Решение по дело №12172/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5290
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 6 август 2019 г.)
Съдия: Мариана Радева Христова
Дело: 20171100112172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2019г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 12172 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Д.Г.П. предявен срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./,  вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба Д.Г.П. твърди, че на 24.03.2014г. около 17,20ч., в гр.София, по ул. „Б.Ш.“ И.К.К., при управление на л.а. „Пежо 206“, рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена скорост навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движения се л.а. „Пежо 107“ рег. № *******управляван от ищцата  Д.Г.П., в резултат на което същата получила травматични увреждания, а именно: мозъчно сътресение, голяма разкъсно-контузна рана на главата – челно и над лявата вежда, двустранни периорбитални хематоми, кръвоизлив на външната страна на лявото око, фрактура на медиалната стена на левия максиларен синус.

Твърди, че за случая е съставен КП № К-293/24,03,2014г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“, а на нарушителя И.К.К. е съставен АУАН № 459984/24,03,2014г.

Твърди се, че в резултат на получените травматични увреждания от ПТП претърпяла болки и страдания, представляващи неимуществени вреди,  каквито търпи и към момента и ще търпи завинаги, поради останалия траен белег на челото причиняващ загрозяване, както и, че претърпяла имуществени вреди в размер на сумата 1200,00лв., предствавляваща стойност приложеното лечение.

 Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 03113002992283,  валидна от 31,12,2013г. до 30,12,2014г.

Претендира присъждане на сумата 35000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата 1200,00лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,  ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането - 24.03.2014г. до окончателното изплащане.

Ответника с депозирания в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба изразява становище за допустимост но неоснователност на иска. Оспорва факта на настъпване на ПТП на датата 24.03.2014г.  В отношение на евентуалност оспорва механизма на ПТП както и, че ищеца е бил участник в него. Оспорва наличието на вина и противоправно поведение на водача И.К.К.. В отношение на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, т.к. същата е пътувала в управлявания от нея автомобил без обезопасителен колан. Оспорва и, че твърдяните телесни увреждания, респ. твърдяните вреди са пряка и непосредствена последица от ПТП. В отношение на евентуалност оспорва търпяните вреди по интензитет. В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер. Прави възражение, че претенцията на лихви за забава е погасена по давност.

В срока по чл. 372 ГПК и по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителна искова молба и отговор, с които първоначално предявените се поддържат изцяло, без да са направени нови възражения и дадени различни становища.

Съдът, като съобрази предмета на спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следоното от фактическа страна:

От КП № К-293/24,03,2014г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“, от заключението по приетата САТЕ, и от показанията на свидетеля П.Г.П.– съставител на КП и О.С.Г.– разпитан по искане на ищцата, посетил лично ПТП след настъпването му се установява, че на 24.03.2014г. около 17,20ч., в гр.София, по ул. „Б.Ш.“ И.К.К., при управление на л.а. „Пежо 206“, рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена скорост навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движения се л.а. „Пежо 107“ рег. № *******управляван от ищцата  Д.Г.П..

Видно от КП на нарушителя И.К.К. е съставен АУАН № 459984/24,03,2014г.

От заключението по приетата СМЕ и КП № К-293/24,03,2014г. се установява, че вследствие на ПТП ищеца е получил травматични увреждания –мозъчно сътресение, голяма разкъсно-контузна рана на главата – челно и над лявата вежда, двустранни периорбитални хематоми, кръвоизлив на външната страна на лявото око, фрактура на медиалната стена на левия максиларен синус. Съгласно заключението телесните увреждания са с доказан произход предвид механизма, по който се получава такова увреждане, констативния протокол изготвен на място и медицинската документация.

Съгласно заключението полученото мозъчно сътресение е протекло със зашеметяване, без пълна загуба на съзнание, с липса на спомен за момента на травмата и кратко време след това. Последвано е от главоболие, гадене и световъртеж и еднократно повръщане. От тази увреда липсват остатъчни негативни последици или неврологични усложнения. Мозъчното сътресение е довело на пострадалата „временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Получената голяма разкъсно контузна рана на челната област на главата „временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Получената фрактура на левия максиланер синус  е довел на пострадалата „болки и страдания от временното затруднение при дъвченето на храната“.

Съгласно заключението пострадалата е получила спешна медицинска помощ след инцидента, извършени необходими изследвания и спешна хирургична обработка и зашиване на раната на челото. Взето е решение за неоперативно лечение на фрактурата на синуса. Поради останалия от ПТП голяб обезобразяващ кожен белег в областта на челото пострадалата е провела консултация 7 месеца след злополуката при Проф. К., н-к кожна клиника при ВМА, където и е предписана лазер терапия. Две години след инцидента е била консултирана от Д-р А.Ш., където са и предписани нови 10 процедури с лазер терапия. Двете предписани процедури ищцата е провела.

Съгласно заключението в резултат на получените травматични увреждания Д.Г.П.  е търпяла интензивни болки и страдания за срок до 20 дни, значителни до 40 дни и умерени до момента, изразяващи се в променения външен вид на лицето с характер на загрозяване.

Съгласно заключението Д.Г.П.  търпи трайни последици за здравословното си състояние в резултат на ПТП, изразяващи се в остатъчния белег в челната област, който е видим и причинява загрозяване. Трайно нарушена е и кожната чувствителност в лявата част на челото поради травматична увреда на челния клон на троичния нерв. Ищцата към момента е възстановена изцяло от останалите увреждания, освен от остатъчния белег в челната област, за който е предприето оптимално възможното лечение, включително лазер терапия, която продължава и към момента. Оперативно лечение не е показно. Лазер терапията намалява обема и височината на белега, но пълното му изчезване с оглед размера му е невъзможно. Възможно е при по-малки белези.

Съгласно заключението по СМЕ към момента на процесното ПТП ищцата е била с предпазен колан, като се имат предвид механизма на ПТП, настъпилите деформации на автомобилното купе на управлявания от нея автомобил, местоположението на тялото на пострадалата и получените от нея травматични увреждания. Ако бе пътувала без колан след нанесения удар е щяла да получи не само описаните, но и много други мекотъканни и костни увреждания в областта на тялото и крайниците, каквито не са налични.

Съгласно заключението по КСМАТЕ към момента на ПТП характерът на уврежданията получени от ищцата може да се обясни с един удар с немного голяма травмираща сила на лявата странична част на главата и лицето в предмет със сравнително широка контактна повърхност. Главата е свободно подвижна и независимо, че тялото е фиксирано от колан към седалката при удар тя може да достигне и се травмира с удар в близко разположени ляво странично стъкло и колонки. В случая липсват характерните охлузвания по кожата, причинени от поставен предпазен колан при ПТП, но е напълно възможно в зависимост от кинетични енергии на ПТП и облеклото подобни травми да не се изявят, респ. да не се регистрират при медицински преглед.

Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество З. „Б.В.И.Г.“ АД  със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 03113002992283,  валидна от 31,12,2013г. до 30,12,2014г.

От приетите по делото фактури за извършени плащания се установява, че по повод проведеното лечение ищцата е заплатила общо сумата 1200,00лв.

От показанията на свидетеля Д.П.– съпруг на ищцата се установява следното: Д.Г.П. се държала неадекватно след ПТП. Обадила му се многократно, през 10 секунди  по телефона без спомен за предишните обаждания. Била много стресирана. След изписването била с насинени очи и обезобразено лице. Оплаквала се от болки в болницата и в къщи след изписването. Трабвало да стои на тъмно и със слънчеви очила. Приемала обезболяващи. Останала с голям белег на челото и към момента. Тя била суетна жена и белега я притеснявал, създавал и дискомфорт. Все я дразнел и заради него избягвала контакти на работа, с близки и познати.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл.  226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Не е спорно и от събраните доказателства се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 24.03.2014г. между И.К.К. и ответника, по отношение на увреждащото МПС.

Съдът намира приетите заключения по СМЕ и КСАТЕ за обективно и безпристрастно дадени, и в съответствие с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло.

Намира показанията на разпитаните свидетели за обективно, безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други, поради което ги кредитира изцяло. Цени показанията на разпитания свидетел Д.Т. П.по правилата на чл. 172 ГПК, поради близката му родствена връзка с пострадалия и ги кредитира изцяло, като дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.

Въз основа събраните писмени доказателства и заключенията по приетите експертизи приема за установени елементите от състава на непозволеното увреждане, а именно: деяние извършено от И.К.К. виновно и противоправно, както и установена вреда в пряка и непосредствена връзка с него - причинени телесни увреждания на ищеца - мозъчно сътресение, голяма разкъсно-контузна рана на главата – челно и над лявата вежда, двустранни периорбитални хематоми, кръвоизлив на външната страна на лявото око, фрактура на медиалната стена на левия максиларен синус.

Водачът И.К.К. на процесния л.а. „Пежо 206“, рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена скорост навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движения се л.а. „Пежо 107“ рег. № *******управляван от ищцата  Д.Г.П..

Ответникът не е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Заключението по СМЕ е категорично, че пострадалата е била с предпазен колан при ПТП. Заключението по КСАТЕ създава само вероятност процесните травматични увреждания да настъпят и без предпазен колан, което е недостатъчно за да се направи безпротиворечив извод за липса на такъв, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан в своето основание.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 25 000,00лв., поради което и предявения иск за разликата от 10000,00лв., над присъдените 25000,00лв,  до пълния претендиран размер от 35000,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че ищцата е жена в млада възраст – 38 години към датата на ПТП. Вследствие ПТП е претърпяла травматични увреждания и  е търпяла интензивни болки и страдания за срок до 20 дни, значителни - до 40 дни и умерени до момента, изразяващи се в променения външен вид на лицето с характер на загрозяване. Д.Г.П.  търпи трайни последици за здравословното си състояние в резултат на ПТП, изразяващи се в остатъчния белег в челната област, който е видим и причинява загрозяване, както и е трайно нарушена кожната чувствителност в лявата част на челото поради травматична увреда на челния клон на троичния нерв. Към момента е възстановена изцяло от останалите увреждания, освен от остатъчния белег в челната област, който във времето ще намалява в обем и височина, но пълното му изчезване с оглед размера му е невъзможно.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Въз основа събраните писмени доказателства съдът приема за установено, че ищеца е претърпял имуществени вреди в размер на 1200,00лв., представляваща заплатената стойност на проведено лечение.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция за неимуществени вреди следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху главниците с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главниците от 25 000,00 лв. и от 1200,00лв., считано от датата на увреждане - 24.03.2014г. до окончателно изплащане на сумата.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищецът не е освободен от държавна такса и разноски в производството, поради което такива му се присъждат.

Адв. И. и Адв. Г.  в качеството на процесуален представители на ищеца претендират адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Такова им се полага и следва да бъде присъдено за защита от един адвокат.

Ответникът не е представил нарочен списък за извършени разноски, но е обективирал такъв в отговора на исковата молба, където е посочил, че претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 300,00лв. и сторените разноски. Затова съдът присъжда такива в негова полза.

Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1490,00лв., а ищеца на ответника сумата 318,00лв. съобразно отхвърлената част от иска, представляващи сторените пред СГС съдебни разноски.

Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. И. и Адв. Г.  в качеството на процесуални представители на ищеца сумата 1170,00лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1048,00лв., съобразно уважената част от иска. Разноски от бюджета на съда не са сторени.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и И.И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.П. ЕГН **********,***, сумата 25000,00 /двадесет и пет хиляди/лв., които са част от общо претендираните в размер на 35000,00лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, както и сумата 1200,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - заплатената стойност на лечение, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 24.03.2014г., около 17,20ч., в гр.София, по ул. „Б.Ш.“ И.К.К., при управление на л.а. „Пежо 206“, рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена скорост навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движения се л.а. „Пежо 107“ рег. № *******управляван от ищцата  Д.Г.П., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 03113002992283,  валидна от 31,12,2013г. до 30,12,2014г. при ответното дружество,  ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането -  24.03.2014г., до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 10000,00 /десет хиляди/лв., която е горница над присъдените 25000,00лв., до общо претендираните в размер на 35000,00лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на деликта - 24.03.2014г., до окончателното и изплащане, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и И.И.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.П. ЕГН **********,*** сумата 1490,00 /хиляда четиристотин и деветдесет/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА Д.Г.П. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и И.И.Г. сумата 318,00 /триста и осемнадесет/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и И.И.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Адв. П.В.И. и Адв. Н.А.Г.  – САК, в качеството на процесуални представители на Д.Г.П. ЕГН **********,*** сумата 1170,00 /хиляда сто и седемдесет/лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1048,00 /хиляда четирдесет и осем/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: