Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 248
гр.Пловдив, 18.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на….. двадесет и
втори юли…през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на
секретаря……Нели Богданова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №258 по
описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №590/23.12.2019г.,
постановено по търг.д. №301/2018г. по описа на окръжен съд Стара Загора,
ответникът „С.Б.“
ЕООД, с ЕИК … е осъден да заплати на „В.-Б.“ ЕООД, с ЕИК … сумата
30 000лв. - получена от „С.Б.“ ЕООД на неосъществено основание, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2018г. до окончателното
изплащане, както и да заплати сумата 3 450лв. – разноски по делото съобразно
уважената част на исковата претенция. Отхвърлен е предявеният иск от „В.-Б.“
ЕООД, с ЕИК … против „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК … за заплащане на сумата от 6000лв. - договорна неустойка, претендира на основание договор
за поръчка от 13.10.2014г. като неоснователен. „В.-Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на
„С.Б.“ ЕООД сумата 333лв. - разноски по делото съобразно отхвърлената част на
исковата претенция.
Против така постановеното решение, в частта, с която е
отхвърлен искът за сумата от 6 000лв. - договорна неустойка на основание
договор за поръчка от 13.10.2014г., е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство – „В.-Б.“ ЕООД. Счита, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно и неправилно. Изложени са подробни съображения, свеждащи се
до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за недължимост на договорна
неустойка, изрично регламентирана в договора. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което и искът за неустойка да бъде
уважен. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна „С.Б.“ ЕООД. Оспорва се изцяло същата, с насрещни доводи и
твърдения. Претендират се разноски по делото.
Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното
производство „С.Б.“ ЕООД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с
която искът за сумата от 30 000лв. е уважен. Счита, че решението в обжалваната
част е неправилно и незаконосъобразно, освен това е необосновано постановено,
при неправилно тълкуване на доказателствата по делото, а именно
доказателствената стойност на представени протокол обр.19 и протокол за
прекратяване на СМР. Изложени са подробни съображения за неправилно приложение
на нормата на чл.301 от ТЗ. Във въззивната жалба се доразвиват доводите,
застъпени с отговора на исковата молба, относно приложимостта на нормата на
чл.81 от ЗЗД, освобождаваща длъжника от отговорност при обективна невъзможност
за изпълнение, с позоваване на разпоредбата на чл.89, изр. първо от ЗЗД, а именно,
че договорът следва да се счита за развален по право. Твърди се, че при това
положение не може да намери приложение институтът на неоснователното
обогатяване при хипотезата на „неосъществено основание“. /Във въззивната жалба
е заявено евентуално искане - в случай че решението бъде потвърдено в
обжалваната част, се предявява възражение за прихващане на извършените разходи
от „С.Б.“ ЕООД, съгласно протокол обр. 19 от 17.11.2014г. на стойност
20 809,80лв., което е оставено без уважение от въззивната инстанция,
поради преклудиране възможността за предявяването му./
По подадената от „С.Б.“ ЕООД въззивна жалба не е
постъпил отговор от насрещната страна. В съдебно заседание въззивната жалба се
оспорва от процесуалния представител на „В.-Б.“ ЕООД.
В подадените въззивни жалби и отговора, депозиран от
„С.Б.“ ЕООД, не се предявяват доказателствени искания.
Подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбите и доводите на
страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Обжалваното решение, в частта съдържаща произнасяне по
предявените искове, е валидно и допустимо решение.
Производството пред Окръжен съд – Стара Загора е
образувано по предявена от „В.-Б.“ ЕООД против „С.Б.“ ЕООД искова молба. Ищецът
се позовава на договор за поръчка от 13.10.2014г., сключен между „В.Б.“ ЕООД, в
качеството на доверител и „С.Б.“ ЕООД, в качеството на довереник, с предмет:
„Извършване на СМР дейности по отнемане на хумус, направа на бетонна ограда и
насипване и уплътняване с натрошен камък“ на площадка, собственост на
доверителя, находящ се в землището на с. О., общ.С. З., като в Приложение №1
към този договор подробно са описани дейностите, които следа да се извършат.
Позовава се на клаузата на чл.3 ал.1 от договора за поръчка, съгласно която
„В.Б.“ ЕООД следва да заплати цената по договора по следния начин: 30 000лв.
без ДДС авансово при подписване на договора; 30 000 лв. без ДДС, която
стойност представлява 2/3 от стойността на извършените СМР дейности; остатъка
от цената при представяне за подписване на Акт № 19 и приключване на
договорената работа. В изпълнение на произтичащото от тази клауза задължение,
на 13.10.2014г. ищецът превел по сметка на изпълнителя – ответника, сумата от
30 000лв. без ДДС, за което е издадена от „С.Б.“ ЕООД фактура №…/…г. Твърди се
пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя. По тази
причина с нотариална покана, получена от ответника на 21.09.018г., последният е
поканен да възстанови заплатения от ищеца аванс по договора. Последвал изричен
писмен отказ от ответника, с мотиви, че ищецът не е заплатил и дължимия се ДДС,
както и че от представител на възложителя/ищеца е подписан протокол за
прекратяване на СМР дейности. В исковата молба се твърди, че ако има подписан
протокол за прекратяване на СМР дейности, то той е подписан от лице без
съответната представителна власт, тъй като никога такъв представител не е
упълномощаван с тези права. Ищецът счита, че невръщането на авансово получената
от ответника сума от 30 000лв. представлява неоснователно обогатяване за
последния. Освен това се твърди, че съобразно клаузата на чл.11 от договора за
поръчка, предвиждаща разваляне на договора при незапочване на изпълнение в
предвидения срок или при неизпълнение на съществена част от поръчката, ищецът
се е възползвал от правото си да прекрати сключения договор, като се
подчертава, че се касае за пълно неизпълнение. На следващо място ищецът се
позовава на клаузата на чл. 14 от договора за поръчка, предвиждаща 10%
неустойка от договореното възнаграждение по договора за поръчка, която се явява
в размер на 6 000лв. Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 36 000лв., която сума
е формирана от 30 000лв. - платен аванс по договор за поръчка и 6 000лв.
неустойка за неизпълнение на договора за поръчка.
В
постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба от ответника „С.Б.“ ЕООД се оспорва изцяло същата. Не се оспорва фактът на валидно
възникнало правоотношение между страните, описано в исковата молба, произтичащо
от договор за поръчка от 13.10.2014г.,
както и авансово заплащане от страна на възложителя на сумата от 30 000лв. По
отношение на изпълнението на договорните задължения от страните, ответникът
излага насрещни твърдения: Цитираната в исковата молба клауза - чл.11 от договора, е неприложим, тъй
като довереникът „С.Б.” ЕООД е започнал изпълнението на поръчката в срок от 15
дни от влизане в сила на договора. Подписани са от представители на страните,
включително и представител на доверителя Протокол /образец 19/ от 17.11.2014г.,
за извършената дейност и Протокол за прекратяване на СМР от 17.11.2014г.
Подписването на последния е наложено от невъзможност за продължаване на СМР и
наличие на непредвидени обстоятелства - „високо ниво на подпочвени води”.
Счита, че това означава, че приключването на останалите етапи от възложената с
договора от 13.10.2014г. поръчка зависи
изцяло от действията на доверителя – ищец. В този смисъл се позовава на
обективна невъзможност, водеща до освобождаване отговорността на длъжника, по
смисъла на чл.81 от ЗЗД. По повод представянето и позоваването на Протокол
/образец 19/ от 17.11.2014г., за извършената дейност и Протокол за прекратяване
на СМР от 17.11.2014г., /изпратени на ищеца с отговора на нотариалната покана и
представени по делото от самия ищец с исковата молба/, са изложени подробни
съображения относно правните характеристики на тези документи и
доказателствената им стойност. По повод въведеното в исковата молба възражение
относно представителната власт на лицето, подписало Протокол за прекратяване на
СМР от 17.11.2014г., са наведени доводи, че дори да се приеме, че при
подписването им лицето П. К. е действал при липса на представителна власт,
действията се считат потвърдени по реда на чл.301 от ТЗ, тъй като веднага след
узнаването им ищецът не се е противопоставил на извършването им, поради което е
налице мълчаливо потвърждаване.
При така наведените
твърдения и възражения от страните, след
като съобрази оплакванията, изложени в подадените въззивни жалби, съдът прие за установено
следното:
По отношение на въззивната
жалба на жалбоподателя – ответник – „С.Б.“ ЕООД и по отношение на първия, предявен с исковата
молба иск, на
първо място следва да се посочи, че при съдържащите се в исковата молба
обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права, претенцията
на ищеца по първия иск – за заплащане на сумата от 30 000лв., авансово
платена по сключен договор, без наличие на изпълнение на насрещните задължения
от другата страна и преустановяване на облигационната връзка, намира правната
си квалификация на плоскостта на неоснователното обогатяване – при хипотезата
на чл.55 ал.1 пр.трето от ЗЗД – получено нещо на отпаднало основание. Тази е
правната квалификация, тъй като, според сочените от ищеца обстоятелства,
очертаващи дължимата защита и съдействие, извършеното авансово плащане е дадено
на основание, което впоследствие е отпаднало и между страните не съществува
облигационна обвързаност и липсва възможност да се реализират права по друг
ред. /Която правна квалификация неправилно е определена от първоинстанционния
съд – с доклада по делото – чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД – получено без основание, а
с постановеното решение – чл.55 ал.1, пр.2 от ЗЗД – получено на неосъществено
основание/.
Не се спори от страните
наличието на възникнало валидно договорно правоотношение, произтичащо от
договор за поръчка от 13.10.2014г.,
сключен между „В.Б.“ ЕООД, в качеството на доверител и „С.Б.“ ЕООД, в
качеството на довереник, притежаващ правните характеристики на договор за
изработка. По силата на този договор и според очертания в чл.1 предмет,
доверителят е възложил на довереника да извърши СМР дейности по отнемане на
хумус, направа на бетонна ограда и насипване и уплътняване с натрошен камък,
като клаузата на чл.1 от договора препраща към Приложение №1, съдържащо
последователността и описанието на дейностите. Не се спори, че според
предвидения в чл.3 от договора начин на плащане на уговореното възнаграждение,
доверителят/възложителят „В.Б.“ ЕООД, на 13.10.2014г., е заплатил авансово
сумата от 30 000лв.
С предоставената от
законодателя възможност за защита на права посредством института на
неоснователното обогатяване – чл.55 ал.1 от ЗЗД – в трите му хипотези, се
защитава правото на едно лице да получи обратно имуществена ценност, което е
дало на друго лице, без въобще да съществува правно основание за това или то не
е осъществено, или е отпаднало. При третия фактически състав от на чл.55 ал.1
от ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало. При иск по чл.55
ал.1, пр. трето от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането – който
в случая е установен, а задължение на ответника е да установи, че е налице
основание за получаване, респективно за задържане на полученото /която
доказателствена тежест, независимо от неправилно определената правна
квалификация, е правилно разпределена от първоинстанционния съд/.
При така посочената правна квалификация на
претендираните от ищеца права и при горепосочените безспорни обстоятелства –
относно наличие на валидно възникнала облигационна връзка между страните и
престиране на сумата от 30 000лв. от страна на ищеца, от значение за
правния спор е наличие на основание за задържане на получената от ответника
сума.
Като основание за задържане на полученото и възражение
по основателността на иска, ответникът твърди изпълнение, по-конкретно –
частично изпълнение на възложената работа, позовавайки се на протокол – обр.19
от 17.11.2014г. за извършени СМР, както и на безвиновно неизпълнение на пълния
обем възложена работа, позовавайки се на протокол за прекратяване на СМР от
17.11.2014г. - представени и в оригинал.
Протокол – обр.19 от 17.11.2014г. съдържа описание на
извършени СМР на стойност 20 809,80лв., с ДДС. Протоколът е двустранно подписан,
като за изпълнителя – предал, носи подпис на управителя на „С.Б.“ ЕООД – М. А.,
а за възложителя – приел е посочено лице – П. К., с отразено качество
„представител“ и положен подпис.
Протокол за прекратяване на СМР от 17.11.2014г. е със
следното съдържание: „Днес 17.11.2014г. представители на „В.Б.“ ЕООД, наричан
накратко възложител и на „С.Б.“ ЕООД, след направения оглед на площадката,
решиха, че е невъзможно продължаване на СМР, поради високо ниво на подпочвените
води“. Този протокол също е двустранно подписан и по идентичен начин – за
възложител от П. К. и за изпълнител – за М. А.
Автентичността на тези два документа, досежно подписа,
положен от лицето П. К., е оспорена от ищцовата страна - „В.Б.“ ЕООД.
Вследствие проведена процедура по оспорване истинността на документ по реда на
чл.193 от ГПК в рамките на първоинстанционното производство, автентичността на
посочените два документа не е оборена. Съгласно приетото при
първоинстанционното разглеждане на делото заключение от съдебнопочеркова експертиза,
подписът, положен за възложителя – приел в протокола – обр.19 и за възложител в
протокол за прекратяване на СМР, е изпълнен от П. И. К.
Що се отнася до релевираното в
исковата молба противопоставяне по аргумент на противното на чл.301 от ТЗ, то в
случая следва да се направи разграничение между представителна власт по смисъла
на органно представителство и възложени функции на едно лице в кръга на
служебните му задължения. Според начина, по който е обективирано
противопоставянето в исковата молба „…подписан от лице без представителна
власт, тъй като никога такъв представител не е упълномощаван с тези права“
явства, че противопоставянето касае органно представителство в смисъл на
органен представител или изрично упълномощено от него лице. По никакъв начин не
се отрича качеството на лицето П. К. на служител на дружеството – ищец,
напротив – това му качество се потвърждава,според писмено изявление на страната
– писмено становище /л.46 по делото/. По делото не са ангажирани доказателства,
нито са наведени конкретни твърдения, че извън обхвата на служебните задължения
на служителя П. К., е изпълнение на функции по контрол или приемане на
възложената с процесния договор работа, като следва да се отбележи, че с
проекто-доклада по делото - определението по чл.374 от ГПК и с доклада по
делото първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест,
като на ищеца изрично е указано, че носи доказателствената тежест за установи
относимите в тази насока факти/. Следователно не е установено от страната, носеща
доказателствената тежест, че са осъществени действия извън обхвата на
делегирани функции, за да се преценява налице ли е противопоставяне по смисъла
на чл.301 от ТЗ. Ето защо, макар при правилно приложение на процесуалните норми
– относно разпределението на доказателствената тежест, първоинстанционният съд
неправилно е приложил материалния закон – чл.301 от ТЗ, приемайки за
неоснователни „твърденията
на ответника, че представляващият ищцовото дружество е бил запознат с протокол
за прекратяване на СМР от 17.11.2014г. и протокол/акт /образец 19/ и в този
смисъл – противопоставяне по аргумент на противното на чл.301 от ТЗ.
Тук изрично следва да се подчертае, че релевираното в исковата молба
противопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ касае само протокол за прекратяване на СМР от
17.11.2014г. /„…че наш представител е подписал протокол за прекратяване на СМР
дейности, но ако има такъв протокол, то той е подписан от лице без съответната
представителна власт…“, но не касае протокол акт обр.19 за извършени СМР. А
относно първия иск за сумата от 30 000лв., предявен на плоскостта на
неоснователното обогатяване, при хипотезата на получено на отпаднало основание,
от съществено значение е доказателствената стойност на протокол акт обр.19 за
извършени СМР по основния за правния спор въпрос - наличие на основание за задържане на получената от
ответника сума.
Протоколите
за установяване завършването и заплащането на извършена строителна работа,
обикновено наименован в практиката „Обр. 19“, какъвто характер има протокол/акт /образец от
17.11.2014г. представляват частен свидетелстващ документ и имат
характер на писмено съглашение, установяващо по отношение на самите страни по
договора констатации за извършени СМР и дължимите за тях плащания. Характерът
на тези писмени съглашения, наименовани в практиката „обр.19“ на окончателни
актове, удостоверяващи извършено строителство, е ноторно известен според
обичаите и практиката в областта на строителствата, като едновременно с това
същите имат характер и на действие по приемане на възложената работа – т.е. –
на приемо-предавателни протоколи. А приемането на извършената работа по смисъла
на чл.264 от ЗЗД обхваща както едно
фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното,
чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание,
че то съответства на възложеното с договора. От своя страна
приемо-предавателните протоколи по правната си характеристика също са частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила за отразените в тях факти, при което констатациите, съдържащи се в тях
следва да бъдат преценявани с оглед всички доказателства по делото, като
релевантно е установяването на действителния обем строителни работи. Доколкото
в исковата молба ищецът се позовава на пълно неизпълнение, то може да се
приеме, че е налице възражение, че удостоверените с протокол/акт /образец от
17.11.2014г. работи не са изпълнени. Когато обаче протоколът за извършени СМР е
подписан от възложителя, какъвто е настоящият случай, с оглед изложените
по-горе съображения, тежестта за доказване, че част от удостоверените в
протокола работи не са изпълнени, е върху възложителя. Относими в тази насока
са депозираните по делото гласни доказателства. Тук следва да се отбележи, че
първоинстнцинният съд неправилно е интерпретирал свидетелските показания и е
извел от същите необосновани изводи. Изводите на първоинстанционния съд, че
дейности в изпълнение на договора от 13.10.2014г. от страна на изпълнителя
изобщо не са извършвани, са изведени единствено от показанията на свидетеля Д.
Д. – служител – багерист при ищцовото дружество към релевантния период /2013г.
– 2015г./. Въз основа на показанията на свидетеля Д., ведно с представената от
ищеца заповед №…/…г. на „В.Б.“ ЕООД и Отчетен формуляр от 31.10.2014г., видно
от които на Д. П. Д. е възложено извършване и от същия са извършени /съгласно
отчетния формуляр/ дейности в процесния обект, може да се приеме, че
действително ищцовият служител Д. е извършил дейностите, описани в отчетния
формуляр. Това обаче не води до извод, че дейностите описани в протокол образец
19 от 17.11.2014г., чиято доказателствена стойност неправилно не е преценена от
първоинстанционния съд, не са извършени от страна на изпълнителя „С.б.“ ЕООД.
На първо място следва да се посочи, че със заповед №…/…г. на Д. Д. е възложено
извършване само на дейност по товарене на хумус, а в протокол образец 19 от
17.11.2014г. са описани като извършени и приети дейности „отнемане на хумусен
пласт“ и „извозване на хумус“. На следващо място – описаните в Отчетен формуляр
от 31.10.2014г. дейности /вадене корени, дърпане клони, разчистване терен,
ремонт/ не съвпадат с предмета на договора – дейностите, възложени на
изпълнителя – по отнемане на хумус,
направа на бетонна ограда и насипване и уплътняване с натрошен камък, както и с
описанието на тези дейности в Приложение №1 към договора. Т.е. –
обстоятелството, че ищцовото дружество, негов служител е извършило определени
дейности в обекта, които като цяло се свеждат до „разчистване“ – подготовка на
терена за осъществяване на възложените с договора дейности /отнемане на хумус,
направа на бетонна ограда и насипване и уплътняване с натрошен камък/ не води
до извод, че дейностите, описани в протокол образец 19/17.11.2014г. - „отнемане на хумусен
пласт“ и „извозване на хумус“ не са изпълнени от изпълнителя. Тук следва да се
извърши разграничение между дейностите по „товарене хумус“, включени в Отчетен
формуляр от 31.10.2014г. и дейности по „извозване на хумус“, посочени като
изпълнени от изпълнителя и приети от възложителя в протокол образец
19/17.11.2014г. Ето защо изцяло неправилен и превратен е изводът на
първоинстанционния съд, че видно от заповед №2014-037-3/14.10.2014г. и Отчетен
формуляр от 31.10.2014г. на работник на „В.Б.“ ЕООД –Д. П. Д. е възложено
извършването на „всички СМР - дейности, които е следвало да извърши ответното
дружество „С.б.“ ЕООД“ и оттук – че е налице пълно неизпълнение на договорените
СМР от страна на изпълнителя. В подкрепа на извода, че описаните в протокол
образец 19 от 17.11.2014г. дейности са извършени от изпълнителя са и
показанията на свидетелите от групата на ответника, на които също е извършена
неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд. Свидетелят Н. П.,
изпълняващ длъжността „шофьор“ при ответното дружество установява, че е
извършвал дейност по извозване. /„Работил съм в базата в с. О. Задачата ми беше
да изсипвам пръстта, където каже кметът на селото. През 2014г.…“/. Свидетелят
З. /служител при ищцовото дружество – „агент за закупуване на недвижими имоти“
и посредничил при сключване на договора/ също установява, че ищцовото дружество
/негови служители и техника/, в изпълнение на договора, е осъществило дейност
по отнемане и извозване на хумус. В тази насока са и показанията на свидетеля
Б. Г. – изпълнявал длъжността технически ръководител при ответното дружество
към процесния момент, които показания изобщо не са ценени от окръжния съд.
Същият е посещавал обекта и установява, че от страна на ответното дружество са
извърщвани изкопни работи и дейности по извозване. /„…стигнаха донякъде, но
излезе вода, опитаха се да отводнят терена…. Багерът затъна там и инвеститорът
ни спря. За друг багер, освен на С. Б. да е работел там не знам. Камионът също
беше на С. Б.“. Вярно е, че свидетелите не установяват количеството извършена
работа, но този факт не може да бъде установен посредством гласни
доказателствени средства. Количеството извършена работа, съответно – нейната
стойност – 20 809,80лв., с ДДС и 17 341,50лв. без ДДС, са
констатирани посредством двустранно съставения протокол образец 19 от
17.11.2014г. Доколкото автентичността на този документ не е оборена, то не е
опровергана и формалната му доказателствена сила, като с оглед на
гореизложеното, не е отречена и материалната му доказателствена сила – т.е. –
удостовереното в него отговаря на действителното фактическо положение. Следва да се допълни и че в констативно
съобразителната част на допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнотехническа експертиза също се съдържат данни за наличие на
извършена/отпочната работа на обекта: „..видно е, че са извършвани изкопни
работи от кота терен с различна дълбочина от 0.30м. до 0.50м., като са отнемани
количества хумус на цялата площадка. Тези количества хумус са извозени от
площадката.“. Или съвкупната преценка на доказателствата по делото води до
извода, че действително от страна на изпълнителя за изпълнени СМР, описани в
протокол образец 19 от 17.11.2014г.
Няма спор, че останалите дейности, включени в предмета
на договора от 13.10.2014г. и Приложение №1 към него, не са изпълнени.
Причините за това неизпълнение са относими към правния спор. Депозираните хода
на първоинстанционното производство доказателства водят до извод, че не се
касае за виновно неизпълнение от страна на изпълнителя. В тази насока са
гласните доказателства. Свидетелите З. и Г. депозират показания, че работата на
обекта е преустановена, тъй като по време на изкопните дейности е констатирано
високо ниво на подпочвена вода. Тази констатация е намерила отражение и в
Протокол за прекратяване на СМР от 17.11.2014г., съдържащ изявлението на двете
страни по договора, „че е невъзможно продължаване на СМР, поради високо ниво на
подпочвените води“. По изложените по-горе съображения относно доказателствената
стойност на протокол обр. 19, то при положение че автентичността на Протокол за
прекратяване на СМР от 17.11.2014г. не е оборена, не е опровергана и формалната му и
материалната му доказателствена сила.
Релевантно в тази насока е и заключението от допуснатата по делото
съдебнотехническа експертиза. Съгласно същото съществува възможност започнатите работи от
„С.б.“ ЕООД да бъдат продължени, въпреки установеното наличие на високо ниво на
подпочвени води, но след изработване и одобряване на проект от Община С.З.
Хидро-геоложки доклад ще даде яснота за структурата и дълбочината на наличните
различни пластове на терена, както и на налични високи подпочвени води и
тяхното преминаване през имота. Съобразено с изходната информация от
хидро-геоложкия доклад ще бъде разработен проект по части Вертикална планировка
и ВИК. Логично е обаче, че изготвянето на проектна документация, съобразена с
особеностите на терена, е в прерогативите на възложителя, който е собственик на
терена – „В.Б.“ ЕООД. Или невъзможността за изпълнение за изпълнителя се дължи
на причина, която не може да му се вмени във вина.
Независимо че не са били налице основанията по чл.11
от договора за неговото едностранно разваляне от страна на възложителя, в
случая е налице прекратяване на договора с изявлението на възложителя,
обективирано в нотариалната покана от 21.01.2018г. Липсват данни, не са
наведени и доводи изпълнителят да е оспорил прекратяването към релевантния
момент, да е предприел други действия, не е изразил желание за продължаване на
действието на договора. Т.е. налице е съвпадение на волята и на двете страни,
поради което следва да се счита, че облигационната връзка е преустановена.
Прекратяването, развалянето и отмяната на даден
договор, като цяло имат за последици преустановяване на създадената
облигационна връзка, като следствие на това страните престават да бъдат
носители на съответните права и задължения. Прекратяването на договора е правно
действие, което предполага преустановяване на облигационната връзка между
страните за в бъдеще. В този смисъл институтът на неоснователното обогатяване,
в случая – при хипотезата на чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД намира приложение,
доколкото извършеното авансово плащане е дадено на основание, което
впоследствие е отпаднало и доколкото между страните не съществува облигационна
обвързаност и липсва възможност да се реализират права по друг ред.
При
неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. С оглед на
гореизложените данни и съображения, авансово заплатената от възложителя сума е
получена или е задържана с основание от изпълнителя до размера на изпълнените
от него задължения или до стойността на изпълнените СМР, който, както се
посочи, съгласно протокол
образец 19 от 17.11.2014г. са на стойност 17 341,50лв. без ДДС, което е
реално престираното или реалното „намаляване“ патримониума на изпълнителя и
съответно „увеличение“ в патримониума на възложителя. /Доколкото ДДС e непряк /косвен/ данък, включен в цената на
стоките и услугите, като крайният ДДС се заплаща от потребителя и едва
след прибавянето му се получава цената, която той заплаща./. Потвърждение в тази насока е и клаузата на чл.9 ал.1 и ал.2 от договора, предвиждаща в случаи на
преустановяване на облигационната връзка – при оттегляне на поръчката от страна
на доверителя или невъзможност за изпълнение по причини, за които страните не
са се договорили, задължението на възложителя за заплащане на изпълнителя
стойността на изпълнените работи. Основанието за плащане на авансовата сума до
посочения размер е сключеният между страните договор, който макар и понастоящем
с преустановени правоотношения, ги е обвързвал в определен период от време и по
който възложителят дължи заплащане на извършените работи от изпълнителя преди
прекратяване на облигационната връзка.
Разликата между
авансовата сума от 30 000лв. и стойността на изработеното – 17 341,50лв., т.е. – сумата
от 12 658,50лв., се явява получена
при отпаднало основание. За тази разлика липсва насрещна престация от страна на
изпълнителя и по отношение на нея е налице неоснователно разместване на блага.
Както се посочи първоинстанционният съд се е
произнесъл по иска при квалификация – неоснователно обогатяване при
неосъществено основание. Доколкото това не е довело обаче до произнасяне извън
определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от
ищеца защита, то се отразява само върху правилността на решението, поради
нарушение на материалния закон. Ето защо решението в частта, с която ответникът „С.Б.“ ЕООД е осъден да заплати
на „В.-Б.“ ЕООД сумата 30 000лв. - получена от „С.Б.“ ЕООД на
неосъществено основание, следва да бъде отменено. Следва да се постанови друго,
с което искът за сумата от 12 658,50лв. - получена при отпаднало основание – да бъде уважен, а искът за
разликата над тази сума, до претендирания размер – 30 000лв. – да бъде
отхвърлен.
Следва да бъде обезсилено решението в частта, с която
е присъдена законната
лихва върху сумата от 30 000лв., считано от 17.10.2018г. до окончателното
изплащане, като постановено по непредявен иск. Първоинстанционният съд не е
сезиран с акцесорна претенция, както видно от петитума на исковата молба, така
и в хода на устните състезания.
По
отношение на иска за сумата от 6 000лв., представляваща неустойка за
неизпълнение, съответно – по въззивната жалба на жалбоподателя – ищец:
Ищецът
черпи права от клаузата на чл.14
от договора, според която, ако довереникът не изпълни поръчката по уговорения в
договора начин, дължи неустойка в размер на 10% от предвиденото възнаграждение.
По своята правна природа
неустойката изпълнява обезщетителна функция и гаранционно – обезпечителна
функция – да стимулира страната към точно по обем, качество и време изпълнение
на поето договорно задължение. Елементите от фактическия състав,
който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на
неустойка за неизпълнение на договор са: наличие на валидно договорно
задължение, уговорена неустойка, виновно неизпълнение на задължението – които
са кумулативно изискуеми. В настоящия случай първите два елемента са налице, но
липсва третият – виновно неизпълнение на задължението. Трансформирането на
гаранционно-обезпечителната функция на неустойката в санкционна – обезщетилена
функция се обуславя от факта на виновното
неизпълнение на конкретно договорно задължение. По изложените по-горе
съображения, липсва виновно неизпълнение на останалите етапи от възложената с
договора от 13.10.2014г. работа – изпълнителят не е продължил и изпълнил
възложеното в пълен обем, поради обективна невъзможност за продължаване на
възложените СМР – констатирано високо ниво на подпочвените води.
Ето защо въззивната жалба на жалбоподателя – ищец се
явява неоснователна, а решението в частта, с която е отхвърлен искът за
неустойка, като правилно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция,
следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта, с която
ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата 3 450лв. – съразмерно с уважената част от иска, а
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 333лв., съобразно
отхвърлената част на исковата претенция.
Съобразявайки изхода на спора
пред въззивната инстанция, ответникът „С.Б.“ ЕООД следва да заплати на ищеца
„В.-Б.“ ЕООД разноски съразмерно с уважената част на иска, които се явяват в
размер на 1 455,73лв. /Съгласно приложения списък на разноските по чл.80
от ГПК – л.145 по делото, сторените от ищеца разноски са в размер на
4 140лв., от които адвокатското възнаграждение – 2 200лв., е
изплатено в брой, съгласно договора за правна защита и съдействие, л.75 по
делото./.
Съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът „В.-Б.“ ЕООД следва да заплати на
ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на
1 491,26лв. /Сторените от ответника разноски в първоинстанционното
производство са 2 000лв. - адв. възнаграждение – изплатено в брой,
съгласно договор за правна защита и съдействие, л. 29 по делото и 300лв.
разноски за вещо лице./.
На основание чл.78 от ГПК, във вр. с чл.273 от ГПК се
дължат по съразмерно разноски и за въззивното производство.
Жалбоподателят – ответник „С.Б.“ ЕООД следва да заплати на
жалбоподателя - ищец „В.-Б.“ ЕООД разноски в размер на 1 125,20лв.
/Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК от „В.-Б.“ ЕООД сторените от страната разноски са 120лв. - ДТ и 3 200лв.
– адв. възнаграждение, платени изцяло и в брой, съгл. договор за правна защита
и съдействие – л.42 по въззивното дело. При определяне на дължимите разноски не
се включва заплатената ДТ, тъй като въззивната жалба се оставя без уважение./.
Жалбоподателят - ищец „В.-Б.“
ЕООД следва да заплати на жалбоподателя – ответник „С.Б.“ ЕООД разноски по
съразмерност – 1 361,59лв. /Сторените от жалбоподателя – ответник разноски
във въззивното производство са 600лв. – ДТ и 1 500лв. – адв. възнаграждение,
платени в брой, съгл. договор за правна защита и съдействие – л.10 по
въззивното дело./.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК
и чл.270 ал.3 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №590/23.12.2019г., постановено по търг.д. №301/2018г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, в частта, с която „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК … е осъдено да
заплати на „В.-Б.“ ЕООД, с ЕИК … сумата 30 000лв. - получена от „С.Б.“
ЕООД на неосъществено основание, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.Б.“
ЕООД, с ЕИК … да заплати на „В.-Б.“ ЕООД, с ЕИК … сумата от 12 658,50лв.
/дванадесет хиляди шестстотин петдесет и осем лева и 50ст./ - получена при отпаднало основание, като иска за
разликата над 12 658,50лв. до претендирания размер – 30 000лв. – ОТХВЪРЛЯ.
ОБЕЗСИЛВА решение №590/23.12.2019г., постановено
по търг.д. №301/2018г. по описа на окръжен съд Стара Загора, в частта, с която „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК … е осъдено да
заплати на „В.-Б.“ ЕООД, с ЕИК … законната лихва върху сумата от
30 000лв., считано от 17.10.2018г. до окончателното изплащане, като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение №590/23.12.2019г., постановено
по търг.д. №301/2018г. по описа на окръжен съд Стара Загора, в частта, с която
е отхвърлен
предявеният иск от „В.-Б.“ ЕООД, с ЕИК … против „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК … за
заплащане на сумата от 6000лв. -
договорна неустойка, претендирана на основание договор за поръчка от 13.10.2014г.
ОТМЕНЯ решение №590/23.12.2019г., постановено
по търг.д. №301/2018г. по описа на окръжен съд Стара Загора, в частта, с която„С.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати
на „В.-Б.“ ЕООД сумата от 3 450лв. – разноски по делото, както и в частта, с
която „В.-Б.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „С.Б.“ ЕООД сумата 333лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „С.Б.“
ЕООД, с ЕИК … да заплати на „В.-Б.“ ЕООД, с ЕИК … разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1 455,73лв. и разноски за
въззивното производство в размер на 1 125,20лв.
ОСЪЖДА „В.-Б.“
ЕООД, с ЕИК .. да заплати на „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК … разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1 491,26лв. и разноски за
въззивното производство в размер на 1 361,59лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: