Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Град София, 11.04.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ”А” състав, в
закрито заседание на единадесети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ:
Мариана Георгиева
Мария Богданова
като изслуша докладваното от
съдия Йовчева
гр. дело № 95 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 435 – 437 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника по изпълнението З. „А.“ АД срещу постановление от
22.11.2017г. по изп.д. № 20177830400417 на ЧСИ И.Ч., с което е оставено без
уважение възражение на жалбоподателя за намаляване на адвокатско възнаграждение,
определено в общ размер от 900 лв. В жалбата се твърди, че размерът на
дължимото възнаграждение за адвокатски хонорар е прекомерен, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото и единственото извършено
действие по подаване на молба за образуване на изпълнително производство.
Поддържа се, че не са налице никакви действия с цел удовлетворяване на парични
вземания по смисъла на т. 2 от чл. 10 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Заявено е искане да бъде постановено
намаление на адвокатското възнаграждение в съответствие с минималния му размер
от 200 лв., определен по Наредба № 1/2004г.
В срока
по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило писмен отговор от взискателя Н.К.В., с който
оспорва жалбата като неоснователна.
По
делото се съдържат мотиви на ЧСИ Ч., с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20177830400417 по описа на ЧСИ И.Ч. е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 15.11.2017г., с който жалбоподателят З.А. АД е осъден да
заплати на взискателя Н.К.В.сумата 18 606. 63 лв. – главница, сумата 875.
22 лв. – мораторна лихва и сумата 3350 лв. – разноски.
Към
молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено адвокатско
пълномощно и договор за правна помощ, с което адв. М.е овластен от взискателя да
го представлява и от което е видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение е
в размер на общо 900 лв. - за образуване и защита по изпълнителното дело. ПДИ е
връчена на длъжника на 17.11.2017г., а на 22.11.2017г. е подадена молба от
длъжника – частен – жалбоподател за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, която е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство
постановление.
По
делото е налице отбелязване върху изпълнителния лист от 29.11.2017г., че е
налице плащане на всички дължими суми на взискателя и не е спорно, че
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е
сезиран с жалба срещу постановения отказ за намаляване на адвокатско
възнаграждение от 900 лв. до размера на сумата 200 лв.
При проверка за законосъобразността на отказа на
съдия-изпълнителя да намали адвокатското възнаграждение в общ размер от 900 лв.,
съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, намира следното:
Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на
делото – така и ТР №
6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В
хода на изпълнителното
производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, упълномощеният адвокат
на взискателя не е извършвал никакви процесуални действия, поради това съдът
приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа
и правна страна. Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл. 10, ал.1, т. 1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приема, че размерът от 900 лв. лв. на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 200 лв. за
образуване на изпълнително дело. Съгласно цитираната разпоредба на т. 1 от
Наредба № 1/2004г., възнаграждението е за процесуално представително, защита и
съдействие по изпълнителното делото. Разпоредбата на чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Наредбата в случая е неприложима,
тъй като касае по - голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно
активно поведение от страна на процесуалния представител
по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за
изпълнение в течение на производството и т. н., каквито действия не са
налице в случая. Предвид изложеното, доводите в частната жалба в тази връзка са
основателни.
Предвид приетото по-горе,
настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваното постановление и да се
произнесе по същество, като постанови исканото намаляване на размера на
адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200 лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по
жалба на длъжника
З. „А.“ АД, ЕИК **********, постановление от 22.11.2017г. по изп.д. №
20177830400417 на ЧСИ И.Ч. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера
на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя Н.К.В.по изп.д. № 20177830400417
по описа на ЧСИ И.Ч. до размера на сумата общо от 200 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.