МОТИВИ по
Решение по НАХД №212/2015 г. по описа на Оряховски районен съд,
изготвени на 21.12.2015г.
Производството е по
реда на Глава ХХVІІІ-ма от НПК – “ Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ” -
чл.375 и сл. от НПК във вр. с чл.78а от НК.
Образувано е по
постановление на Районна прокуратура – гр.Оряхово, с което се предлага
обвиняемият по ДП №32/2015г. по описа на РУ на МВР - гр. Оряхово / ДП №59/2015г.
на РП - Оряхово – М.Ц.С., с ЕГН:********** ***, да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал. 1 от НК и да му бъде наложено административно наказание, за това, че на 14.10.2011г.
около 18:30 часа, в с.Софрониево, обл.Враца, по улица „ Георги Д. “ в близост
до сградата на кметството, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление с Наказателно постановление №403/07.06.2011г. на
Началника на РУ „ Полиция „ гр.Оряхово, влязло в законна сила на 11.08.2011г. е
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „ Симсон „, модел „ С
51 „, с ДКН:ВР 04 29 / стар образец /, неустановена собственост, без да
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
С
разпореждане съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане по реда на
" особените правила " на Глава ХХVІІІ (чл.375 и сл.) от НПК.
В съдебно заседание
Районна прокуратура – гр.Оряхово, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият М.Ц.С., редовно
призован, се явява лично в част от проведените съдебни заседания и с адв.В.И. ***, сл.защитник на обв.
от досъдебното производство.
В хода на ДП не се
признава за виновен да е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като дава обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение.Твърди,
че не е управлявал МПС – мотопед марка „ Симсон „ на инкриминираната дата и
място.Разказва, че е минавал пеша по ул. „ Георги Д. „, отивайки към центъра на
с.Софрониево, обл.Враца, когато полицаите го спрели и му съставили АУАН, че е
карал без СУМПС.Сочи, че свидетели на случилото се станали сестра му Ц. Цекова С.
и братовчедка му – Б.П., с които заедно слизал към центъра на селото.В хода на
съдебното следствие се възползва , от правото да даде обяснения, като в
проведеното на 23.09.2015г. съдебно заседание пресъздава разказаното пред
органа на досъдебното производство.В допълнение уточнява, че полицейските
служители били пред съвета на селото и тъй като не носел в себе си лична карта
го качили в патрулката, откарали го до дома му за да я вземе и след това отново
го върнали в центъра на селото, където му съставили акт.Сочи, че освен сестра
му и братовчедка му, при съставянето на АУАН присъствал и чичо му, като чул
последния да пита полицаите за какво му съставят акт, но не възприел отговора
на полицаите.Отново отрича въпросния ден да е управлявал мотоциклет и твърди,
че не е възразил по съставения му АУАН, тъй като полицаите постоянно му пишат
актове.При проведената очна ставка в съдебно заседание от дата 12.10.2015г.
между обвиняемия и св.В.Б., С. е заявил, че докато полицейските служители го
чакали пред дома му докато си вземе личната карта, той ги видял как същите
записали номера на мотора му, който бил в двора на дома му.
Защитникът – адв. И. ***
оспорва обвинителната теза, като моли съда да приеме, че е налице следната
фактическа обстановка, а именно, че на процесната дата обвиняемият заедно със
свидетелките по делото Ц. и Б. са отивали пеша към центъра на с.Софрониево,
където имало увеселително тържество, когато бива неправомерно извикан от
служители на РУ на МВР – Оряхово – Б. и Д..Въпреки, че не е управлявал МПС,
последните го извикали за да му съставят АУАН, че управлява посочения в акта
мотопед без да притежава СУМПС, като АУАН бил изготвен едва след като
служителите са го откарали да си вземе личната карта от дома си, където докато
го чакали снели данните на инкриминирания мотопед – регистрационните табели и
други необхдими данни за него, които ползвали при съставянето на акта.Твърди,
че нарушенията извършени от служителите на МВР се изразяват и в това, че АУАН е
съставен като двамата полицаи си свидетелстват един на друг, въпреки, че в
центъра на селото е имало много хора, които минавали покрай тях, което е
съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на ал.2 и ал.3, защото в
закона има изискване да бъдат вписани минимум двама свидетели в акта, които да
не са заинтересовани от изхода на започнатото административнонаказателно
производство, каквато заинтересованост има в случая.Според процесуалния
защитник на обвиняемия св.Б. няма право да участва в административнонаказателното
производство като свидетел, тъй като е втори служител на РУ на МВР – Оряхово и
е подчинен на наказващия орган, а именно на началника на РУ на МВР – Оряхово,
издал в последствие НП въз основа на незаконосъобразен АУАН.По този начин
счита, че е нарушен принципа на публичността на гражданския контрол при работа
на МВР, като дори е вписан само един свидетел, само и само да няма друг
независим от органите на МВР свидетел, въпреки, че е имало множество хора в
центъра на селото.На следващо място посочва, че нарушението и
незаконосъобразността при съставянето на акта и последващото НП се доказват и
от безспорния факт, че АУАН е издаден от актосъставител, който не е компетентен
да издава такива актова.В подкрепа на горното твърдение са развити доводи, че
некомпетентността се доказвала от представените в съдебното производство
документи, а именно – заповед на директора на ОД на МВР – Враца, представена
като доказателство в делото, тъй като същата е била нищожна и невалидна и не
можела да породи правни последици, а също и права, и задължения.Последното
извежда от факта, че тази заповед с №4093/14.10.2010г. е издадена въз основа и
в изпълнение на заповед №Iз – 993/04.06.2009г.
на министъра на МВР, която заповед към 14.10.2010г. е била вече отменена месеци преди това от министъра на вътрешните
работи с друга, действаща към 14.11.2010г. заповед, а именно - №Iз –
1687/02.08.2010г..Сочи, се, че от множеството представени писмени доказателства
от РУ на МВР – Оряхово и ОД на МВР – Враца, безспорно е доказано, че не е налице
издадена валидна заповед на областния директор на МВР – Враца, въз основа и в
изпълнение на заповед №Iз –
1687/02.08.2010г., поради което АУАН №853/2011г. е нищожен и не може да поражда
никакви правни последици, тъй като е издаден от некомпетентен орган, а НП със
същия номер от 2011г. е издадено въз основа на едно правно нищо, поради което и
последното е невалидно и нищожно.На трето място са развити доводи и в насока,
че неоснователността на обвинението и на предложението за освобождаване от
наказателна отговорност на РП – Оряхово, се доказва от свидетелските показания
на Ц., Д.С. и Б., както и от обясненията на самото обвиняемо лице.Същите
установявали, че обвиняемият не е управлявал МПС към момента на привикването му
от полицаите в центъра на с.Софрониево, а е ходел пеша заедно с гореизброените
свидетели.В заключение е изтъкнато, че не са налице безспорни и безпристрастни
доказателства по отношение на посоченото в процесния АУАН, че обвиняемият е
управлявал МПС на посочените в същия дата и място, поради което моли съда да се
произнесе с решение, с което да оправдае обвиняемия.
В последното
проведено по делото съдебно заседание от дата 16.12.2015г., процесуалният
представител на обвиняемия е възразил към доказателствата по делото да бъдат
приети и приобщени заповед №3915/21.09.2010г. и заповед №3917/21.09.2010г., тъй
като същите касаели начина на обучение, полагане на изпит на служителите на МВР
и датите на провеждането на този изпит, без в същите да са отразени имената на
служителите, поради което са неотносими към изясняване на обективната истина по
делото и то в частта налице ли е издадена към 14.10.2011г. заповед на директора
на ОД на МВР – Враца за поименен списък, сочещ лицата, които имат право да
издават АУАН, съгласно заповед на министъра на вътрешните работи №№Iз
– 1687/02.08.2010г..
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, обсъди събраните по делото
доказателства, съобразно нормите на чл. 13,
чл.
14 и чл.
18 от НПК, намира за установено следното:
По фактическите
обстоятелства и по доказателствените материали:
Обвиняемият
М.Ц.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, но реабилитиран, безработен, живущ ***, ЕГН:**********.От
приложената към делото характеристична справка е видно, че същият има склонност
за предизвикване и участие в скандали и нарушения на обществения ред, и
демонстрира явно неуважение към представителите на държавните
институции.Посочено е, че системно злоупотребява с алкохола, не работи, както и
че на същият не е издавано СУМПС, но въпреки това управлява МПС, за което е
санкциониран и има влезли в сила НП.Отразено е още, че при засичането му да
управлява МПС не спира на подадения сигнал със стоп палка образец на МВР, нито
на звуков и светлинен сигнал.Също така неколкократно е предупреждаван за
оказване на физически и психически тормоз.Не се ползва с добро име сред
обществеността на с.Софрониево, обл.Враца и дружи с лица от криминалния
контингент.
Обвиняемият
С. не притежавал СУМПС. Същият не бил преминал през курс за обучение за
управление на МПС, респ. не се бил явявал на изпит за придобиване на
съответната правоспособност.
