№ 6865
гр. С., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110164628 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване против Р.К. Д..
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., ж.к. „Х.“ бл. вх., ет, ап., с аб. № ..., чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че ответната страна дължи
следните суми: 1516,11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 23.06.2021 г. до окончателното й погасяване, сумата от 193,07 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 15.9.2018 г. до 25.05.2021 г., сумата от 35,13
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до изплащане
на вземането, както и 4,90 лв. - мораторна лихва върху начислената сума за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 36397/2021 г.
по описана СРС, 36 състав. Претендира присъждането на разноски з исковото и
заповедното производство.
Ответникът Р.К. Д. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявения иск по основание. Твърди, че от приложените доказателства не се
установява да е собственик, респ. вещен ползвател на процесния недвижим имот.
Навежда вземанията на ищеца частично да са погасени по давност. Заявява, че не е
изпаднал в забава по отноешение претендираната лихва за посочения от ищеца период,
тъй като същия не е ангажирал доказателства в тази връзка. Сочи, че няма основание за
дължимост на сумите за дялово разпределение. Не оспорва, че до имота е доставяна ТЕ
в твърдяното количество, както и издаването за процесния период на фактури на
твърдяната от ищеца стойност, в това число и тяхното осчетоводяване. Поради
изложеното моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Термокомплект” ООД заема
становище за основателност на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
От представените по делото писмни доказателства – Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 13, том 2, рег. № 4530, дело № 165 от 24.04.2012 г.,
заявление-декларация с вх. № 2641/05.09.2012 г., декларация и удостоврение за
идентичност на адрес (л.19-22 по делото)се установява, че ответника е придобил
собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.“ бл. вх., ет, ап..
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответника
Р.Д. е собственик на процесния имот и следователно има качеството потребител на
топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със
съдържание задължение на „Топлофикация С.“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот
топлинна енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1,
т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия
2
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към
исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „Топлофикация С.” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качествотому на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От приетите по дело Договор от 23.07.2002 г., така и от Протокола от проведено
ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в
сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по
делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„Топлоконтрол” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да
е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
С приетия по дело окончателен доклад, неоспорен от страните са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в
предмета на спорното право: че в процесния имот е доставена ТЕ в твърдяното от
ищеца количество, за което е издал фактури в претендирания размер.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказани изцяло искът за главница за
топлинна енергия в размер на 1516,11 лева и искът за главница за дялово
разпределение в размер на 35,13 лева.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
3
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 23.06.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
23.06.2021 г., са погасени по давност.
За процесния период се прилагат ОУ от 2016 г., съгласно които клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят като погасени по давност се явяват
задълженията за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., тъй като както бе посочено по-
горе тригодишният давностен срок за задължението 01.05.2017 г. до 31.04.2018 г. е
изтекъл на 15.06.2021 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение
Съдът определя дължимата цена от ответника за 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
при условията на чл. 162 ГПК в размер на 591,92 лв., за която сума искът се явява
неоснователен поради погасяване на вземането по давност. Претенцията за главница
спрямо следва да се уважи за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер на 924,59
лв. главница за топлинна енергия, а за разликата до пълния предявен размер от 1516,11
лева и за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. искът за главница за топлинна енергия
следва да се отхвърли като неоснователен. Претенцията за главница за услуга за дялово
разпределение спрямо следва да се уважи изцяло, тъй като не обхваща период погасен
по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода 15.9.2018 г. до 25.05.2021 г. са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. С оглед частичната основателност на иска за топлинна енергия,
частично основателен е и искът за лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия, размерът на която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 65,35
лева като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от 65,35 до
предявения от 193,07 лева като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид изрично
направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
4
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 34,98 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 49,80
лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 34,78 лева и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 79,10 лева.
Пред заповедния съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника Р.Д.
от процесуалния й представител адв. СН. К. К. и предвид изричното искане в тази
насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.2, вр. ал. 7 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 300
лева. Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. К. следва
да бъде присъдена сума в общ размер на 124,19 лева.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника от
процесуалния му представител адв. СН. К. К. и предвид изричното искане в тази
насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 322,48 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. К. следва да бъде
присъдена сума в общ размер на 133,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. К. Д. , ЕГН ********** с адрес гр. С., ж.к.
„Х.“ бл. вх., ет, ап. ДЪЛЖИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Ал. Ст.” №, вх., ет., ап. следните суми: сумата от
924,59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 65,35 лв. за периода от 15.9.2018
г. до 25.05.2021 г. и сумата от 35,13 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 36397/2021 г. по
описана СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 924,59 лева до пълния размер от 1516,11 лева и за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., иска с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 86 за законна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
65,35 лева до пълния предявен размер от 193,07 лева и иска с пр. осн. чл. 442, вр. чл. 86
ЗЗД в размер на 4,90 лв. - мораторна лихва върху начислената сума за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2021 г. като неоснователени и
погасени по давност.
ОСЪЖДА Р. К. Д., ЕГН ********** с адрес гр. С., ж.к. „Х.“ бл. вх., ет, ап. ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец” № ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
49,80 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 79,10 лева – разноски в
исковото производство.
5
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец” № ... на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
ДА ЗАПЛАТИ НА на адв. СН. К. К., САК, сумата в размер на 124,19 лв. за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника Р.Д.
за заповедното производство и сумата в размер на 133,50 лв. за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
страната на ищеца – „Топлофикация С.” ЕАД – „Термокомлект” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6