Определение по дело №698/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 971
Дата: 8 март 2019 г. (в сила от 16 март 2019 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20191100200698
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Град София, 08 март 2019 година

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав  в публично съдебно заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

  

СЪДИЯ:      

 

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

 

Секретар:

ВАНЯ ГАДЖЕВА

Прокурор:

ЛЮДМИЛА НИКОЛОВА

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 698 по описа за 2019 година.

 

На именното повикване /поради изчакване на съдебна зала до момента, делото започва в 12.05 часа/, се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ Д.Я.Д. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично и с адв. Е.Г.– от САК – надлежно упълномощен защитник, с представено по делото пълномощно в днешното с.з.

 

В съдебна зала не се явява другият упълномощен защитник на осъдени Д. – адв.М.М. – от САК.

 

От адв.М., СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба, входирана в СГС под № 29424 от 05.03.2019 г., в която се посочва, че на днешна дата в 10.30 ч., в ОС–гр.Хасково, е насрочено заседание по НОХД № 446/17 г., по което адв.М. е упълномощен защитник на подсъдимия КАРАИВАНОВ. Предвид факта, че цитираното по-горе заседание е насрочено на 25.01.2019 г., адв. М. счита, че явяването му по това дело е приоритетно. Посочва, че е уведомил осъдения Д. за невъзможността да го представлява по настоящото производство, като същият се е ангажирал да организира защитата си. Моли, в случай, че осъдения Д. не е упълномощил друг защитник, делото да бъде отложено за друга дата.

ОСЪДЕНИЯТ Д.Я.Д.: Не държа на защитата на адв.М..

 

НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител Д.М.– мл. юрисконсулт при Затвора–гр.София, с представено по делото пълномощно.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото досие.

 

Д.Я.Д. – роден на *** *** Загора, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, разведен, осъждан, с висше спортно образование, месторабота преди задържането – Президент на спортен клуб „Б.“ – гр.Стара Загора, настоящ адрес по местоживеене ***, с постоянен адрес по местоживеене ***.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения Д. в процеса.

 

ОСЪДЕНИЯТ Д.Я.Д.: Наясно съм с правата си като осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от адв.М. – от САК, в качеството на упълномощен защитник на осъдения Д.Я.Д., с правно основание чл.70, ал.1, т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.

 

Адв.Г.: Поддържаме молбата и моля да приемете 3 броя епикризи, тъй като в затворническото досие е приложена само една епикриза, за престой на подзащитния ми в болнично заведение след прекаран инсулт от 25.11.2017г.–18.12.2017 г.

 

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените доказателства на останалите страни – за запознаване и становище.

 

 СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.

 

СЪДЪТ, с оглед относимостта на представените от защитата писмени доказателства – медицинска документация относно здравословното състояние на осъдения Д. – към предмета на делото, СЧИТА, че същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИЕМА като писмени доказателства, представените от защитата – 3 броя епикризи от МБАЛ „Св. Анна“, за пребиваване на осъденото лице в посоченото болнично заведение в периода 25.11.2017г.–18.12.2017 г.

 

Адв.Г.: Няма да соча други доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Д.М.: Представям актуална справка, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на осъденото лице, както и докладна записка от Инспектор „Социална дейност“.

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените от процесуалния представител на СЦЗ доказателства, на останалите страни – за запознаване и становище.

 

 СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.

 

СЪДЪТ, с оглед относимостта на представените от процесуалния представител на Затвора – гр. София писмени доказателства – към предмета на делото, СЧИТА, че същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива от процесуалния представител на Затвора – гр. София, а именно – актуална справка от Затвора – гр. София, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения Д.Я.Д. наказание „Лишаване от свобода“ – рег. № 47 от 08.03.2019 г., както и докладна записка от ИСДВР от 28.02.2019 г.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства, нямаме доказателствени искания.

 

По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице предпоставките на чл.70, ал.1 НК и по отношение на осъдения, би могло да бъде постановено УПО. Видно от приложените материали се установява, че същият е изтърпял по–голямата част от наложеното му наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода“. В същото време е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно – дал е достатъчно доказателства за своето поправяне, като това се извлича от становищата и докладите за него – осъденият работи и към настоящият момент, не е наказван, награждаван е, рискът от рецидив е спаднал, наблюдава се в значителна степен промяна в неговото отношение. Моля за целия остатък от наказанието, да бъде постановена пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Д.М.: Уважаема г–жо Председател, становището на СЦЗ е, че е налице както първата предпоставка за УПО, също така и материалната предпоставка, която е кумулативно изискуема от закона. Съображенията са следните:

Осъденият е дал достатъчно данни за поправяне в рамките на пенетенциарното заведение. Считаме целите на наложеното наказание за изпълнени, предвид това, че Д. не е наказван, спазвал е през целия си престой правилата в затвора, награждаван е, на „лек“ режим е от няколко месеца, което означава, че всеки месец излиза в двудневен отпуск и никога не е нарушил правилата в обществото. Рискът от рецидив и вреди е снижен в достатъчна степен, поради което считаме, че планът на присъдата е изпълнен, целите на наказанието са постигнати и може да бъде условно предсрочно освободен.

 

Адв.Г.: Моля да уважите молбата ни – налице са и двете изискуеми предпоставки. Обръщам внимание, че е изпълнена над 4/5 от присъдата, като остават 10 месеца и 16 дни, при това тя в по–голямата си част е изпълнена ефективно, много малко време имаме приспадане от труд.

Налице е и втората предпоставка – за поправяне, опасността от рецидив е намалена значително, планът на присъдата е изпълнен изцяло. Д. работи, има подкрепа от семейството си, няма наказания, не злоупотребява с алкохол, поощряван е по ЗИНЗС.

Моля Ви да съобразите неговото здравословно състояние – при една пробационна мярка в оставащите 10 месеца, ще бъде трудно придвижването на Д. ***, и ще трябва да ангажира ресурс от семейството си.

Моля да постановите определение, с което да освободите предсрочно осъденото лице, и да не налагате пробационна мярка.

 

ОСЪДЕНИЯТ Д.Я.Д. /в своя защита/: Направил съм своите поуки от престоя си в затвора, като през цялото време съм спазвал изцяло разпорежданията на затворническата администрация. Показал съм, че мога да бъда нормален човек и моля да одобрите молбата ми за УПО.

 

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Д.Я.Д.: Моля да бъда освободен, за да си гледам семейството и да се ресоциализирам в обществото.

 

СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.

 

СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1 от НК.

Образувано е  по повод депозирана молба от адв. М., в качеството му на упълномощен защитник на осъдения Д.Я.Д., с правно основание чл.70, ал.1, т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо осъдения наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 5 години.

В днешното с.з., бяха изразени тъждествени становища от всички страни, относно наличието и на двете материално правни предпоставки за постановяване на УПО по отношение на Д..

В съображенията си, прокурорът изтъква, че са налице достатъчно доказателства за изцяло поправяне на осъденото лице, като същият е награждаван многократно, не е наказван, рискът от рецидив е спаднал и е налице в значителна степен промяна в неговото отношение. С оглед изпълнение в цялост на определеното му наказание, моли по време на остатъка, спрямо Д. да бъде изпълнявана пробационна мярка „Задължителни срещи с пробационен служител“.

Представителят на СЦЗ, изразява идентично становище относно наличието на достатъчно данни за поправяне на осъденото лице, като сочи, че Д. е награждаван многократно, спазвал е през целия престой правилата в затвора, както и, че към момента изтърпява определеното му наказание при „лек“ режим, в който смисъл целите на това наказание са постигнати в цялост.

Защитата моли да се уважи подадената молба за УПО на осъденото лице, като пледира, че Д. е изтърпял повече от 4/5 от наложеното спрямо него наказание, при това ефективно. Посочва, че са налице и достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице, доколкото същият работи, поддържа връзка със семейството си, поощряван е през целия период на пребиваване в местата за лишаване от свобода. Моли да бъде съобразено здравословното състояние на Д., доколкото същият е с недобро здраве, с оглед прекаран исхемичен мозъчен инсулт, поради което пледира да не се налага пробационна мярка по време на остатъка от наложеното му наказание.

В своя защита, осъденият заявява, че е взел поука от миналото противоправно поведение, спазвал е изцяло разпорежданията на затворническата администрация, в която връзка моли молбата му за УПО да бъде уважена.

Въз основа на събраните по делото доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият Д. *** на 31.05.2017 г., когато спрямо него е приведено в изпълнение наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, определено по НОХД № 1961/09 г. на РС–гр.Стара Загора, което е изтърпяно към дата 22.05.2018 г. От последно цитираната дата до настоящият момент, Д. търпи наложеното му общо наказание, в размер на 5 години „лишаване от свобода“, определено му по НЧД № 467/17 г. по описа на ОС–гр.Стара Загора, акта по което производство е влязъл в сила на 17.11.2017 г. и с който акт спрямо Д. е определено 1 общо наказание измежду наложените му по цитираните в определението наказателни производства, а именно – НОХД № 690/16 г. на ОС–гр.Стара Загора, НОХД № 2512/11 г. на РС–гр.Стара Загора, НОХД № 228/10 г. на РС–гр.Гълъбово, НОХД № 5741/11 г. на РС–гр.Пловдив, НОХД № 524/12 г. на РС–гр.Стара Загора, НОХД № 239/14 г. на ОС–гр.Стара Загора, НОХД № 785/13 г. на РС–гр.Стара Загора, НОХД № 1281/16 г. на РС–гр.Стара Загора и НОХД № 32/15 г. на ОС–гр.Стара Загора, което определено общо наказание е в размер на 5 години „лишаване от свобода“, постановено да бъде търпяно при „общ“ режим. С така постановеното и влязло в сила определение на ОС–гр.Стара Загора, е приспаднато времето през което Д. е изтърпял част от съвкупността наказания по цитираните производства, както и е постановено наложеното му наказание по НОХД № 1961/09 г. на РС–гр.Стара Загора – „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, да бъде изтърпяно ефективно, като е същото е приспаднато изцяло.

След като се запозна с доказателствените материали по делото, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че определеното общо наказание по отношение на Д., в размер на 5 години „лишаване от свобода“, е било съобразено при извършеното групиране и прието като следващо да бъде изтърпяно общо наказание по съвкупността от цитираните по- горе производства, въз основа на последно постановената и влязла в сила спрямо него присъда по НОХД № 32/15 г. на ОС–гр.Стара Загора, влязла в сила на 04.05.2017 г., с която Д. е бил осъден за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.7, вр.чл.26, ал.1 НК, на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, което въз основа на Решение № 5 от 09.01.2017 г. на Пловдивски Апелативен съд, е било намалено до размер от 5 години, с което иначе решение осъдителната присъда на ОС – Стара Загора е била потвърдена в останалата ѝ част, и което решение е оставено в сила, въз основа на Решение № 92 от 04.05.2017 г. на ВКС.

Съгласно приложените по делото материали, в частност приетата в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ, се установява, че от така определеното му общо наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода“, Д. е изтърпял наказание всичко в размер на 4 години, 1 месец и 14 дни, като остатъкът който следва да търпи, се равнява на 10 месеца и 16 дни. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, УПО може да бъде постановено от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по–малко от ½ от наложеното му наказание. Съпоставяйки визирания срок в нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретния случай с оглед данните за съдимостта на Д., спрямо изтърпяната част от наложеното му общо наказание, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че е налице първата формална предпоставка, за приложение института на УПО по отношение конкретното осъдено лице, доколкото Д. е изтърпял много повече от половината от наложеното му наказание, като остатъкът който следва да търпи, се равнява на 10 месеца и 16 дни.

Що се отнася до останалите предпоставки регламентирани в закона, във връзка с преценка – дали са налице основанията за УПО на Д., следва да се имат предвид обстоятелствата визирани, в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно – тези доказателства, които сочат за положителна промяна на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено–полезни прояви. Освен това, положителни данни и доказателства за поправяне на осъдения, следва да се установят и въз основа оценката на същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения Д. по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

В конкретният случай, настоящият съдебен състав приема, че от приложените по делото доказателствени източници, са налице изискуемите по закон такива – доклади, становища, оценки, които дават основание на съда да счете, че е налице и другата материална предпоставка, визирана в закона, за УПО на конкретното осъдено лице.

В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че във всички приложени становища, доклади и оценки по отношение характеристиката на осъдения, липсват данни за отрицателни поведенчески проявления от осъденото лице в местата за лишаване от свобода, като са налице изключително позитивни такива за това поведение. В приложените становища на началника на Затвора–гр.София, на НС СДВР, и ИФЗ НС ЗО „Казичене“ се посочва, че изискуемите доказателства за поправяне на осъденото лице са налични в цялост, като са изпълнени целите на чл.36 НК, а предвид характера и тежестта на извършените престъпления е отчетено, че рискът от рецидив е сведен до ниските стойности; планът на присъдата е изпълнен изцяло; етапите на прогресивната пенетенциарна система са преминати изцяло; напълно установени са проблемните зони, които са и преодолени. Посочва се, че осъденият е проявявал старателност и желание да спазва приетите норми на поведение в местата за лишаване от свобода, добронамерен е, без агресивни нагласи, рисковете от рецидив са ниски към момента – 38 точки, спрямо първоначално отчетените 49 точки, като липсват такива от сериозни вреди за обществото. Конкретизира се, че Д. притежава приемлив ресурс за успешна бъдеща ресоциализация. С оглед психологическото становище на инспектор–психолог, се посочва че изпълнението на наказанието е дал своя коригиращ ефект, като процесът на поправяне и превъзпитание при Д. е завършен напълно. Изтъква се, че същият е поощряван по ЗИНЗС и правилника за неговото прилагане, не е наказван, и притежава приемлив ресурс за успешна бъдеща ресоциализация, която според ръководството на Затвора – гр. София, е необходимо да бъде съпътствана от пробационна мярка при условията на УПО.

Изключително обстойни, красноречиви и категорични за данните за поправяне на осъденото лице, са докладите на ИСДВР при СЦЗ, както и при ЗО „Казичене“, в които се се посочва, че през целия престой на пребиваване Д. реализира трудова дейност, като участва във всички социално–възпитателни дейности, показва желание за промяна, с последователно наблюдение в посока спазване на обществените норми. Конкретизира се, че актуалната оценка на риска от рецидив е в ниски стойности от 38 точки спрямо първоначално зададените 49 точки; отразена е напълно положителна промяна в поведението на осъденото лице, като се отчита активното му участие в социални и ресоциализирани мероприятия; поощряван е многократно, включително с „Домашен отпуск“ по реда на ЗИНЗС. Обилен с положителни характеристични данни по отношение личността и поведението на осъдения, е докладът на ИСДВР ЗО „Казичене“, в който е отчетено здравословното състояние на Д., с оглед получения „исхемичен мозъчен инсулт“, „хиперимезис декстра“ и „дислипидемия“. В така цитирания доклад се конкретизират данни досежно житейската история на Д., както и обстоятелството, че към настоящият момент същият е подкрепян от приятелката си, с която за заедно от 4 години. Изобилстват положителни данни по отношение поведението и личността на осъдения през целия му престой в местата за лишаване от свобода – посочва се, че Д. е с добър интелект и съответни социално–комуникативни умения, без агресивни нагласи; не инициира и не участва в конфликтни ситуации; поема отговорност и изпълнява стриктно възложените му задачи. Налице е прагматична ценностна ориентация при осъденото лице, социална и емоционална зрялост в нормата за възрастта, на която е той. Към служителите в СЦЗ и администрацията има дължимото поведение.

Съществена характеристика и съображения, с оглед затвърденото у съда становище за напълно поправяне на осъденото лице, се извеждат както от посоченото във всички изброени доклади, оценки и становища за осъдения от затворническата администрация, така и от приложените в затворническото досие множество заповеди за награди, различни по вид по отношение осъдения Д.. Посочва се и в доклада на ИСДВР, че по време на целия престой на Д. в местата за лишаване от свобода, същият не е наказван, като последно е награждаван с 2 денонощия „Домашен отпуск“. Конкретизира се, че осъдения е адаптивен, бързо ориентиран в непозната обстановката, спазва режимните изисквания и не допуска нарушения на правилата. Посочва се и обстоятелството, че почти от началото на престоя му в затвора, Д. е осъществявал трудова дейност – първоначално назначен като „чистач“, а впоследствие със Заповед № 881 от 13.10.2017 г., приложена към делото, същият е назначен като „общ работник“ в зала „Универсиада“, на основание чл.78, ал.1 ЗИНЗС. Тук следва да се отбележи, че е ноторно известно за съда обстоятелството, че в посочените места извън пенетенциарните заведения се назначават лица с утвърдителни позитивни характеристики, каквато очевидно е констатирана от затворническата администрация по отношение на Д., което респективно е обусловило и определянето му за изпълняване на трудова дейност в обект извън местата за лишаване от свобода, като е отчетено, че осъдения изпълнява работните си задължения с необходимата отговорност.

В посочения доклад на ИСДВР ЗО „Казичене“, са посочени изцяло позитивни характеристики по отношение на преодолените проблемни зони на осъденото лице, като е изтъкнато е, че в зона „отношение към правонарушението“ е налице промяна – от омаловажаване на извършеното към приемане на отговорността, в който смисъл съдът извежда довод за налична пълна мотивация към незасягане и ненакърняване от осъденото лице в бъдеще време на обществени и защитими от НК на РБ отношения. Същевременно се посочва, че с оглед зона „умения за мислене“, Д. осъзнава последствията от собствените си действия, като е налице и тук спад в първоначално зададените му 8 точки – на 4 точки. Наред с това, при Д. няма данни за злоупотреба с алкохол по време на целия му престой в местата за лишаване от свобода. Не са налице каквито и да било проблемни зони, доколкото всички които са били отчитани към първоначалния момент на изпълнение на наказанието, са преодолени с оглед активното поведение на осъденото лице и изпълнение в цялост на плана на присъдата. Отчита се успешно проведена корекционна дейност, което се доказва и от констатираното снижаване на стойностите на риск от последващо осъждане и на риска от вреди. Впрочем, тези утвърдителни за осъдения Д. данни присъстват и в приложената в днешното съдебно заседание докладна записка от ИСДВР, който в заключение акцентира, че Д. продължава да работи, като показва постоянство; поддържа позитивни социални контакти; социално приемливите модели на поведение са в процес на утвърждаване, като показва нагласа за спазване правилата в обществото.

В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че в синхрон с всички доказателства, приложени по делото, са становищата и на СГП и СЦЗ в днешното с.з., доколкото не се отчитат каквито и да било отрицателни изводи за поведението на Д. през целия период на пребиваването му в затвора, няма негативна информация по отношение поведенческото проявление и характеристичните данни на осъдения, и респективно се отчита изпълнение в цялост на целите на определеното му наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода“.

В този смисъл, като съобрази гореизложеното обстоятелство, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че по отношение на осъдения Д. са налице достатъчно утвърдителни доказателства, които водят до убеждението на състава, че наложеното по отношение на Д. наказание „лишаване от свобода“, към настоящият момент е изпълнило своя особен предупредителен и въздействащ ефект, до степен, че същият да може да се ресоциализира изцяло в обществото като пълноправен гражданин. Установява се не само от обществено полаганият труд от страна на Д., така и от позитивното му поведение в местата за лишаване от свобода, че същият е доказал постигане в пълнота на целите на наложеното му наказание, като в тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че от началото на пребиваване на осъдения до момента, е налице положителна тенденция към негово позитивно развитие, и осъзнатата от него поука за спазване в бъдещо време на обществено приемливите норми и демонстриране на законосъобразен начин на живот. Независимо от множеството осъждания на осъденото лице, което безспорно е отрицателен факт в миналото му, този съдебен състав ПРИЕ, че определеното спрямо него наказание, е изпълнило своя възпитателен и поправителен ефект до степен, че същият да приеме отговорността за собственото си поведение в бъдеще по начин, който е изиграл от наложеното наказание възпитателен ефект върху личността на осъденото лице. Налице е изцяло положителна оценка по отношение на всички дейности, в които осъденият се е включвал, в т.ч. и като „общ работник“ в зала „Универсиада“, осъзнал е допуснатите грешки в миналото, приел е осъзнато противоправното си поведение в минало време, като скринингът от риск от вреди към настоящият момент, не индикира данни за вреди по отношение на членовете на обществото, не се индикират и фактори, които да обуславят риск от сериозни вреди спрямо обществото.

В този смисъл, СЪДЪТ ОТЧИТА, че дадената напълно утвърдителна характеристика от затворническата администрация, добрите ресурси и възможности за ресоциализация на осъдения Д. в свободни условия, е вследствие проведената корекционна дейност и съобразно нея, настъпилите положителни промени в неговото поведение, позитивна нагласа за бъдещ законосъобразен и общоприемлив начин на живот, с оглед на което, този съдебен състав ПРИЕ, че с тази положителна промяна в поведението на Д., същия е показал в достатъчна степен, че наложеното му наказание е изпълнило своите цели, дал е убедителни доказателства това поведение да бъде спазвано и занапред в обществото.

По отношение възражението  на защитата, относно не прилагането на пробационна мярка спрямо осъдения, настоящият съдебен състав ОТЧИТА, че действително осъденото лице е с тежко здравословно състояние, което се потвърждава и от приложените в днешното с.з. епикризи.

Същевременно обаче, СЪДЪТ ПРИЕМА, че изпълнението на мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, в никакъв случай не би препятствало осъдения да се грижи за своето здравословно състояние, като посещава периодично пробационен служител при определяне на такава мярка, доколкото с оглед и становището на СЦЗ, застъпено във всички оценки по отношение на Д., тази пробационна мярка във необходимата степен ще допринесе за изцяло осъзнаване на бъдещо непротивоправно поведение от осъденото лице, и респективно ще засили положителната характеристика на осъдения при неговата ресоциализация.

 В този смисъл, СЪДЪТ ПРИЕ, че възражението на защитата не се явява основателно и като такова следва да бъде оставено без уважение, с оглед обстоятелството, че не би било пречка изпълнението на мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ на грижите и опазването на здравословния статус на осъденото лице.

Така, като отчете, че са налице изцяло положителни характеристики за личността и поведението на осъденото лице през целия престой в местата за лишаване от свобода, независимо от сравнително високия остатък от наложеното спрямо него наказание – 10 месеца и 16 дни, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че доказателствата за поправяне в нужната степен обуславят извода за уважаване на подадената молба от осъдения, и постановяване на УПО по отношение на същия.

 

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.440, ал.1 НПК, вр. чл.70, ал.1 и ал.6 НК, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Д.Я.Д. – роден на *** *** Загора, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, разведен, осъждан, с висше спортно образование, месторабота преди задържането – Президент на спортен клуб „Б.“–гр.Стара Загора, настоящ адрес по местоживеене ***, с постоянен адрес по местоживеене *** от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години, а именно – остатък в размер на 10 месеца и 16 дни.

 

На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка от наказанието, а именно – 10 месеца и 16 дни.

 

На основание чл.70, ал.6, вр.чл.42а, ал.2, т.2 НК, НАЛАГА пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 месеца.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и жалба, не са в интерес на осъденото лице.

 

 

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в  12.55 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: