Присъда по дело №662/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 5
Дата: 27 октомври 2021 г.
Съдия: Стефка Томова Пашова
Дело: 20205310200662
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Асеновград, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
при участието на секретаря Юрия Ив. Кискинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Наказателно дело частен
характер № 20205310200662 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия З.С. АВРАМОВ – роден на 12.06.1955 г., в
гр. Асеновград, ул. "К.Б. І" №**, обл. Пловдивска, жител и живущ в същия
град, българин, български гражданин, със средно образование, работи като
шофьор на градски транспорт линия №4, неженен, неосъждан, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2020 г. гр. Асеновград, ул.
"Г.К." №* ет. *, ап. ** е причинил на СТ. ИВ. З. с ЕГН **********, лека
телесна повреда изразяваща се в болки и страдание без разстройство на
здравето, а именно – отток и болезненост на меките тъкани при площ два на
два см. в областта на дясната лицева половина в близост до носа, два
травматични оттока на меките тъкани, болезнени при опипване с размери,
всяко три на два сантиметра в лявата и дясната половина на долната челюст,
охлузване на лигавицата в близост до левия околоносната цепка с размери на
0,5 на 0,3 сантиметра, кръвонасяване на лигавицата около самото охлузване с
площ два на два см., два травматични оттока на меките тъкани, болезнени при
опипване с размери, всяко три на два сантиметра в лявата и дясната половина
на долната челюст, охлузване на лигавицата в близост до левия околоносната
1
цепка с размери на 0,5 на 0,3 сантиметра, кръвонасяване на лигавицата около
самото охлузване с площ два на два см – престъпление по чл. 130 ал. 2 вр. ал.
1 от НК, като на основание чл.78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА
в размер на 1 000(хиляда) лв. платима в полза на държавата.
ПРИЗНАВА подсъдимия З.С. АВРАМОВ – със снета по делото
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2020 г. в гр. Асеновград в
близост до кафе-аператив „Снежанка“ е казал нещо унизително за честта или
достойнството на СТ. ИВ. З. с ЕГН **********, в нейно присъствие – „Курво
мръсна“ като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148 ал. 1 т. 1
вр. 146 ал. 1 от НК като на основание чл.78а, ал. 1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000(хиляда) лв. платима в
полза на държавата, като на основание чл. 304 от НПК го признава за
НЕВИНОВЕН в това, че в периода 28.02.2020 г. до 27.06.2020 г. е обиждал и
унижавал СТ. ИВ. З. пред хора на публично място и до 28.06.2020 г. и чрез
електронни съобщения, като я е наричал - „От тук нататък ти пожелавам да ти
върви все на зад. Курво мръсна, турска проститутко, с кой гаджал пиеш кафе.
Дано да ти преседне. Майка ти курвенска. Курво няма ли да разкараш
кучетата. Дърта курво. С кой гаджал изкара нощта, още ни си се прибрала.
Хайде ма курво, няма ли да разкараш кучетата“ и т.н., и го ОПРАВДАВА по
обвинението по чл.148 ал. 1 т .1 вр. 146 ал. 1 от НК вр. чл. 26 от НК
На основание чл.52 във вр. чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА З.С. АВРАМОВ да
ЗАПЛАТИ на СТ. ИВ. З. с ЕГН ********** обезщетение за причинените й от
престъпление по чл. 130 ал. 2 вр. 1 от НК неимуществени вреди в размер на
1 200(хиляда и двеста) лв. както следва - отток и болезненост на меките
тъкани при площ два на два см. в областта на дясната лицева половина в
близост до носа – 500 лв., два травматични оттока на меките тъкани,
болезнени при опипване с размери, всяко три на два сантиметра в лявата и
дясната половина на долната челюст – 500 лв., охлузване на лигавицата в
близост до левия околоносната цепка с размери на 0,5 на 0,3 сантиметра – 100
лв., кръвонасяване на лигавицата около самото охлузване с площ два на два
см. – 100 лв., ведно със законната лихва считано от извършвано на деянието
25.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за
причинените й от това престъпление имуществени вреди в размер на 30 лв.
2
представляващи разходи за освидетелстване и издаване на
съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху същото,
считано от 27.04.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от частната тъжителка СТ.
ИВ. З. с ЕГН ********** граждански иск за причинени й неимуществени
вреди от престъплението по чл.148 ал. 1 т .1 вр. 146 ал. 1 от НК вр. чл. 26 от
НК в размер от 5 000(пет хиляди) лв., ведно със законната лихва върху
същото, считано от датата на извършване на деянието.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия З.С.
АВРАМОВ да заплати на частната тъжителка СТ. ИВ. З. с ЕГН **********
разноски по делото в размер на 1 007( хиляда и седем) лв., от които 12
(дванадесет) лв. държавна такса, 195(сто деветдесет и пет) лв. за СМЕ и
800(осемстотин) лв. хонорар за повереник.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия З.С.
АВРАМОВ да заплати на РС – Асеновград държавна такса в размер на
50(петдесет)лв. върху уважения гражданки иск.
Присъдата подлежи на протест и обжалване в петнадесетдневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
По нчхд № 662.2020г. по описа на айонен съд – Асеновград, четвърти наказателен състав

Съдът е сезиран с частна тъжба от С. И. З. , ЕГН – ********** от град Асеновград,
ул.”Георги Ковачев” № 1, ет. 5, ап. 51 срещу подсъдимия З. С. А. , от град Асеновград, ул.
"К.Б І" №**, по обвинения за престъпления по чл. 130, ал.2 вр. Ал.1 от НК и за престъпление
по чл. 148, ал.1, т.1 вр.чл. 146 вр.чл. 26, ал.1 от НК.

Приети са за разглеждане в процеса и предявените с частната тъжба граждански
искове, както следва:
За сумата от 1200 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
извършване на деянието – 25.04.2020г., от които :
- за оток и болезненост на меките тъкани при опипване на площ 2/2 м. в областта на дясната
лицева половина, в близост до носа – 500 лева,
- за два травматични отока на меките тъкани, болезнени при опипване с размери всяко 3/2
см. в лявата и дясната половина на долната челюст – 500 лева
- за охлузване на лигавицата в близост до левия ъгъл на устната цепка с разери 0,5 / 0,3 см.-
100 лева
- за кръвонасядане на лигавицата около самото охлузване с площ 2/2 см.- 100 лева, както и
за имуществени вреди в размер на 30 лева, представляващи разходи за освидетелстване на
съдебно медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху същото, считано от
27.04.2020г.

Както и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието, в разултат от
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 вр.чл. 146, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК.


По същество:

Подсъдимият не се признава за виновен. Пледира да бъде оправдан.
Упълномощеният му защитник – адвокат Ч., пледира за оправдателна присъда по отношение
и на двете обвинения поради недоказаност на това по чл. 130, ал.2 вр.ал.1 от НК и поради
липса на осъществено престъпление от страна на подсъдимия по чл. 148, ал.1, т.1 вр.чл.146,
ал.1 вр.чл. 26, ал.1 от НК, както и за отхвърляне на приетите за съвместно разглеждане
граждански искове, поради липса на виновно деликтно поведение. Претендира присъждане
на разноски.

Частната тъжителка чрез повереника си – адвокат А. П., пледира за признаване на
подсъдимия А. за виновен и по двете му предявени обвинения и за налагане на справедливи
наказания, както и за осъждане на подсъдимия за неимуществени вреди и имуществени
такива, съобразно приетите за съвместно разглеждане граждански искове, както и за
писъждане на разноските по делото.


1
По фактите:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено следното:

В РП- Пловдив, ТО – Асеновград, е била образувана преписка по заявление на частната
тъжителка С. И. З. от град Асеновград ,за нанесен й побой от подсъдимия З.А., в дома й в
град Асеновград, на 25.04.2020г.

Проверката е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство,
тъй като престъплението се преследва по частна тъжба.

Въз основа на събраните в хода на делото доказателства, съдът прие за установени следните
факти:

В продължение на седем месеца в края на 2019г. и началото на 2020г., частната тъжителка
С. И. З. , живуща в град Асеновград, е поддържала интимна връзка с подсъдимия З.А., който
работил като шофьор на градски автобус по линия №* в град Асеновград.

Първоначално отношенията им били много добри, но впоследствие у подсъдимия З.А. се
зародила ревност, която той започнал да проявява без да има каквито и да било основания за
това. Същият започнал да проявява все повече словестна агресия по този повод към частната
тъжителка, на публични места и по неподходящ начин.

На 25.04.2020г. подсъдимият З.А. отишъл в апартамента на частната тъжителка С.З..
Тъжителката решила да запали цигара. Било след 14 часа, като тя излязла на терасата, за да
пуши. Тогава от ревност, подсъдимият З.А., който стоял на дивана, скочил и започнал да
удря частната тъжителка с юмруци, като я ударил няколко пъти по главата, брадичката и
лицето. Нанесъл й около 5- 6 удара описания начин, в областта на главата и лицето. Тогава
частната тъжителка взела телефона и започнала да набира 112, за да потърси помощ и да
съобщи за побоя. Подсъдимият З.А. виждайки това, избягал.
Частната тъжителка С.З. се обадила на полиция чрез телефон 112 и подала сигнал за
нанесения й побой. Обадила се и на дъщеря си – свидетелката М.С., която в този момент
работила на полето, като й казала, че подсъдимият З.А. я е набил от ревност за това, че е
излязла на терасата.

До този момент, подсъдимият З.А. постоянно е подозирал частната тъжителка че има
интимни отношения с негови колеги, като е наричал „Турски гаджал, проститутка, курва”,
но този път неговата ревност преминала от словестна, във физическа агресия.

Чувайки казаното от майка си – частната тъжителка С.З., свидетелката М.С. веднага
оставила работата си и отишла в дома на майка си, за да види как е. След това двете отишли
в болницата в град Асеновград, където им казали, че следва частната тъжителка да отиде в
„Съдебна медицина”, за да се освидетелства. Частната тъжителка се освидетелствала на
27.04.2020г.,като й било издадено съдебно – медицинско удостоверение за нанесените й
телесни увреждания.
2

След това частната тъжителка С.З. и подсъдимият З.А. се разделили, като подсъдимият
започнал да проявява увреждащи действия по отношение на психиката и имуществото на
частната тъжителка С.З. .
Така, един ден тя видяла, че автомобилът й „Голф” 4 бил намазан с грес, при което едва не
получила инфаркт. Била извикана „Бърза помощ”, за да й окаже медицинска помощ от шока,
който преживяла.
На различни пъти и в различен интервал от време, са били пукани гумите на автомобила й
по начин, който сочи умишлено действия, за които действия са били подавани жалби в
полицията, от страна на частната тъжителка.

След побой е след раздялата им, на 28.06.2020г. при управление на автобуса по линия №*,
подсъдимият, виждайки свидетелката М.С., частната тъжителка С.З. и нейните приятелки да
пият кафе на „Снежанка”, намалил скоростта на автобуса, спрял автобуса, свалил прозореца
и започнал да вика към частната тъжителка „Курво мръсна”. Това било възприето лично от
частната тъжителка, както и от всички останали пътници и преминаващи хора, както и тези,
които в този момент били на кафе „Снежанка”.

Няколко пъти подсъдимият З.А. когато виждал частната тъжителка и нейни приятелки да
пият кафе на „Снежанка”, спирал автобуса, въпреки, че там няма спирка, показвал им среден
пръст и викал към тях – „Курви”.

След това подсъдимият З.А. започнал да звъни на частната тъжителка С.З. от различни
номера. Веднъж частната тъжителка вдигнала телефона и като разбрала, че това е
подсъдимият З.А., го попитала какво иска, а той и отговорил „На майка ви путката искам”.

Въпреки, че частната тъжителка С.З. го е блокирала отвсякъде, подсъдимият З.А.
продължавал да й звъни от непознати за нея номера.Когато частната тъжителка С.З.
разхождала двете си кучета, подсъдимият З.А. когато я видел, отново спирал автобуса
въпреки, че няма спирка и започвал да вика към нея „Курва и турска проститутка”. Частната
тъжителка получавала различни смс- и от различни номера, а от от различни профили във
фейсбук получавала съобщения с думите Курво, Търска ..Лапни го ма...........и т.н.

От нанесения й побой частната тъжителка от този побой изпитвала средни по интензитет и
не продължителни болки и страдания, а от публичното й наричане в присъствието на други
хора „Курва” на 28.06.2020г., тя изпитала срам унижение, била подтисната, чувствала
дисконфорт и вдигала кръвно.

От изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че на частната
тъжителка С.З. е било причинено : травматични отоци в областта на лицето, охлузване и
кръвонасядане по устната лигавица, контузия на лицето., и по – подобно, както следва: оток
и болезненост на меките тъкани пи площ два на два см. В областта на дясната лицева
половина в близост до носа, два травматични отока на меките тъкани, болезнени при
опипване с размери всяко три на два сантиметра в лявата и дясната половина на долната
челюст, охлузване на лигавицата в близост до левия околоосната цепка с размери 0,5 на 0,3
сантиметра, кръвонасядане на лигавицата около самото охлузване с площ 2 на 2 сантиметра,
два травматични отока на меките тъкани, болезнени при опипване с размери всяко на три на
3
два сантиметра в лявата и дясната половина на долната челюст, охлузване на лигавицата в
близост до левия около осната цепка с размери 0,5 на 0,3 сантиметра, кръвонасядане на
лигавицата около самото охлузване с площ два на два см.

Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действието на твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава
освидетелстваната в предварителните сведения и в съдебните обяснения, а именно – от
удари с юмруци в лицевата област.

Било й е причинено болка и страдание без разстройство на здравето.

В резултат на приченените травматични увреждания, пострадалата е претърпяла обичайни
за този вид увреждания болки, които следва да са били леки до умерени по характер. Същите
следва да са били най – силни по своя интензитет непосредствено след причиняването на
уврежданията и следва да са изчезнали напълно с приключването на оздравителните
процеси, което обичайно е в рамките на около 1- 2 седмици, при нормален ход на
възстановителните процеси.

От разпита на вещото лице се установява, че макар и прегледът в съдебна медицина да е бил
направен два дни след побоя, то не може да се определи точна давност на уврежданията, но
експертът е категоричен, че всички увреждания са пресни, нанесени са по едно и също
време и оздравителният период за всички се припокрива.

По отношение данни за личността на подсъдимият се установи, че той не е осъждан. Не е
бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Характеристичните му данни са добри.


По доказателствата:

Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на
свидетелката Веселка Кабахчиева, М.С. , Гинка Мирчева, които кредитира като логични,
последователни, непротиворечиви вътрешно и помежду им както и съответни на писмените
доказателства по делото, изготвената съдебно – медицинска експертиза.

Показанията на свидетеля Ивайло Джинев също се кредитират, тъй като този свидетел е
незаинтересован, но неговите показания касаят период от време, в което той като пътник е
ползвал линия №*, когато шофьор е бил подсъдимия З.А.. Фактът, че когато свидетеля
Джинев е бил в автобуса, подсъдимият З.А. не е спирал същия до „Снежанка” и не е викал
към частната тъжителка С.З. е нейните приятелки , които са на кафе „Курви”, не означава, че
това не е било сторено във време, когато свидетеля Джинев не е бил в автобуса като пътник.
Това важи и за думите, които подсъдимият З.А. е ползвал по отношение на частната
тъжителка, наричайки я по описания начин на 28.06.2020г. в близост до кафе – аператив
„Снежанка, а именно - Курва”.

4
С оглед на това съдът намери, че неговите показания не опровергават от една страна
показанията на свидетелите Веселка Кабахчиева, М.С. , Гинка Мирчева, поради което и ги
кредитира, като отчита факта, че този свидетел излага факти относно един много кратък
отрязък от време, които негови показания не се опровергават от останалата доказателствена
съвкупност.

Това важи и за показанията на свидетелката Василка А.а, която пък няма никакви
впечатления извън времето, когато частната тъжителка С.З. и подсъдимият З.А. са били в
интимна връзка, поради което и за това, което тя макар и в отделни и много отрязъци от
време, е възприела от техните отношения, нейните показания като логични, последователни
и незаинтересовани, се кредитират от съда. Те не се намират в противоречие нито с
показанията на кредитираните свидетели, нито се опровергават от станалата доказателствена
съвкупност.

Като обоснована и правилна, съдът кредитира и съдебно – медицинската експертиза по
делото.

Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените доказателства по
делото, а именно:

Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.05.2020г. на РП -
Пловдив, ТО - Асеновград, лист за преглед на пациент в КДБ /СО от 25.04.2020г., ,
допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение, съдебно
медицинско удостоверение № 315 /2020г, факура № ********** от 27.04.2020г., касова
бележка за 30 лева за освидетелстване ва живо лице по негово съгласие, карта № 1622310
издадена от КРКЦ, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия,
докладна записка от ПИ Г.А. от 28.01.2021г., заявление от С.З. от 06.01.2021г, обяснение от
Стойнка З. от 06.01.2021г., обяснение от З. С. А. от 22.01.2021г., протокол за полицейско
предупреждение от 22.01.2021г., справка за задгранични пътувания на М.С., материалите по
прокурорска преписка № 870.2020г.

Следва да се посочи, че въпреки, че от справката за задгранични пътувания на свидетелката
М.С. да се вижда, че тя е напуснала страната при КПП Видин Дунав Мост на 25.12.2019г. и
да няма данни за завръщането й в РБ, то това не опровергава нейните показания, че на
25.04.2020г.е била в страната, тъй като гражданите на Европейския съюз могат да
пребивават и да се движат свободно на територията на държавите – членки, като
българските граждани се поверяват на ГКПП по метода „преценка на риска”, в резултат на
което данните за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол” са непълни след 01.01.2007г.,
поради което и съдът намери, че това писмено доказателство не се намира в противоречие с
показанията на свидетелката М.С..

Съдът не кредитира приложените разпечатки от съобщения от профил във фейс бук, тъй
като не са надлежно иззети по НПК, поради което и не ги кредитира.


От правна страна:
5


Въз основа на така приетите от фактическа страна факти, от правна страна съдът намери
следното:

Подсъдимият З.А. на 25.04.2020г. в град Асеновград, ул. "Г.К." №*, ет.*, ап.**, чрез
нанасяне на побой с юмруци, е причинил на частната тъжителка С. И. З. лека телесна
повреда, изразяваща се в болки и страдание, без разстройство на здравето, а именно – оток и
болезненост на меките тъкани при площ два на два см. в областта на дясната лицева
половина в близост до носа, два травматични отока на меките тъкани, болезнени при
опипване с размери всяко три на два сантиметра в лявата и дясната половина на долната
челюст, охлузване на лигавицата в близост до левия околоосната цепка с размери 0,5 на 0,3
сантиметра, кръвонасядане на лигавицата около самото охлузване с площ 2 на 2 сантиметра,
два травматични отока на меките тъкани, болезнени при опипване с размери всяко на три на
два сантиметра в лявата и дясната половина на долната челюст, охлузване на лигавицата в
близост до левия околоосната цепка с размери 0,5 на 0,3 сантиметра, кръвонасядане на
лигавицата около самото охлузване с площ два на два см. – престъпление, което от
обективна страна осъществява фактическия състав на престъпление по чл. 130, ал.2 вр.ал.1
от НК.

Деянието е извършено чрез нанасяне на множество удари, като е налице пряка причинно –
следствена връзка между същите и телесните увреждания на частната тъжителка, които
съдът квалицифира като престъпен състав на чл. 130, ал.2 вр. Ал.1 от НК.

От субективна страна деецът е действал умишлено – при съзнаван общественоопасен
характер и последици и тяхното целене, поради което и съдът намери, че е налице и
субективен състав, поради което като счете, че престъплението по чл. 130, ал.2 вр. Ал.1 от
НК, с оглед на което и съдът намери, че подсъдимият З.А. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна, съставът на престъпление по чл. 130, ал.2 вр. Ал. от НК, за
което го го призна за виновен.


Съдът намери, че на 28.06.2020г. в град Асеновград, в близост до кафе аператив
„Снежанка”, подсъдимият З.А. е казал нещо унизително за честта и достойнството на С. И.
З. в нейно присъствие – „Курво мръсна”, като това е сторено публично – на обществено
място, пред много хора, докато е управлявал автобус от линия №* в присъствието на
пътници, поради което и намери, че подсъдимият по описания начин, е осъществил
престъпление по чл. 148 ал.1т.1 вр.чл. 146, ал.1 от НК.

От субективна страна съдът намери, че подсъдимият З.А. е осъществил това деяние с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния му характер и последици и е целял
настъпването на същите, поради което и като счете, че така е осъществен и субективния
състав на това престъпление, го призна за виновен в неговото извършване.

Съдът намери, че не се доказа по никакъв начин, подсъдимият З.А. в периода от 28.02.2020г.
до 27.06.2020г. да е обиждал и унижавал частната тъжителка С.З. пред хора на публично
място и до 28.06.2020г. - и чрез електронни съобщения, като я наричал – „От тук нататък ти
6
пожелавам да ти върви все назад. Курво мръсна, турска проститутко, с кой гаджал пиеш
кафе. Дано да ти приседн. Майка ти курвенска. Курво, няма ли да разкарваш кучетата. Дърта
курво. С кой гаджал изкара нощта, още не си се прибрала. Хайде, ма курво, няма ли да
разкараш кучетата” и т.н., като намери, че не се доказа тази престъпна дейност от една
страна, а от друга, съпричастността относно извършване на описаните деяния на
подсъдимия Здравко Адрамов, поради което и съдът го намери за невиновен в извършване
на тези деяние и го оправда по обвинението за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр.чл. 146,
ал.1 вр.чл. 26, ал.1 от НК, от НК за посочените деяния, в описания период от време.


По отношение на отговорността:

За всяко едно от двете престъпления, за които съдът призна подсъдимият З.А. за виновен, са
налице основанията за освобождаването му от наказателна отговорност, на основание чл.
78а ,ал.1 от НК – предвидените наказания за престъплението по чл. 130, ал.2 вр. Ал.1 от НК
е в размер на до 6 месеца ЛС, а за престъплението по чл. 148, ал.1т.1 вр.чл. 146, ал.1 от НК,
предвиденото наказание е Глоба.

Подсъдимият З.А. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.

От престъпленията не са били причинявани имуществени щети. Деецът до момента не е бил
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а , ал.1 от НК. Не са налице
основания този норма да бъде изключена, базирани на чл. 78а , ал.7 от НК, поради което и за
всяко едно от двете престъпления, за които съдът призна подсъдимия З.А. за виновен, съдът
го освободи на основание чл. 78а, ал.1 от НК от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева – хиляда лева.

Размерът на глобата от по 1000 лева за престъпленията по чл. 130, ал.2 вр. Ал.1 и по чл. 148,
ал.1т.1 вр.чл. 146, ал.1 от Нк, съдът наложи при наличие на смегчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, добре характеристични данни, обтегнати отношения
в резултат на раздяла с частната тъжителка, което ведно с неговата емационална
ангажираност с частната тъжителка, са довели до силна ревност, която е провокирала и
улеснила извършването на деянията. Съдът отчете и трудовата му ангажираност и
напредналата му възраст.

Съдът намери, че с този вид и размер административно наказание за всяко едно от двете
престъпления, за които съдът призна подсъдимия З.А. за виновен, ще бъдат изпълнени
целите на чл. 12 от ЗАНН.


По гражданските искове:

Съдът намери, че извършвайки престъпление по чл. 130, ал.2 вр. Ал.2 от НК, подсъдимият
З.А. виновно е осъществил и деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД спрямо тъжителката С.З., в
резултат на който като пряка и непосредствена последица за нея са настъпили
7
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на телесната й повреда, нанесена от
подсъдимия, които следва да бъдат оценени по справедливост.
Съдът намери, че са налице множество по вид телесни увреждания, които в съвкупност
дават един правен резултат като правна квалификация на престъпната деятелност, но като
изпитани дисконфорт, болки, страдания, невъзможност за нормално функциониране и
продължителност на оздравителния процес, са причинили на частната тъжителка
неимуществени щети, които следва да бъдат възмездени чрез заплащане на обезщетение,
което да бъде преценено по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД.

С оглед на това съдът намери, че за престъплението по чл.130, ал.2 вр . ал.1 от НК,
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на чатната тъжителка С.З. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1200 лева- хиляда и двеста лева – както следва : за
причинени й оток и болезненост на меките тъкани при площ два на два с в областта на
дясната лицева половина, в близост до носа – 500 лева, за два травматични оттока на меките
тъкани, болезнени при опипване с размери всяко три на на два сантиметра в лявата и
дясната половина на долната челюст – 500 лева, за охлузване на лигавицата в близост до
левия окоолоносната цека с разери 0, 5 на 0,3 сантиметра – 100 лева, за кръвонасядания
около самото охлузване с площ два на два см. -100 лева, ведно със законната лихва, считано
от извършването на деянието – 25.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за причинените й от това престъпление имуществени вреди, в размер на 30
лева, които частната тъжителка по приложения фискален бон, е заплатила за съдебно –
медицинско освидетелстване на живо лице, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на заплащане на сумата – 27.04.2020г. до окончателното й изплащане.

По отношение на гражданския иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 – пет хиляди
лева, в резултат на престъпление по чл. 148, ал.1т.1 вр.чл. 146, ал.1 от НК, съдът намери, че
същият от една страна, не е доказан що се касае за наличие на деликт от страна на
подсъдимия Здаарвко А. относно престъпление по чл. 148, ал.1 т.1 вр.чл. 146, ал.1 от НК, а
относно извършеноот от него на 28.06.2020г. в град Асеновград, в близост до кафе –
аператив „Снежанка”, където той е обидил частната тъжителка публично, наричайки я
„Курво мръсна”, тоо не се доказа от това да са й причинени неимуществени щети, нито
какъв е техния интензитет и какво обезщетение са претендира за тази обида, а в останалата
му част, за останалите обвинения за престъпна деятелност, също квалифицирана като
престъпен състав по чл. 148, ал.1т.1 вр.чл. 146, ал. от НК за периода от 28.02.2020г. до
27.06.2020г., , то такава не се доказа, поради което и подсъдимият З.А. бе признат за
невинен, предвид на което и тази претенция от 5000 лева няма законово основание да бъде
уважена поради липса на деликт, който да е извършен от подсъдимия в твърдения смисъл от
частната тъжителка и който да налага причинени щети от неимуществен характер да бъда
възмездени със сумата от 5000 лева, поради което и като отчете, че в своята съвкупност,
общо предявена тази претенция е недоказана и неоснователна, съдът отхвърли така
предявения граждански иск, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на извършване на деянието.


По разноските:

Предвид на това, че подсъдимият З.А. бе признат за виновен в извършване на престъпление,
то съгласно по чл. 189, ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати на частната тъжителка
8
направените от нея разноски за водене на процеса срещу него, в размер на 1007 лева –
хиляда и седем лева, от които 12 лева държавна такса, 195 лева за съдебно – медицинска
експертиза и 800 лева за хонорар за повереник.

Предвид на уважения размер на гражданския иск, подсъдимият дължи 4 % процента
държавна такса върху същия, възлизащ в размер на 50 лева, поради което и на основание
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът го осъди за заплати същата в полза на Районен съд –
Асеновград.

По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда
9