Определение по дело №112/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 247 ал. 1 ГПК.

Делото е върнато от Апелативен съд-Пловдив за произнасяне по реда на посочената разпоредба, тъй като въззивният съд е установил, че в обжалваното пред него решение е допусната очевидна фактическа грешка,изразяваща се в несъответствие между мотивите и диспозитива на решението в тази негова част, в която съдът се е произнесъл за целия период на забавата, за който неизправната страна по договора от 02.04.2007 г. дължи неустойка за забавено изпълнение, част от което е присъдено по предявения частичен иск. Този период не е посочен от първоинстанционния съд в диспозитива на съдебното решение .

Делото е върнато за отстраняването й.

На основание чл. 247 ал. 3 ГПК съдът прецени, че е необходимо призоваване на страните в о.с.з., което се проведе на 07.03.12 г..

Становището на ищеца, изразено чрез пълномощника А.М.М., е че иска следва да се счита за предявен като частичен в размер на 25 200 лв. от общо дължимата неустойка от 115 500 лв. за целия период на забава, който период е ясно описан в мотивите на решението, а именно 01.12.2007 г. – 20.12.2008 г.; че такова становище е изразено от него и в с.з. на 17.11.10 г., и в становището по молбата за допълване на решението. Затова се счита, че е налице основание за извършване на поправка на явна фактическа грешка,като се добави само целият период на забавата и не се възразява да се извърши такава поправка и в смисъла, посочен в определението на ПАС.

Становището на ответника, изразено писмено чрез пълномощниците А. Р.Ф. и А.В.И. е, че: срокът на забавата е част от претенцията на ищеца,заявена частично по размер и частично по срок /претендирана за определени дни/,изрично заявени в петитума на иска, поради което същият е задължителен елемент от диспозитива на осъдителното решение. Поддържа се становището,изразено в молбата по чл.250 ГПК /за допълване на решението, по която е постановено решение № 65/01.08.2011 г./, като се сочи, че то е относимо и в настоящото производство по реда на чл. 247 ал. 1 ГПК предвид постановеното от ПАС определение.

И в становището по настоящото производство ответникът иска съдът да приеме че : ищецът е определил периода на забавата, за която претендира осъждане на ответника в допълнителната си ИМ - 01.12.2007 г. – 22.02.2008 г.; в доклада по делото съдът е приел периода на забавата, посочен от ищеца и докладът му в тази част не е бил изменен; ищецът не е направил искане за изменение на петитума и такова не е било прието по реда на чл. 214 ГПК;периодът на забавата, за който се претендира осъждане,е част от предмета на делото и определя рамките на силата на пресъдено нещо.

С оглед на това ответникът счита, че при липса на посочване в диспозитива на решението на периода, за който се отнася осъждането, в конкретния случай и съобразно постановеното от ПАС е налице явна фактическа грешка,поправката на която се иска да бъде допусната, като в диспозитива на решение № 13/28.03.2011 г. се посочи периода на забавата, за който е осъден ответника, тъй както той е уточнен от ищеца в допълнителната ИМ и приет от съда, а именно –“ 01.12.2007 г. – 22.02.2008 г., т.е. забава за 84 дни по 300 лв., представляваща частичен иск от общо дължимата неустойка от 115 500 лв. за периода на забава 01.12.2007 г. – 20.12.2008 г.”.

При преценка по същество, съдът счита следното:

С решение № 13/28.03.2011 г., постановено по делото, ответникът „Б.“ ЕООД гр. С., е осъден да заплати на ищеца “А.” ЕООД с. С. Община С., сумата 25 200 лв., претендирана по частичен иск, целия в размер на сумата 115 500 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на договорно задължение по договор от 02.04.2007 г., като сумата е присъдена ведно със законна лихва от 10.06.2010 г. до изплащането й.

Съдът счита, че в диспозитива на решението е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да се изправи в настоящото производство по предвидения за това ред. Това е така, тъй като в акта е приел, че твърденията на ищеца са за въвеждане на обекта в експлоатация на 20.12.2008 г. – съгласно разрешение за ползване от тази дата на РДНСК - С., т.е. 385 дни след договорения за това срок 30.11.2007 г., към която дата за забавата на изпълнителя „Б.“ ЕООД гр. С. дължимата неустойка съгласно чл. 20 от договора възлиза на 115 500 лв. /385 Х 300 лв./ и че претенцията на ищеца е за осъждане на ответника да заплати сумата 25 200 лв., представляваща част от неустойката, изчислена от ищеца в размер на 115 500 лв.. В правните изводи в частта относно предявеният иск също е приел, че ищецът-възложител е предявил срещу ответника-изпълнител иск “за заплащане на сумата 25 200 лв., представляваща частичен иск от цялата сума от 115 500 лв. – неустойка за забава относно неспазване на срока на третия етап от строителните работи, изчислена по 300 лв. на ден за периода от 30.11.2007 г. до 20.12.2008 г….”, а в частта относно доказаността на иска по основание и размер е приел, че “неизпълнението се изразява в забава относно пълното завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация, която забава е за периода от 30.11.2007 г. до 20.12.2008 г.” и че искът е доказан и основателен - за целия период на забавата /385 дни/ неустойката е в размер на 115 500 лв., изчислена по договорения между страните начин – 300 лв. на ден, както и че искът е предявен като частичен – за 25 200 лв., за която сума - при приетото за доказаност и основателност, той следва да се уважи, като ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума / 25 200 лв./ и отново е посочено, че тя представлява част от неустойката в общ размер на 115 500 лв., определена за целия период на забавата по уговорения в чл.20 начин – 385 дни по 300 лв. на ден.

От изложеното относно мотивите и решението по постановения акт е видно, че е налице пропуск при посочването в решението /в диспозитива/ на изразеното в мотивите становище на съда относно цялата продължителност на забавата - общо 385 дни от 30.11.2008 г. до 20.12.2008 г., за която забава посочената в решението неустойка е в общ размер на 115 500 лв. и от която сума е уважил частично предявения иск за 25 200 лв.. Или счита, че след израза “целия в размер на сумата 115 500 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на договорно задължение по договор от 02.04.2007 г.”, решението следва да се поправи чрез посочване на целия срок на забавата - от 30.11.2007 г. до 20.12.2008 г., за който срок и за която забава общият размер на неустойката е 115 500 лв..

Съдът не споделя становището на ответника, че поправката на очевидна фактическа грешка следва да се изрази и в допълване на решението в смисъл, че има определяне от ищеца на периода на забавата, за която претендира осъждане на ответника и той е 01.12.2007 г. – 22.02.2008 г. и изложените в тази вр. доводи – съображенията на съда за липса на основания за това е изложил в решение № 65/01.08.2011 г., макар и постановено по молба на ответника за допълване на решението от 28.03.2011 г., във вр. с което допълване исканията и доводите на ответника се били в същия смисъл и се поддържат и в становището му за поправка на очевидна фактическа грешка.

Водим от изложените съображения и на посоченото основание съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА поправка на решение № 13/28.03.2011 г. , като след израза “…целия в размер на сумата 115 500 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на договорно задължение по договор от 02.04.2007 г.”, се добави израза “за целия срок на забава от 30.11.2007 г. до 20.12.2008 г..” или диспозитивът придобива следната редакция:

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД гр. С., ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.”У.” № 5, представлявано от управителя и ЕСК С. С. Ч., да заплати на “А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. С. Община С., представлявано от прокуриста И. М. И., сумата 25 200 /двадесет и пет хиляди и двеста/ лева, претендирана по частичен иск , целия в размер на сумата 115 500 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на договорно задължение по договор от 02.04.2007 г. за целия срок на забава от 30.11.2007 г. до 20.12.2008 г.., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 10.06.2010 г. до изплащането й, както и разноски в размер на 2 708.00 /две хиляди седемстотин и осем/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: