Р Е Ш Е
Н И Е
№180
гр. Несебър, 27.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 711 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 СК.
От С.Г.У. е
предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, с който се иска предоставяне
на родителските права върху малолетното дете Т.И.Т. и определяне на
местоживеенето на детето при неговата майка, както и определяне на режим на
лични отношения с бащата. Предявен е и иск с правно основание чл. 143 СК за
присъждане на издръжка в полза на малолетното дете в размер 150 лв. на месец. В
исковата молба е изложено, че ищцата и ответникът живеели на семейни начала, но
от три години имат проблеми. Посочват се случаи на психическо насилие и агресия
от страна на ответника спрямо ищцата. Сочи се, че на 16.06.2019г. родителите и
детето се пренесли да живеят в гр. Несебър, но бащата продължил да се държи
грубо с майката и прекалявал с алкохола. Твърди се, че на 25.06.2019г.
ответникът се върнал в град София, а майката и детето останали да живеят в гр.
Несебър. Обръща се внимание, че от момента на раздялата на страните ищцата не е
създавала пречки на бащата да се вижда с детето. С тези доводи от съда се иска
да уважи предявените искове и да не уважава претенцията на ответника
родителските права да бъдат предоставени на него. Искането за постановяване на
привременни мерки, чрез предоставяне упражняването на родителските права на
бащата до приключване на делото, се оспорва като неоснователно. Развиват се
подробни съображения в насока, че достъпът на бащата до детето не е
ограничаван, като се изброяват и конкретни дати, на които бащата е бил с
детето. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор.
Потвърждава се, че ищецът и ответницата имат общо дете. Оспорват се твърденията
за осъществяван спрямо ищцата тормоз, като се развиват подробни съображения.
Акцентира се върху обстоятелството, че майката не осигурява достъп на бащата до
детето, вкл. и по телефона. Излага се, че детето се отглежда във вредна
атмосфера, а родителите на ищцата не са пригодни да го възпитат нормално.
Твърди се, че детето е имало среда в гр. София, от която към момента е
отделено, но в която се чувства спокойно и обичано. Сочи се, че детето е
записано за детска градина в гр. София, а бащата е организирал ежедневието си и
професионалните си ангажименти така, че да е до семейството си извън работните
часове неотклонно. Твърди се, че бащата е много по-отговорният и осъзнат
родител, а майката и родителите й не могат да дадат адекватно бъдеще на детето.
Акцентира се върху обстоятелството, че показанията на св. Вълчанова не следва
да се кредитират. Сочи се, че майката е записала детето на детска градина в гр.
Несебър, без да се съобрази с мнението на бащата. Твърди се, че майката е
емоционално нестабилна и не може да вземе адекватни мерки за отглеждане на
детето, няма изградени трудови навици. Излага се, че атмосферата в гр. Несебър,
при която се отглежда детето, е изпълнена със скандали. С тези доводи от съда
се иска родителските права да бъдат предоставени на бащата и да се определи
режим на лични отношения с майката, като се сочи, че може да се определи
разширен режим, при който детето да прекарва цялата лятна ваканция при майка си.
Относно издръжката се предоставя на съда да определи такава в минимален размер.
Отправя се искане за постановяване на привременни мерки до приключване на
делото. Същото се обосновава с обстоятелството, че детето е записано да
посещава детска градина в гр. София и при отсъствието му повече от 30 дни ще
бъде отписано оттам. Сочи се, че ако упражняването на родителските права не
бъде предоставено чрез привременни мерки на бащата, това ще доведе до загубване
мястото на детето в детската градина в гр. София и бъдещи затруднения за бащата
при решение в негова полза. Отправя се искане да се намали претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
Дирекция
„Социално подпомагане” не заема становище по съществото на спора. Становище по
реда на чл. 127, ал. 3 от СК е изразено в представени по делото социални доклади
от Д.П. и Д.С.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2
от СК:
Всеки един от родителите е отправил искане за
предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете. В доказателствена тежест на всеки от родителите е да докаже, че е родител
на малолетното дете, както и че е по-пригоден родител за еднолично упражняване
на родителските права с оглед необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване
на жилище и битови условия. По делото не се спори, а и от
представено удостоверение за раждане (на л. 10) се установява, че родители на
малолетното дете Т.И.Т. са С.Г.У. и И.Т.Т..
По въпроса кой от двамата родител е по-пригоден за отглеждане на детето,
съдът намира следното:
Определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права
следва да се осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на
трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.
Съдът следва да осъществи преценка за родителските качества, полагането на
грижи и умението за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на
знания, моралните качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и
битови условия, възрастта и пола на детето, привързаността между него и
родителя, както и възможността за помощ от трети лица.
Правилното възпитаване на децата зависи от личността и възпитателските
качества на родителите, както и от умението на родителя добре да направлява
децата в живота и да им дава положителен пример. От събраните доказателства по
делото се налага извод, че и двамата родители имат родителски качества, като
притежават умения за възпитаване и подпомагане на детето. Все пак съдът намира, че по делото са събрани доказателства, които дават
приоритет по този показател на С.Г.У.. От една страна това е така с оглед
обстоятелството, че след фактическата раздяла между страните (през месец юни)
възпитанието на детето е поето от У. и от приетия по делото социален доклад от Д.П.
се установява, че детето се възпитава по един добър начин, осигурени са му
необходимият надзор и потребности и демонстрира силна емоционална връзка с
майка си. От личното изслушване на родителите и от показанията на свидетелите
Вълчанова, Василев, Т. и Узунов се затвърждава горният извод. Родителите не
оспорват обстоятелството, че майката се справя добре с отглеждането на детето
(вкл. и възпитанието му), като това се потвърждава и от показанията на всички
разпитани свидетели. Дори и водените от ответника свидетели сочат други
компоненти, в които според тях майката не е на нужното ниво, но не твърдят такова
нещо за възпитанието на детето. Както се установи от показанията на свидетелите
и личното изслушване на страните майката е прекарвала и повече време с детето
от раждането му, поради което е логично да е отделяла повече внимание на
възпитанието му. Съдът намира, че и Т. има умения за възпитаване на детето, които
биха могли да се развият при по-продължително самостоятелно общуване с детето,
но към момента майката има предимство пред него по този показател.
По делото се установява, че родителите са с подходящо социално обкръжение за отглеждане на детето, като за правилното му отглеждане майката е подпомагана от своите родители
(в такава насока са изготвеният социален доклад от Д.П. и показанията на св.
Узунов – баща на ищцата). Очевидно майката може да разчита на финансова помощ
от родителите си, осигурено й е работно място с работодател ЕТ на физическо
лице - баща й (видно от изготвена справка за актуално състояние на трудовите
договори на У.), ползва заедно с детето апартамент, предоставен от баща й и
може да разчита на помощ от родителите при отглеждане на детето. Сходно е
положението и при бащата на детето, като от личното му изслушване и от
показанията на св. Т. се установява, че бащата също може да разчита на помощ от
родителите си при отглеждане на детето и упражнява съвместна търговска дейност
заедно с баща си. Жилището, в което към момента живеят майката и детето (в гр.
Несебър, ж. к. „Младост” № 60, ет. 3, ап. 7, се състои от три спални, хол,
всекидневна с кухненски бокс, коридор, санитарно помещение, тераси. От
социалния доклад се установява, че жилището разполага с всички необходими
електроуреди и битова техника, както и всичко необходимо за отглеждане и
възпитание на детето, вкл. и детска стая. Констатирана е отлична хигиена в
жилището. От своя страна бащата живее в жилище в гр. София, ж. к. „Б.” също с
много добри хигиенно-битови условия (видно от социален доклад от Д.С. Домът
представлява ателие на два етажа, като на първия са разположени хол, детска
стая и сервизни помещения, а на втория – спалня и санитарен възел, като са
осигурени безопасни условия. Т.е. крайният извод на съда е, че и двамата
родители притежават еднакво добро социалното обкръжение, което е подходящо за
отглеждане на дете.
По делото не се установяват по категоричен
начин антиморални прояви на определен родител, които да дават приоретитет на
другия родител при решението за родителските права. От личното изслушване на родителите и показанията на всички свидетели се
установяват множество лични конфликти между страните, които обаче са резултат
от влошените им лични отношения, а не от стремеж за антиморално поведение на
някой от тях.
Налице са множество доказателства, от които може да се
направи извод, че всеки един от родителите е полагал лични усилия за
отглеждането на детето, като се е отнасял и с правилното отношение спрямо него
(изготвените по делото социални доклади, свидетелските показания, личните
обяснения на родителите). От всички тези доказателства се установява, че всеки
един от родителите е полагал необходимите грижи, като детето е правилно възпитавано.
Освен това и двамата родители многократно за заявили изричното си желание да
отглеждат детето (вкл. и по време на изслушването, проведено пред настоящата
инстанция). Няма данни желанието на родителите да е продиктувано единствено от
изгода – нямат спор относно семейно жилище, не претендират родителските права
единствено заради издръжка. От показанията на свидетелите и
от личното изслушване на страните се установява, че докато родителите живеели
заедно през деня готвеното, домакинската работа и грижите за детето се полагали
от майката. Бащата също посвещавал на детето си свободното си време (когато не
е бил служебно ангажиран). Детето се водело и вземало от детската градина
съвместно от двамата родители. Самите родители не отричат, че всеки от тях
полага лични усилия за отглеждане на детето. Установява се, че и след
фактическата им раздяла бащата е посещавал често град Несебър и е осъществявал
лични контакти с детето. Такива са осъществявани и чрез интернет. Т.е. към
момента безспорно и двамата родители са развили в голяма степен умения по
отглеждане на детето.
Същевременно по делото се установява, че детето е
привързано и към двамата родители. От изготвения по
делото социален доклад от Д.П. и от свидетелските показания на свидетелите
Вълчанова и Узунов, вкл. и от личното изслушване и на двамата родители, се
установява, че детето е привързано към своята майка. Тук е моментът да се
посочи, че съдът кредитира показанията на св. Вълчанова (въпреки възраженията
на процесуалния представител на бащата), доколкото няма пречка тя да се е
запознала със семейството през 2018г. и обстоятелството, че тогава те не са
били цялото лято в гр. Несебър не разколебава този извод. Основните наблюдения
на тази свидетелка са за лятото на 2019г., за когато няма спор, че детето и
майката са живели в гр. Несебър. Впрочем свидетелите Вълчанова и Узунов не
отричат, че детето се вижда и с баща си и прекарва с него част от времето си.
Майката също не отрича, че детето е привързано към бащата си, като този факт се
потвърждава и от показанията на свидетелите Т. и Василев, както и социалния
доклад от Д.С. Т.е. по делото са събрани достатъчно доказателства, които са в
насока, че детето е еднакво привързано и към двамата си родители
и има силна емоционална връзка с тях. Впрочем този извод е и напълно логичен,
доколкото е нормално детето да е привързано към родителите си, а по делото не
се установяват факти, които да разколебават привързаността му.
Следва да се има предвид, че и С.У. и И.Т. могат да разчитат
при отглеждане на детето на помощ от трети лица (техните родители), като на
практика към момента детето се отглежда с помощта на родителите на У., но
докато са живели заедно в София страните са разчитали и на помощта на
семейството на Т.. В тази връзка съдът счита, че всеки от родителите има
капацитет да осигури добри жилищно-битови и
материални условия за живот на детето си. Не следва да се дава
приоритет на определен родител във финансово отношение, тъй като и двамата са
обезпечени финансово, получават доходи и могат да разчитат на помощ от
родителите си в тази насока.
Съгласно т. II, „е” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. на пленума на
ВС, майката и бащата са еднакво пригодни да отглеждат и възпитават момчета. Ето защо по този критерий двамата родилите биологично са еднакво пригодни за отглеждане на малолетното дете. В т. II, „ж” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. на пленума на
ВС е предвидено, че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина
грижа, като майката е по-пригодна да ги отглежда. Тъй като в случая детето е на
4 години, то безспорно е в ниска
възраст, поради което неговата майка е по-пригодна да отглежда. В тази връзка съдът намира, че пригодността на майката да отглежда детето
не се разколебава от събраните по делото доказателства. Както е посочено в
цитираната точка от постановлението пригодността на майката би се разколебала
ако тя е оставила дете-кърмаче, ако има лош морал или лошо здравословно
състояние. Такива обстоятелства не се установяват по делото, като дори и бащата
при личното изслушване сочи, че няма забележки към задоволяване от страна на
майката на физиологичните нужди на детето. Разпитаните свидетели (вкл. и
водените от бащата) сочат, че майката полага нормалните грижи за детето, които
би полагала всяка майка. Вярно е, че св. Василев и св. Т. изразяват лично
мнение, че майката не би могла да се справи сама с отглеждането на детето, но
от една страна вече се посочи, че майката може да разчита на помощ от родителите
си. От друга страна показанията на тези свидетели са съсредоточени по-скоро в
твърдения, че семейното жилище в гр. София често било разхвърляно и майката не
можела да взема в определени ситуации адекватни решения (без да се сочи точно
какви). От изготвения от Д.П. социален доклад обаче се установява, че към
момента хигиенните условия в обитавания от майката и детето дом в гр. Несебър
са отлични. Ето защо към настоящия момент майката поддържа добри условия за
детето. Не се установяват и конкретни ситуации, при които майката да проявява
лошо отношение към детето. Дори и бащата (при личното си изслушване) описва
само един случай, в който според него майката е неглижирала детето си. От
описанието на случая от бащата обаче по-скоро може да се направи извод, че
става въпрос за инцидент при игра между деца, отколкото за неправилно отношение
на майката към детето.
Като се вземе предвид всичко изложено до тук се налага извод, че по повечето критерии, предвидени в посоченото постановление, а и в чл. 59,
ал. 4 от СК, не може да бъде дадено съществено предимство на определен родител.
Както вече се посочи съществено значение в случая има възрастта на детето, като
за отглеждането му майката е по-пригодният родител. В интерес на детето, за неговото правилно
отглеждане и развитие, с оглед ниската му възраст е родителските права да се предоставят на
майката, която към настоящия момент (след фактическата
раздяла) отглежда детето. В този смисъл, освен
цитираното постановление, е и задължителната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 401 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о.,
ГК. Ето защо съдът стига до извод, че с
оглед съществения приоритет, даден на фактора възраст на детето, упражняването
на родителските права следва да бъде предоставено на майката С.У.. В тази
връзка и местоживеенето на детето следва да бъде определено при неговата майка
на обитавания от нея адрес – в гр. Несебър, ж. к. „Младост” № 60, ет. 3, ап. 7.
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК при произнасяне относно упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права, и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8 от СК. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което
съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения. При определяне на
подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва да бъде
охранен в максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между
родителя и детето кръвна връзка. Съдът намира, че на бащата следва да се даде
възможност активно да участва в отглеждането на детето, което би могло да се
получи с по-широк режим на лични отношения. По делото са налице
достатъчно доказателства, че бащата има желание да участва активно в
отглеждането на детето, като същевременно има и необходимите условия и качества
за това. Налице е и привързаност между бащата и детето.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че
между родителите съществува неразбирателство, което рефлектира върху
отношенията им. Ето защо режимът следва да бъде определен максимално подробно
от съда и по начин, по който няма да е предпоставка за бъдещи конфликти между
страните по делото. В такава насока е и практиката на върховната инстанция –
напр. Решение № 18 от 2.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 250/2015 г., III г. о., ГК. Режимът на лични контакти между детето и бащата следва да бъде
осъществяван всяка първа и трета седмица на месеца от 17:00 часа в петък до
18:00 часа в неделя с преспиване при бащата. Съдът намира, че по този начин
детето ще може да прекарва пълноценно времето си с бащата и да не му липсва
бащина грижа в период на осъзнаване и формиране на ценностите му, вкл. и
семейните такива. Наред с това детето следва да осъществява режим на лични
контакти с баща си и за един месец през лятото (с преспиване) във време, което
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като детето следва да бъде
взето от адреса на майката в 10:00 часа от първия ден и да бъде върнато в 18:00
часа на последния ден. Съдът счита, че на всеки от
родителите следва да се даде възможност да празнува коледните и великденските празници със своето дете. Поради
тази причина всяка четна година детето следва да прекарва великденските празници с баща си, а всяка нечетна година – коледните
празници. За яснота и с цел да не възникват конфликти между страните съдът
счита за необходимо да уточни, че коледните празници са 25.12 и 26.12 на
съответната година, а великденските празници са „велики петък”, „велика събота”
и „Великден” (неделя и понеделник), които всяка година са на различни дати, но
детето следва да е с баща си през четните години на всеки един от посочените
дни – петък, събота, неделя и понеделник – от 10:00 часа в петък до 18:00 часа
в понеделник. На И.Т. следва да бъде дадена възможност да празнува заедно с
детето рождения му ден. С тази цел всяка четна година на рождения ден на детето
бащата следва да има право да го взема от дома му в 10:00 часа и да го връща в 20:00
часа. Налага се извод, че с настоящото решение
режимът на лични отношения следва да бъде определен в посочения смисъл, като широкият режим на лични отношения ще бъде в интерес както на детето,
което има нужда при израстването си от активното участие на неговия баща, така
и на бащата, който изразява готовност и желание да участва активно в
отглеждането на детето.
По предявените искове с правно основание чл. 143 от СК:
В
доказателствена тежест на страните по предявения иск с правно основание чл. 143 СК е да докажат наличието на конкретни нужди на детето, които предпоставят
необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер. Както се посочи по делото безспорно е установено, че И.Т. е баща на детето,
като съдът прие, че упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на майката. Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на
¼ от размера на минималната работна заплата. Минималният размер на
дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 140 лв.
месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с ПМС №
320/20.12.2018г. Ето защо предявеният иск е
доказан по своето основание. Нуждите на лицата, които имат право
на издръжка се определят съобразно обикновените условия за живот за тях, като
се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. С биологичното израстване на детето, нарастват и неговите
потребности за храна, облекло и възникват нови нужди – образователни, социални
и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В случая към
момента детето е на 4 години, което означава, че за него все още не са
възникнали голяма част от сочените потребности. От друга страна детето е момче
и се намира във възраст, в която расте и се налага всеки сезон да се купуват
нови обувки, дрехи, играчки и пособия, които да стимулират развитието му. Освен
това от съда се отчита и фактът, че понастоящем икономическата обстановка в
страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на стоките и
услугите, като темпът на нарастването им е устойчив. По аргумент от чл. 125,
ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от
общото им задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва преди
всичко да определи общия размер на необходимата на детето издръжка. При
съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната,
пазара на работна ръка и размера на минималната работна заплата (560 лв.),
предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както и при
съобразяване на специфичните нужди на непълнолетното дете, съдът намира, че към
настоящия момент за задоволяване на потребностите на детето е необходима месечна
издръжка в рамките на около 300 лв. По делото не се събраха доказателства за
наличието изключителни нужди извън общоприетите, които да налагат определянето на
завишен размер на издръжката на детето. По аргумент от чл. 143 СК размерът на
издръжката зависи не само от нуждите на правоимащия, но и от възможностите на
лицето, което я дължи. Възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. В тази връзка следва да се отчете фактът, че
ответникът е в трудоспособна възраст, в която би следвало да осъществява
трудови функции с цел да осигурява издръжката на непълнолетното си дете. Видно
от представените от него доказателства, той участва като съдружник в
дружеството „Тис – 3” ООД, като получава дивидент от печалбите му (по 9900 лв.
на 01.07.2019г. и 01.08.2019г.). Пред Д.С.Т. е заявил и месечен доход от 2000
лв. Ето защо може да се направи извод, че бащата без особени затруднения може
да покрива половината от дължимата от родителите обща издръжка, а именно по 150
лв. месечно.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че искът за издръжка
следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 150 лв. месечно, считано от
момента на подаване на исковата молба за издръжка – 16.07.2019г.
По привременните мерки:
Съгласно чл. 127, ал. 3 СК по искане на родителя
съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска
становище от дирекция „Социално подпомагане”. По арг. от чл. 127, ал. 1 и ал. 2 СК привременните
мерки се определят относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. В тази връзка и с
оглед всичко изложено по съществото на спора, съдът достигна до извод, че упражняването на родителските права следва временно да бъде предоставено на
майката, както и местоживеенето на детето да бъде определено при него. Следва
да бъде определен и режим на лични отношения с бащата по привременните мерки,
съответен на определения режим по съществото на спора. Относно издръжката
решението подлежи на предварително изпълнение, поради което определянето на
привременни мерки е безпредметно. Съдът намира, че изложените по-горе изводи
относно всички обстоятелства във връзка с капацитета на родителите, следва да
намерят приложение и при произнасянето по чл. 127, ал. 3 СК. Впрочем основният
довод на бащата за определяне на привременните мерки и предоставяне
упражняването на родителските права на него е свързан с обстоятелството, че
детето е записано да посещава детска градина в гр. София (ДГ № 45 „Алиса” – II група видно от представена
служебна бележка). Вече беше посочено от съда, че при вземане на решение за
предоставяне упражняването на родителските права (вкл. и временно както е в
процедурата по чл. 127, ал. 3 СК) следва да се вземат предвид необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на
трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия, родителските
качества, полагането на грижи и умението за възпитание, подпомагане
подготовката за придобиване на знания, моралните качества и желанието на
родителя, социалното му обкръжение и битови условия, възрастта и пола на
детето, привързаността между него и родителя, както и възможността за помощ от
трети лица. Т.е. става въпрос за комплекс от множество фактори, които следва да
се вземат предвид. Не може да се даде съществен приоритет само на едно
обстоятелство, каквото е соченото от бащата записване в детска градина в гр.
София. Наред с това видно от служебна бележка (на л. 11 от делото) детето е
било записано да посещава и детска градина в гр. Несебър (ДГ „Яна Лъскова”), като видно от изготвения социален
доклад от Д.П. на 18.09.2019г. детето е отписано от тази детска градина въз
основа на подадено заявление от бащата. Т.е. налице е възможност и за
осигурявнае на надлежно обучение на детето на територията на гр. Несебър,
поради което не е необходимо привременните мерки (единствено поради
необходимостта от обучение) да се определят в полза на бащата и да се определя
местоживеене ***. Очевидно самият баща е предприел (извънсъдебно) действия,
които към момента препятстват посещение от детето на детска градина. Още
повече, че в последните три месеца детето се е установило в гр. Несебър,
посещавало е детска градина в този град и е създало приятелски отношения с
други деца (както се установява от показанията на св. Вълчанова). Ето защо към
момента то се е адаптирало към новата си среда (в такава насока е и социалният
доклад от Д.П. и нова промяна на средата не би била в негов интерес. Съдът
достигна до краен извод (след обсъждане на всички относими фактори), че
привременните мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него следва да се определят по същия
начин, като мерките, определени по съществото на спора.
По разноските:
От страна на С.У. по делото са
направени следните разноски: 25 лв. – заплатена държавна такса по предявения
иск и 400 лв. – платено възнаграждение за един адвокат. Тези разноски следва да
й се присъдят изцяло с оглед уважаването на иска. В случая минималното
възнаграждение за този вид дела (по арг. от чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения) е 300 лв. Адвокатския
хонорар е определен в близост до този минимален размер и като се вземе предвид,
че делото се характеризира с известна фактическа и правна сложност, като освен
основните искове е разгледана и молба на ответника за постановяване на
привременни мерки, то съдът достигна до извод, че уговореното възнаграждение от
400 лв. не следва да бъде намалявано по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, въпреки
възражението на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК И.Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър
държавна такса в размер на 216 лв. върху уважения размер на претендираната
издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете Т.И.Т., ЕГН **********, на майката С.Г.У.,
ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Т.И.Т.,
ЕГН **********, при майката С.Г.У., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ателие 8, и малолетното дете Т.И.Т., ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета седмица на месеца от 17:00 часа в петък до 18:00 часа
в неделя с преспиване при бащата, като бащата следва да взема детето от адреса му на местоживеене при майката и да
връща детето на същия адрес;
един месец през лятото, за времето, през което майката С.Г.У. не ползва платен годишен отпуск, като детето следва да бъде вземано в 10:00 часа на първия ден от този
месец от адреса му на местоживеене при майката и да бъде връщано в 18:00 часа
от последния ден от този месец на същия адрес.
ОПРЕДЕЛЯ право на бащата И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, през всяка нечетна година да
взема детето за коледните празници, като същото да бъде
вземано на 25 декември от съответната година в 10:00 часа от адреса му на
местоживеене при майката и да бъде връщано в 18:00 часа на 26 декември от
съответната година на същия адрес.
ОПРЕДЕЛЯ право на бащата И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, през всяка четна година да взема детето за великденските празници („велики петък”,
„велика събота” и „Великден” - неделя и понеделник), като същото да бъде вземано в 10:00 часа на съответния
петъчен ден от великденските празници през годината от адреса му на
местоживеене при майката и да бъде връщано в 18:00 часа на съответния
понеделник от великденските празници през годината на същия адрес.
ОПРЕДЕЛЯ право на бащата И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, през всяка четна година да взема детето за рождения ден на детето – 15 януари, като същото да бъде вземано в 10:00 часа от адреса му на
местоживеене при майката и да бъде връщано в 20:00 часа на същия адрес.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплаща на малолетното дете Т.И.Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С.Г.У., ЕГН **********,
с адрес ***, месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от дата на подаване
на исковата молба – 16.07.2019г., до настъпването на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от падежа до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 3 СК ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ по гр. д. №
711/2019г. по описа на Районен съд Несебър, с действие до приключване на делото
с влязъл в сила съдебен акт или до изменение на привременните мерки, както
следва: местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права и личните отношения с него да се изпълняват СЪОБРАЗНО ДИСПОЗИТИВА на
настоящото решение, постановен по тези претенции.
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Г.У., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 425 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 25 лв. за платена държавна такса и 400
лв. – платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Несебър държавна такса в размер на 216 лв., съобразно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: