№ 276
гр. К., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100759 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Д. ЮЛ. В. и ПЛ. Б. В., с която на
основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 18.06.2011 г., като по време на брака е
родено детето Д.П. В., малолетна в момента. Заявяват желанието си за прекратяване на
бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от
Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, като молителката се явява и с упълномощен
представител – адвокат Елена Карадиамандиева, като поддържат молбата си за развод.
Заявяват сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на
представеното споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак /дубликат/, издадено на 09.07.2021 г. от
Столична община, район „В.“ молителите са сключили граждански брак на 18.06.2011 г., за
което е съставен акт № 126 от същата дата на Столична община район „О.“.
1
Видно от представеното копие от удостоверение за раждане № **********, издадено
на 10.02.2012 г. от СО район „П.“ молителите са родители на малолетната към момента Д.П.
В., ЕГН **********, родена на 30.01.2012 г. в гр. С..
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака.
Постигнали са съгласие родителските права над малолетното дете да бъдат предоставени на
майката, като уреждат режима на лични отношения между бащата с детето. Постигната е
договорка детето да има местоживеене по адрес на майката, като семейното жилище остава
за ползване от съпруга.
Страните са се споразумели и относно дължимата издръжка от бащата, като в
останалата част от споразумението е постигнато съгласие за това, че не си дължат взаимно
издръжка, и че след развода съпругата ще запази приетото при сключване на брака фамилно
име В..
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва
да бъде утвърдено от съда.
Със споразумението са уредени и въпросите, свързани с упражняване на
родителските права над малолетното дете, на което двамата молители са родители, както и
въпросите, свързани с дължимата издръжка, с личните отношения и местожителството на
детето, като съдът намира, че постигнатите договорки в тези насоки дават основание за
извод, че правата и интересите на малолетното дете са защитени в достатъчна степен.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че от страна на молителите е внесена
сумата от 25 лева при подаване на молбата, то остатъка следва да се възложи в равни части
на двамата съпрузи, след като със споразумението е договорено само окончателната
държавна такса да се поеме в равни части от съпрузите. Предвид това на съпруга ПЛ. Б. В.
следва да бъде възложено заплащане на сумата от 360 лева, представляваща дължимата
държавна такса в размер на 2% от тригодишните платежи на договорената издръжка, която
ще заплаща на малолетното дете, а именно сумата от 500 лева месечно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 18.06.2011 година, с акт № 126 от същата дата,
съставен от длъжностно лице в Столична община, район „О.“ между Д. ЮЛ. В., ЕГН
********** и ПЛ. Б. В., ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Упражняването на родителските права по отношение па малолетното ни дете
Д.П. В., с ЕГН **********. се предоставя на майката Д. ЮЛ. В., при която ще бъде
местоживеенето на детето.
2. Режим на контакти на бащата ПЛ. Б. В. с малолетното си дете Д.П. В., както
следва: да взема при себе си малолетната Д. всяка първа и трета събота и неделя на
месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване при бащата, като го взема
и връща от и в дома па майката, и 20 (двадесет) дни през лятото, но време което не
съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката.
3. Бащата ПЛ. Б. В., с ЕГН **********, ще заплаща за малолетното си дете Д.П.
В., чрез нейната майка и законен представител Д. ЮЛ. В., издръжка в размер на 500
(петстотин) лева месечно, считано от датата, на която е постановено съдебното
решение за развод, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законна причина за изменение иди прекратяване на издръжката.
4. Ползването па семейното жилище, находящо се в гр. С.. ул. „З.М.“ № 2А-2.
лична собственост па съпруга, се предоставя на ПЛ. Б. В.. Д.Ю. В.го е напуснала.
5. След прекратяването на брака съпругата ще запази брачното си име В..
6. След развода съпрузите не си дължат издръжка.
7. Окончателната държавна такса по делото ще се поеме по равно от двамата
съпрузи.
С това споразумение се уреждат изцяло и окончателно личните отношения по
повод прекратяването па брака ни.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева,
като:
ОСЪЖДА Д. ЮЛ. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата
част на окончателната държавна такса.
3
ОСЪЖДА ПЛ. Б. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
367.50 /триста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, в това число сумата от
360 лева, представляваща дължима държавна такса върху размера на договорената
издръжка и сумата от 7.50 лева представляваща половината от дължимата част на
окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4