Р Е Ш Е Н И Е
№ 260068/ 15.03.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на девети
февруари, две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Наталия Тодорова
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 894
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище град София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез пълномощник
Цветанка Петкова – юрисконсулт, с която молят съда да признае за установено по
отношение на ответника К.Т.К., ЕГН – ********** ***, че същият им дължи следните
суми: 525.77 /петстотин двадесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/
представляваща главница за периода от
21.09.2016г. до 01.02.2017г. по сключен договор за паричен заем № 86363/
07.09.2016г., договорна лихва в размер на 43.47/четиридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ за периода
от 21.09.2016г. до 01.02.2017г., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 258.80 /двеста
петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ за периода от 21.09.2016г. до
01.02.2017г., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 165.61 /сто шестдесет и пет лева и шестдесет и една
стотинки/ начислена еднократно на дата 12.10.2016г., обезщетение за
забавено плащане в размер на 137.07 /сто
тридесет и седем лева и седем стотинки/ за периода от 13.10.2016г. до
02.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда – 02.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират
ответника да бъде осъден да им заплати и разноските по заповедното и настоящото
исково производство.
В исковата молба ищцовото дружество
разказва, че ответника сключил Договор за паричен заем № 86363/ 07.09.2016г.
със „Сити Кеш“ ООД, който от своя страна го е прехвърлил на ищеца. По този
договор ответника К. е получил сума в размер на 550.00лв., която се е задължил
да върне до дата 01.02.2017г. на 21 равни седмични вноски. Страните договорили
и договорна лихва в размер на 47.70лв. По договора ответната страна е допуснала
забава на 4 погасителни седмични вноски, което е предпоставило настъпване на
предсрочна изискуемост. Липсва заплащане на дължимите суми от страна на
ответника и по отношение на цесионера на вземането, като това е мотивирало
ищеца да потърси защита на своите права и интереси по съдебен ред. Подадено е
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, с оглед което
е било образувано ч.гр.дело № 2/ 2019г. по описа на Районен съд – Исперих. В
него срещу длъжника е издадена Заповед за изпълнение от 09.04.2019г., в която в
тежест на длъжника са вменени сумите за главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, неустойка за предсрочна изискуемост, обезщетение за
забавено плащане, законната лихва върху главницата и разноските по заповедното
производство. Длъжника не е бил открит на известният адрес, като
уведомяването му за издадената заповед за изпълнение е извършено по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед това обстоятелство на кредитора „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД e било указано
предявяване на иск за установяване на вземането. По изложените съображения
ищецът моли исковите му претенции да бъдат изцяло уважени.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от назначеният особен представител по отношение на ответника К.Т.К. адвокат В.К.. Счита предявените
искове за процесуално допустими. Заявява, че по тяхната основателност ще вземе
становище след събиране на доказателствата. Счита договорената неустойка за
„неравноправна клауза“ в договора с оглед наличието на предпоставките по
чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите и в този смисъл същата била
нищожна съгл. чл.146, ал.1 от същият закон, тъй като не е индивидуално
уговорена. Не възразява по направените доказателствени искания. Няма искания за
събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание не се явява
представител на ищцовото дружество, но от него е постъпила писмена молба, с
която заявяват че поддържат предявеният иск и молят същият да бъде уважен по
същество.
В съдебно заседание назначеният
особен представител по отношение на ответника заявява становище, че поддържа
депозираният писмен отговор. Счита, че следва да бъде присъдена само главницата
по иска.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото писмени доказателства, намира за установена следната
фактическа обстановка : На 07.09.2016г. ответникът К.Т.К. е сключил договор със
„Сити Кеш” ООД град София по силата на който му е предоставена в заем сумата от
550.00лв. Страните са договорили размер на седмична погасителна вноска – сумата
28.46лв., ден на плащане – сряда и брой вноски – 21. Годишният процент на
разходите (ГПР) е определен на 49.065%, а годишният
лихвен процент е определен на 40.08%. Датата на дължимо първо плащане е
определена на 14.09.2016г., а датата на последно плащане – 01.02.2017г. Общата
сума за плащане по кредита в чл.3, т.12 от договора е определан на сумата 597.70лв.
Заемополучателят е декларирал с подписът си, че е получил в брой заемната сума
в размер на 550.00лв.
В чл. 7, ал. 4 от договора
е посочено, че страните се съгласяват, че всички задължения по договора
/главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за забава и
дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава
на плащане на: 4 седмични погасителни вноски или дължими неустойки, като
подписвайки договора за кредит заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява
с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го уведомява
допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната
изискуемост. Изложено е още, че при настъпване на това събитие заемодателят има
право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да
уведомява заемателя за това в размер на 20 % от дължимата
до пълното погасяване на задълженията по договора сума,
представляваща непогасена главница, договора лихва и неустойка по
чл.8 от договора, в случай, че има начислена такава.
Уговорена е и неустойка в
чл.8 от договора за непредоставяна на обезпечения по договора от страна на
заемателя: ако в 3-дневен срок от подписването на договора не предостави
на заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в договора, дължи на заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, която в случая е определена в размер от 271.74
лева, което е разсрочено и е изискуемо в деня, в който настъпва падежа на
задълженията по договора за месечните погасителни вноски.
Не е
спорно по делото, че заемополучателят не е погасявал задълженията по договора.
От името на ответната страна, чиято е доказателствената тежест
от установяване на тези правнорелевантни факти, не са представени
доказателства и не може да бъде направен извод в посочения смисъл. В
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – счетоводна
експертиза е посочено, че задълженията по договора към дата 03.04.2019
година, която е датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, са със стойностите, посочени в него и в исковата молба.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи :
Съгласно чл.
22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В
случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено,
че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“.
В
конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно
изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19
от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези
основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 49,065%.
Поради
липсата на ясна формулировка в договора как е формиран конкретния размер на ГПР
настоящият състав приема, че договора е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца
връщане на главницата, която е получил по договора, в случая до
размера на претенцията от 525.77лв.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 40,08 % - фиксиран годишен процент
по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за
нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на
договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от
30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
Уговорките
за неустойка също са нищожни, тъй като в конкретния случай излизат извън
присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид
вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за
неизпълнението му и евентуалните вреди и в този смисъл противоречат на
добрите нрави. Относно преценката за валидност
на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е
произнесъл в мотивите т.3 от Тълкувателно решение от
15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС.
По отношение
на задължението за начисляване на неустойка в размер от 20 % от оставащата част
от главницата, договорната лихва и неустойката, която ищецът счита, че е
дължима поради непредоставяне на обезпеченията, следва да бъде посочено още, че
спорен настоящият състав не може да се приеме, че предсрочната
изискуемост е породила действието си, тъй като изявлението на кредитора да
упражни това свое право не е достигнало до длъжника по договора. За този извод
следва да бъде взето предвид тълкуването на закона, дадено в т.18 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 от 2013 година на ВКС, ОСГТК,
съгласно което: „ В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.“ Следва да бъде посочено в тази насока, че длъжникът и по
правоотношение, по което страна е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 от ЗКИ, следва да бъде уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост, тъй като не следва да бъде поставян в по – неблагоприятно
положение от кредитополучател по договор за кредит, сключен с банка.
Съгласно чл.2 от Закона за потребителския кредит, който се прилага по отношение
на договора, индивидуализиран в исковата молба, целта на закона е да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
В случая към
момента на подаване на заявлението и към датата на връчване на исковата молба и
приложенията, вземанията по процесния договор за кредит са падежирали изцяло.
Ето защо след като е настъпил крайният падеж на договора, няма как да настъпи
предсрочната изискуемост на вземанията в хода на процеса.
Само
на това основание искът за неустойка е неоснователен.
По въпроса кога е
дължима лихва за забава при недоказана предсрочна изискуемост виж решение
№ 103 от 7.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 851/2016 г., I т. о. и решение №
139/5.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на I т. о. на ВКС.
Санкционираща /наказателна/ лихва не би се следвала само, когато е уговорена
като дължима единствено при реално настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Процесният случай обаче не разкрива такава специфика, тъй като обезщетение за
забава се претендира и е дължимо на основание чл. 7, ал. 1 от договора за
паричен заем независимо от това настъпила ли е или не предсрочната изискуемост
на целия кредит. Уговорката в чл. 7, ал. 1 от договора е, че в случай на
забава, на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение
в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от
датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.
Въпрос на диспозитивно начало е от кой момент /от коя дата/ ще се претендира
обезщетението за забава. В случая ищецът претендира обезщетение за забава от 13.10.2016г.
Съдът не кредитира ССчЕ в тази й част, тъй като вещото лице е изчислило
обезщетението за забава при обстоятелство, че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, каквато липсва в случая. Ето защо съдът
ще изчисли самостоятелно обезщетението за забава.
Лихвата за забава е дължима върху главница в размер от 550 лева за периода
от 02.02.2017 година /денят следващ датата на която е била дължима последната
вноска по договора за заем/ до деня предхождащ датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2019 година.
Задължението е в размер от 120.70
лева. До пълния предявен размер на тази претенция от 137.07 лева задължението
следва да бъде отхвърлено.
Дължима е и лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 03.04.2019
година до окончателното плащане на задължението.
С оглед изхода
на делото на ищцовата страна се следват и разноски, които съобразно уважената
част от исковете възлизат на обща сума в размер на 528.85 лв.
Съобразно
уважената част от исковите претенции на ищеца се следват разноски и по
заповедното производство, които възлизат на редуциран размер от 71.47лв.
Воден от
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.К., ЕГН – ********** ***, че същият дължи на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище град София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 следните суми по
сключен договор за паричен заем № 86363/ 07.09.2016г. - 525.77 /петстотин двадесет и пет лева и седемдесет и
седем стотинки/ представляваща главница
за периода от 21.09.2016г. до 01.02.2017г., обезщетение за забавено
плащане в размер на 120.70 /сто и двадесет лева и седемдесет стотинки/
за периода от 02.02.2017г. до 02.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
02.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД против К.Т.К., ЕГН – ********** ***, да
бъде признато за установено, че същият им дължи по сключен договор за паричен заем №
86363/ 07.09.2016г. следните суми : договорна лихва в размер на 43.47/четиридесет и три лева и четиридесет и седем
стотинки/ за периода от 21.09.2016г. до 01.02.2017г., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 258.80 /двеста петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ за периода от
21.09.2016г. до 01.02.2017г., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на
165.61 /сто шестдесет и пет лева и
шестдесет и една стотинки/ начислена еднократно на дата 12.10.2016г.,
обезщетение за забавено плащане над размер от 120.70 /сто и двадесет лева и седемдесет стотинки/
за периода от 02.02.2017г. до 02.04.2019г. до първоначално
заявеният размер от 137.07 /сто тридесет
и седем лева и седем стотинки/ за периода от 13.10.2016г. до 02.04.2019г.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК К.Т.К.,
ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД град София за разноски в исковото производство сумата 528.85
/петстотин двадесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК К.Т.К.,
ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД град София за разноски по ч.гр.дело № 282/ 2019г. по описа
на РС - Исперих сумата 71.47/седемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :