола, двамата подсъдими се приближили към автомобила, разпоредили
на водача- св. Л. П. да го премести и започнали да се заяждат с него като го
напсували на майка и заляли автомобила с бира.Излизайки, от магазина
пострадалият Г.П. видял пораженията върху автомобила и запитал водача какво се
е случило. Но преди св. Л. П. да успее да отговори, към него се приближил поде.
В.К. и с думите „Ами сигурно вали”, му нанесъл внезапен удар с ръка в дясното
око.Този удар бил последван от удар с юмрук в лицето , нанесен от подс.Н.С..
Двамата подсъдими повалили подсъдимия на предната дясна седалка и продължили да
му нанасят многобройни удари с юмруци и крака /ритници/ в различни части на
тялото- рамото, гърба и краката.Побоят над пострадалия бил прекратен от други лица
от компанията - братът на подсъдимия В.К.- П. К.. След това автомобилът
потеглил и спрял пред жилището на св. Г. К., намиращо се в непосредствена
близост до магазина. Св. К. оказал първа помощ на пострадалия за аркадата в обл.та
на веждата от която течала кръв и незабавно се отправил към подсъдимите, за да
им потърси обяснения защо са нанесли побой над приятеля му.Пред него,
подсъдимите признали за нанесения побой, като подсъдимият В.С. се насочил към К.
с думите „Искаш ли да знаеш защо сме го били”, агресивно, заканително, с
намерение да му нанесе побой, се насочил към него, при което свидетелят се
отдалечил от местопроизшествието. На св. Г. В. пък /дядо на пострадалия/ са
обяснили, че са били внука му, защого погрешно са счели, че е от с. Л..
При проведения медицински преглед,
непосредствено след деянието и ог заключението на вещото лице от СМЕ се
установяват следните травматични увреждания на Г.П.П.- разкъсно контузна рана
/аркада/ под дясната вежда по хода на орбиталния ръб, оток и кръвонасядане на
меките тъкъни в обл.та на десния горен клепач, дясната скула и буза, левия
долно челюстен ъгъл, на гърба вляво и лявото бедро, които са причинили на
пострадалия болка и страдание.Същите са причинени при подробно коментирания по-
горе механизъм- чрез нанасяне на удари с ръце и крака в лицето и различни части
на тялото.
Установените факти, по категоричен начин
обосновават извода за осъществено престъпно деяние по чл.130,ал.2,вр.ал.1,
вр.чл.20,ал.1 ПК и обуславят ангажиране на отговорността и на двамата подсъдими
за извършване на това престъпление, към което са привлечени да отговарят с
тъжбата.
Съдът, като взе под внимание характера и
размера на предвидената в специалната норма наказателна отговорност,
обстоятелството, че подсъдимите не са осъждани и освобождавани от наказателна
отговорност и че не са налице съставомерни имуществени вреди, намира, че по
отношение и на двамата са налице предпоставките за прилагане на института на
чл.78а, ал.1 НК за замяна на наказателната отговорност с административно-
наказателна по чл. 78а НК.
При индивидуализацията на отговорността,
съдът прецени добрите характеристични данни на подсъдимите /приложени по
делото/, имущественото им състояние, като счете, че и по отношение на двамата
следва да бъде определена в размер на 1000 лева, което е необходимо и
достатъчно за поправянето и превъзпитаването им.
Размерът на неимуществените вреди следва
да се определи по справедливост.От друга страна справедливостта не е абстрактно
понятие или субективно- в зависимост от индивидуалните критерии на
преценяващия.Преценката следва да се основава на конкретните обстоятелства
индивидуализиращи случая като уникален, при съпоставянето му с другите, подобни
на него деяния.
В конкретния случай, съдът като прецени
характера и тежестта на телесните увреждания, причинени на пострадалия, начина
на причиняването им, обстоятелството, че нападателите са действали под влияние
на алкохолно опиянение, както и че пострадалият Г.П. но никакъв начин не е
предизвикал с думи или действия нападението срещу него, намира, че причинените
му вреди от престъплението, осъществено в съучастие могат справедливо да бъдат
обезщетени със сумата от 2000 лева, платима разделно- по 1000 лева от всеки
един от подсъдимите, ведно със законната лихва от датата на престъплението,
като искът в останалата част до общия размер на 4000 лева следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
В тежест на подсъдимите разделно следва
да бъдат възложени съдебните и деловодни разноски, както и разноските, понесени
от частния тъжител в хода на двете инстанции.
Мотивиран
от изложеното съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.