На 07.06.2011г. Началника
на РУ на МВР – Оряхово / упълномощен със Заповед №Iз
– 1687/2010г. на Министъра на вътрешните работи /, е издал Наказателно
постановление №403/2011г. въз основа на съставен Акт №403/02.06.2011г. против
обвиняемия С., за това че без да е
правоспособен водач / не притежава свидетелство за управление на МПС / на 01.06.2011г.
около 13.22ч. в с.Софрониево, обл. Враца, на кръстовището сключващо се между
ул. „ Георги Д. ***, е управлявал МПС - лек автомобил марка „ Фолксваген ” с
ДКН:ВР 59 64 АР, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1,
т.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер от 100.00 / сто / лв. Това
наказателно постановление му е връчено лично на 03.08.2011г. и е влязло в
законна сила на 11.08.2011г. / л.9 от ДП /.
Въпреки
наложеното наказание и обстоятелството, че е неправоспособен водач на МПС, на 14.10.2011г.
около 18.30 часа в с.Софрониево, обл.Враца, обвиняемият отново управлявал МПС -
мотопед марка " Симсон „, модел „ С
51 „ с ДКН:ВР 04 29 / стар образец /, неустановена собственост.Той се придвижвал
по ул. " Георги Д. ", в близост до сградата на кметството.По същото
време и на същото място служителите от РУ на МВР – Оряхово – св.С.М.Д. и св.В.Ц.Б.,
извършвали дейност по превенция на престъпленията по транспорта и проверявали
преминаващите МПС.Полицейските служители в изпълнение на правомощията си и на
произтичащите им задължения от ЗМВР, спрели със стоп палка по образец на МВР управлявания от обвиняемия М.С. мотопед за
извършване на полицейска проверка.
След
като проверили самоличността на обвиняемия, органите на реда изискали справка
от регистрите на данни, поддържани от МВР, чрез дежурната част при РУ на МВР -
Оряхово.От получената информация те установили, че С. е неправоспособен водач.
За констатираното
нарушение непосредствено след спирането му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)
№853/14.10.2011г., връчен на обвиняемия на същата дата, който след като се
запознал със съдържанието му не е дал обяснения
и не е направил възражения, като го е подписал за нарушител, и няма
данни възражения да са постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт било издадено НП №853/24.10.2011г. от Началника на РУ на МВР –
Оряхово / упълномощен със Заповед №Iз – 1687/2010г. на
Министъра на вътрешните работи /.С НП на С. били наложени административни
наказания за нарушения на ЗДвП, едното от които по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП.Същото било връчено лично на обвиняемото лице на дата 09.12.2011г., не е
обжалвано и е влязло в сила на 17.12.2011г..
От приложеното писмо
рег. №967р - 2906/2015г. на ОД МВР – Враца, Сектор „ Пътна полиция „, ведно с
приложена справка за наказания на нарушител от региона (
л.20 - л.22 от ДП ), се установява, че С. не притежава свидетелство
за управление на МПС, както и че в системата за управление на АНД има данни на
същия да са налагани наказания.
Установено било, че
за същото обв.С. преди това е бил наказван с глоба по
ЗДвП, а именно, че същият управлява моторно превозно средство в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, наложена с Наказателно
постановление №403/07.06.2011г., издадено от Началника на РУ на МВР - Оряхово, връчено
му на 03.08.2011г. и влязло в законна сила на 11.08.2011г..
След установяване на
фактическата обстановка по досъдебното производство, на 22.04.2015г. С. бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК в присъствието
на защитника му – адв.В.И. ***. Разпитан в това си
качество, същият не се е признал за виновен, дал е обяснения, в които отрекъл
да е управляал МПС.
Изложената
като безспорна фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
и приобщени писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, както
следва: Акт за установено административно нарушение
от 14.10.2011г. / л.6 от ДП /; Наказателно постановление №853/24.10.2011г., издадено от Началника на РУ на МВР – Оряхово
/ л.7 от ДП /; Акт за установено административно нарушение от 02.06.2011г. / л.8
от ДП /; Наказателно постановление №403/07.06.2011г.,
издадено от Началника на РУ на МВР – Оряхово / л.9 от ДП /;Свидетелство
за съдимост / л.12, л.13 от ДП /; Справка от ОД МВР – Враца Сектор „ Пътна
полиция / л.20 от ДП /; Справка за нарушител/водач / л.21, л.22 от ДП /;
Характеристична справка / л.27 от ДП / и показанията на свидетелите – В.Ц.Б. и С.М.Д..Всички писмени
доказателства взаимно кореспондират помежду си, както и на събраните гласни
доказателства, като подкрепят поотделно и в съвкупност установената фактическа
обстановка.
По отношение
авторството на деянието, съдът счита, че от съвкупния анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин е доказано обвинението
за извършено от обвиняемия престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК.По
делото са депозирани две групи гласни доказателства, които коренно си противоречат,
относно установяване на основни обстоятелства, а именно извършено ли е деянието
и извършено ли е то от обвиняемия.От една страна са показанията на полицейските
служители Б. и Д..Според първия в проведеното на 12.10.2015г. съдебно заседание
на инкриминираната дата и място с колегата си в изпълнение на служебните си
задължения спрели със стоп палка по образец на МВР за проверка обвиняемия,
който управлявал МПС – мотопед марка „ Симсон „ и след като извършили
необходимите справки чрез ОДЧ, установили, че същият не притежава СУМПС, за
което му съставили АУАН.Сочи, че не си спомня в този ден да са ходили в дома на
обвиняемия, както и дали последният е носел в себе си лична карта.Категоричен е
обаче, че с обвиняемото лице не е имало никой, а докато съставяли АУАН дошъл
чичо му, който поискал да не му пишат АУАН.При проведената очна ставка между
свидетеля и обвиняемия различията в изнесените от тях факти относно случилото
се не бяха преодоляни, напротив обвиняемият заяви, че е вървял пеша,
полицейските служители го извикали, качили го в патрулния автомобил, откара ли
го до дома му за да си вземе личната карта и докато го чакали видял как
полицаите записвали номера и данните на мотоциклета, който бил в двора на дома
му.
Изявленията на
колегата на св.Б. – св.Д. изцяло кореспондират на депозираното от първия
относно факта на извършване на деянието и неговия извършител.Същият коректно
заявява, че потвърждава съдържанието на АУАН и освен написаното в него нищо
повече не може да посочи, както и че няма спомен как и къде е бил спрян
обвиняемия, тъй като било отдавна.Уточнява, че е имало случаи да съставят АУАН
в последствие, ако нарушителя е управлявал по – рано през деня МПС, но в акта
се отразявало часа на съставяне на акта и часа на управление на МПС.За
процесния случай сочи, че след като в съдържанието на акта не е отразена друга
дата и час, значи управлението на МПС е било към момента на съставянето му,
което означава, че водача му е бил спрян, били са констатирани нарушенията,
след което описани в него.Не помни дали е имало хора около тях в този момент,
както и дали обвиняемия е бил сам.Изложеното от полицейските служители по
отношение на липсата на спомен за определени детайли от случилото се, съдът
отчита, че е резултат от изминал голям период от време от датата на извършване
на престъплението до депозиране на показанията им, като следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че обичайната работа на свидетелите е охрана на
обществения ред, контрол на трафика на пътя и превенция на престъпленията по
транспорта.
От друга страна са
свидетелските показания на Ц.С. – сестра на обвиняемия, Д.С. – чичо на
обвиняемия и Б.П. – братовчедка на последния.С. и П. в проведените съдебни
заседания разказват, че заедно с обвиняемия привечер на процесната дата са
слизали пеша към центъра на с.Софрониево, където в близост до сградата на
кметството бил спрян патрулния автомобил.Сочат, че полицейските служители
извикали обвиняемия с цел да му съставят акт и тъй като нямал лична карта го
откарали до дома му за да я вземе, след което се върнали и започнали да му
пишат акт.Свидетелката С. е категорична, че единият от полицейските служители е
бил св.Б..Твърдят, че са стояли встрани и са гледали, като решили, че ще глобят
обвиняемия тъй като нямал лична карта.Едва в последствие след като прочели акта
разбрали, че е за управление на МПС без СУМПС.Заявяват, че докато полицаите
пишели акта дошъл и чичо им – св.Д.С., който възразил да не се съставя акт.И
двете свидетелки отричат обвиняемия да е управлявал към този момент МПС, не е
спиран със стоп палка и твърдят, че са ходели пеша.Сочат също, че около тях е
било пълно с хора.Противоречията в показанията на двете свидетелки и св.Б. не
са преодоляни въпреки проведените между тях очни ставки.
Св.Д.С. в съдебно
заседание заявява, че си спомня случай, когато е бил на улицата пред дома на
обвиняемия и е възприел как последния се качил в патрулния автомобил, при което
тръгнал след него в посока центъра на селото.Полицаите спрели пред центъра на
селото и пишели акт на обвиняемия, като на въпроса му защо му пишат акт, св.Б.
отвърнал, че обвиняемият бил без лична карта.Твърди, че докато съставяли акта
той стоял със св.С. и св.П. встрани и че докато не бил извикан да дава
показания не разбрал, че акта бил за нарушение по ЗДвП.
При наличието на две
противоречиви доказателствени групи, съдът е длъжен да търси други източници на
доказателства, които да подкрепят или отхвърлят една от двете тези.В тази
връзка съдът изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители –
очевидци на деянието, които сами по себе си са последователни и непротиворечиви
в хода на целия процес, относно времето и мястото на извършване на деянието и
неговия автор.Съдът счита тази група гласни доказателства за безпристрастни и в
достатъчна степен обективни.Всеки един от свидетелите полицейски служители е
имал обективната възможност да възприеме движението на мотопеда и самоличността
на водача му.Двамата са в еднаква степен категорични във възприятията си
относно личността на обвиняемия като водач на МПС, спирането му за проверка,
при която установили неправоспособността му като водач и съставяне на
приложения по делото АУАН за това нарушение, със съдържанието на който
обвиняемият е бил запознат, като го подписал без възражения.Показанията на тези
двама свидетели не са изолирани от доказателствената маса и изцяло се
потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства - Акт
за установено административно нарушение от 14.10.2011г. / л.6 от ДП /;
Наказателно постановление №853/24.10.2011г.,
издадено от Началника на РУ на МВР – Оряхово / л.7 от ДП /; Акт
за установено административно нарушение от 02.06.2011г. / л.8 от ДП /;
Наказателно постановление №403/07.06.2011г.,
издадено от Началника на РУ на МВР – Оряхово / л.9 от ДП /;Свидетелство
за съдимост / л.12, л.13 от ДП /; Справка от ОД МВР – Враца Сектор „ Пътна
полиция / л.20 от ДП /; Справка за нарушител/водач / л.21, л.22 от ДП /;
Характеристична справка / л.27 от ДП /, които съдът напълно кредитира.С оглед
горното съдът не намира причина да не кредитира показанията на двамата
полицейски служители, които изпълнявайки служебните си задължения по никакъв
начин не са заинтересовани да посочат обвиняемия С. за водач на МПС, поради
което наведените в тази връзка твърдения за заинтересованост и безпристрастност
от страна на полицейските служители от защитника на обвиняемото лице съдът
намери за неоснователни.
Показанията
на останалите трима свидетели остават неотносими към основния спорен момент, а
именно управлявал ли е обвиняемия С. МПС в процесния случай.Досежно реално
проявилата се фактическа обстановка, съдът намира същите за предубедени, а
твърденията им за опит да оневинят родсвеника си, като съдът отчете близката им
родствена връзка описана по – горе.Също така същите звучат неубедително, защото
събраните по делото данни не дават разумно обяснение за подобен подход,
предприет от полицейските служители.При преценка на обективността им и
достоверността им, съдът отчете и обстоятелството, че същите не намират
потвърждение и се оборват от всички гореописани писмени доказателства от една
страна и от друга - от самото процесуално поведение на обвиняемия, който нито е
депозирал възражения в тази насока в предявения му и подписан от него АУАН,
нито е обжалвал издаденото въз основа на него НП.
В
тази връзка съдът следва да отбележи, че АУАН №853/2011г. е съставен от
компетентно длъжностно лице, в присъствие на нарушителя и на един свидетел,
обявен е за подпис и нарушителя се е запознал със съдържанието му, като го е
подписал без възражения.Съставеният АУАН е годно доказателствено средство относно
отразения в него факт на извършено от обвиняемия нарушение на ЗДвП, като
съдържа всички изискуеми по чл.42 от ЗАНН реквизити.Налице е в акта описание на
деянието, което съставлява състав на нарушение.Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове, с които се установяват нарушения на закона имат
доказателствена сила до доказване на противното.Неоснователни са твърденията от
страна на защитата, че АУАН е издаден от некомпетентно длъжностно лице.Наистина
съдът констатира, че в издадената заповед №4093/14.10.2010г. на директора на ОД
на МВР – Враца е цитирана отменената вече заповед №Iз – 993/04.06.2009г. на
министъра на вътрешните работи, а не действащата такава с №Iз –
1687/02.08.2010г., с която са определени длъжностните лица с право да съставят
актове и фишове по чл.186 от ЗДвП.Този факт обаче не води до некомпетентност на
посочените в нея длъжностни лица относно предоставените им със същата
правомощия, нито до нейната невалидност и нищожност.Както е посочено и в
писмото на началника на РУ на МВР – Оряхово, явно се касае за допусната
техническа грешка.Че това е така е видно и от факта, че в приложените заповеди
с вх.№3915/21.09.2010г. за определяне на реда за провеждане на обучение и
писмен изпит на служители от охранителния състав в ОД на МВР – Враца по ЗДвП и
вх.№3917/21.09.2010г. за провеждане на изпит със служителите от охранителния
състав в ОД на МВР – Враца по ЗДвП и издадените въз основа на него от МВР
подзаконови актове, които предхождат издаването на оспорената заповед
№4093/14.10.2010г. по време, е цитирана действащата към тези дати заповед на
министъра на вътрешните работи.Съдът не споделя възражението на процесуалния
защитник на обвиняемия, че двете заповеди са неотносими относно изясняване на
обективната истина по делото в частта налична ли е издадена към 14.10.2011г.
заповед на директора на ОД на МВР – Враца, тъй като с тези заповеди се обучават
и изпитват именно тези служители, които ще бъдат определени да извършват
контролна и административнонаказателна дейност по ЗДвП в последваща заповед на
директора на ОД на МВР, в случая с №4093/14.10.2010г..Оспорената
заповед е издадена по време, след заповедта на министъра на вътрешните работи с
№ Iз – 1687/02.08.2010г. и в нея фигурира актосъставителя С.М.Д. като длъжностно
лице от състава на МВР, компетентно да съставя актове и фишове по чл.186 от ЗДвП.
Действително
АУАН №853/14.10.2011г. е подписан само от един свидетел, който видно от
събраните доказателства е свидетел – очевидец.Това обстоятелство не е нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗАНН, защото за редовността на акта е достатъчно в него да е
посочен един свидетел, присъствал при извършване или установяване на
нарушението, какъвто в случая е именно св.Б., доколкото посоченото в закона „
свидетели „ предполага възможност такива да бъдат посочвани, с оглед доказване
на фактическите констатации описани в акта при евентуално обжалване на НП.Едва
при липсата на очевидец на извършване или установяване на нарушението е
необходимо свидетелите да бъдат двама – чл.40, ал.3 от ЗАНН, какъвто не е
настоящия случай.Съдът намира, че въпреки, че АУАН е съставен в присъствие само
на един свидетел, не е налице твърдяното опорочаване на процедурата, доколкото
констатациите, които се съдържат в него са обосновани, а показанията на свидетеля
и на актосъставителя, дадени в производството пред районния съд са
безпротиворечиви и взаимодопълващи се.На следващо място във връзка с наведените
в тази насока възражения следва да се отбележи, че при установяване на
административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието
само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на
установяване на нарушението посочено в акта, което е в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП, която гласи, че свидетел по акта може да
бъде и служебно лице.По тази причина не се опровергава презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН, напротив, посоченото в него се
потвърждава от събраните по делото доказателства и най – вече от влязлото в
сила и издадено въз основа на него НП и свидетелските показания на полицейските
служители, които съдът кредитира, а и доколкото същите изхождат от непредубеден
източник, нещо, което не може да се каже за обвиняемия и неговите роднини,
тезата на които се явява недоказана и изолирана от събрания по делото
доказателствен материал, и доколкото за същите съществува заинтересованост
именно от поддържане на такава защитна позиция.
НП
№853/2011г. също е издадено от компетентно лице в рамките на преклузивния срок
по чл.34, ал.3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и е надлежно
връчено лично на нарушителя.В него точно и ясно са посочени разпоредбите, които
са нарушени, вида и размера на наказанието.
Установения
от ЗАНН нормативен регламент уражда реда за уведомяване на нарушителя за
изготвеното НП / чл.58 от ЗАНН / и лимитира хипотезите, при които те влизат в
сила / чл.64 от ЗАНН /.Както беше отбелязано по – горе, препис от НП
№853/2011г., издадено въз основа на съставения АУАН №853/14.10.2011г. за
извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП / управление на МПС без
изискуемата се от закона правоспособност /, е връчно при съблюдаване на предписанията
на чл.84 от ЗАНН.Спазената процедура по уведомяване на нарушителя и липсата на
демонстрирана активност от негова страна, насочена към обжалване на НП и
иницииране на съдебен контрол, предпоставят изводи, че обвиняемият е възприел
констатациите в него, съгласил се е с тях, същото е влязло в сила, поради което
формират убеждение за обективна престъпна съставомерност на неправомерното
деяние.
Гореизложената
фактология, анализирана с безспорно доказаната по делото неправоспособност на
водачада да управлява МПС към инкриминираната дата и при преценка на
установеното за присъствен съставен АУАН от дата 14.10.2011г., произтичащите от
това правни последици – издаване на НП и санкциониране на нарушителя, достатъчния
инструментариум, с който последният е разполагал да защити заетата по делото
позиция и от който не се е възползвал, убедително очертават знание за
осъщественото нарушение и обуславят заключение за предварително проектиране в
съзнанието на обвиняемия – автор на престъплението на лимитираните от особената
норма на чл.343в, ал.2 от НК субективни представи.Ето защо съдът не кредитира с
доверие и обясненията на обвиненото лице, поради тяхното цялосно опровергаване
от съдържанието на писмените доказателства с характер на официални документи,
които съдът възприе за достоверни и въз основа на съдържанието на които
недоказани се явяват както неговите обяснения, така и показанията на
свидетелите С., П. и Д.С..Поради изложеното за съдебния състав се налага извод,
че същите съставляват израз на защитна позиция и съпоставяйки ги с останалите
доказателства прие, да не им дава вяра, а от тук и да не ги цени при формиране
на фактическите и правни изводи.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си М.С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 14.10.2011г. около 18:30
часа, в с.Софрониево, обл.Враца, по улица „ Георги Д. “ в близост до сградата
на кметството, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление с Наказателно постановление №403/07.06.2011г. на Началника на РУ „
Полиция „ гр.Оряхово, влязло в законна сила на 11.08.2011г. е управлявал
моторно превозно средство – мотоциклет марка „ Симсон „, модел „ С 51 „, с
ДКН:ВР 04 29 / стар образец /, неустановена собственост, без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Обект на
престъплението чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК са обществените отношения
свързани с безопасността на транспорта и изискванията във връзка с тях водачите
на МПС, да притежават съответната правоспособност, като гаранция за
безопасността на движението на управляваните от тях МПС.
За съставомерността
на деянието по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е необходимо кумулативното
наличие на следните обективни признаци от състава на престъпление: 1. Деецът да е бил
санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление, т.е. по реда
на чл.177, ал. 1, т.
2, пр. 1 от ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е издадено за категорията на управляваното МПС и 2. Преди изтичане на една
година от
датата на влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран за цитираното по-горе
нарушение на ЗДвП, да е управлявал
отново МПС, за което не му
е издадено съответно свидетелство за управление.
В конкретния случай, съдът намира
за безспорно установено, че обвиняемият С. не
притежава СУМПС – видно от писмо рег. №967р - 2906/2015г. на ОД МВР – Враца,
Сектор „ Пътна полиция „, ведно с приложена справка за наказания на нарушител
от региона.Също така с наказателно постановление №403/07.06.2011г. на Началника
на Районно управление на МВР – Оряхово, влязло в законна сила на 11.08.2011г.,
обвиняемият е санкциониран за това, че на 01.06.2011г., около 13,22 ч. в с.Софрониево,
обл.Враца е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС –
нарушение по см. на чл.150 от ЗДвП.Безспорно установено е и на 14.10.2011г., обвиняемият
е извършил престъпление по транспорта – такова по чл.343в, ал.2, вр.ал.1.
Конкретиката
на настоящото дело сочи, че на обвиняемия С. до датата на последната проверка –
14.10.2011год. не е било издавано свидетелство за управление на МПС.Тази
констатация сочи на неправоспособност на водача да управлява МПС. Именно поради
наличие на сочените обстоятелства С. е бил санкциониран по административен ред
с наказателно постановление №403/07.06.2011г. на
Началника на Районно управление на МВР – Оряхово, влязло в законна сила на 11.08.2011г..
Последвалата проверка на 14.10.2011г., която се явява такава
в рамките на едногодишния срок по чл. 343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, отново
установила, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, което
инкриминирано поведение изпълва престъпния състав на чл. 343в ал.2 вр. ал.1 от НК.
Ето защо деянието е
съставомерно по см. на чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК и с оглед установената
фактическа обстановка изпълнителното деяние съответства на тази правна
квалификация – налице е формално извършено престъпление против транспорта.
Аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, според
която всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като чл. 150а, ал. 1 от с.з. допълва, че за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. В случая се има предвид СУМПС, което е валидно във
всяко едно отношение – както относно категорията на управляваното превозно
средство, така и по отношение срока на действие на същото. Доколкото посочените
предпоставки не са налице, може да се приеме, че на инкриминираната дата деецът
не е разполагал със съответно СУМПС.
Изпълнителното деяние
– управление на МПС е доказано от показанията на свидетелите очевидци, които
непосредствено са възприели факта, че обвиняемият управлява МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ЗДвП, като деянието е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред.
За да е съставомерно
престъплението по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 НК, то следва да е извършено при форма
на вина пряк умисъл, а именно – деецът да съзнава не само, че управлява МПС без
да притежава свидетелство за управление на МПС, но и че същевременно с това
вече е бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без да
има съответната правоспособност.Третото съществено изискване е да съзнава, че
управлява МПС в рамките на една година от предходното му наказване по
административен ред за същото деяние.
От субективна страна конкретното
деяние е извършено от обвиняемия С. виновно, при пряк умисъл, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Също така е съзнавал,
че управлява МПС без да има свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за същото деяние, но въпреки това
пряко е целял и е искал именно това.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият С. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343в,
ал.2, вр.ал.1 НК, поради което го призна за виновен.
По приложението на чл.78а от НК:
От приложеното по
досъдебното производство свидетелство за съдимост на обвиняемия С. е видно, че
същият е осъждан, но е реабилитиран.
С Присъда №24/11.03.2009г.
по НОХД №255/2008г. на РС – гр.Оряхово, влязло в законна сила на 27.03.2009г., за
престъпление по чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1, т.2, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, на обв.С. на
основание чл.55, ал.1, т.2, б. „ Б „ от НК е наложено Наказание ” Обществено
порицание ”.
Видно от служебна
бележка на РП - Оряхово с вх.№110/27.07.2015г., наложеното на С. наказание „ Обществено
порицание „ е изпълнено на дата 12.05.2009г. чрез прочитане на присъдата по
местния радиовъзел, за което прокуратурата е уведомена с писмо с №11 – 02 –
11/13.05.2009г. на Община Мизия.
Видно от горното С.
е реабилитиран по право на основание чл.86 от НК по горецитираното
НОХД към датата на извършване на процесното деяние.
Водим от горното, към датата на деянието,
предмет на настоящето разглеждане – 14.10.2011г., обвиняемият С. се е считал за
осъждан, но реабилитиран, при което последиците от осъждането му се
заличават.От справката за съдимост също така е видно, че след датата на
изтърпяване на наложеното наказание по горепосочената присъда до датата на
извършване на процесното деяние, обвиняемият С. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел
четвърти, Глава осма от НК.Съгласно Постановление №7/04.11.1985г. по
н.д.№4/85г. „ От наказателна отговорност по чл.78а от НК могат да се освобождават
и лицата, които са осъждани, но са реабилитирани „.Същият е бил освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК по НАХД №15/2013г. по описа
на РС – Оряхово, с влязло в сила 27.02.2013г. Решение, т.е. след датата на
извършване на процесното деяние.
За престъпленията по чл. 343в, ал. 1 и ал. 2 от НК към датата на
извършване на деянието е предвидено наказание лишаване от свобода до две
години.Обвиняемия към датата на деянието – от 14.10.2011г. е осъждан, но
реабилитиран за престъпление от общ характер, и няма данни да е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел четвърти, Глава осма от НК. Настоящия
състав на съда намира, че нормата на чл. 78а от НК е материалноправна и като
такава има действие към датата на извършване на престъплението.Разпоредбата на чл.2, ал.1 НК
изисква да се приложи законът, който е бил в сила по време извършване на
престъплението.Разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК / изм.ДВ, бр.26/2010г. / е в
сила от 09.04.2010г., т.е. преди датата на довършване на престъплението и предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
С извършеното от обвиняемия
като пълнолетен деяние не са причинени имуществени вреди. При тези данни съдът,
не разполага с възможност да прави преценка относно това дали да приложи или не
разпоредбите на чл.78а НК по отношение на
обвиняемия, доколкото същите са императивни. Ето защо намира, че са налице
условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
При
индивидуализирането на административното наказание „ Глоба „, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия обстоятелството чистото
съдебно минало.Отегчаващи вината обстоятелства – лошите характеристични данни.Поради
това и като отчете степента на обществена опасност на деянието, настоящият
състав счете, че справедливо размерът на наложената му глоба да бъде определена
в минималния предвиден в закона размер, който е съобразен с обстоятелството, че
понастоящем обвиняемият е безработен, няма постоянни трудови доходи, както и с
оглед на продължителния период от време, изминал от датата на осъществяване на
деянието.
Причини и условия за
извършване на конкретното престъпление са незачитането на установения правов
ред и слабите морално-волеви задръжки на подсъдимия.
Ето защо съдът
определи и наложи на обвиняемия административно наказание " глоба " в
размер на 1000 / хиляда / лева, като именно така определеният размер на
глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за постигане
целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и
превъзпитаването на обвиняемия и въздействието на наказанието върху обществото.
При горните мотиви
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………
Н. Крумова